Решение по дело №122/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260032
Дата: 11 февруари 2021 г.
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20212100600122
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 17                                              11.02.2021 г.                          град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд,                                    наказателно отделение

На единадесети февруари                                                       година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВО ДОБРЕВ

                                                           мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

 

Секретар: Евдокия Недкова

Прокурор: Мануел Манев

като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев

ВАНД № 122 по описа за 2021 година,

на основание чл. 7, ал. 3 от УБДХ

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004/20.01.2021 г., постановено по АНД № 309/2020 г. по описа на Районен съд – Царево, с което на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, на М.Г.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, за това, че на 23.08.2020г. около 23:00 часа, в гр. Приморско, обл. Бургаска, в сградата на РУ - Приморско, извършил хулигански действия, изразяващи се в непристойна проява, изразена в употреба на неприлични изрази на публично място пред повече хора и в оскърбително отношение и държане към органите на властта.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                2.

 

 

 

Мотиви на решение № 17/11.02.2021 г. по ВАНД № 122/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) и е образувано по жалба от М.Г.Г., ЕГН ********** с адрес *** срещу решение № 260004/20.01.2021 г., постановено по АНД № 309/2020 г. по описа на Районен съд - Царево.

С посоченото първоинстанционно решение, на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, на М.Г.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, за това, че на 23.08.2020 г. около 23:00 часа, в гр. Приморско, обл. Бургаска, в сградата на РУ - Приморско, извършил хулигански действия, изразяващи се в непристойна проява, изразена в употреба на неприлични изрази на публично място пред повече хора и в оскърбително отношение и държане към органите на властта.

В жалбата се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. В обсега на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се твърди, че доказателствената съвкупност е тълкувана и ценена превратно от решаващия съд. По отношение неправилното приложение на материалния закон се сочи, че от събраните доказателства се установява, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна. Изтъква се, че недоказаността на нарушението се извежда и от отказа на РУ – Приморско да предостави видеозапис за инкриминирания период от време. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което М.Г. да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, нарушителят М.Г. и неговият защитник, адв. Станко Кралев от АК – Бургас, поддържат жалбата по изтъкнатите в нея доводи и с направеното искане за оправдаване на Г..

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши проверка на атакуваното решение, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, поради подаването й в законоустановения срок по чл. 7, ал. 2 от УБДХ, от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Нарушителят М.Г.Г. е роден на *** ***. Той е ***, и е с ЕГН **********.

На 23.08.2020 г., около 23:00 часа, нарушителят М.Г., придружаван от свид. З. В., отишъл в РУ на МВР - Приморско, за да подаде жалба срещу служители на Гранична полиция, които по-рано същата вечер, в района на летището в гр. Приморско, били извършили проверка на управлявания от свид. В. автомобил, в който пътувал и Г.. Преди да отиде в сградата на РУ на МВР – Приморско, за времето от 22.08 ч. до 22.54 ч. на същата дата, нарушителят Г. четири пъти се обадил от телефона си с номер *** на ЕЕН 112 съобщавайки, че била извършена проверка на автомобила от служители на Гранична полиция, без да му бъде издаден протокол за нея, като настоявал на място да се изпрати полицейски екип, за да удостоверят местонахождението му и факта, че не му бил издаден протокол за проверка от граничните полицаи.

В сградата на РУ на МВР - Приморско, дежурен по управление по това време бил свидетелят Т. Ц.. Междувременно, по разпореждане на св. Ц., в районното управление пристигнали и свидетелите С. Б. и В. П. – полицейски служители от Второ РУ – Русе, командировани през летния сезон на 2020 г. в РУ - Приморско. Влизайки в сградата на РУ на МВР – Приморско нарушителят Г. и свид. В. поискали от свид. Ц. да им предостави бланки да напишат жалби за това, че им била извършена неправомерна проверка, като говорили на висок тон. Свидетелят Ц. се обадил по телефона на ръководството на управлението, за да обясни за случая, и докато говорил по телефона нарушителят и свид. В. го снимали с телефоните си. Свидетелят Ц. им заявил, че без негово знание и разрешение нямат право да го снимат, но те продължили. М.Г. казвал, че има права, питал на какво основание му се забранява да снима и записва, обръщал се към св. Ц. с думите: „кой си ти и как се казваш“ и му заявил, че ще подаде жалба и срещу него, защото не му предоставял листи да си напише жалбата, като направил опит да влезе в стаята на дежурната на полицейското управление без разрешение. След като разпечатал бланки за жалби (заявления) от служебния компютъра свид. Ц. ги предоставил на М.Г. и З. В., като им обяснил, че заявлението, с което се оплакват от извършена им неправомерна проверка, ще бъде изпратено до Гранична полиция, за да вземат отношение по случая. Обяснил им също, че освен заявленията трябва да напишат и сведения по случая, но Г. категорично отказал да напише сведения. Нарушителят отново заявил на св. Ц., че ще подаде жалба срещу него, „сега ще видиш ти“ и „много пот ще се лее от теб пред прокурора“. Наред с това нарушителят на няколко пъти нарекъл свид. Ц. „смешник“, а на свидетелите Б. и П. заявил, че ще ходят по съдилищата, заради такива като тоя (имайки предвид свид. Ц.). След като попълнили заявленията, М.Г. и З. В. настоявали да получат входящи номера по същите. Свидетелят Ц. им заявил, че заявленията им ще бъдат регистрирани на следващия ден и тогава ще им бъдат предоставени входящи номера, от което М.Г. на висок тон изразил недоволство, твърдейки, че като си тръгнат полицейските служители ще скъсат заявленията. Свидетелят Ц. отговорил, че няма как да унищожи двете заявления и че има свидетели (двамата полицаи Б. и П.) на подаването им. В 00.05 часа на 24.08.2020 г. М.Г. и З. В. напуснали сградата на районното управление.

Гореописаните прояви на М.Г. били извършени в присъствието на свидетелите С. Б., В. П. и З. В..

Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат въз основа на преценката на събраните в хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Т. Ц., С. Б. и В. П., отчасти от показанията на свид. З. В. и от обясненията на нарушителя, от материалите по преписка с рeг. № 4635р-5353/2020 г. на РУ – Приморско, както и от писмо рег. № 105840-578/27.11.2020 г. от Районен център 112 – Бургас с приложен към него 1 брой оптичен носител, съдържащ 4 бр. записи на разговори.

Първоинстанционният съд е оценил събраните доказателствени източници съобразно изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси. Първостепенният съд е обсъдил в пълнота сведенията, получени чрез разпит на свидетелите и на нарушителя, посочил е кои факти от значение за делото се извеждат от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от обясненията на нарушителя, и какво е тяхното отношение с останалите доказателства, както и е посочил съображения на кои от гласните доказателствени източници дава вяра по отношение на определени факти и кои игнорира спрямо други такива.

Наведените оплаквания в жалбата на нарушителя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване от първата инстанция на действията по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, са неоснователни. В мотивите към решението на първостепенния съд е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в съдебния състав, чрез оценка на достоверността на гласните доказателствени средства и на кореспонденцията между доказателствените факти, изводими от тях.

Правилно при установяване на фактическите обстоятелства по делото първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Т. Ц., С. Б. и В. П., тъй като същите са безпротиворечиви и последователни в пресъздаването на конкретиката, сочеща на времето, мястото и начинът на извършване на деянието от страна на нарушителя. Преценявайки показанията на посочените свидетели в контекста на собствената им логичност и последователност, както и с оглед констатираната корелация по между им, правилно първата инстанция е оценила посочените гласни доказателствени средства като достоверни.

От записите на разговори, съдържащи се на приобщения към доказателствената съвкупност оптичен носител, се установяват обажданията на нарушителя М.Г. на оператори от ЕЕН „112“, както и съдържанието на проведените разговори.

Обосноваността на приетите от първоинстанционния съд фактически положения не се разколебава от показанията на свидетеля З. В., в частта им, в която посочва, че М.Г. не е казвал думата „смешник“, както и „много пот ще се лее от теб пред прокурора, ще подам жалба срещу теб“. В тази им част показанията на свид. В. се опровергават от оценените като достоверни показания на свидетелите Ц., Б. и П., поради което и правилно не им е гласувано доверие от първата инстанция.

Същото се отнася и до обясненията на нарушителя М.Г., в частта им, в която отрича да е повишавал тон в районното управление и да е обиждал полицейския служител. В тази им част обясненията на нарушителя се оценяват от настоящия съдебен състав като негова защитна версия, която се опровергава от показанията на свидетелите очевидци Ц., Б. и П..

Обстоятелството, че от сектор Комуникационни и информационни системи „Бургас“ при Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР са отговорили, че при направена проверка на място в РУ – Приморско не са открити записи от охранителните камери за инкриминирания период, не води до извод за недостоверност на казаното от свидетелите Ц., Б. и П., доколкото показанията им се преценяват като достоверен и сигурен източник на информация относно авторството и хронологията на деянието.

При правилно установената фактическа обстановка районният съд в съответствие с материалния закон е преценил, че с поведението си нарушителят Г. е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, дребно хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

Следователно извършеното деяние ще бъде административно нарушение по УБДХ, когато е изпълнена някоя от посочените положителни предпоставки, както и отрицателната предпоставка - поради по-ниската степен на обществена опасност, деянието да не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

В конкретния случай безспорно е доказано общото наличие на предпоставките за търсене на отговорност от нарушителя Г. по УБДХ. Нарушителят е извършил непристойна проява по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, като на 23.08.2020 г., около 23:00 часа, в гр. Приморско, обл. Бургаска, в сградата на РУ – Приморско (на публично място), демонстрирал оскърбително отношение и държане към органите на властта, като наричал полицейския служител Т. Ц. „смешник“ и му заявил „сега ще видиш ти“ и „много пот ще се лее от теб пред прокурора“, с което нарушил обществения ред и спокойствие, като действията му са били възприети и от други хора - свидетелите Б. и П..

От друга страна, поради по-ниската степен на обществена опасност, следваща от белезите, които характеризират обективния състав на деянието извършеното представлява административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а не престъпление по чл. 325 от НК.

Видовете наказания за противообществени прояви по чл. 1, ал. 2 от УБДХ са посочени в чл. 1, ал. 1 от УБДХ и са: „задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи” и „глоба от 100 до 500 лв.”.

С обжалваното решение районният съд за извършеното на 23.08.2020 г. нарушение е наложил на М.Г. административно наказание глоба в размер на 200 лева. Настоящият съдебен състав намира така определеното наказание от първостепенния съд за справедливо, адекватно и съответстващо на степента на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение.

При извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, настоящата инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменяване или отмяна. Предвид това, същото следва да бъде изцяло потвърдено.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                2.