РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Горна О., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100820 по описа за 2022 година
Трудов спор. Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ;; чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът И. А. Х.(чрез адв.О. Н. Н. от ВТАК), твърди в исковата си молба, че страните са
били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен между ищеца и ответника
Трудов договор№1082/01.03.2011г., променен на основание чл.119 от КТ с Допълнително
споразумение№1/01.09.2011г., съгласно който Х. е изпълнявал длъжността „Механик промишлено
оборудване", с код по НКПД:**** и НКИД: 2540, до 21.11.2011г., като в последствие длъжността
му е променена на „Машинен оператор металообработващи машини"/ЦПУ/ с код по НКПД:****, в
подразделение 3450 предприятието на ответника. Договорът на практика бил прекратен на
22.03.2022г. със Заповед№1082/22.03.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение",
на основание чл.195, чл.188 т.3 ввр. чл.190 ал.1 т.1 от КТ, която била връчена на 22.03.2022г. На
23.03.2022г. на ищеца било връчено писмо(без дата и изходящ номер), подписано от Изп.директор
на „Аркус"АД, kaто се твърдяло, че във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, И. А.
Х. дължи на работодателя 855.81лв., представляващо част от обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ
след приспадане на дължимото от страна на работодателя обезщетение на основание чл.224 ал.1 от
КТ за неизползван отпуск в размер на 6 работни дни на стойност 316.53лв. Счита, че
прекратяването на трудовото правоотношение на И. Х. е извършено незаконосъобразно. Заповедта
е незаконосъобразна, тъй като работодателят не бил изслушал обясненията на работника за
допуснатите нарушения, което е самостоятелно основание за отмяната и по чл.193 ал.2 от КТ.
Посочени са твърдения в мотивната част за своеволно нарушение на графика за първа смяна, които
били противоречиви и объркващи. Посочено е, че по график нощната смяна започва в 05,30 часа и
завършва в 14,00 часа, което създавало объркване дали нощна смяна става въпрос. Посочено е
1
също така, че на 15.03.2022г. И. Х. е регистриран да влиза в 7,39 часа и да напуска в 14,01 часа, на
16.03.2022г. е регистриран да влиза в 7,40 часа и да напуска в 14,02 часа и на 17.03.2022г. е
регистриран да влиза в 07.35 часа и да напуска в 14.02 часа, т.е. времеви период касаещ първа
смяна В заповедта бил направен извод, че и на трите цитирани дати, ищецът е напуснал
преждевременно преди завършване на работната смяна на работното си място, който извод не
кореспондирал с посочените часове на напускане и крайният посочен час на работната смяна. В
заповедта не били обсъдени дадените писмени обяснения от И. Х. поискани устно и
непосредствено на работното място от страна на работодателя. Посочено било единствено, че е
признал за допуснатото нарушение, но не е посочено и обсъдено посоченото в писмените
обяснения, че същият е поискал с писмена молба ползването на един ден редовен платен годишен
отпуск на 14.03.2022г. и същият му е бил разрешен. Постигната била договорка с прекия
ръководителя на подразделението А. С. за сметка на разрешения един ден платен отпуск, който да
не ползва в деня за който е разрешен, а да ползва възможността три последователни дни,
съответно на 15.03.2022г., 16.03.2022г. и на 17.03.2022г. да се яви на работа за първа смяна със
известно закъснение, съответно на 15.03.2022г. - 02,09 часа, на 16.03.2022г. - 02,10 часа и на
17.03.2022г. - 02,05 часа, или общо 06,24 часа за сметка на 08,00 часа разрешен платен годишен
отпуск. В заповедта се твърди, че извършеното нарушение е доказано с извлечение от системата за
контрол и управление на работното време и с данни от присъствената книга на подразделение
3450, но не бил направен анализ, какво е отчела системата за контрол и управление на работното
време и присъствената книга на подразделение 3450 за 14.03.2022г. - бил ли е на работното си
място за първа смяна, кога се е явил на работа и кога е напуснал работното си място, има ли
отчетена продукция, ако има тя покрива ли дневната норма, както и други факти имащи значение
за налагането на дисциплинарното наказание. На ищеца Х. било неоснователно наложено най-
тежкото дисциплинарно наказание, въпреки, че през периода от неговото назначаване на
01.03.2011г. до 22.03.2022г.(датата на прекратяване на трудовото правоотношение,) същият не бил
допускал нарушение на трудовата и технологична дисциплина на предприятието, респективно на
работника не е налагано дисциплинарно наказание. Преценката на тежестта на нарушенията следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможността за настъпване
на неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното
неизпълнение. В този смисъл при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно
уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение не е изпълнено изискването на чл.189
ал.1 от КТ за извършена преценка на тежестта на нарушението, а е посочено бланкетно, че
работодателят взел предвид, че работникът не бил спазил работното време за нощна смяна на
15.03.2022г.; 16.03.2022г. и 17.03.2022г., но въобще не е съобразено, че съгласно утвърденият
график на подразделението, работника е първа смяна. Не били обсъдени и всички обстоятелства
във връзка с констатираното нарушение, в т.ч. и настъпили ли са или е било възможно да настъпят
неблагоприятни последици за Работодателя и какво е било субективното отношение на работника
- умишлено ли е закъснял или след съгласуване и знанието на прекия ръководител на
подразделението в което работи. Незаконосъобразно било работодателят да обедини в един акт
предоставените му от закона права като издаде една заповед с два диспозитива - с единия налага
дисциплинарното наказание уволнение, а с другия прекратява трудовото правоотношение, поради
наложено дисциплинарно наказание. Счита, че волеизявлението за налагане на дисциплинарно
2
наказание е немотивирано. предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1,
т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ, чл.86 от ЗЗД: -да се признае
уволнението, извършено със Заповед№1082/22.03.2022г. на Изп.директор на дружеството-
ответник за незаконно и да бъде отменено; -да бъде задължено „Аркус“АД да възстанови И. Х. на
предишната работа; -да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата 7034.04лв.,
представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа в
резултат на уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 12.05.2022г. до окончателното и изплащане; -да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата 316.54лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът „Аркус“АД(чрез адв.Д. Ц. от ВТАК) оспорва предявените искове. оспорва
предявените искове. Признава твърдението, че ищецът е заемал длъжността „машинен оператор
металообработващи машини“ до 22.03.2022г., когато трудовото му правоотношение е
прекратено със Заповед№1082/22.03.2022г., поради дисциплинарно уволнение. Оспорва, че
прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. След въвеждане на
електронната система за влизане и излизане от предприятието се установило, че голяма част от
работниците не спазвали работното време. За това, че няколко работника, вкл. ищецът, не спазват
работното време с около два часа дневно, доклад подава Атанаска Йорданова. Смъкнати били
данни от електронната система. От всички работници и от прекия им ръководител били изискани
писмени обяснения по чл.193 от КТ за констатираните нарушения. Всички дават собственоръчно
писмени обяснения и признават извършените нарушения. Ищецът заявил, че му се налагало да
отсъства по лични причини, но бил се уговорил с началника за това устно. Всички работници били
наказани с дисциплинарно уволнение за извършено нарушение по чл.190 ал.1 т.1 от КТ - три
закъснения за работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Единствено
ищецът оспорвал законността на уволнението си. Без значение за извършеното нарушение били
устните договорки между работниците. При нужда от отсъствие от работа по няколко часа на ден
се пускала молба за отпуск за тези няколко часа на ден, или се вземало съгласието на
работодателя. При ищеца това липсвало. Върху всички документи, които визира като
оправдателни, за да закъснява редовно за работа, е драскано и писано отгоре. По отношение на
молбата за платен годишен отпуск, подадена от И. Х. били изискани писмени обяснения от
служителите, работещи в Личен състав на предприятието, във връзка с подадена от ищеца жалба
пред Инспекцията по труда в гр.В.Търново. Проверката приключила с Протокол от
03.05.2022година. Работодателят счел, че нарушението е тежко при масовото неспазване на
работното време - тенденция в подразделение 3450. Нямало законова забрана с една заповед да
бъде наложено дисциплинарно наказание и да се прекрати трудовото правоотношение на
работника. Исковете по чл.344 ал.1 т.2, т.3 от КТ били акцесорни и следвало да бъдат отхвърлени.
Искът чл.344 ал.1 т.3 от КТ би бил основателен само ако уволнението бъде признато за незаконно
и ако ищецът докаже, че е останал за целия период от 6 месеца без работа. Ако искът бъде уважен
по основание, то размерът му следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.228 от КТ ввр.
чл.17 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Предвид на което,
ако искът бъдел уважен по основание, брутното трудово възнаграждение, въз основа на което
следва да се изчислява обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е 1172.34лв(брутното трудово
възнаграждение за месец февруари 2022г.), както го е изчислил и ищецът. Моли съда да отхвърли
3
предявените искове. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Страните в настоящото производство не спорят факта, че са били в трудово
правоотношение, възникнало въз основа на сключен Трудов договор№1082/01.03.2011г., променен
на основание чл.119 от КТ с Допълнително споразумение№1/01.09.2011г., И. А. Х. изпълнявал
длъжността „Механик промишлено оборудване", с код по НКПД:**** и НКИД: 2540, до
21.11.2011г., като впоследствие длъжността му е променена на „Машинен оператор
металообработващи машини"/ЦПУ/ с код по НКПД:****, в подразделение 3450 предприятието на
„Аркус"АД.
Било разпоредено с устна заповед от Изп.директор на Ръководител отдел ТПО,РЗ,АЦ, да
извърши проверка за спазване на работното време, във връзка с постъпили сигнали за системно
нарушение на установеното работно време в "Аркус" АД на работници от фирмата, бе извършена
проверка за периода - 15.03.2022 I. до 17.03.2022 г. За целта Ръководител отдел ТПО,РЗ,АЦ,
изготвил докладна записка, според която за периода: 15.03.2022г.-17.03.2022г. че работниците:
Д.М. Х. зав.№50325, Г. Х. Х. зав.№36749, Д.А.Д. зав.№11075, С.Т.А. зав.№10425, Н.И.Т. зав.
№51040, И. А. Х. зав.№26101, не спазват регламентираното във фирмата работно време.
Приложени са и справки по дати и часове.
Според чл.21 от Правилника за вътрешния трудов ред, работният ден с нормална
продължителност е 8 работни часа . а с намалена продължителност е 7 часа. Работниците са
длъжни за спазват установената в предходната алинея продължителност на работния ден и да го
използват ежедневно за изпълнение на трудовите си задължения. В случаите, че работниците не
могат изобщо да се явят на работа, те са длъжни да уведомят прекия си ръководител най-късно до
един час от началото на работната смяна в деня на неявяването за точната причина и при първа
възможност да представят документ. Преките ръководители са длъжни да водят точна отчетност за
броя на отработените от работниците и служителите работни дни - попълване на формуляр по
утвърдена форма. Отчетните данни се въвеждат в информационната база данни на дружеството. Те
се използват при обработката на фонд работна заплата на дружеството и в частност на отделните
производствени звена и отдели. Според чл.22 ал.2 от цитирания правилник, нормална
продължителност на работното време -8часа/40часа седмично/ с работно време на смените както
следва: първа смяна(8 часа): 05.30 ч. - Започване на работа ;07.30- 07.40ч. Почивка ; 07.40 ч.-
Започване 09.00 - 09.30 ч. - Почивка за хранене; 11.30 - 11.40 ч. - Почивка; 11.40ч.- Започване на
работа; 13.55ч.- Спиране на работа/почистване на работното място и издаване на детайлите/.
В дадените обяснения от страна на И. Х. се посочва, че му се е налагало да отсъства по
лични причини. Началникът „му предложил да го пусне 1ден отпуск – 14.03.2022г. и да идва два
часа по-късно на работа, защото му бил необходим за производството в цеха. Осемте часа отпуска
приключили на 17.03.2022г.“.
Със Заповед№1082/22.03.2022г.(връчена на 22.03.2022г.) на Изп.директор на „Аркус"АД, на
основание чл.195, чл.188 т.3 ввр. чл.190 ал.1 т.1 от КТ е било наложено на И. А. Х. дисциплинарно
наказание „Уволнение“. На основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с работника И. А. Х. в подразделение 3450, считано от датата на връчване на
заповедта. Като „причина“ е посочено преждевременно напускане на работа три работни дни
считано на 15.03.2022г., 16.03.2022г., 17.03.2022г. включително без да уведоми работодателя си за
4
своето напускане и без да представи уважителен документ. Като мотиви е посочено, че И. А. Х. на
длъжност „Машинен о-р ММ с ЦПУ“ на 15.03.2022г., 16.03.2022г. и 17.03.2022г. е работил по
график първа смяна. На тези дати своеволно си позволил да наруши графика за работа първа
смяна. По график нощна смяна започва от 05:30часа до 14:00часа, а той бил регистриран на
влизане във фирмата на 15.03.2022г. в 07:39часа и на напускане от фирмата в 14:01часа преди
завършване на работната смяна; на 16.03.2022г. бил регистриран на влизане в 07:40часа и
напускане в 14:02часа преди завършване на работната смяна и на 17.03.2022г. бил регистриран на
влизане в 07:35часа и напускане в 14:02часа преди завършване на работната смяна, съгласно
извлечение на данни от системата за контрол и управление на работното време. За това негово
волеизявление не бил уведомил Ръководителя на подразделение 3450. На 21.03.2022г.
работодателят е поискал лично на работното място писмени обяснения от лицето И. Х..
Работникът представил писмени обяснения като своевременно си е признал за допуснатото
нарушение. С оглед тежестта на нарушението и за налагане на най-тежкото наказание,
работодателят взел в предвид, че работникът не бил спазил работното време за работа за нощна
смяна на 15.03.2022г., 16.03.2022г. и 17.03.2022г. Извършеното нарушение било доказано с
Докладна записка от Ръководител отдел ТПО,РЗ,АЦ, Утвърден график на подразделението за
м.март.2022г. от Ръководител подразделение, присъствена книга на подразделение 3450,
извлечение на данни от системата за контрол и управление на работното време и писмени
обяснения на лицето. В заповедта е записано, че: -на основание чл.221, ал.2 от КТ лицето И. А. Х.
дължи обезщетение в размер на брутно трудовото възнаграждение за един месец; -на основание
чл.224 от КТ на лицето И. А. Х. да се изплати обезщетение в размер на 1ден за 2021г и на 5дни за
2022г.
На 23.03.2022г. на ищеца било връчено писмо(без дата и изходящ номер), подписано от
Изп.директор на „Аркус"АД, kaто се твърдяло, че със Заповед№1082/22.03.2022г. е било
прекратено трудовото правоотношение. В заповедта било посочено, че дружеството дължи на И.
А. Х. обезщетение за неизползван отпуск - 1ден за 2021г. и 5дни за 2022г., което е в размер на
316.53лв., а И. А. Х. дължи на дружеството обезщетение в размер на брутно трудово
възнаграждение за един месец по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 1172.34лв., за което дружеството-
работодател ще извърши прихващане част от обезщетението дължимо на работодателя с
обезщетението за неизползвания отпуск. Остатъкът на обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ което
И. А. Х. дължaл е в размер на 855.81лв. е поканен да платите доброволно в срок, съгласно
подписано от него заявление от получаване на настоящото.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на
която се установява, че И. А. Х. е подал молба(от 28/29.02.2022г.) до Изп.директор да му бъде
разрешен 1ден платен отпуск за 2021г., считано от 14.03.2022г. Ползването на 1ден отпуск е
разрешен(върху молбата е положен подпис - не се чете и втори подпис на завеждащ личен състав).
6
В отчетната форма за работа за м.март.2022 за ден 14 март е отбелязано: /8/. В справка за
отработеното време за м.март.2022г. поделение 3450, за лицето И. А. Х. е отразено: на дата
14.03.2022г. - 0(отпуск). В разчетно-платежната ведомост за м.март.2022г. на Х. е отразен 1ден
платен отпуск с начислено брутно възнаграждение 54.05лв. По отчетна форма за работа и справка
за отработено време за м.март.2022г. на поделение 3450, И. Х. на 14.03.2022г., 15.03.2022г.,
16.03.2022г. и 17.03.2022г. е отработил по 6часа на ден. По ведомостта за заплати на ищеца е
начислена и изплатена заработка за отработени 6часа. Вещото лице е установило, че в „личен
отчет“/присъствен/ заработката на И. А. Х. за м.март.2022г. е отразена заработка 773.08лв.(При
5
продължителност на работната смяна 8h, разчетено машинно време 7h30min., сменна
производителност - 280бр., И. А. Х. е произвел 240бр. за 6h. И. А. Х. работeл на сделна система на
работа - трудовото възнаграждение е обвързано от постигнатия резултат от работата, според
изработеното. Вещото лице установило, че през 2022г. ищецът Х. е ползвал платен годишен
отпуск за 2021г. - 2 дни, а към датата на прекратяване на трудовото правоотношение неползвания
полагаем платен годишен отпуск от страна на И. Х. е в размер от 6 дни(в т.ч. за 2021г. - 1ден и за
2022г. - 5дни). Според вещото лице обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ на ищеца по делото И. Х.,
би било в брутен размер 356.76лв. и е било начислено във ведомостта за заплати за м.март.2022г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и му дава вяра. Същото не е
оспорено от страните.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.А. Ц.С.(началник-цех в
„Аркус“АД) потвърждава, че през м.март.2022г. И. Х. подал молба за един ден платен отпуск и му
било разрешено да го ползва. Този ден той не го ползвал, а се явил на работа. Целта за ползването
на този отпуск бил негов личен въпрос. Заявява, че не е имало уговорка с И. Х. да си пуска един
ден отпуск, с цел да се компенсират бъдещи закъснения в продължение на няколко дена. Според
правилника за вътрешния ред, когато на работник му се налага да напусне работа или да закъснее,
той трябва да попълни формуляр, потвърдена форма, която в този случай е молба за отпуска-
почасова, и трябва да бъде разписана от прекия ръководител. В момента, в който свидетелят
отбелязал, че лицето Х. е на работа, отпуската не е била изтеглена. За деня в който е Х. работил му
е заплатено. Попълнено било в отчета за работа 6 часа(станало известно, че И. Х. е работил 6 часа).
Това се попълвало след като излезе формата от чикирането, кога е влязъл и кога излязъл от работа.
Потвърждава, че имало и други лица които също са закъснявали за работа през този период. При
обясненията си, те заявили, че са виновни. Според правилника на вътрешния ред само със съгласие
на началник-цех и подпис на директора можело да се ползва отпуск. Когато молбата стигнела до
директора и лицето не желаело да си ползва отпуската, то трябвало да съобщи устно или писмено
на началник-цеха и той можел да я оттегли. За процесния период нямало оттеглени молби, в т.ч. и
от И. Х. нямало заявление за оттегляне на отпуската. Св.А.Й.(началник „трудовоправни
отношения“ в „Аркус“АД) твърди, че през м.март.2022г. и беше възложена задача от г-н Т., с
разпечатки от системата и там беше установено, че 6 лица имат нарушение в трудовата
дисциплина. Проверката била възложена с устна заповед. Свидетелката написала докладна и
информирала ръководството. Били взети писмени обяснения бяха взети от всички лица, които
признали, че са „виновни“, като само ищецът Х. написал, че имал уговорка с прекия с ръководител
да ползва тези часове. Действително имало молба за отпуск на И. Х. е само за 14.03.2022г.
Практиката била работникът/служителят да подава молба до прекия ръководител, който я
резолирал и след това депозирал при Изп.директор за съгласие или отказ. След като изискали
личния отчет на И. Х. за м.март.2022г. се установило, че на 14.03.2022г. по време на отпуската
имало и заработка. Отпуската му била платена и заработката също му била платена. Съдът счита,
че няма основания тези показания да не бъдат кредитирани изцяло. Само по себе си
обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели са служители, т.е. равнопоставена страна по
трудово правоотношение при ответника-работодател, не е основание да не се кредитират
показанията им. Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът
винаги взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти/присъствали са при
осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за
правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по
6
делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и
добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си(Решение№527/15.03.2012г. по
гр.дело№943/2010г. - IVг.о. ВКС)
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението. При иска по чл.344 ал.1 т.1
от КТ тези правнорелевантни факти обхващат източника на трудовото правоотношение, страните,
между които това отношение е съществувало и фактическия състав за прекратяването му,
законосъобразното приложение, които уволненият работник оспорва. В този смисъл щом при
уволнението се установи нарушения на императиви норми, съдът дължи неговата отмяна.
Доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на доказателствената
тежест в производството по трудовия спор се възлага на работодателя.
Законодателят е въвел и срокове за налагане на дисциплинарните наказания в нормата на
чл.194 от КТ - до два месеца от открИ.ето на нарушението, но не по-късно от една година от
извършването му. След изтичане на тези срокове се погасява дисциплинарната власт на
работодателя, т.е. сроковете са преклузивни. При възникване на трудов спор относно
законосъобразността на наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ предмет на изследване в
съдебното производство са наведените от работника оплаквания за незаконосъобразност, като в
тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил дисциплинарната си власт,
както и че е спазил императивните разпоредби в дисциплинарното производство. По настоящето
дело всъщност не се спори по спазването на преклузивните срокове, а и този факт се установява от
самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от
работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда процесуални изисквания по
чл.195 от КТ, чието неспазване води до отмяна на постановената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.
Предприемането на дисциплинарното наказание следва да се извърши от работодателя след
изясняване на елементите от фактическия състав на съответното основание по чл.187 от КТ, което
предполага събиране и оценка на доказателства за извършените нарушения на трудовата
дисциплина. Важно място в изясняване на фактите има задължението по чл.193 от КТ адресирано
към наказващия орган, да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения
преди налагане на дисциплинарното наказание. В съдебната практика(Решение по
гр.дело№1322/2009г. – ВКС III г.о.; Решение по гр.дело№1284/2010г. – ВКС III г.о.), касаеща
приложението на чл.193 от КТ се приема, че обясненията си работника/служителя/ следва да даде
пред наказващия орган, като освен това тези обяснения трябва да са изискани по повод на
конкретно дисциплинарно нарушение във връзка с процедура по налагане на наказание, за което
работника следва да е изрично уведомен и да разбере за кои негови действия, третирани като
дисциплинарни нарушения. На следващо място обясненията следва да са изискани, съответно
приети преди връчване на заповедта за дисциплинарно наказание. Процедурната по налагане на
дисциплинарното наказание приключва с издаването на мотивирана заповед за дисциплинарно
наказание, съдържаща описание на допуснатото нарушение и основанието за налагане на
наказанието. За искането по чл.193 ал.1 от КТ поначало не е необходимо органът на
7
дисциплинарна власт да спазва конкретна процесуална форма. Твърденията на ищеца в исковата
му молба са, че обяснения не са му били поискани от ответника-работодател. Съдът счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че работодателят е провел законосъобразно
процедурата по чл.193 от КТ. В заповедта се сочат обстоятелства за изпълнение на процедурата по
чл.193 от КТ за дадени обяснения, респ., че такива са дадени на 21.03.2022г., като съдът счита, че в
конкретния случай работодателят е изпълнил формално задължението си по чл.193 ал.1 от КТ да
покани ищеца Х. да даде обяснения, което ищецът е и сторил.
В чл.195 от КТ се съдържат процесуалните изисквания към акта, с който се налага
дисциплинарно наказание. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага
под формата на писмена заповед. Законът предявява определени изисквания и към съдържанието
на заповедта. Задължителни нейни реквизити са сведенията относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните си признаци, времето на извършването му, вида
на наказанието и правното му основание, т.е законовият текст, въз основа на който се налага.
Липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказание, посочено в
чл.195 ал.1 от КТ, има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание.
Изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е по
същество изискване за мотивирането и, за обосноваване на наложеното наказание. В случая това
не е било сторено.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищцата за извършено процесуално нарушение,
поради изписване в една и съща заповед на диспозитив за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и диспозитив за прекратяване на трудовото правоотношение. Не съществува забрана
за подобно разрешение на въпроса с прекратяване на трудовото правоотношение. Липсва изрично
законово изискване за издаване на две заповеди - една за налагане на дисциплинарно наказание, и
втора - за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една
заповед, с която се налага дисциплинарното наказание „Уволнение" е напълно достатъчна, за да се
приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен
ред(Решение№43/10.02.2014г. по гр.дело№4082/2013г. - IVг.о. ВКС). Ето защо, съдът намира, че
няма пречки с една и съща заповед работодателят да се произнесе и по налагането на
дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото наказанието е
всъщност дисциплинарно уволнение, с което на практика се прекратява и трудовото
правоотношение между страните.
При липсата на допуснати процесуални нарушения при издаването на атакуваната заповед
за уволнение следва да се разгледа по същество наличието или липсата на визираните в същата
нарушения на трудовата дисциплина, дали същите са извършени от ищцата, кога, при какви
обстоятелства, както и спазен ли е срока за налагане на дисциплинарно наказание съобразно
разпоредбите на чл.194 и чл.195 от КТ.
Нарушенията, посочени в разпоредбата на чл.187 ал.1 т.1 от КТ, се отнасят до правния
режим на работното време. Те се свеждат до пълно неизпълнение/неявяване на работа/ или
частично неизпълнение/закъснение за работа, преждевременното напускане, неуплътняване на
работното време/ на основното задължение на работника или служителя да се поставя на
разположение на работодателя през определеното работно време за изпълнение на съответната
работа - чл.126 т.1, т.3 от КТ. Неявяването на работа е пълно неизпълнение на това задължение, а
закъснението, преждевременното напускане или неуплътняването на работното време са
8
специфични форми на частично неизпълнение – неявяване на работа през определени части от
работния ден(”Коментар на Кодекса на труда” - 7-мо издание, автори В. Мръчков, Кр. Средкова,
Ат. Василев). Поради изложеното съдът намира, че описаното в заповедта поведение на ищеца
действително представлява неуплътняване на работното време, доколкото в нея се посочват
краткотрайни отсъствия на ищеца, започващи най-малко час след началото на работния ден, т.е.
ищецът е напускал работното си място и впоследствие се е завръщал на него. Според нормата на
чл.190 ал.1 т.1 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за три закъснения или
преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1
час.
Предвид задълженията си по трудовия договор с „Аркус“АД и установеният с ПВТР 8-
часов работен ден ищецът е длъжен да престира труда си в полза на своя работодател в рамките на
работния ден, като бъде на негово разположение през цялото време. Твърди се(в атакуваната
заповед), че извършеното нарушение било доказано с Докладна записка от Ръководител отдел
ТПО,РЗ,АЦ, Утвърден график на подразделението за м.март.2022г. от Ръководител подразделение,
присъствена книга на подразделение 3450, извлечение на данни от системата за контрол и
управление на работното време и писмени обяснения на лицето. Както се посочи, в справката за
отработеното време за м.март.2022г. поделение 3450, за лицето И. А. Х. е отразено: на дата
14.03.2022г. - 0(отпуск). В същото време, по отчетна форма за работа и справка за отработено
време за м.март.2022г. на поделение 3450, е посочено, че И. Х. на 14.03.2022г., 15.03.2022г.,
16.03.2022г. и 17.03.2022г. е отработил по 6часа на ден. По ведомостта за заплати на ищеца е
начислена и изплатена заработка за отработени 6часа. В разчетно-платежната ведомост за
м.март.2022г. на Х. е отразен 1ден платен отпуск с начислено брутно възнаграждение 54.05лв.
Установи се също, че И. А. Х. е подал молба(от 28/29.02.2022г.) до Изп.директор да му бъде
разрешен 1ден платен отпуск за 2021г., считано от 14.03.2022г. Ползването на 1ден отпуск е
разрешен(върху молбата е положен подпис - не се чете и втори подпис на завеждащ личен състав).
6
В отчетната форма за работа за м.март.2022 за ден 14.03.2022г. е отбелязано: /8/. Твърденията на
ищеца за постигната била договорка с прекия ръководителя на подразделението началник-цех А.
С. за сметка на разрешения един ден платен отпуск, който да не ползва в деня за който е разрешен,
а да ползва възможността три последователни дни, съответно на 15.03.2022г., 16.03.2022г. и на
17.03.2022г. да се яви на работа за първа смяна със известно закъснение, съответно на 15.03.2022г.
- 02,09 часа, на 16.03.2022г. - 02,10 часа и на 17.03.2022г. - 02,05 часа, или общо 06,24 часа за
сметка на 08,00 часа разрешен платен годишен отпуск.
Фактът на неявяването на ищеца на работа в горния период(за 14.03.2022г., 15.03.2022г.,
16.03.2022г. и 17.03.2022г. са отработени вместо по 8часа – по 6часа) не се оспорва от него, като
защитната му теза е постигната била договорка с прекия ръководителя на подразделението А. С. за
сметка на разрешения един ден платен отпуск(разрешен един ден), който да не ползва в деня за
който е разрешен, а да ползва възможността три последователни дни, съответно на 15.03.2022г.,
16.03.2022г. и на 17.03.2022г. да се яви на работа за първа смяна със известно закъснение,
съответно на 15.03.2022г. - 02,09 часа, на 16.03.2022г. - 02,10 часа и на 17.03.2022г. - 02,05 часа,
или общо 06,24 часа за сметка на 08,00 часа разрешен платен годишен отпуск. Действително,
съгласно разпоредбата на чл.186 от КТ нарушението на трудовата дисциплина предполага
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Вината представлява психическото отношение
на ищеца към извършеното деяние – неявяването на работа в релевантния период. То е
обективирано в извършените действия, като от събраните по делото доказателства може да се
9
направи извод за липса на осъществяване на субективната страна на дисциплинарните нарушения,
още повече такъв извод се налага от данните в приложеното лично трудово досие за
дългогодишния стаж на ищеца на заеманата длъжност.
Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от
работодателя - чл.173 ал.1 КТ. Необходимо е работникът/служителят да подаде писмено искане до
работодателя, с което да поиска да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск, като
посочи размера му в работни дни и датата, считано от която да започне ползването. Прекъсването
на платения годишен отпуск е уредено в чл.175 от КТ. „Прекъсване” означава, че ползването на
платения годишен отпуск е започнало и преди да изтече периодът, за който е разрешен от
работодателя, настъпва обстоятелство, което води до преустановяване на неговото ползване.
Съгласно чл.175 ал.1 от КТ ползването на платения годишен отпуск се прекъсва, ако на
работника/служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск. Ползването на отпуска
се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие на страните.
Съгласно чл.175 ал.2 от КТ ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по взаимно
съгласие на страните, изразено писмено. Отлагането на платения годишен отпуск е уредено в
чл.176 ал.1 от КТ. Работникът/служителят също има право да отложи ползването на платения
годишен отпуск – чл.176 ал.1 т.2 от КТ. Ползването на платения годишен отпуск се отлага по
искане на работника/служителя със съгласието на работодателя. За да бъде отложено ползването
на платения годишен отпуск, освен искане на работника/служителя, е необходимо съгласие на
работодателя. Право на работника/служителя сам да определи времето на ползване на платения
годишен отпуск е уредено в чл.176 ал.3 от КТ.
В показанията си св.А. Ц.С. не си спомня дали е давал разрешение на ищеца да отсъства в
последващите(разрешения еднодевен отпуск) три дни(за по два часа), но и не може да твърди със
сигурност, че не е давал такова. При съвкупното разглеждане на представените от ищеца отчетна
форма за работа и справка за отработено време и показанията на ответните свидетели, логично е
съдът да приема за установено и с оглед осъществената заработка в деня на платения отпуск, че е
била налице такава договореност. Не става ясно по какви причини дадените разрешения за
отсъствие за били впоследствие „анулирани“, но меродавен е въпроса на тяхното съществуване
към момента, когато са били осъществени. Така или иначе е нелогично да се отчете от
работодателя самоволно „преждевременно напускане на работа“(така е посочено в заповедта), а
същевременно да е налице искане и съответно разрешаване на ползване на един ден платен
отпуск, като на посочения ден(с два часа закъснение), а също и на следващите три дни работникът
се явил на работа и престирал работна сила.
В тази връзка, работодателят само е приел писмените обяснения на ищеца, без обаче да
изпълни вмененото му задължение с разпоредбата на чл.193 ал.1 предл.IV.от КТ - да ги анализира
и прецени, както и без да събере допълнителни данни в подкрепа на изложените в писмените
обяснения твърдения на ищеца Х., за да се установи дали наистина отсъствието на лицето се е
дължало на обективна причина или е липсвало уважително основание за неприсъствието на
лицето, ако в действителност такова е било налице. Задължението на наказващия орган не се
изчерпва само с това формално да спази процедурата по вземане на писмените му възражения, а
наред с това след получаването им наново „да събере и оцени посочените доказателства“ – чл.193
ал.1 от КТ. В заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение липсва аргументация
дали и поради каква причина се отхвърлят изложените твърдения на работника в обясненията му,
а това от своя страна не дава възможност на съда да прецени дали правилно е било наложено
10
дисциплинарното наказание и по-точно съответства ли то на посоченото в докладната записка.
Волята на работодателя не може да бъде заместена от съда, но в образуваното производство по
обжалване на законността на уволнението се анализират всички обстоятелства от значение по
случая, а безспорно поведението на работника е част от тях. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.189 ал.1 от КТ, която предвижда във връзка с определяне на наказанието, задължително да
бъдат отчетени и причините, поради които работника или служителя е предприел поведение
против установените в КТ и в другите актове правила. При установеното извършване на
дисциплинарното нарушение, посочено в заповедта за уволнение ,съдът следва да прецени дали
наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина. Преценката по чл.189 от КТ е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува
законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно
извършена следва да се установи от съответствието между извършеното дисциплинарно
нарушение и наложеното наказание, респективно относно това дали работодателят преди
налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 от КТ, като е взел
предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на работника, като изложи своите правни и фактически изводи относно нейната правилност,
респективно неправилност, тъй като тази преценка по посочените критерии съставлява част от
приложението на закона, което е предмет на търсената и дължима съдебна защита по иска по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ. При преценката трябва да се съобразят всички обстоятелства, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника към конкретното
неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд(Решение№461/17.06.2010г. по
гр.дело№626/2009г. - IIIг.о. ВКС; Решение№372/01.07.2010г. по гр.дело№1040/2009г. - IVг.о.
ВКС; Решение№476/09.07.2010г. по гр.дело№269/2009г. - IIIг.о, ВКС; Решение№372/17.03.2014г.
по гр.дело№3731/2013г. - IVг.о. ВКС). Действително, извършеното нарушение от работника от
вида на изброените в чл.190 ал.1 от КТ, за които работодателят може да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение, но това е само правна възможност, което не изключва
възможността да се наложи и по-леко наказание. Съгласно чл.189 ал.1 от КТ следва да се разгледат
три критерия: тежест на нарушението; обстоятелства при които е извършено; поведението на
работника. При разглеждане нарушението следва да се отчете значимостта на неизпълненото
задължение, формата на вина и значимостта на неизпълненото задължение. Извършеното
нарушение – неявяване на работа касае основната трудова функция на работника, дори и да се
приеме, че е налице вина на работника по смисъла на гражданското право при извършване
нарушение и липса на критичност към извършеното нарушение, то следва да се отчитат и
обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение. В конкретния случай е
депозирана надлежно молба за разрешаване на отпуск, съгласно дадените обяснения е дадено
устно съгласие от началник-цеха за „компенсиране“ на закъсненията в три последователни дни с
по 2часа, а също и полагане на труд в деня на отпуск, като в същото време са изложени твърдения
в съдебно заседание на прекия ръководител(началник-цех), че не си спомня и не бил давал такова
разрешение. При това противоречие в тежест на работодателя е било да установи подробностите
във връзка с подаване молбата за отпуск от ищеца Х. и установяване давано ли е устно разрешение
за ползване отпуск, съгласно посочения начин. Тези обстоятелства не са изяснени от
работодателя, чиято е доказателствената тежест. Установяването на този факт е от значение, тъй
като определя по-малка тежест и значимост на неизпълнененото задължение за явяване на работа,
както ида се съобрази с установената практика за разрешаване ползването на платен отпуск при
11
извършване преценката по чл.189 от КТ. При това ищецът доказа и твърдението си, че е
компенсирал краткотрайните си отсъствия, породени от ангажиментите му чрез престиране в
полза на работодателя на шест часа през време на редовно ползвания(естествено и разрешение)
платен отпуск на 14.03.2022г., видно от присъствена книга на подразделение 3450, отчетната
форма за работа и справка за отработено време, както и самото признание на ответника-
работодател.
При разглеждане поведението на ищеца и с оглед цялостната му трудова характеристика и
приложеното трудово досие не се установяват данни да е имал констатирани дисциплинарни
нарушения и налагани дисциплинарни наказания през продължителния му трудов стаж от
11години.
От мотивите на оспорваната заповед се установява, че изложените по-горе факти,
релевантни за преценката за тежестта на извършеното нарушение, не са съобразени от ответника –
работодател при налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение”, вследствие на което не са
изпълнени изискванията на чл.189 ал.1 от КТ. При това съвкупната преценка на изложените
обстоятелства, съпоставени с мотивите на заповедта, в които тези обстоятелства не са съобразени,
водят до извод, че наложеното на ищеца наказание не съответства на тежестта на
нарушението(доколкото такова съществува), обстоятелствата при които е извършено и
поведението на ищеца. Касае се за чисто формално нарушение на трудовата
дисциплина/неспазване на процедурата за ползване на отпуск по чл.175 ввр. чл.173 от КТ/, без
никакви вредни последици за работодателя от него, с установено, но в никакъв случай дълго
времетраене на отсъствията на ищеца от работа, които са компенсирани предварително с положен
труд от страна на работника. Поради изложеното съдът приема, че наложеното дисциплинарно
наказание е незаконосъобразно, а искът за отмяна на заповедта за налагането му следва да бъде
уважен.
Предявен е и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност. Предвид акцесорният характер на този иск, постановяването на
позитивно съдебно решение ще зависи от изхода по главният иск за отмяната на уволнението, със
който иск той е кумулативно съединен. Изходът по главния иск за законността на уволнението,
налага извода, че в полза на ищеца съществува субективното преобразуващо право за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, поради което предявеният иск в тази
насока следва да бъде уважен. Съдът с решението си следва да възстанови ищцата на въпросната
длъжност на заеманата до уволнението длъжност „Машинен оператор металообработващи
машини"/ЦПУ/ с код по НКПД:****, в подразделение 3450 в „Аркус“АД, като в правомощията
на работодателя е пряко да преведе в изпълнение решението на съда.
Съдът намира за основателен и доказан и предявеният от ищцата иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ. В разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ е уредено субективното
право на работника/служителя/, който поради незаконно уволнение е останал без работа, поради
незаконното уволнение, да получи от работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от 6 месеца. Правото
на обезщетение възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: 1.Признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; 2.Наличие на
подлежаща на обезщетяване вреда; 3.Причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
без работа на работника/служителя/, поради това уволнение. Отговорността на работодателя по
12
чл.225 ал.1 от КТ е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово
правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на
работодателя. От значение е само наличието на трудово правоотношение, по силата на което
работникът/служителят/ да е получавал трудово възнаграждение. По делото като доказателство е
представена трудова книжка на ищеца Х., според която същият бил останал без работа след
22.03.2022г.(датата на връчване заповедта и прекратяване на трудовото правоотношение). Това
мотивира съдът приеме, че действително ищецът е останал без работа в резултат на уволнението,
което прави предявеният иск основателен. По отношение размера на обезщетението му, то същият
следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.228 от КТ ввр. чл.17 ал.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Предвид на което, брутното трудово
възнаграждение, въз основа на което следва да се изчислява обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е
1172.34лв(брутното трудово възнаграждение за м.февруари.2022г.). В този смисъл, следва на
основание чл.162 от ГПК да бъде уважена претенцията на ищеца с правно основание чл.344 ал.1
т.3 от КТ ввр. с чл.225 ал.1 от КТ за периода: 23.03.2022г.-23.09.2022г., през който ищецът е
останал без работа до размера 7034.04лв.(в брутен размер).
Задължението по чл.225 ал.1 от КТ е парично и при забавеното му изпълнение
работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник/служител/. По отношение на
лихвата върху обезщетението като приложение на общата норма на чл.86 от ЗЗД настоящата
инстанция счита, че действа абсолютното правило, че тя се дължи след покана, а ако тя не е
връчена – от датата на завеждане на исковата молба. В този смисъл е и аргументацията, изложена
в Тълк.решение№3/1996г. на ОСГК на ВКС. По този начин ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 7034.04лв., представляваща обезщетение(в брутен размер) по реда на
чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ за периода: 23.03.2022г.-23.09.2022г., през който е останал
без работа в резултат на уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждането на исковата молба – 12.05.2022г. до окончателното и изплащане.
При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника
парично обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползуваният годишен отпуск, пропорционално
на времето, което му се признава за трудов стаж(претендира се обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за конкретно за 2021г. и 2022г.). Основна материалноправна предпоставка -
основен елемент от фактическия състав, за уважаването на разглеждания иск, е прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. Работникът/служителят има право на парично
обезщетение, именно поради това, че заради прекратяването на трудовото правоотношение той не
може да използва платения си годишен отпуск, който не е използвал до момента на
прекратяването. Когато по иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението бъде отменено като
незаконосъобразно, трудовото правоотношение не се възстановява между страните. То се
възстановява по силата на съдебното решение, само ако по делото е предявен и е уважен с
решението и иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, като и в този случай изцяло от волята на възстановения
на работа работник или служител зависи дали той ще заеме работата(чл.345 ал.1 от КТ) и дали ще
упражни реално и останалите си права по възстановеното трудово правоотношение, включително
и правото си да ползва останалия неизползван платен годишен отпуск. С оглед на това, при
наличие на такъв неизползван отпуск, който не е погасен по давност, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът/служителят винаги има право на обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ за времето до датата на уволнението, независимо от това дали в същото съдебно
производство, в което той е предявил иска си за това обезщетение, са уважени или са отхвърлени и
13
искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 от КТ. Съгласно чл.228 ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение
за определяне на обезщетенията по този раздел(в т.ч. и обезщетението по чл.224от КТ) е
полученото от работника/служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предшестващ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено
от работника/служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено. Установи се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
неползвания полагаем платен годишен отпуск от страна на И. Х. е в размер от 6 дни(в т.ч. за 2021г.
- 1ден и за 2022г. - 5дни). На основание чл.162 от ГПК, съдът определя обезщетението в размер на
316.54лв.(съдът се произнася в рамките на претендирания размер, а не на установения).
На основание чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК с оглед положителния изход на делото за ищеца в
негова полза следва да се присъдят и направените разноски като ответникът следва да бъде осъден
да му заплати и сумата 710.00лв., представляваща направените разноски(адвокатско
възнаграждение).
При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 391.36лв.(30.00лв.+30.00лв.+281.36лв.+50.00лв.),
представляваща ДТ по чл.3 и чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 220.00лв., представляваща
разноски-възнаграждение за вещо лице, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта му относно обезщетенията за работа.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК
и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на И. А. X; с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.П.
ул.**** Общ.Г.О., с друг известен адрес: гр.Г.О., ул.****, от длъжността длъжността „Машинен
оператор металообработващи машини"/ЦПУ/ с код по НКПД:****, в подразделение 3450 на
„Аркус“АД с ЕИК:****, извършено със Заповед№1082/22.03.2022г. на Изп.директор на
„Аркус“АД, за НЕЗАКОННО.
ОТМЕНЯВА Заповед№1082/22.03.2022г. на Изп.директор на „Аркус“АД с ЕИК:****, с
която на основание чл.190 т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между „Аркус“АД с
ЕИК:**** и И. А. X; с ЕГН**********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА „АРКУС“АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.Лясковец
ул.“Васил Левски“№219, представлявано от Изп.директор Д.К. и Изп.директор Т. В.Т. – заедно и
поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. X; с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.П.
ул.**** Общ.Г.О., с друг известен адрес: гр.Г.О., ул.****: сумата 7034.04лв./седем хиляди тридесет
и четири лева и четири стотинки/, представляваща обезщетение(в брутен размер) по реда на
чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ за периода: 23.03.2022г.-23.09.2022г., през който И. А. X. е
останал без работа в резултат на уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждането на исковата молба – 12.05.2022г. до окончателното и изплащане; сумата
316.54лв./триста и шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск - 6 дни(за 2021г. - 1ден и за 2022г. - 5дни);
14
сумата 710.00лв./седемстотин I десет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Аркус“АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.Лясковец
ул.“Васил Левски“№219, представлявано от Изп.директор Д.К. и Изп.директор Т. В.Т. – заедно и
поотделно, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, сумата
391.36лв./триста деветдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща ДТ по чл.3
и чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 220.00лв./двеста и двадесет лева/, представляваща
разноски-възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно обезщетението за
работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от 01.11.2022г. на основание чл.315 ал.2 от ГПК.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
15