№ 51
гр. Плевен, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500874 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1707/18.11.2022 г., постановено по гр. дело № 7478/2021
г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е осъдил на основание чл. 240 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД С. А. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. С. да
заплати на Р. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. сумата от общо
2000 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен
заем, сключен през април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на исковата молба - 01.12.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 240,56 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 24.09.2020 г. до 30.11.2020 г., като е отхвърлил
иска за горницата над 240,56 лева до претендираната от 313,89 лева, за
периода от 15.05.2020 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда,
като неоснователен и недоказан.
Осъдил е С. А. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. С. да заплати
по сметка на Плевенски районен съд сумата от 462,85 лв., представляваща
1
сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението на Плевенски районен
съд от адв. Т. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в качеството й на
особен представител на С. А. Д. – ответник в първоинстанционното
производство, която счита, че постановеното решение е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на процесуални и материалния
закон. Твърди, че освен намиращите се в прокурорската преписка данни, в
които С. Д. е заявил, че е взел парична сума, липсват други годни
доказателства, от които да се направи извод, че Р. Д. е дал сумата от 2000 лв.
на С. Д. за посочения период. Разпитаният свидетел е заявил единствено, че е
присъствал на разговора за парите, но не си спомня кога е станало това, както
и че не знае как е дадена паричната сума от 2000 лв. – в брой или на части и
не знае дали С. Д. е поел задължението да върне паричната сума и в какъв
срок се е задължил да я върне. Ето защо, не може да се приеме, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, имащо
характеристиките на договор за заем.
Моли Окръжния съд, да постанови съдебен акт, с който да отмени
постановеното от Районен съд – гр. Плевен решение в частта, в която е
осъден на основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД С. А. Д. да заплати на Р. Д.
Д. сумата от 2000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за
паричен заем, сключен през месеца април 2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 240,56 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 24.09.2020 г. до 30.11.2020 г. и да постанови
съдебен акт, с който да отхвърли предявения от Р. Д. Д. иск с правно
основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от адв. В. В., в
качеството й на особен представител на Р. Д. Д. – ищец в
първоинстанционното производство, която излага становище, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено,
съгласно процесуалния и материалния закон. Счита, че по делото е безспорно
доказано, че доверителят й Р. Д. Д. е дал назаем сума в размер на 2000 лв. на
въззивника С. Д.. Страните се намират в облигационна обвързаност по
договор за заем, който се счита за сключен с предаване на заемната сума от
2
заемодателя на заемателя. За заемателя се е породило задължението да върне
сумата до уговорената дата. Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.4 от ЗЗД, ако
не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в
течение на един месец от поканата, в случая, един месец, считано от
15.04.2020 г. В настоящия случай не е необходима покана, тъй като страните
са уговорили срок за връщане на заемната сума, но независимо от това, Р. Д.
Д. е отправил такава покана до С. Д. с препоръчано писмо от 16.09.2020
година. Необосновано е възражението, че от показанията на свидетеля не се
установява поетото задължение за връщане на получената сума, тъй като от
анализа на свидетелските показания е видно, че същите в достатъчна степен
установяват наличието на заемно съглашение и изложеното от свидетеля
намира опора в останалите писмени доказателства.
Моли Окръжния съд, да потвърди решението на Районен съд – гр.
Плевен.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
3
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Правилно въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства Рс-Плевен е приел фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Въззиваемият на 15.04.2020г. предоставил на въззивника сума от 1500
лева, като Ренета /съпругата на въззивника/ предложила да удостоверят това
писмено и, че се задължава да му върне сумата за 1 месец; че ден или два
след това дал на въззивника още 500 лева, тъй като щял да заминава за
чужбина; че чрез телепоща от 16.09.2020 г. поканил ответника в седемдневен
срок да възстанови дадените му в заем суми.
Тези факти се установяват от събраните по делото показания на
свидетеля Илиян Методиев Стоев, както и материалите от водената
прокурорска проверка, независимо, че наказателното производство по нея е
прекратено.
Развитите в жалбата доводи, че свидетелят не си спомнял точно как
била дадена сумата и че не било ясно дали въззивникът се е задължил да я
върне са неоснователни. Следва да се отчете изтеклия период от време,
поради който свидетелят действително може и да не си спомня точно как е
дадена сумата, но по отношение не нейния размер и основанието, за което е
дадена – заем е категоричен. Следва да се има предвид, че тези му показания
се потвърждават от всички събрани в хода на допъсебното производство
материали в това число от обясненията на въззивника, както и от тези на
неговата съпруга. Обясненията представляват частен свидетелстващ документ
и тъй като съдържат неблагоприятни за издалата го страна факти то следва
също да се кредитират.
След като това е фактическата обстановка и няма данни задължението
да е върнато то предвид и уговорения срок е станало изискуемо, т.е.
осъществява и процесуалното право на иск. Заемът е реален договор, за
съществуването на който е необходимо предаване на парична сума, с
4
уговорка за нейното връщане. Доказателствата по делото установяват именно
такава макар и устна договорка, а приложеният документ и свидетелски
показания установяват реалното предаване на сумата, предмет на иска.
Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение
на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
При този изход на процеса следва на осн. чл.78 ал.7 от ГПК С. А. Д., да
бъде осъден да заплати на Плевенски окръжен съд сумата от 322лв.,
представляваща деловодни разноски за настоящата инстанция.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1707/18.11.2022 г., постановено по гр.
дело № 7478/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на на осн. чл.78 ал.7 от ГПК С. А. Д. ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на Плевенски окръжен съд сумата от
322лв., представляваща деловодни разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5