Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
32 Година 2019, 24.04 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд ............................... граждански
състав.........................................
На
двадесет и втори януари ............................... Година две хиляди и
деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ...............................................
Съдебни заседатели: ...............................................
Секретар:
............................... Жана Кметска ....................................................................
Прокурор:
.............................................................................................................................
Като
разгледа докладваното от ....................... Р. Калиманова .......................................
търговско
дело номер ............. 523 ……....... по описа за ........ 2015 ….... година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК.
Образувано е по повод
исковите претенции на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД със седалище град София и
адрес на управление район „Лозенец“, Експо 2000, бул. „Н. Вапцаров“ №55,
представлявано от Евелина Милтенова Великова и Михаил Танев Петков чрез
процесуалния им пълномощник със съдебен адрес ***
против „Качика“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес
на управление ж. к. „Братя Миладинови“ №131,
представлявано от Н.С.К. и Н.С.К.,
ЕГН ********** ***0 за приемане за установено, че
ответниците - търговско дружество и физическо лице в качеството им на кредитополучател,
съответно солидарен длъжник дължат на ищеца сумата от 198525.24 лева -
изискуема главница; сумата от 135.03 лева - изискуема редовна лихва за периода
от 05.12.2013 година до 05.01.2014 година, включително; сумата от 30601.93 лева
- изискуема наказателна лихва за периода от 15.01.2014 година до 07.04.2015
година, включително; сумата от 24683.81 лева - изискуема лихва, дължима и
неплатена на 15.01.2014 година; сумата от 3948.64 лева - изискуема лихва,
дължима и неплатена на 15.01.2014 година; сумата от 195 лева - разноски за
застрахователна премия по застрахователна полица ЗП № 00200100016714 от
24.07.2014 година на ЗД „Евроинс“ АД, платена от ищеца на 30.07.2014 година;
сумата от 25 лева - разноски за подновяване на вписване № 2009062301007 на договор
за особен залог в ЦPОЗ, платена от ищеца на 03.06.2014 година, които вземания
произтичат от договор за овърдрафт от 17.07.2008 година, изменен и допълнен с
последващи анекс №1 от 30.05.2009 година, анекс №2 от 27.07.2009 година, анекс
№3 от 25.03.2010 година, анекс №4 от 30.04.2010 година, анекс №5 от 29.11.2010
година, анекс №6 от 14.01.2011 година, анекс №7 от 29.04.2011 година, анекс №8
от 26.07.2011 година, анекс №9 от 30.09.2011 година, анекс №10 от 31.10.2011
година, анекс №11 от 12.12.2011 година, анекс №12 от 29.06.2012 година, анекс
№13 от 30.08.2012 година, анекс №14 от 21.12.2012 година и анекс №15 от
24.09.2013 година, ведно със законната лихва върху претендираната главница от
198525.24 лева от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в
деловодството на Бургаския районен съд - 08.04.2015 година до нейното
окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и присъждането на
направените от нея в настоящото, както и тези в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и
ангажира доказателства.
Ответниците по делото „Качика“
ЕООД, представлявано от Н.С.К. и Н.С.К. чрез
процесуалния си пълномощник оспорват така предявените против тях искове по
основание и по размер и молят като неоснователни и недоказани същите да бъдат
отхвърлени. Търговското дружество е предявило и насрещен иск против
първоначалния ищец за сумата от 1000 лева като част от общо дължимата му такава
в размер на 30000 лева, с която същият неоснователно се е обогатил поради липса
на основание за нейното получаване, ведно със законната лихва от датата на
предявяването му с отговора на исковата молба - 18.11.2015 година до нейното
окончателно изплащане. Представят и ангажират доказателства.
Конституираното в процеса трето лице помагач Д.Д.К.
чрез пълномощника си също излага съображения за неоснователност на заявените
искове и моли като такива същите да бъдат отхвърлени. Също сочи доказателства в
подкрепа на заявеното становище.
Бургаският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 17.07.2008 година между
основните страни в настоящото производство е бил сключен за договор за
овърдрафт, по силата на който банката е предоставила на юридическото лице
овърдрафтен кредит в размер до 200000 лева при условията на същия. Вторият
ответник - физическо лице се е задължило като съдлъжник да отговаря солидарно
за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, която негова
отговорност е регламентирана в чл. 8.2. от същия. Първото усвояване на кредита в
размер до 150000 лева е било предоставено за рефинансиране на друг такъв на
кредитополучателя към друга банка, а последващото усвояване - многократно, до
максималния негов размер след рефинансиране на сумите по чл. 2.1.1 /първото
усвояване/, за оборотни средства, свързани с основната му дейност.
Предоставения на
основание договора за овърдрафт кредит в размер на 200000 лева е бил изцяло
усвоен от кредитополучателя в периода от 28.07.2008 година до 29.08.2012 година
по посочената в договора банкова сметка. Договора
е със срок до 31.07.2011 година, като в полза на
банката е било регламентирано и правото да го прекрати предсрочно след
преразглеждане на икономическото и финансово състояние на кредитополучателя, в
които хипотези срока за крайното издължаване на кредита става 31.07.2009
година, съответно 31.07.2010 година. Съобразно чл. 3.5, до размера на
разрешения овърдрафт банката служебно изпълнява платежните нареждания на
кредитополучателя, за които няма достатъчно средства по сметката. Залегнало е в
чл. 3.6, че постъпващите по сметката суми намаляват частта на ползвания
овърдрафт без да е необходимо изрично нареждане за това от страна на
кредитополучателя; банката начислява лихва само върху използваната част от
кредита. Към всеки един момент от действието на договора, усвояването на суми
не трябва да надхвърля размера на овърдрафта, определен в чл. 1 от самия
договор. Съобразно чл. 3.10 от последния, кредитополучателят е дал своето
безусловно и неотменимо съгласие банката служебно да събира своите вземания,
произтичащи от и във връзка със същия от всички негови сметки при банката и/или
да прихваща вземанията си срещу всякакви негови авоари при нея. В чл. 4.1 е залегнало,
че за ползвания овърдрафт кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в
размер на 1-месечен Софибор, увеличена с три пункта надбавка. Дължимата лихва
се начислява ежедневно и се плаща в последния ден на всеки месец. Съгласно чл.
4.6, при забава в плащането на дължими по договора суми кредитополучателят
дължи на банката неустойка - наказателна лихва за забава в размер на 1 месечен Софибор
плюс 12 пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по
овърдрафта за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените
вноски.
На 30.05.2009 година
страните по разгледания по-горе договор са сключили анекс №1, в чл. 2 от който
е залегнало, че от датата на неговото подписване кредитополучателят се
задължава да плаща на банката годишна лихва в размер на стойност на банковия
ресурс за лева увеличен с два пункта надбавка, която лихва се заплаща
ежемесечно, в последния ден от месеца, за който се отнася. На 27.07.2009 година
е бил подписан анекс № 2, в чл. 1 от който страните са уговорили начин за
олихвяване на главницата при забава в плащането на дължими суми, а именно
наказателна лихва за забава в размер на едномесечния Софибор, увеличен с 12
пункта надбавка. В чл. 1.1. и чл. 1.2. от същия анекс №2 са посочени начините
на изчисление на наказателната лихва за забава. Разликата в начина на
начисляване е в зависимост от това дали е налице просрочие на главница до 30
дни от датата на възникване на забавата, когато наказателна лихва се дължи само
върху просрочената главница /чл. 1.1./ или е налице просрочие на повече от една
погасителна вноска по главница, в който случай наказателната лихва се дължи
върху цялата усвоена и непогасена главница по кредита /чл. 1.2/. На 25.03.2010
година е сключен анекс №3, с който крайния срок за погасяване на всички суми по
договора и анексите към него е променен на 31.01.2011 година, като от датата на
неговото подписване до крайния посочен срок кредитополучателят има право да
усвоява многократно суми по кредита до максималния размер от 200000 лева и на посочения
по-горе краен срок да погаси всички дължими суми за главница, лихва,
комисионни, разноски, евентуална наказателна лихва. Впоследствие между страните
са сключени последователно още няколко анекса, последният от които №15 от
24.09.2013 година. В анексите №№ 4 и 5 е договорена промяна на дължимата лихва
/стойност на банковия ресурс за лева плюс 1.5 пункта надбавка, съответно плюс
1.25 пункта надбавка и нейната дължимост ежемесечно на 5-то число на месеца, за
който се отнася - чл. 2.1. от втория
посочен анекс/. С анекс №6 от 14.01.2011
година такава промяна на лихвата също е уговорена, като надбавката е 1 пункт;
уговорено е разсрочване на дължимата лихва с падежи 05.02.2011 година и
05.03.2011 година на седем равни месечни погасителни вноски в посочения период;
крайния срок е установен на 31.01.2012 година. С анекс №7 е разсрочено
плащането на дължимата на 05.05.2011 година лихва, начислена за периода
06.04.2011 година до 05.05.2011 година, включително върху размера на
овърдрафта. Анекс №8 съдържа констатации за размера на дълга към датата на
неговото подписване, както и са уговорени срокове за плащането на просрочените,
разсрочени лихви и на дължимите такива за следващите месеци септември и
октомври 2011 година. Същите констатации са залегнали и съответно същите
въпроси са предмет на уреждане и в анекси №№ 9 и 10. В анекс №11 от 12.12.2011
година е уреден начина на плащане на дължимата лихва с падежи, посочен в чл. 2
и чл. 2.1 от него, както и е променен крайния срок на издължаване на кредита на
15.06.2012 година. Този краен срок е променен отново на 16.07.2012 година с
анекс №12 от 29.06.2012 година, съответно на 01.11.2012 година с анекс №13 от
30.08.2012 година. Този анекс също съдържа констатация за размера на дълга, а
освен това е уговорено, че от момента на сключването му кредитополучателят /за
разлика от другите разгледани/ няма право да усвоява средства от овърдрафта.
Наред с това просрочената главница, упомената в чл. 1.1 ще бъде преоформена в
редовна. Постигнато е споразумение за разсрочване на просрочената лихва,
дължима по анекс №12 и на наказателната лихва за посочения в чл. 1.3 период от
време. Анекс №14 урежда отново въпроса за преоформянето на просрочената
главница в редовна, за продължаване на срока за пълното издължаване на сумите
по договора на 15.06.2013 година. Споразумението между страните обхваща и
начина на погасяване дължимата лихва с посочени в чл. 5 падежи и по-специално
разсрочването на част от нея и начина на погасяването на другата останала част.
В последния анекс №15 от 24.09.2013 година размера на дълга на ответното
търговско дружество е описан в чл. 1.1 до чл. 1.5 към датата на подписването му,
като вземанията на банката към кредитополучателя възлизат на сумите от
198525.24 лева - просрочена главница; 11045.61 лева - отсрочени лихви; 506.24
лева - просрочена лихва, начислена за периода от 15.05.2013 година до
16.06.2013 година, включително; 6302.68 лева - отсрочени лихви, всички те
дължими и неплатени на 17.06.2013 година и 6829.28 - наказателна лихва,
начислена върху просрочена главница от 198525.24 лева за периода от 17.06.2013
година до 23.09.2013 година. Постигнато е отново съгласие просрочената главница
да бъде преоформена в редовна, която се олихвява с лихвен процент за редовна
главница, съгласно чл. 2 от анекс №6. Крайният срок за погасяване на всички
дължими по овърдрафта суми е установен на 15.01.2014 година. В чл. 5 е
инкорпорирано съгласието на страните част от дължимата лихва в размер на 90% с
посочени в същия падежи да бъде разсрочена и погасена на една вноска, дължима
на 15.01.2014 година. Останалата част в размер на 10% се дължи ежемесечно на
5-то число на месеца, за който се отнася, с изключение на случаите, в които
изрично е уговорено друго. С подписването на този анекс страните са приели, че
неизпълнението на което и да е от задълженията на кредитополучателя/ съдлъжника
по него ще се счита за случай на неизпълнение по смисъла на договора за
овърдрафт и анексите към него, като при настъпването му банката ще има правата
по чл. 10 от договора за овърдрафт и чл. 10 от анекс №6.
Ответниците по делото са
въвели в процеса възражения за нищожност на отделни клаузи от договора за
кредит и анексите към него поради тяхната неравноправност. За неравноправни и в
нарушение на директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година и на ЗЗП считат
всички клаузи от договора за кредит и изменящите го анекси, уговарящи начина на
формиране на дължимите лихви и такси по договора, които на свой ред
представляват част от присъдените със заповедта вземания. Според тях, банката
неправилно осчетоводила като дължими претендираните в настоящото производство
суми. При правилно отнасяне на постъпващите суми по сметката, обслужваща
кредита /както било уговорено и в чл. 3.6 от договора/, задълженията по
процесния договор за кредит в случай, че не са изцяло погасени, щели да бъдат в
значително по-нисък размер от претендирания.
Изложени са и конкретни
доводи за твърдението за наличните неравноправни клаузи относно договорната
лихва. Съгласно чл. 4.1. от договора за кредит, кредитополучателят се бил задължил
да плаща годишна лихва в размер на 1-месечен Софибор, увеличена с 3 пункта,
която е и лихвата, посочена в ипотечния акт. Само 10 месеца по-късно, без да
бъдат посочени причини за това, банката-ищец наложила изменение на лихвените
проценти чрез подписването на анекс №1/30.05.2009 година. Съгласно чл. 2 от
същия, годишната лихва се определяла в размер на „Стойност на банковия ресурс“
за лева увеличен с 2 пункта надбавка, като наред с това била предвидена
възможността банката да може да променя едностранно и ежедневно стойността на
банковия ресурс, както и да увеличава надбавката на договорната лихва с още 2
пункта в случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 6, с което на практика
договорената лихва придобивала характер на неустойка, дължима при неизпълнение.
Промяната в договорната
лихва била толкова съществена, че имала за резултат цялостна подмяна на
уговорката за начина, по който се формира размера на вземането за лихва. При
това подмяна, наложена от страна на по-силния участник в правоотношението, без
да бъдат зачетени интересите на кредитополучателя. Определянето на договорната
лихва съгласно първоначалната клауза било
ясно и предвидимо за кредитополучателя. Същият можел лесно да бъде информиран
за нивата на индекса Софибор /като това важело и за по-високите, и за
по-ниските нива/. Това не можело да се каже за променената клауза досежно
начина на начисляване на договорната лихва, определяща същата чрез нов,
съществено различен компонент, а именно „Стойност на банковия ресурс“, който на
свой ред съдържал три отделни подкомпонента, за определянето на които липсвала
яснота и предвидимост, както и каквато и да било публична и леснодостъпна
информация, с която кредитополучателя би могъл да се запознае при полагане на
съответната грижа и усилия. Промяната на клаузата, определяща размера на
договорната лихва имала за последица начисляването на лихви в по-голям, почти в
двоен размер, които банката неправилно погасявала по поредност преди главницата
с постъпващите по сметката суми за погасяване на кредита.
Неравноправни по
смисъла на директивата и на ЗЗП били на първо място клаузите, на които
кредиторът изрично се позовал в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, а така също и редица други клаузи от договора за кредит, както и от
изменящите го анекси. От договора за кредит като такива се сочат чл. 3.1. -
крайния срок за погасяване на овърдрафта не е уговорен ясно и по начин,
създаващ сигурност за кредитополучателя в правоотношението, като на практика
имало договорени 3 различни крайни срока за погасяване на задължението; чл.
3.2. - относно срока за усвояване по горните доводи; чл. 3.5 - в която е
уговорено, че банката има право служебно да изпълнява платежните нареждания;
чл. 3.7.1 - в частта, в която е уговорено, че банката има право по свое усмотрение
и без необходимост да аргументира решението да прекрати едностранно договора;
чл. 3.8.1. - по аргументи, аналогични на изложените по-горе относно чл. 3.7.1,
чл. 5.6.3., чл. 5.10. Като такива от анекс № 1 от 30.05.2009 година са посочени
чл. 2, чл. 2.1, чл. 6, чл. 6.1, чл. 6.2. и чл. 7, а от анекс № 2 от 27.07.2009
година - чл. 1, чл. 5 абзац последен. Също
като такива се сочат и следните клаузи от анекс № 3 от 25.03.2010 година, а
именно - чл. 9 абзац последен - относно правото да увеличи едностранно
договорената в чл. 2 от анекс №1 надбавка с 2 пункта, чл. 5 досежно
предвиденото съгласие на ипотекарните длъжници за това, че дадените обезпечения
запазват действието си и продължават да обезпечават кредита до пълното
изплащане на всички дължими суми, а съгласие на това или на друго основание
ипотекарният кредитор Д.К. не била давала, за което
свидетелствала липсата на подпис под него. Такива, според ответниците са също
така от анекс № 4 от 30.04.2010 година чл. 3 - едностранно увеличение на
уговорената в чл. 2 надбавка, от анекс № 5 от 29.11.2010 година чл. 3 -
едностранно увеличение на уговорената в чл. 2 надбавка от 2 пункта, от анекс №
6 от 14.01.2011 година - чл. 9 и чл. 10, предвиждащи едностранно увеличение на
уговорената в чл. 2 надбавка от 2 пункта, от анекс № 7 от 29.04.2011 година -
чл. 3 в частта, в която при неизпълнение банката има права съгласно чл. 10 от
договора за овърдрафт и чл. 10 от анекс № 6, от анекс № 8 от 26.07.2011 година
- чл. 5 относно задължението на длъжника да постигне и поддържа за срока на
действие на договора за кредит стойност на коефициент на текуща ликвидност
по-голяма по 1 /едно/, както и чл. 6 в частта, в която при неизпълнение банката
има права съгласно чл. 10 от договора за овърдрафт и чл. 10 от анекс № 6, от
анекс № 9 от 30.09.2011 година - чл. 3 в частта, в която при неизпълнение
банката има права съгласно чл. 10 от договора за овърдрафт и чл. 10 от анекс №
6, от анекс № 10 от 31.10.2011 година - чл. 3 в частта, в която при
неизпълнение банката има права съгласно чл. 10 от договора за овърдрафт и чл.
10 от анекс № 6, от анекс № 11 от 12.12.2011 година - чл. 7 в частта, в която
при неизпълнение банката има права съгласно чл. 10 от договора за овърдрафт и
чл. 10 от анекс № 6, от анекс № 12 от 29.06.2012 година - чл. 4 в частта, в
която при неизпълнение банката има права съгласно чл. 10 от договора за
овърдрафт и чл. 10 от анекс № 6, от анекс № 13 от 30.08.2012 година - чл. 6 в
частта, в която при неизпълнение банката има права съгласно чл. 10 от договора
за овърдрафт и чл. 10 от анекс № 6, от анекс № 14 от 21.12.2012 година - чл. 7
в частта, в която при неизпълнение банката има права съгласно чл. 10 от
договора за овърдрафт и чл. 10 от анекс № 6 и от анекс № 15 от 24.09.2013
година - чл. 10 в частта, в която при неизпълнение банката има права съгласно
чл. 10 от договора за овърдрафт и чл. 10 от анекс № 6.
Уговорката за нов начин
на изчисление на неустойката била наложена от банката-кредитор, изхождаща от
позицията си на по-силната страна в договорното отношение. Липсвало основание
неустойката да бъде променяна само една година след подписване на договора за
кредит и то в по-голям размер. Неравноправна била клаузата и в т. 1.2 от
цитирания анекс, според който неустойката за забава се предвиждало да се
начислява и върху непогасената главница, която дори не е падежирала. След като
длъжникът не се намирал в забава по отношение на задължението си за плащане на
усвоената, но все още с ненастъпил падеж главница, то нямало никакво основание
същата да се олихвява с наказателна лихва. За неравноправна считат клаузата,
според която банката е предвидила възможност да увеличи едностранно
договорената в чл. 2 от анекс 1 надбавка от 2 пункта.
Според ответниците,
следвало да бъдат разгледани всички цитирани по-горе клаузи, независимо от
обстоятелството, че банката не се била позовала на тях при подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК. Това е така, тъй като тяхното наличие и
действието им в определен период от време след отпускане на кредита дало
основание на банката да начислява по-високи лихви и неустойки, които на свой
ред неправомерно погасявала с постъпващите от длъжника плащания. Ако тези
клаузи не били приети и приложени, плащанията следвало да погасяват лихви в
значително по-нисък размер и най-вече да погасят по-голяма част от усвоената
главница. Това обуславяло и правния интерес на длъжника от предявяване на
възражения за неравноправност на всички изложени по-горе клаузи, тъй като
евентуалното им уважаване и прогласяване нищожността на цитираните клаузи, ще
има за резултат извършване на ново погасяване на главницата, при игнориране на
неправомерно начисляваните през годините лихви и неустойки.
По твърденията за
неравноправност на изброените и описани в отговора на исковата молба и по-горе
клаузи от договора и анексите към него, съдът съобрази следното:
В §
13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка
с преюдициални запитвания по приложението на чл.
2, б. „б“ от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския
съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител“ като всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в
националното ни законодателство е дадено сходно определение на същото понятие в
§ 13
от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Като е взела предвид
посоченото в т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС, както и решение по дело
С-110/14 на СЕС, касационната инстанция с оглед тази задължителна практика
на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на
общностното право, по реда на чл. 290 от ГПК е постановила, че физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да
се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за
цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Необходимо
е да бъде извършена от съда конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител“.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има
тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например
неговото управление или мажоритарно участие в същото.
В конкретния случай
вторият ответник-физическо лице като съдлъжник е обезпечил кредита на търговско
дружество-първи ответник. Само по себе си това обстоятелство не го лишава от
защита по ЗЗП.
Като се вземе предвид, обаче, че както към момента на подписването на договора,
така и по време на цялото негово действие същото това физическо лице е било управител
с едно времево изключение, когато управител е било третото лице-помагач и едноличен
собственик на капитала на едноличното търговско дружество- кредитополучател, то с оглед на посочената
по-горе практика на СЕС и на касационната инстанция съдът намира, че придобиването
на качеството на съдлъжник към банката от физическото лице е осъществено с
оглед тесните му професионални връзки с дружество-кредитополучател, изразяващи
се в осъществяване на управлението на дружеството, поради което не може да се
приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели,
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия.
Ето защо, независимо, че
обезпечаването на кредита на търговското дружество е направено от физическо
лице, доколкото последното няма качеството на потребител по § 13 от
ЗЗП, то не се ползва със защитата, установената в глава
шеста от ЗЗП. Предвид това, спорът не попада в приложното поле на ЗЗП, поради
което и наведените доводи от страна на ответниците за наличие на неравноправни
клаузи, като неотносими за настоящия спор, не следва да бъдат разглеждани /така
и в решение № 38 от 23.06.2017 година на ВКС по търг. дело № 2754/2015 година,
I т. о., решение № 84 от 7.02.2017 година на ВКС по търг. дело № 1934/2015 година, I т. о./.
Оспорване на клаузите на
процесния договор и анексите към него е направено и от конституираното в
процеса от въззивната инстанция след отмяна на определението на настоящия съд в
тази насока трето лице-помагач на страната на ответниците. Една част от тях са
формулирани в нарочната му молба, съдържаща искането му за неговото
конституиране, друга част в последваща постъпила по делото молба, като с тях е
направено препращане и към изложеното от него в молбата му, съдържаща искане за
спиране на производството по делото на основание чл. 420 от ГПК.
В определение,
постановено по чл. 99 от процесуалния правилник на СЕС /в хипотеза, при която
преюдициалният въпрос не оставя място за разумно съмнение/ по дело С-74/15 на
СЕС е прието, че чл.
1, § 1 и чл.
2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в
смисъл, че директива може да се прилага към договор за обезпечение на недвижим
имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна институция
за гарантиране на задълженията, които има търговското дружество към тази
институция по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е
действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност
по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество.
Разяснено е в т. 21 - т. 23, че директивата се прилага за всички договори,
извън изключенията, изброени в десето
съображение на Директива 93/13, поради което предмета на договора е
ирелевантен за приложното поле на директивата, която дефинира договорите, към
които се прилага, с оглед на качеството на страните по договора - в зависимост от
обстоятелството, дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната
от тях търговска или професионална дейност. Понятието „потребител“ по смисъла
на чл.
2, б. „б“ от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се
преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали
разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за
упражняването на дадена професия /т. 27/. Преценката се извършва с оглед всички
обстоятелства и доказателства по делото /т. 28/. В случаите на физическо лице,
което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско
дружество, задача на националният съд е да установи, дали това лице е действало
в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от
функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото
управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за
цели от частен характер.
Същото разрешение е
дадено в решение
по дело С-419/11 TiaXEC във връзка с приложението на чл.
15, § 1 от Регламент № 44/2001 година на Съвета за компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
В него е прието, че физическото лице, което има тесни професионални връзки с
дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не
може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато
поръчителствува по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията,
които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.
От така казаното на
първо място следва, че като се изходи от вида на договора, страна по който е
помагачът, то същият ще може да се ползва от защита в съответствие с
направените от него възражения само и единствено в случай, че в процеса, с
оглед конкретните факти, бъде установено качеството му на потребител. В случая
третото лице-помагач, не е спорно по делото, е съпруга на втория
ответник-физическото лице, който е едноличен собственик на капитала и управител
на първия ответник - търговското дружество. За период малко повече от месец през
2011 година /февруари -март/ то е било избрано и съответно вписано за управител
на същото. През останалото време Д.К. е работила за
дружеството по трудов договор като мениджър, управител на складове /01.01.2003
година - 27.12.2010година/, съответно помощник-управител /10.03.2011 година -
01.01.2012 година, лист №567/. Към месец март 2011 година същата е представила
пред банката образец от подписа си като лице, имащо право да се разпорежда със
средствата по сметката и в този смисъл като такова, което има пълен достъп до
нея и съответно контрол относно движението по нея /лист №566 от кориците на
делото/. Тя е разполагала и с пълномощно за получаване на банковата
кореспонденция с банката, както и за получаване на пари в брой /лист №605/.
Наред с това, от 2003 година тя е била упълномощена от втория ответник в
качеството му на едноличен собственик на капитала с изключително широк кръг
пълномощия, включващи разпореждане със сметки на дружеството в лева и валута,
предприемане на всякакви действия по тях и т. н., които са свързани с
оперативното управление и организация на цялата работа на търговеца. Второто
пълномощно е от януари 2006 година, а третото от юни 2009 година, като с
вторите две са предоставени същите пълномощия, като всички те са безсрочни
/листи №№606-610/. Кредитът, видно от самото искане за неговото предоставяне и
изричното отразяване в текста на договора е бил предоставен за рефинансиране на
дълг към друга банкова институция, както и за оборотни средства , свързани с
основната дейност на търговеца, като с неговото съдържание помагачът, при
съобразяване на неговите изявления, очевидно е бил запознат. Може, поради
всичко така казано, да се заключи, че за период доста преди сключването на
процесния договор, както и през цялото време на неговото действие Д.К. е била тясно свързана с извършваната от първия
ответник търговска дейност и съобразно възложените и права е вземала дейно
участие в нея. Съобразно т. 23 от Решение на Съда от 3
септември 2015 година по дело C-110/14, националният съд трябва да вземе
предвид всички обстоятелства по делото, и в частност естеството на
представляващата предмет на разглеждания договор стока или услуга, за да
установи целта на придобиването или съответно на получаването й. В случая
несъмнено е установено получаването на кредита единствено и само за търговски
цели, поради което не би могло да се приеме, че Д.К.
е дала обезпечението за дълга на търговското дружество, действайки за цели от
частен характер. Всичко това сочи, че направените от помагача възражения за
наличие на неравноправни клаузи също не следва да бъдат разглеждани.
Както отчасти с това
качество, а именно потребител, така и на самостоятелно основание ответниците са
въвели в процеса твърдението, че договора за кредит и анексите към него са
недействителни липса на съгласие както за целия договор, така и за отделни
негови клаузи. Тези твърдения са напълно неподкрепени от доказателствения
материал. Положените върху самия договор, както и сключените последващи анекси
към него са подписани от страните, като в процеса тези подписи не са оспорени.
Ангажираните в тази насока свидетелски показания са от една страна напълно
изолирани от всички останали събрани доказателства, а от друга страна следва да
се преценяват с оглед заинтересоваността в полза на ответната страна на лицето,
от което изхождат - то е дъщеря на ответника-физическо лице и третото
лице-помагач. Не на последно по важност, дори и те да бъдат съобразени, тяхната
преценка не сочи на липса на съгласие по смисъла на сочената разпоредба на чл.
26 от ЗЗД. Евентуалната липса на фактически предоставена възможност за
запознаване със съдържанието на договора и анексите безспорно не сочи на това,
че ответниците не са искали тяхното сключване, съответно настъпване на техните
правни последици. Те не са били принуждавани да сключат договора, впоследствие
и неговите изменения, нито пък са били лишени от възможността в момента, в
който същите са им били предоставени във фактическо държане да поискат срок и
време, за да ги прочетат и се запознаят с тяхното съдържание, включително
направят консултации.
С допълнителния отговор
на допълнителната искова молба ответниците са направили възражение за нищожност
на клаузата на чл. 3.1 от договора досежно срока за договора поради
противоречие със закона и добрите нрави. С нарочна молба /лист №601 от кориците
на делото/ са направили възражение за нищожност на чл. 3.10 и чл. 3.11 от
договора за овърдрафт, чл. 4.2 от и чл. 4.4. от договор за инвестиционен банков
кредит от 19.12.2007 година, както и чл. 4.4. и чл.4.5 от договор за банков
кредит от 03.02.2006 година. Съдът намира, че във връзка с така направените
възражения за нищожност на отделните
клаузи от процесния договор не са изложени такива конкретни доводи,
обосноваващи посочените основания, които да са извън доводите за
неравноправност на сочените клаузи, даже напротив всички те са подчинени изцяло
именно на същите. Вън от това следва да се посочи и това, че от събраните по
делото доказателства не се установява нарушаване на сочените разпоредби. Доказателственият
материал сочи на това, че процесния договор не е сключен при общи условия,
поради което позоваването на ответника на нормите на чл. 16, ал. 2 от ЗЗД и чл.
298 от Търговския закон е неоснователно, тъй като не е налице регламентираната
в същите т. н. сделка при общи условия /отнапред установени от банката общи
условия, които са станали задължителни за насрещната страна - кредитополучател,
с обективиране на неговото писмено изявление за приемането им/, за да се
подчини спора на тях. Налице е индивидуална регламентация, с конкретни клаузи,
които именно имат действие спрямо отношенията между страните. Постигнато е само
съгласие в чл. 11.2 приложения в отношенията между страните да намерят Общите
условия за делова дейност на банката, като при противоречие между тях и
договора приложение ще има последния, но определено тези Общи условия не са
такива по смисъла на правните норми, с които е аргументирано твърдението на
ответниците по делото. Отделно от това договорите от 2007 година и 2006 година
изобщо не са предмет на делото.
Ответниците по делото с
допълнителната искова молба са направили възражение за нищожност на уговорената
с договора и анексите към него неустойка /наказателна лихва/. С разпоредбата на
чл. 4.6 от процесния договор страните са договорили, че при забава в плащането
на дължими по договора суми кредитополучателят дължи на банката неустойка -
наказателна лихва за забава в размер на 1 месечен Софибор плюс 12 пункта
надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по овърдрафта за времето
на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски. В анекс №2 от
27.07.2009 година е било постигнато съгласие, считано от 15.07.2009 година при
забава в плащането на дължими по договора и анексите към него суми
кредитополучателят да дължи на банката неустойка-наказателна лихва за забава в
размер на 1-месечния Софибор, увеличен с 12 пункта надбавка, дължима по реда
уговорен в чл. 3.6 от договора, която ще бъде начислена върху просрочената главница
за времето на забавата в срок от 30 дни от датата на възникването и, съответно
върху цялата усвоена и непогасена главница по кредита - от датата на следващата
след възникване на забавата погасителна вноска по главницата до датата на
пълното погасяване на забавените суми по договора. При разглеждане на това
възражение е необходимо да се посочи на първо място, че банката при начисляване
на наказателната лихва не се е възползвала от постигнатите в чл. 1.1 и чл. 1.2
от анекс №2 договорености, т. е. начисляването на такава е било единствено и
само съобразно първоначалните уговорки в договора, поради което и по отношение
на анекс №2 същото не следва да бъде разглеждано по същество. Направеното
такова, че клаузата на чл. 4.6 от договора за овърдрафт е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави съдът намира за
неоснователно. Договорената с разгледаната норма неустоечна клауза няма
основание да бъде определена като нищожна. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на
сключване на договора с оглед естеството й на предварително уговорено по размер
обезщетение за вредите от неизпълнението на един договор, както и при
съобразяване на присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна.
Банката, кредитодател по
процесния договор, има интерес да получава в срок, в уговорените размери,
съответната част от предоставените заемни средства, които са и основният и
ресурс в упражняваната специфична търговска дейност. Предвид естеството на
обезпеченото задължение /погасяване в срок на усвоените суми по предоставения овърдрафт
и редовна лихва за ползването на средствата/ и размера на неустойката,
определен съобразно горните правила от размера само на усвоената и непогасена
главница и функционално обвързан само с поведението на кредитополучателя и
времето, в което продължава неизпълнението, се налага извода, че в конкретния
случай неустойката /преценена към момента на сключване на договора/ съответства
на присъщите й функции - обезпечителна и обезщетителна. В този смисъл и поради
това съдът намира, че договорената неустойка е именно, за да обезпечава
изпълнението на задължението, има за цел да санкционира неизпълнението и не
може да се разглежда като способ за неоснователно обогатяване на кредитора.
Ответната страна е
въвела в процеса и довода, че задълженията по процесния договор за кредит били
погасени чрез извършване на плащания по сметката, обслужваща кредита, а именно
BG67RZBB91551086018917. Считано от датата на сключване на договора за кредит
задължените лица, включително и ипотекарния длъжник Д.К.
били правили вноски в размер надвишаващ значително този на усвоения кредит, с
които именно били погасени изцяло задълженията по процесния договор за кредит.
Банката била осчетоводила неправилно извършените от тях погасявания по кредита,
което се дължало на неправомерна подмяна на компонентите, определящи
договорната, респективно наказателната лихва, довело до увеличение на
начислените лихви; неоснователно начисляване и погасяване на недължими
наказателни и договорни лихви; неправомерно и без основание служебно погасяване
на задължения по други кредитни продукти, ползвани от „Качика“ ЕООД със сумите,
постъпващи по сметката, предназначена да обслужва плащанията по процесния
договор за кредит от 17.07.2008 година, цитирана по-горе, както и недопустимо
начисляване на лихва върху лихва.
По делото с оглед
отправените в тази насока искания е допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която в приетото по делото заключение е посочило, че
за периода от 28.08.2008 година до 30.08.2012 година са усвоявани многократно
суми по отпуснатия с договора за овърдрафт и анексите към него кредитен лимит.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист размерът на начислените и непогасени задължения по договора
за овърдрафт и анексите е в общ размер на 258114.65 лева, от които 198525.24
лева - усвоена и непогасена главница, 28767.48 лева - начислена и непогасена
редовна лихва, 30601.93 лева - начислена и непогасена наказателна лихва и 220
лева - разноски. Начислената, съгласно чл. 5 от анекс №15 месечна погасителна
вноска за лихва, дължима на 05.01.2014 година в размер на 135 лева, както и падежиралите към
крайния срок за погасяване на кредита 15.01.2014 година суми не са погасени на
съответните падежни дати. Ищецът е платил разноските за застрахователна премия
от 195 лева на 30.07.2014 година и тези за подновяване вписването на договора
за особен залог в ЦРОЗ в размер на сумата от 25 лева на 03.06.2014 година. Банката
не е упражнила правото си, съгласно чл. 5.6.3 от договора, както и последващо
аналогично договорени клаузи от анексите да увеличи надбавката по редовната
лихва с 2 пункта. Вещото лице е констатирало случаи на усвоена главница над
разрешения лимит, като тези случаи са описани от него в табличен вид като дати
и съответно размер в заключението му /лист №386 от кориците на делото/. На
експерта не са били предоставени документи, въз основа на които са били
извършвани операциите по увеличаване на лимита над разрешения максимален такъв.
Това служебно увеличаване на усвоената главница над максималния лимит на овърдрафта
от 200000 лева е било осъществявано автоматично от системния софтуер на банката
при недостиг на средства на падежни дати за лихвени плащания по процесния
кредит с четири изключения, касаещи общо седем дати, които са представени от
експерта в допълнителното му заключение /лист №589 от делото/. Върху тази
увеличена усвоена главница са били начислявани, съответно погасявани лихви,
чийто общ размер възлиза на сумата от 163.16 лева.
Съгласно чл. 2.1.2 от
договора, кредита е бил ползван по разплащателна сметка на кредитополучателя,
посочена като номер от експерта в самото заключение, като в периода от
28.07.2008 година до 07.04.2015 година общо три договора за кредит в лева между
страните са били обслужвани през същата тази разплащателна сметка и
по-специално процесния договор за овърдрафт, договора за револвиращ банков
кредит от 22.03.2005 година и договор за банков кредит от 11.03.2011 година.
През същият този посочен период от време от тази сметка чрез превалутиране са били
прехвърляни средства по разплащателната сметка на „Качика“ ЕООД в евро, която е
обслужвала два договора за кредит в евро между страните и по точно договор за
банков кредит от 03.02.2006 година и договор за инвестиционен банков кредит от
19.12.2006 година. Няма постъпили суми с конкретно основание „за погасяване на
овърдрафта“, доколкото разплащателната сметка е служела и за всякакви други
разплащания на дружеството и всяко постъпление по нея, съгласно чл. 3.6 от
договора автоматично погасява овърдрафта, ако има текущи усвоени и непогасени
суми по него, а такива е имало през целия период на действие на кредита от
момента на усвояването им. Парични суми в общ размер на 103485.76 лева са
постъпили по процесната разплащателна сметка на дружеството, направени от Д.К., като всички те са послужили за погасяване на задължения
по овърдрафта на основание чл. 3.6 от договора.
Усвояването на суми от
разрешения лимит по овърдрафта не е ставало въз основа на писмени нареждания на
кредитополучателя по смисъла на чл. 2.1.1, абзац последен от процесния договор,
освен в случаите на платежни нареждания на кредитополучателя, съгласно чл. 3.5
от същия. На вещото лице не са били предоставени съгласия /нареждания/ за
превалутиране на суми от овърдрафта и/или на други разполагаеми суми по
обследваната разплащателна сметка в лева. Суми в общ размер от 800018.29 лева
са били служебно превалутирани от разплащателната сметка от лева в евро през
периода на действие на процесния договор. Суми в общ размер на 793783.97 лева
от горепосочените са били използвани за погасяване на евровите кредити, усвоени
от ответното дружество. Служебните операции по превалутиране на средства от
овърдрафта са били извършвани в случаи на липса на средства в евровата
разплащателна сметка на дружеството на падежна дата, като в нея са се прехвърляли
суми от левовата разплащателна сметка чрез превалутиране по обменен курс
„продава“ на банката към съответния момент. Операциите са били извършени на
основание чл. 4.4 от договор за банков кредит от 03.02.2006 година, съответно
чл. 4.3 от договора за инвестиционен банков кредит от 19.12.2007 година и чл.
4.5 и чл. 4.4 от двата договора. Други основания за служебно събиране на суми
от титуляра на сметката, а именно кредитополучателя за погасяване на задължения
към банките са и действалите през разглеждания период наредби на БНБ и по-точно
чл. 6 от Наредба №3 от 29.09.2005 година и чл. 21 от Наредба №3 от 16.07.2009
година. За горепосочените дати на прехвърляне и превалутиране на суми от
левовата към евровата сметка са били изготвяни клиентски извлечения /отчети/ за
движения по двете сметки на дружеството с дебитни и кредитни авиза, съдържащи основание, размер
и вальор на събраната от банката сума, както и регистър за получени от клиента
извлечения от двете сметки за 2008 година, 2009 година, включително до
18.05.2010 година, от която дата кредитополучателят е ползвал електронни
извлечения. В съдебно заседание се пояснява, че с нито една от постъпилите по
разплащателната сметка суми не е било погасявано директно задължение по друг
кредит. С всички постъпили суми по овърдрафта първо е била погасявана
главницата по него, съгласно чл. 3.6 от самия договор. След това е била
усвоявана главница по овърдрафта за погасяване на задълженията по другите
кредити. От датата на усвояване на овърдрафта на практика не е имало нито един
ден или период, в който усвоената главница по процесния кредит да е била нула,
т. е. в сметката да е имало собствени на притежателя и средства. Освен това,
служебното усвояване на суми не се е отразило на лихвите върху сумите до
максимално разрешения лимит /лист №619/.
Погасяването на кредита
не е извършвано в поредността, уговорена в чл. 3.7.2, б. „в“, чл. 3.8.2, б. „в“
и чл. 3.9, б. „в“ от процесния договор, а именно главница, лихва, комисионна,
разноски, евентуална наказателна лихва, тъй като първите две разпоредби касаят
поредността при предсрочно погасяване, а последната урежда поредността при
окончателното погасяване на кредита на 31.07.2011 година, а процесният кредит
не е бил нито предсрочно, нито окончателно погасен. В основното си заключение
вещото лице е посочило, че при погасяване на отделните кредити на търговското
дружество-ответник е била спазвана следната последователност, а именно: дата на
възникване /падеж/ на задължението; вид на задължението; размер на задължението
/по възходящ ред/. В съдебно заседание е допълнило, че се гледа най-старото
задължение, независимо какво е то, по кой кредит и какво е основанието му. Ако
най-старите задължения са с еднаква дата, тогава се гледа вида на задължението
/разноски, такси, лихви, главница/, т. е. реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. При две
задължения с една и съща най-стара дата и от един и същ вид, тогава се погасява
по-високото по размер задължение. Тази последователност е била прилагана за
всички плащания по кредитите.
Експертът е
констатирал, че за периода от 29.07.2008 година - 01.08.2012 година по
процесния договор е била погасена главница в общ размер на 1459589.33 лева. По другите договори за кредит са
били погасени суми в общ размер на 1379556.43 лева, а към датата на
експертизата непогасената главница по процесния договор е в размер на 198525.24
лева. В този смисъл, ако суми от същия не са били служебно ползвани от банката
за погасяване на задължение на „Качика“ ЕООД по другите договори за кредит,
процесният овърдрафт би бил напълно погасен, като така направения извод е чисто
хипотетичен и се основава само на предположения; освен това, отговора на
въпроса по този начин е на база пълното игнориране на плащанията по останалите
кредити /лист 619, стр. 2-ра/. Допълнено е, че ако от общо усвоените суми по
кредита бъде изваден общия размер на погасената главница по кредита ще се
получи точно претендираната от ищеца главница по делото. Този размер
представлява остатъчна, а не усвоена главница, т. е. останалата непогасена
такава. Това произтича от вида на кредита - овърдрафт, който дава възможност да
се реализират такива обороти с разрешен лимит на главница и да се извършват
такива погасявания, каквито са били извършвани по време на действието на
процесния кредит.
При съобразяване на
всичко така изложено съдът намира, че предявените искови претенции са
основателни и като такива следва да бъдат уважени. В настоящото производство се
установява по несъмнен начин, че ищецът е предоставил на първия ответник -
търговско дружество овърдрафтен кредит, който да бъде използван от последния за
целите посочени в самия договор. През цялото времетраене на същия средствата са
били усвоявани от дружеството реално, като фактически то е останало задължено
към ищеца с претендираната и констатирана като размер и от вещото лице непогасена
главница. Действително, плащания по този договор са били извършвани по
сметката, обслужваща кредита, а именно BG67RZBB91551086018917, но с оглед вида
на самия кредит само това не е достатъчно, тъй фактически след като внасянето на
съответните суми, търговецът отново ги е използвал за осъществяване на
търговската си дейност, разплащайки се с тях към свои контрагенти. През целия
период от 29.07.2008 година до 03.08.2012 година кредитополучателят е можел да
преустанови ползването на овърдрафтния кредит, ако не е използвал постъпилите
по сметката му оборотни средства за търговските си разплащания, т. е
постъпленията по разплащателната сметка са били достатъчни да се акумулира
сума, с която да се погаси ползваната част от овърдрафтния лимит изцяло
предсрочно, но това е само и единствено при горното условие. Както е посочило
многократно и вещото лице, след реалното усвояване на 28.07.2008 година на
процесния кредит, свободни средства по разплащателната сметка, която го е
обслужвала не е имало в нито един момент.
Именно поради това не може да бъде споделено поддържаното от ответниците
твърдение, че от датата на сключване на договора за кредит задължените лица,
включително и ипотекарният длъжник Д.К. са правили
вноски в размер надвишаващ значително този на усвоения кредит, с които именно са
били погасени изцяло задълженията по процесния договор за кредит. Както бе вече
пояснено, при този вид договор целта е търговецът да разполага във всеки един
момент, ако няма свободни такива, с оборотни средства, които са му отпуснати от
банката, за да може да обслужва търговската си дейност. В това се състои и
разликата с другия вид кредит, при който с внесените суми кредитът се погасява,
но тези суми не могат да бъдат да се използват отново, при това многократно. Поради
това именно е било възможно през периода 28.07.2008 година - 03.08.2012 година
дружеството-кредитополучател да извърши разплащания със средствата от
овърдрафта в общ размер на 2240696.95 лева. По силата на клаузите от договора и
по-специално чл. 3.5 и чл. 3.6 първият ответник е имал възможности за
неограничен брой, включително ежедневни входящи преводи, с всеки един от които
неговата сметка е била заверявана, като до размера на същата овърдрафта е бил
намаляван със съответната част. Същевременно, със същата тази сума, която е
намалила овърдрафта в една негова част той е имал възможност да оперира и е
действал точно така, като по този начин отново се е стигало до увеличение на
използваната от овърдрафта част. Тази динамика, следваща от самото естество на
отпуснатия кредит предопределя фактически и неоснователността на заявените от
ответната страна възражения, които не държат сметка за извършваното по
разплащателната сметка постоянно нейно дебитиране и кредитиране.
Не могат да бъдат
споделени и възраженията, че банката била осчетоводила неправилно извършените
от тях погасявания по кредита. В тази връзка на първо място следва да се
посочи, че ищцовата страна, при липса на посочване от страна на длъжника кое от
няколко еднородни задължения погасява с извършваното от него плащане, е прилагала
реда по чл. 76 от ЗЗД; освен това, не е била налице такава хипотеза, при която
да се приложи съответната постигната договореност - няма предсрочна изискуемост
и окончателно плащане. Този ред тя е прилагала спрямо всички сключени между нея
и този кредитополучател договори. Действително, същата е извършвала служебно
погасяване на задължения и по други кредитни продукти, предоставени на „Качика“
ЕООД със сумите, постъпващи по сметката, предназначена да обслужва, обаче не
само плащанията по процесния договор за кредит от 17.07.2008 година и цитирана
по-горе. Това, обаче на първо място е станало след погасяване на съответните
задължения по процесния овърдрафт и на второ място въз основа на постигнатите
между тях договорености, съобразно които дружеството е дало неотменимо съгласие
точно в тази насока - клаузите на чл. 4.3, съответно чл. 4.4 и чл. 3.10 от
договора за инвестиционен банков кредит от 19.12.2007 година /лист №189/,
съответно договора за банков кредит от 03.02.2006 година /лист №196/ и
процесния договор са напълно идентични и регламентират съгласието на получателя
на кредита, при това безусловно и неотменимо, банката служебно да събира своите
вземания, произтичащи от и във връзка със съответния договор от всички негови
сметки при банката и/или да прихваща вземанията си срещу всякакви авоари на
кредитополучателя при нея. Освен това,
при всяка една такава взета от нея операция тя е изготвяла отчети за движението
по сметка, които е предоставяла на другата страна и които са съдържали
достатъчно по обем информация за извършеното от нея. Съдът приема за установено
от доказателствения материал, че тези клиентски извлечения са били надлежно
връчвани на същата чрез някой от нейните пълномощници - третото лице-помагач,
респективно дъщерята на последното и на ответника - физическо лице. Дружеството
за целия период от време не само не е възразило, но не отправило искане за
поясняване или пък да е извършило някакво друго действие, което да сочи на
несъгласие с осъществените като размери и съответно дати прехвърляния и
превалутиране на суми от левовата към евровата сметка. Наред с всичко това,
това изрично изразено съгласие на първия ответник и самите договорни клаузи,
които не се намират в противоречие с нормативен акт следва да бъдат съобразени
и приложени. Факт е, че търговското дружество е имало повече от един сключен с
ищеца договор, въз основа на който са му били предоставени средства и чието
връщане при условията на всеки един от тях той дължи. С така извършеното
служебно погасяване на практика се стига до възможно най-точното изпълнение от
страна на търговеца, без съответно това да го обременява - както е посочило и
вещото лице, а това е и логически
изводимо, ако липсваше такова погасяване по другите кредити, процесният овърдрафт
би могъл и да бъде погасен в някакъв момент, при съответно проявление и на
другите условия /търговеца да не ползва авоари на банката, а само свои
собствени/, но щеше да остане задължен по другите правоотношения. Трябва да се
посочи и факта, че това не води до начисляване на по-големи и повече лихви;
същевременно липсва най-общо казано и облага за банката, доколкото безспорно
суми в изпълнение на договорите на същата се дължат.
По делото не се
установява и соченото като извършено начисляване на лихва върху лихва. Твърдението
не е конкретизирано в отговора на исковата молба, но в депозираното по делото
заключение вещото лице в отговор на поставените му от ответната страна въпроси
в първоначалното си заключение е посочило, че посочените в анекс №15 от
24.09.2013 година отсрочени лихви в размер на 11045.61 лева са формирани от
сумата от 580.30 лева, която е структурирана, съгласно чл. 2 от анекс №11 от
12.12.2011 година редовна лихва, непогасена на падеж 15.06.2012 година; 2580.80
лева представляват наказателна лихва за периода от 06.08.2012 година до
29.08.2012 година; 421.87 лева са начислена съгласно чл. 4 от анекс №13 от
30.08.2012 година редовна лихва, непогасена на падеж 05.10.2012 година; 196.89
лева е преструктурирана, съгласно чл. 4 от анекс №13 от 30.08.2012 година
редовна лихва, изчислена към 05.09.2012 година и непогасена на падеж 01.11.2012
година; 984.35 лева е преструктурирана, съгласно чл.4 от анекс №13 от 30.08.2012 година редовна
лихва, изчислена към 05.10.2012 година и непогасена на падеж 01.11.2012 година;
1139.04 лева е начислена редовна лихва към 01.11.2012 година и 5142.36 лева е
наказателна лихва за периода от 01.11.2012 година до 21.12.2012 година.
Посочените в анекс №15 от 24.09.2013 година просрочени лихви в размер на
6302.68 лева са формирани от сумата 645.45 лева, представляваща
преструктурирана, съгласно чл. 5 от анекс №14 от 21.12.2012 година редовна
лихва, изчислена към 07.01.2013 година и непогасена на падеж 17.06.2013 година;
1101.07 лева представляват преструктурирана, съгласно чл. 5 от анекс №14 от
21.12.2012 година редовна лихва, изчислена към 05.02.2013 година и непогасена
на падеж 17.06.2013 година; 1063.11 лева, представляваща преструктурирана,
съгласно чл. 5 от анекс №14 от 21.12.2012 година редовна лихва, изчислена към
05.03.2013 година и непогасена на падеж 17.06.2013 година; 1177.01 лева,
представляваща преструктурирана, съгласно чл. 5 от анекс №14 от 21.12.2012
година редовна лихва, изчислена към 05.04.2013 година и непогасена на падеж
17.06.2013 година; 1214.97 лева, представляваща
преструктурирана, съгласно чл. 5 от анекс №14 от 21.12.2012 година редовна
лихва, изчислена към 07.05.2013 година и непогасена на падеж 17.06.2013 година
и 1101.07 лева представляват преструктурирана, съгласно чл. 5 от анекс №14 от
21.12.2012 година редовна лихва, изчислена към 05.06.2013 година и непогасена
на падеж 17.06.2013 година. Всичко това сочи на липса на твърдяното начисляване
на лихва върху лихва и прави възражението неоснователно.
По така изложените
доводи съдът намира, че претенциите са основателни и като такива следва да
бъдат изцяло уважени в поддържаните в исковата молба и установени и от вещото
лице размери. Основателността на заявените такива за заплащане на
застрахователна премия и разноски за подновяване на вписването произтичат от
постигнатите между страните в чл. 7 от анекс №3 от 25.03.2010 година и чл. 4 от
анекс №1 от 30.05.2009 година договорености и констатираната от вещото лице
липса на изпълнение на тези задължения до правнорелевантния момент.
По отношение на
предявения насрещен иск съдът съобрази следното:
Така предявената
претенция е обоснована единствено и само с твърденията на ответниците за
нищожност на оспорените от тях от договора и анексите към него клаузи като
неравноправни с пояснението, че предвид тяхното действие във времето за банката
е възникнала възможността в съответствие с тях да начислява по-високи лихви и
неустойки. Както вече бе посочено по-горе, както ответниците по делото, така и
трето лице-помагач не могат, поради липсата на качеството потребител, да се
ползват от предоставената на тази група лица в ЗЗП защита. Това от своя страна
обуславя недоказаност на фактите, с които е обосновавана тази претенция и
съответно на нейната неоснователност, поради което и като такава същата следва
да бъде отхвърлена.
По отношение на
искането за отправяне на преюдициално запитване но формулираните от ответната
страна и третото лице-помагач в нарочна писмена молба въпроси /лист №688 от
кориците на делото/:
Съгласно правилата на чл. 628
- 629
от ГПК съдът, пред който е висящо главното производство по делото, може да
отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално
запитване относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския
съюз, когато същото е от значение за правилното решаване на делото. Запитването
се отправя по почин на съда или по искане на страната в производството.
Разпоредбата на чл.
629, ал. 2 от ГПК оправомощава съда, чието решение по главното производство
подлежи на по-нататъшно обжалване, по собствена преценка да уважи или отхвърли
искането за преюдициално запитване. В конкретния
случай така направеното искане е обосновано с това, че правните основания на
формулираните в хода на делото възражения са уредени както в Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
така и в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май
2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар /“Директива за нелоялните търговски практики“/,
като същите представляват приложимо и относимо по случая действащо право. Този
довод не може да бъде споделен. Съгласно
чл. 3, ал. 1, Директива 2005/29/ЕО се прилага по отношение на нелоялни
търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата
на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.
Тази директива има за цел защитата на потребителите и урежда изключително
отношенията между тях и предприятията. По вече изложените горе доводи и
съображения както ответниците, така и третото лице-помагач нямат качеството на
потребител, от което следва, че соченото право не е приложимо спрямо тях и в
този смисъл не е от значение за правилното решаване на делото. Това от своя
страна налага извода, че отправеното искане е неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на
делото, отправеното в тази насока искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни
разноски в размер на 16427.48 лева както за настоящото исково производство,
така и за заповедното. В така посочената сума се включват сумите за платените
пред исковия и заповедния съд държавни такси за разглеждане на заявените
искания, възложените в нейна тежест депозити за възнаграждение на вещото лице по
допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза, внесените суми за
държавни такси за издаване на съдебни удостоверения, както и юрисконсултско
възнаграждение, което за настоящото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя на сумата от 450 лева
при съобразяване на извършените по делото процесуални действия. За всички тях
са представени от нея доказателства за реалното им извършване, поради което е налице
изискването на приложимата правна норма за тяхното възлагане в тежест на
другата страна по делото.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците „Качика“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на
управление ж. к. „Братя Миладинови“ №131,
представлявано от Н.С.К. и Н.С.К.,
ЕГН ********** ***, че същите - търговското дружество и физическото лице в
качеството им на кредитополучател, съответно солидарен длъжник дължат на ищеца
сумата от 198525.24 лева - изискуема главница; сумата от 135.03 лева -
изискуема редовна лихва за периода от 05.12.2013 година до 05.01.2014 година,
включително; сумата от 30601.93 лева - изискуема наказателна лихва за периода
от 15.01.2014 година до 07.04.2015 година, включително; сумата от 24683.81 лева
- изискуема лихва, дължима и неплатена на 15.01.2014 година; сумата от 3948.64
лева - изискуема лихва, дължима и неплатена на 15.01.2014 година; сумата от 195
лева - разноски за застрахователна премия по застрахователна полица ЗП №
00200100016714 от 24.07.2014 година на ЗД „Евроинс“ АД, платена от ищеца на
30.07.2014 година; сумата от 25 лева - разноски за подновяване на вписване №
2009062301007 на договор за особен залог в ЦPОЗ, платена от ищеца на 03.06.2014
година, които вземания произтичат от договор за овърдрафт от 17.07.2008 година,
изменен и допълнен с последващи анекс №1 от 30.05.2009 година, анекс №2 от
27.07.2009 година, анекс №3 от 25.03.2010 година, анекс №4 от 30.04.2010
година, анекс №5 от 29.11.2010 година, анекс №6 от 14.01.2011 година, анекс №7
от 29.04.2011 година, анекс №8 от 26.07.2011 година, анекс №9 от 30.09.2011
година, анекс №10 от 31.10.2011 година, анекс №11 от 12.12.2011 година, анекс
№12 от 29.06.2012 година, анекс №13 от 30.08.2012 година, анекс №14 от
21.12.2012 година и анекс №15 от 24.09.2013 година, ведно със законната лихва
върху главницата в размер на 198525.24 лева от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК в деловодството на Бургаския районен съд -
08.04.2015 година до нейното окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ приетата за
съвместно разглеждане в настоящото производство насрещна искова претенция на „Качика“
ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Братя Миладинови“ №131, представлявано от Н.С.К.
против „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, Експо 2000,
бул. „Н. Вапцаров“ №55, представлявано от Евелина Милтенова Великова и Михаил
Танев Петков чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес *** за осъждане на банката да му заплати сумата, с която
същата се е обогатила без основание чрез начисляване на недължими лихви в
размер на 1000 лева, заявена като частична претенция от такава в общ размер на
30000 лева, представляваща недължимо платени лихви за периода от 17.07.2008
година до 24.04.2015 година, с които се е обогатила без основание, ведно със
законната лихва, считано от предявяването и - 18.11.2015 година до нейното
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Качика“ ЕООД
със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Братя Миладинови“ №131, представлявано от Н.С.К. и Н.С.К., ЕГН ********** ***0 да заплатят
на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“,
Експо 2000, бул. „Н. Вапцаров“ №55, представлявано от Евелина Милтенова
Великова и Михаил Танев Петков чрез процесуалния им пълномощник със съдебен
адрес град Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ №1сумата от 16427.48 лева /шестнадесет хиляди четиристотин
двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща
направени от него в настоящото, както и в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ без уважение
искането на „Качика“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к.
„Братя Миладинови“ №131, представлявано от Н.С.К., Н.С.К., ЕГН ********** *** и Д.Д.К., ЕГН **********,***
да бъде отправено преюдициално запитване по въпросите, формулирани в нарочната
тяхна писмена молба, постъпила в тази насока /лист №688 от кориците на
делото/.
Настоящото решение е
постановено при участието на Д.Д.К., ЕГН **********,***
като трето лице-помагач на страна на ответниците.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: