Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 469
21.10.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На шестнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Г. Атанасова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№371/2019 г.
Производството е с правно
основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД срещу А.А.А.,
с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумата 812,06 лв. главница по договор за
паричен заем, 54,73 лв. договорна лихва, сумата 460,01 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 99,07
лв. обезщетение за забава за периода 16.09.2017 г. – 14.11.2018 г. и
законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Иска и присъждане на направеното в настоящото и в заповедното
производство разноски. Сочи, че на
16.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмът“АД и ответника е сключен договор за
паричен заем №2726914, че при сключването
на договора ответникът е получил Стандартен европейски формуляр, че въз основа
на договора ответникът е получил сумата
2000 лв. и се е задължил да върне 2 311,44 лв. ведно с договорената лихва
на 8 месечни вноски по 516,05 лв., че е платил 2 846,60 лв., че върху този
размер е начислена договорна лихва от 54,73 лв., че ответникът не е изпълнил
задължението си по договора да представи надлежно обезпечение, че за
неизпълнение на това задължение е начислена уговорената неустойка, че
ответникът е изпаднал и забава и му е начислено обезщетение за забава от датата
на последната уговорена вноска по договора – 15.09.2017 г., че вземането е
прехвърлено на ищеца с приложение от 01.08.2018 г. към рамков договор от
30.01.2017 г., както и че за задълженията е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Препис
от исковата молба и доказателствата са връчена на ответника при условията на
чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител оспорва исковете. Счита, че не
е осъществен фактическия състав на цесията, тъй като договорът не е съобщен на
длъжника. Сочи, че сумите, претендирани като неустойка и разходи са начислени
въз основа на неравноправни клаузи. Счита, че поисканото от ищеца
юрисконсултско възнаграждение е неравностойно на определеното на особения представител
възнаграждение.
Като трето
лице помагач на страната на ищеца е конституирано по негово искане „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2017 г. между ответника и
„Изи Асет Мениджмънт“АД е сключен договор за паричен заем с №2726914 за сумата
2 000 лв. за срок от 8 месеца с размер на месечна погасителна вноска от 288,93 лв.
Изрично е посочено, че фиксираният годишен лихвен процент е 40%, лихвеният
процент на ден, приложим при отказ от договора
е 0,11% и годишният процент на разходите е 48,12%, а общия размер на всички
плащания –2 311,44 лв.
В чл.4
от договора страните са записали, че заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: поръчителство на две физически лица, които да отговарят
на определени условия или банкова гаранция. За неизпълнение на това задължение
е уговорена неустойка в размер на 1 816,96 лв., която следва да бъде
платена разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита, съответно с
увеличение на същите в размер на по 227,12
лв.
На
същата дата страните по договора са
подписали и предложение за сключване на договор за паричен заем, в което
предложение е посочено, че исканата сума 2000 лв. и размерът на погасителната
вноска – 288,93 лв. при срок от 8 месеца
По
делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.01.2017 г., в чл. 4. на който е посочено, че страните по него -
„Изи Асет Мениджмънт“АД като продавач и „Агенция за „Агенция за контрол на просрочени задължения “ООД като купувач се споразумяват, че първият ще
прехвърля на втория вземания, при условията на чл.99 и чл.100 от ЗЗД, които
вземания ще се индивидуализират в приложение №1, което ще има силата и
значението на допълнително споразумение към договора.
По
делото е представено извлечение от такова Приложение №1, в което са посочени
имената на ответника А.А.А., № на заема 2726914, главница от 23000 лв., остатък
от главницата 812,06 лв., 54,73 лв. остатък от договорната лихва, 460,01 лв.
остатък от неустойка и 77,23 лв. лихва
за забава, респ. общо сумата 1 404,03 лв.
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД като пълномощник на кредитора
„Изи Асет Мениджмънт“АД е изпратил до
ответника уведомително писмо, с което съобщава, че на основание Приложение
№1/01.08.2018 г. към сключен договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
16.11.2010 г. кредитор на вземането на
ответницата е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД. Това писмо е
връчено на ответника от съда ведно с исковата молба по реда на чл.47 от ГПК.
В
исковата молба ищецът е признал, че ответникът е платил в изпълнение на
договора сумата 2 846,60 лв.
С
договор за продажба и прехвърляне на вземането
от 03.05.2019 г. ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД е прехвърлила на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД . В този
договор е посочено, че индивидуализирането на прехвърлените вземания ще стане, че посочването им в приложение №1 към
договора. Към този договор има и потвърждение от предходния кредитор за
сключения договор за цесия, а в потвърждение №1 са посочени и търсените в
настоящия процес вземания.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да
установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува,
дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпълнение на същото. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Връчването по
чл.47 от ГПК е единствената възможност за връчване на книжа на лице, което не
се намира на своите постоянен и настоящ адреси. Разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК сочи, че съобщението /в случая и уведомлението за цесията, приложено към
него/ се смята за връчено с изтичането на срока за получаване на съобщението от
канцеларията на съда или общината. Назначаването на особен представител,
регламентирано в следващия текст е с цел осъществяване на защитата, а не с цел
връчване на книжата. Тези книжа се връчват на особения представител именно, за
да осъществи защитата и той не ги получава като представител на ответника. Това
не е и необходимо, защото съдът вече е приел въз основа на закона, че същите са
връчени на ответника. Едва след датата
на връчване на ответника по реда на чл.47 от ГПК това прехвърляне става
действително за него. По настоящото дело въпросът за действието на договора за
цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане
на предишния кредитор след датата на извършване на цесията, за да е необходимо
да се преценява валидността на това плащане.
Предвид
валидността на договора за заем, ответникът е дължал връщане на получената
главница от 2000 лв.
Тъй като
с уговорената в договора лихва не са надвишени
размерите, посочени в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, а
именно 50% /надвишаващ пет пъти законната лихва, определена с ПМС/ годишен
процент на разходите, ответникът е дължал и изпълнение на така уговорената
договорна лихва в размер на 311,44 лв.
Със
заплащането на сумата 2 846,60 лв. ответникът е изпълнил тези свои
задължения. Платените от него 500 лв. в повече биха могли да погасят начислени
лихви за забава, ако има забавяне на дължимите от него вноски.
Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на
потребителите, който е приложим и към процесния договор, по който едната страна
е действала като физическо лице и не по занятие, определя като неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца /в случая ищеца/ и
потребителя /в случая ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1 урежда
законовата санкция, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Единствената възможност такава клауза да бъде действителна е когато е
договорена индивидуално, за каквото индивидуално договаряне в случая няма
твърдение от ищеца и не са представени съответните доказателства. Конкретно т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното
изброяване на такива неравноправни клаузи сочи и задължението на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. В случая с уговарянето на
неустойката в чл. 4 от договора в
размер на 1 816,96 лв. /близка до
размера на главницата от 2000 лв./, покачва годишния процент на разходите много
над предвидените в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит 50%. Предвид
начина, по който е записано задължението на длъжника, то неговото неизпълнение
е почти сигурно, което е още един аргумент в подкрепа на недобросъвестността
на търговеца при уговаряне на тази
неустойка. Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо
предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете иск за
установяване на задължение за заплащане на сумата 460, 01 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е неоснователен и недоказан.
Тъй като
съдът не се е произнесъл по заявеното от ищеца оттегляне на иска за заплащане
на обезщетение за забава, което ищецът е направил в срока, в който е следвало
да отстрани нередовността на исковата молба, като внесе д.т. за разглеждане на
всеки от предявените искове, то съдът следва да направи това в съдебното
решение, като едновременно с това и обезсили заповедта за изпълнение в тази й
част.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ, предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Васил Левски“, №114,
ет.Мецанин, представлявано от Т. Я. К.
срещу А.А.А., ЕГН ********** *** за установяване на задължения за
заплащане на сумите 812,06 лв. главница по договор за заем от 16.01.2017 г.,
сключен с „Изи Асет мениджмънт“АД, 54,73 лв. договорна лихва за периода
17.02.2017 г. – 15.09.2017 г. и 460,01 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, за които са издадени заповеди за изпълнение № 4967/22.11.2018
г. и № 751/25.02.2019 г. по ч.гр.д.№2442/2018
г. по описа на РС Разград като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска за заплащане на сумата 99,07 лв. обезщетение за забава
за периода 16.09.2017 г. – 14.11.2018 г. и ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №4967/22.11.2018
г. по ч.гр.д.№2442/2018 г. по описа на РС Разград в тази й част.
Решението е постановено при участието на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище град София и адрес на
управление бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
като трето подпомагащо ищеца лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№2442/2018
г. по описа на РС Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: