Решение по дело №811/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 9

10.01.2020г.             град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 07.01.2020г., в следния състав:

                                                                       Председател : Методи Величков

                                                                              Членове : Димитър Ковачев

                                                                                            Антония Алексова

При участие на секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 811 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е.Б. чрез адв. В. срещу Решение № 1169 от 06.08.2019г., постановено по гр. д. № 9035/2018г. по описа на Пернишки районен съд, с което са уважени, предявените от „Топлофикация Перник“АД установителни искове по чл. 415 от ГПК с предмет цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия сумите 1465,37 лева – главница, представляваща цена на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. и 137,90 лева лихва за забава за периода 09.07.2018г-16.10.2018г., за които е била издадена заповед за изпълнение N. 5501/29.10.2018г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 7415/2018г. на ПРС.

С жалбата моли решението да бъде обезсилено като недопустимо поради оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК, водещо до недопустимост на исковете, а освен това исковата молба била просрочена.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за първата инстанция и се иска неговото намаляване.

Няма изложени конкретни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Постъпил е отговор с който жалбата се оспорва.

Няма изложени конкретни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

ПОС след преценка на валидността и допустимостта на решението намира същото за недопустимо.

На първо място следва да се отбележи, че довода на жалбоподателя за недопустимост на исковата молба поради просрочване е неоснователен. Съобщението за подаденото възражение с указания да се предяви иска по чл. 415 ГПК е връчено на заявителя на 19.11.2018г. исковата молба е депозирана на 19.12.2018г. и срокът по чл. 415 ГПК е спазен.

Независимо от това обаче решението в обжалваната част е недопустимо.

Видно от материалите по делото с молба от 02.09.2019г. адресирана до ПРС по гр.д. № 9035/2018г. Е.В. Б. е оттеглил подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Доколкото в ГПК не се съдържа срок до който може да стане оттеглянето на подадено срещу заповед за изпълнение възражение, то следва че това може да се направи във всяко положение на делото до влизане на решението по иска по чл. 415 в сила.

В конкретния случай макар да е направено след постановяване на обжалваното решение оттеглянето е валидно и води до влизане в сила на заповедта за изпълнение и отпадане на правния интерес от предявените искове, който пък е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото.

С оглед влизането в сила на заповедта за изпълнение и отпадналия правен интерес от исковете, то те се явяват недопустими, поради което и постановеното решение също е обективно недопустимо и ще следва да се обезсили по главния предмет на делото и производството да се прекрати, а заповед за изпълнение N. 5501/29.10.2018г. издадена по ч.гр.д. 7415/2018г. на ПРС да се обяви за влязла в сила.

 В частта по разноските за заповедното дело, имаща характера на определение решението е правилно и ще следва да се потвърди. ПОС счита възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК в частта му за разноските на заявителя по заповедното дело за неоснователно. Присъдения размер на разноските е сбор от държавната такса и 50,00 лева за юрисконсулт. Възнаграждението за юрисконсулт е минималното според Закона за правната помощ към който препраща чл. 78, ал. 8 ГПК..

Гореизложеното важи и за присъдените разноски за исковото дело. Присъденото е минимално възнаграждение за юрисконсулт.

Относно разноските за въззивното дело:

Независимо, че производството по исковете ще се прекрати и частта с която те са уважени от ПРС, ПОС намира, че разноските са в тежест на ответника-жалбоподател, защото той е дал повод за завеждане на делото с подаване на възражението и последващото му оттегляне е ирелевантно за  отговорността му за разноски щом като заповедта за изпълнение влиза в сила. Това е така тъй като общият принцип установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК – разноски се присъждат съобразно крайния изход на материално-правния спор - се прилага и когато се касае за иск по чл. 415, производството по който е било прекратено поради оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК след предявяване на иска. Исковото производство по чл. 415 ГПК е продължение на заповедното и при разпределяне на отговорността за разноски следва да се има предвид не само изхода на исковия процес, но изхода на материално-правния спор за съществуването на вземането и щом като крайния резултат – влизане в сила на заповедта е негативен за него (вземането съществува), то и длъжника по заповедта дължи и разноските за исковия процес, който е предизвикал с подаване на възражение срещу заповедта и следователно дължи и разноските за въззивното дело.

За въззивното дело жалбоподателят дължи на въззиваемия ищец разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение като ПОС намира за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на поисканото възнаграждение за юрисконсулт от 200,00 лева поради липсата на каквато и да било правна и фактическа сложност.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед за изпълнение на парично задължение с N. 5501/29.10.2018г. издадена по ч.гр.д. 7415/2018г. по описа на Пернишки районен съд.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1169 от 06.08.2019г., постановено по гр. д. № 9035/2018г. по описа на Пернишки районен съд, с което са уважени, предявените от „Топлофикация Перник“АД срещу Е.В. Б. с ЕГН ********** установителни искове по чл. 415 от ГПК с предмет цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия сумите 1465,37 лева – главница, представляваща цена на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. и 137,90 лева лихва за забава за периода 09.07.2018г-16.10.2018г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми е била издадена заповед за изпълнение N. 5501/29.10.2018г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 7415/2018г. КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта по разноските.

 

ОСЪЖДА Е.В.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „Топлофикация Перник“АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 100,00 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт пред въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                 Членове  :  1.                                               2.