Р Е Ш Е Н И
Е
№
............
23.12.2019г. г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на втори
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА
При секретаря Иглика
Игнатова и в присъствието на прокурора
.......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2349 по описа на
същия съд за
Постъпила е жалба от Д.А.М. ***, ЕГН ********** против наказателно
постановление № 19-0938-003881 от 31.07.2019г. на *** към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушения, както следва:
- на чл.103
от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца;
- на чл.150
от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева;
- на
чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр.
с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание: глоба в размер
на 200 лв.;
- на
чл.137е от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание: глоба в размер на 50 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован явява се
лично, като не оспорва извършените нарушения, но моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответникът по жалбата – ***
към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не се
представлява, както и не ангажира становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази
изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона,
констатира следното:
ЖАЛБАТА
Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
В
АУАН Серия „GА“ бл. № 57305/19.07.2019г. е
посочено, че жалбоподателят
Д.А.М. управлявал мотоциклет „Кавазаки“, без
регистрация с рама № *** и че като
водач на визираното МПС около 17:00 часа движейки се на път ***, до гробищен парк в местността „***“, с посока
към гр. Плевен извършва следното:
1.
Управлява горепосоченото МПС, като при подаване на сигнал със стоп-палка по
образец С8 от униформен служител не спира на посоченото място и продължава
движението си, последван е и спрян около 17:15 часа на Път ІІ-35 на км.20+900;
2. Жалбоподателят управлява МПС след употреба на алкохол,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер
Алкщотест 7510 с фабр. № ARBA 0164, който е отчел положителен резултат 2,35 промила
на хиляда от издишания от водача въздух – водачът М. силно лъхал на алкохол и
трудно контролирал говора и движенията си. На същия е издаден талон за
медицинско изследване № 0001212 и 8 бр. стикери с №А005533;
3. Управлява
горепосоченото МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС
(неправоспособен водач);
4. Управлява
горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред;
5. Управлява
горепосоченото МПС, без поставена защитна каска;
6. Като водач умишлено
променя посоката си на движение отдясно наляво, губи контрол над мотоциклета и
удря движещия се до него от лявата му страна лек автомобил „КИА Сиид“ с рег.№ ***, с което допуска ПТП с материални щети и
леко ранен.
Горното установили
длъжностните лица при Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен – актосъставителят
М.П.Н. и свидетелите Р.К.Г. и Ч.К.П., като за установените в съставения АУАН
нарушения св. Н. вменил на Д.А.М. нарушения, както следва: на чл.103 от ЗДвП;
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; на чл.150 от ЗДвП; на чл.140, ал.1 от ЗДвП; на
чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.137е от ЗДвП.
По повод извършените от жалбоподателя нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и по чл.140, ал.1 от ЗДвП материалите във връзка с издадения АУАН са били
изпратени в РП – гр. Плевен за образуване на досъдебно производство за
извършени престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 от НК.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което жалбоподателят
е административнонаказан за нарушения по чл.103 от ЗДвП; по чл.150 от ЗДвП; по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по
чл.137е от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските
показания на М.П.Н.,
Р.К.Г.
и Ч.К.П., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви,
обективни и липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а
именно акт за установяване на административно нарушение АУАН Серия „GА“ бл. №
57305/19.07.2019г. на л.8, писмо рег.№316р-22895/22.07.2019г. на *** „Пътна
полиция“ до РП-Плевен на л.9; Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози на л.10; Талон за изследване №0001212 на л.12; справка за
нарушител/водач на л.14-л.18 и Наказателно постановление № 19-0938-003881 от
31.07.2019г. на *** към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.19
от делото, всичките неоспорени.
Досежно
нарушението по чл.103 от ЗДвП:
Нормата на
чл.103 ЗДвП /която се сочи в НП като нарушена/ изисква, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. Последните са от съществено значение относно
преценка осъществяване на нарушението и налагане на административно наказание
по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, по който текст е санкциониран жалбоподателят.
Необходима предпоставка за съставомерността на
нарушението е възприемането от водача на
полицейския пост и подадения от контролният орган сигнал и изпълнение на
конкретно дадени указания. Следователно за да е налице нарушение е необходимо
подадения сигнал да е бил възприет от водача на превозното средство и същият да
не е спрял, с което на практика е извършен отказ за изпълнение нареждането за спиране на органите
за контрол.
От данните по делото се установява по
категоричен начин, че сигнал за спиране е бил подаден достатъчно ясно за
възприемане от водача. Свидетелските показания в тази насока на актосъставителя са категорични, като същият си спомня и
конкретния случай. Индиция в тази насока е и
последващото поведение на жалбоподателя, който не е притежавал СУМПС, което му
е било изискано, като неспирането на подаден сигнал би могло да бъде породено и
от стремеж да се избегне АНО и за останалите нарушения. Следва да се посочи, че
не са посочени никакви възражения в специално обозначената в АУАН графа. Съгласно
нормата на чл.103 от ЗДвП /която се сочи в НП като нарушена/ и която
кореспондира с приложената санкционна разпоредба /чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП/, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Доказано по този начин е нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят Д.М. относно отказа да се изпълни нареждане на
органите за контрол, съгласно чл.175 от ЗДвП за спиране. Подаден е достатъчно
ясен и недвусмислен сигнал за спиране на водача и неговите действия по
продължаване управлението на МПС могат да обосноват отговорност по посочения в
НП текст – този по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Административнонаказващият
орган не е имал задължението да извършва при необходимост разследване на спорни
обстоятелства съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е направено възражение
при съставяне на акта, както и в тридневния срок от подписването му нарушителят
не е направил писмени такива по него.
На практика
спор досежно извършването на това административно
нарушение – по чл.103 от ЗДвП съдът в хода на проведеното съдебно заседание не
откри.
Жалбоподателят
е санкциониран от административнонаказващия орган при
наличието на безспорност относно неговата вина за констатираното нарушение по
чл.103 от ЗДвП. Настоящата инстанция намира, че в случая и АУАН и НП в частта
относно нарушението по чл.103 от ЗДвП притежават изискуемите от закона
реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат
за реализиране на административнонаказателна
отговорност по отношение на жалбоподателя, по безспорен начин е доказано
извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина. Съобразени са и
разпоредбите на чл.34, ал.1 ЗАНН.
По отношение
наказанието за административното нарушение по чл.103 от ЗДвП съгласно нормата
на чл.175, ал.1 от същия закон е наложено наказание глоба в размер на 200лв.
/максималният размер/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца /също в максимален размер/. Според съда административни наказания в
средния размер – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца би било по-справедливо при съобразяване на целите на
административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН в т.ч. със броя и вида на административните нарушения по ЗДвП,
видно от справката за нарушител. В този смисъл следва да се измени НП в тази
част.
Досежно
нарушението по чл. 150 от ЗДвП:
С
НП № 19-0938-003881 от 31.07.2019г.
на *** към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на жалбоподателя Д.А.М.
е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на
чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят действително не е бил правоспособен водач към
момента на извършената проверка, тъй като същият не притежава свидетелството за
управление на МПС. Това на практика също не се оспорва и от самия него.
Следователно, несъмнено към датата на проверката М. е бил неправоспособен
водач. От друга страна, при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При
съобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
административно-наказващия орган е направил конкретно описание на
констатираното административно нарушение пълно, точно и ясно – управление на
МПС, като водачът е бил неправоспособен. Посочени са обстоятелствата, при които
е установено административното нарушение – извършена полицейска проверка,
конкретизирано е административното нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.150 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено наказание
– глоба в размер от 100 до 300 лева. При определяне на наказанието съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай наложеното
наказание глоба в максималния размер от 300 лв. също не е съобразено с целите
на административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Настоящият състав приема, че санкцията следва да
бъде намалена от 300 на 200 лева, т.е. в размер около средата в който смисъл
следва да се измени НП.
Досежно
нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните при разпита на свидетелите гласни
доказателства по категоричен начин се установява нарушаването на разпоредбата
на чл.25, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя, свързано с умишлено отклоняване отдясно
наляво по платното за движение, в резултат на което губи контрол над
мотоциклета и удря движещия се до него от лявата му страна лек автомобил „КИА Сиид“ с рег.№ ***, с което допуска ПТП с материални щети и е
леко ранен. Тук спор по фактите съдът отново не откри.
Предвид изложеното съдът намери, че законосъобразно и правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на Д.М. за вмененото му нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като наложената глоба
на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от
ЗДвП в размер на 200 лв. е в предвидения от закона фиксиран размер,
безпредметно е излагането на съображения относно правилността на
индивидуализацията `и и НП в тази му част следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Досежно
нарушението по чл.137е от ЗДвП:
Съобразно разпоредбата на чл.137е от ЗДвП – „Водачите и пътниците
на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски“.
Преценявайки
доказателствата по делото и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка
съдът намира, че наказващият орган е приложил правилно закона, като е приел, че
е налице нарушение по смисъла на чл.137е от ЗДвП. Правилно е определил и
санкционната разпоредба – съответно тази на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Съдът служебно установи, че при установяване на административното нарушение по
чл.137е от ЗДвП, респ. чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е абсолютно определена
санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, а
именно глоба в размер на 50 лева, поради което същото не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление и в тази си част се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради това и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0938-003881 от 31.07.2019г. на *** към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В
ЧАСТТА В КОЯТО на жалбоподателя Д.А.М. ***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200 лв. /двеста/и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, като НАМАЛЯВА същите на: глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца.
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0938-003881 от 31.07.2019г. на *** към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В
ЧАСТТА В КОЯТО на жалбоподателя Д.А.М. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.150
от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 /триста/лева, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 200/двеста/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0938-003881 от 31.07.2019г. на *** към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В
ЧАСТТА В КОЯТО на жалбоподателя Д.А.М. ***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр.
с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 200/двеста/ лв. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0938-003881 от 31.07.2019г. на *** към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В
ЧАСТТА В КОЯТО на жалбоподателя Д.А.М. ***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.137е от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК
пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: