РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:П. Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300600362 по описа за 2023 година
за да се произнесе прецени следното:
С присъда № 260011 от 15.12.2022г., постановена по НОХД № 880/19г.,
Районен съд – Карлово е признал подсъдимия П. Г. С. за невинен в това в
началото на месец май 2016 г. в гр. Сопот, с. Кърнаре, обл. Пловдив и
землището на с. Анево, обл. Пловдив при условията на продължавано
престъпление с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил и
поддържал заблуждение у М.В.Л., ЕГН ********** от гр. С., Х. М. А., ЕГН
********** от с. Х. Д., обл. Пловдив и И. А. Ц. ЕГН ********** от с. Х. Д.,
обл. Пловдив, изразяващо се в обстоятелството, че срещу съответно
заплащане ще им съдейства за изготвяне на диплома за завършено
образование и свидетелство за правоуправление на моторно превозно
средство и с това да им е причинил имотна вреда, както следва:
1) В началото на месец май 2016 г. в гр. Сопот, възбудил и поддържал
заблуждение у М.В.Л. и с това му е причинил имотна вреда в размер на
1800,00 лева;
2) В началото на месец май 2016 г. в с. Кърнаре, обл. Пловдив,
възбудил и поддържал заблуждение у Х. М. А. и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 2000,00 лева;
1
3) В началото на месец май 2016 г. в землището на с. Анево, обл.
Пловдив, възбудил и поддържал заблуждение у И. А. Ц. и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 900,00 лева;
като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 4700,00
лева /четири хиляди и седемстотин лева/ и измамата представлява опасен
рецидив, тъй като престъплението е извършено, след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.211 ал.1 предл. 3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „б“ от НК.
Присъдата е протестирана от ТО – Карлово при Районна прокуратура –
Пловдив като неправилна, с предложение за отмяната и, като подсъдимият С.
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив не поддържа протеста
в съдебното заседание пред въззивния съд, считайки деятелността на
подсъдимия за несъставомерна по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С. счита протеста за неоснователен, а присъдата за
правилна и моли за потвърждаването и.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановената присъда по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
От фактическа страна районният съд е приел, че подсъдимият С. и св.
М. Л. се познавали покрай доведения баща на Л. П.К. Ч., по прякор „***“, с
когото подсъдимият имал бизнесотношения. Л. се познавал лично и със
свидетелите И. Ц. и Х. А., за които знаел, че търсят да се снабдят със
свидетелство за управление на МПС, но нямали необходимото образование.
През месец май 2016 г. С. и Л.се срещнали и разговаряли. В хода на този
разговор Л. запитал С., дали може да снабди негови познати с „фалшиви“
шофьорски книжки, с които да могат да управляват автомобил, както в
България, така и в чужбина, където щели да работят. Подс. С. се съгласил и
Л. го свързал със св. Х. А.. Двамата разговаряли, като в разговора А. уведомил
С., че няма необходимото към онзи момент основно образование за
получаване на СУМПС, тъй като завършил само четвърти клас. С. му заявил,
че няма проблем и ще „оправи работата“ с книжката. За услугата А.заплатил
на С. сумата от около 2500 лв. Св. А. знаел много добре, какви са
изискванията за получаване на „редовно“ СУМПС, а именно, че трябва да си
завършил основно образование, да изкараш курс за придобиване на
2
правоспособност, да положиш успешно изпит и едва след това можеш да
получиш СУМПС. Знаел също така, че не отговаря на посочените условия,
както и че шофьорската книжка, която ще получи няма да е издадена законно.
Независимо от това, А. уведомил своя зет св. И.Ц.за възможността да се
снабди с такова СУМПС. Към тази възможност Ц. също проявил интерес и
пожелал да се срещне със С.. Това станало, когато известно време след
първоначалната среща между А. и С., последният донесъл СУМПС на св. А..
При срещата между С. и Ц., последния поискал също СУМПС, като уведомил
подсъдимия, че също няма необходимото образование. Получил обещание от
С., че ще му донесе СУМПС. За това Цачев заплатил 900 лева.
Междувременно, А. започнал да шофира с осигуреното му СУМПС от
подс. С.. Видял също така, че това в свидетелство били отбелязани всички
категории- А,В,Е,СЕ,Т,М. А. използвал това СУМПС няколко седмици.
Междувременно обаче го показал на св. И. Ц., който като видял, че в него
фигурират всички категории, обърнал внимание на зет си Х. А., че СУМПС с
всички категории е подозрително и местните полицаи, които го познават, ако
го спрат за проверка щели веднага да се усъмнят, че е фалшиво. При това
положение, св. А. се обадил по телефона на подс. С. и му казал, че не желае
такава книжка, а иска книжка с по-малко категории, така че да не буди
подозрение, когато го спрат полицаи. С. се съгласил да смени книжката на А.
с друга, но с категория В.
Междувременно обаче, подс. С. спрял да вдига телефона си на
телефонните обаждания на А. и Ц. /подс. С. доизтърпял наказание лишаване
от свобода за срок от два месеца в периода от 24.06.2016 г. до 22.08.2016 г./.
Това му поведение предизвикало подозрение у А. и Ц., че подсъдимият няма
да изпълни уговорката си с тях - да им предостави СУМПС, за която са
платили. Така, двамата решили да отидат в полицията и да се оплачат. В
Полицейски участък- Сопот А. и Ц. заявили на полицейските служители, че
подс. С. им обещал „редовни“ книжки, т.е. регистрирани в системата на КАТ,
като изискванията за образование и изкаран шофьорски курс щели „да
прескочат“. Св. А. показал дори и осигуреното му от С. СУМПС с всички
категории. Същото било копирано и копието приложено по делото, но в
оригинал не било приобщено.
Междувременно, бил осъществен разговор по телефона между Ц., А. и
подс. С., който обещал, че ще дойде до гр. Сопот и ще донесе книжките на
двамата. За този разговор били уведомени полицейските служители, пред
които двамата свидетели отново разговаря с подсъдимия по телефона и той
потвърдил, че ще дойде, за да донесе това, което „трябва“. Била организирана
полицейска операция за залавяне на С. и носените от него фалшиви СУМПС,
която обаче не се увенчала с успех, тъй като в автомобила, който
подсъдимият управлявал не били намерени вещи и предмети от значение към
случая.
На 13.07.2016 г. била заведена в Районна прокуратура- Карлово молба,
3
подписана от И. Ц., процесната проверка започнала на 15.07.2016г., а
досъдебното производство, образувано на 07.10.2016г.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след
направен внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал
и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е
вярната преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени
средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Обсъждайки гласните
доказателства, в това число и на ощетените свидетели, правилно районният
съд е достигнал до извода, че именно последните са търсили от подсъдимия
направата им на т.нар.от тях фалшиви книжки, които да им дадат възможност
срещу съответно заплащане да управляват МПС. Били са наясно, че не
отговарят на условията – липсата на основно образование и проведен курс за
добиване на това им право, а и от обещаната от С./изпълнена за някои от тях/
услуга в твърде кратък срок, са съзнавали безспорно че биха се сдобили с
неистински СУМПС. Не е убягнало на съда и обстоятелството, че въпреки
липсата на измамливо поведение от подсъдимия, ощетените парично лица –
свидетелите А. и Ц., съзирайки възможност да си върнат дадените от тях
суми, сезират органите на реда с несериозни твърдения за обещано им от С.
включване в групи за завършване на нужното образование, дипломиране,
курсове за шофьори и получаване книжка от гишето на КАТ. И това, след
като подсъдимият прекъсва комуникация с тях, постъпвайки в пенитенциарно
заведение за доизтърпяване наказание лишаване от свобода, което последно
обстоятелство е неизвестно за ощетените свидетели и което го е поставило в
обективна невъзможност да довърши обещаните им услуги. Така, във връзка с
горното, св.Л. категорично заявява, че уговорката е била за фалшиви книжки
и е нямало уговорка за изпращане на училище или шофьорски курсове, като
Ц. и А. са били наясно, за неистинските СУМПС, искани от подсъдимия. Така
и св.А. сочи той да е свързал за такава услуга св.Ц. с подс.С., а на самия него
последния обещал да му „уреди” диплома за основно образование и
шофьорска книжка, която пък след два три дни получил и дори ползвал. А
самият св.Ц., противно на лансираната от него версия за обещано му
включване в шофьорски курсове и такива за завършване на образование, в
едно от показанията си сочи”…каза че ще може да ми „намери” диплома за
завършено основно образование…и книжката след това ще ми „уреди”. А че
тези двама свидетели са били абсолютно наясно с изискванията за снабдяване
на шофьорски книжки към инкриминирания момент - завършено основно
образование и завършен шофьорски курс, на които и двамата не са
отговаряли, сочи в показанията си и полицейският служител св.Х.. Той е
категоричен в дадения от тях двамата отговор, посочвайки им необходимите
законови условия, че и на двамата са им били ясни „тези неща, но щели да ги
прескочат”. Или по делото не се установява по несъмнен начин подсъдимият
С. да е осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние
на престъплението измама, а именно да е въвел и поддържал в заблуждение
тримата пострадали, така че да се разпоредят с паричните суми. Липсата на
4
изначално намерение да ги въведе в заблуда прави несъставомерни
действията му спрямо тях.
Отделно от горното, при разглеждане на делото и при постановяване на
присъдата не се констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, които да доведат до необходимост от корекции и за
отмяна на атакувания съдебен акт.
Ето защо, предвид на горното и на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 от
НПК присъдата на Районен съд – Карлово като правилна следва да бъде
потвърдена, при което и Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260011 от 15.12.2022г., постановена по
НОХД № 880/2019г.по описа на Районен съд – Карлово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5