Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Плевен, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Плевен – седми състав, в открито съдебно заседание на шести
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ административно дело
№ 1298/2019 г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на П.А.П., ЕГН ********** ***,
против заповед № 19-0938-001457/16.08.2019 г. за наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, издадена от Началник
сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна. Оспорват се фактическите констатации
от АУАН, които са възприети при издаване на обжалваната заповед. Твърди се, че лицето,
което е управлявало автомобила на жалбоподателката има валидно свидетелство за
правоуправление издадено в чужбина, но контролните органи не са имали
възможност да го проверят в момента в системата си. Сочи се, че документът е
бил изгубен и е бил в процедура по изваждането на нов, като се твърди, че това
предпоставя, че водачът не е неправоспособен, а просто не е могъл да представи
свидетелство, което да предостави на органите на реда и да удостовери
правоспособността си. С жалбата е направено
искане спиране на изпълнението на Заповедта, с оглед влошеното здравословно състояние на
жалбоподателката – продължителен болничен престой и предстоящо оперативно
лечение.
С определение № 2345/25.11.2019 г. съдът е
оставил без уважение искането за спиране изпълнението на заповед №
19-0938-001457/16.08.2019 г. за наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от шест месеца, издадена от Началник сектор към ОДМВР – Плевен,
сектор „Пътна полиция“ - Плевен.
В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от адв. М.К. ***, която пледира да бъде отменена обжалваната
заповед.
Ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител. Същият не е изразил становище по
основателността на жалбата в писмен отговор, въпреки предоставената му
възможност с определение № 2348/25.11.2019 г.
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Административен съд
Плевен, седми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
неоснователна.
При преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената ЗППАМ №19-0938-001457/16.08.2019
г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) на Началник
сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен на П.А.П. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца“. По делото е приет като доказателство АУАН № 3778 от 16.08.2019 г.,
съставен на Д.Е.М. за това, че на 16.08.2019 г. в 15:50 часа в град
Плевен на ул. „***“ срещу № *** с посока на движение към ул. „*** извършва следното:
1.
Управлява горепосоченото МПС, което не е преминало годишен технически
преглед.
2.
При
проверката водачът не представя СУМПС. След проверка с РСОД 236 се установило, че е притежавал
СУМПС /образец България/ № *********, като същото е подменено с чуждестранно
такова е обявено за невалидно ЗПП АМ номер 18-**********/17.07.2018 г. във
връзка с пр. 171, т. 1, буква „л“ на ОДМВР Велико Търново.
При така установената фактическа
обстановка Административен съд - Плевен намира, че жалбата е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган
– началник Сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със
Заповед № 316з-27/03.01.2018 г.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна
отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради
което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на
ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача
или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма
административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП може да се приложи ПАМ
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая ПАМ, съгласно описаното в
заповедта, е наложена, защото е установено, че МПС, собственост на
жалбоподателкта, е било управлявано от водач, на който свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл.171,
т.1, буква „д“ от ЗДвП със заповед за ППАМ№ 18-0352-000330/17.07.2018г. на РУ Свищов към ОД на МВР гр.Велико Търново.
Видно от приложената по делото на л. 15-
21 справка за нарушител по отношение на Д.Е.М., същият е
системен нарушител на правилата за движение по пътищата и е наказван с 27
влезли в сила наказателни постановления, поради което и СУМПС
му е било отнето с ППАМ№ 18-0352-000330/17.07.2018г. на РУ Свищов към ОД на МВР гр.Велико
Търново до заплащане на дължимите глоби.
Следователно към на 16.08.2019г. М.е
управлявал процесното МПС собственост на жалбоподателката,след като СУМПС е временно отнето по реда на чл.171т.1
буква „д“ от ЗДвП. В тази връзка съдът не кредитира показанията
на Д.М. дадени в качеството му на свидетел, че към момента на проверката СУМПС му е било изгубено.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспорената ЗППАМ №
19-0938-001457/16.08.2019 г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗДвП, както
и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В обжалвания административен акт е
посочено, че се налага за това, че е било установено, че собствения на жалбоподателката лек
автомобил е бил управляван от лицето Д.Е.М., на който свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на
чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП със заповед за ППАМ№ 18-0352-000330/17.07.2018г.
на РУ Свищов към ОД на МВР гр.Велико
Търново.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 171, т.2а, б.“а“, изречение последно от ЗДвП, ПАМ „Прекратяване регистрацията на
ППС“ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Относно собствеността на автомобила няма
спор между страните.
Относимата разпоредба за налагане на тази
ПАМ не включва в хипотезиса си изискването собственикът на МПС да е допуснал
или предоставил управлението
на МПС на друго лице, както е при нормата на чл. 171, б.“и“ и „м“ от ЗДвП. Следователно, за да се наложи ПАМ
на основание чл. 171, т.2а, б.“а“, изр. последно от ЗДвП, е необходимо да се установи, че
водачът на МПС управлява същото без да е правоспособен, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също така, че управлява чуждо
МПС със знанието и без противопоставянето на
собственика. В настоящия случай, няма доказателства, че собствения на жалбоподателката
автомобил е управляван от Д.М.без жалбоподателката
да знае за това, съответно без да е дала съгласието си, независимо в каква
форма. От приложените писмени доказателства към административната преписка се
установява, че описаната в заповедта фактическа обстановка е правилно установена, на която
съответства посочената правна норма на чл. 171, т.2а, б.“а“, изр. последно от ЗДвП.
Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са налице
материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна
мярка. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд-Решение № 1600/6.02.2019
г., постановено по адм.дело №7629/2018 г. и Решение № 4316/22.03.2019 г.,
постановено по адм.дело № 15406/2018 г.
Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен
характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, тя няма характер на административно наказание. При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна
отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок,
принудителната мярка следва да се счита за отпаднала.
По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от
пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да обосноват нейната
отмяна.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - гр. Плевен, седми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.П., ЕГН ********** ***, против заповед № 19-0938-001457/16.08.2019
г. за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца,
издадена от Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване- чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/