№ 117
гр. Айтос, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100056 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 30, ал. 3 ЗС вр. чл. 3 ЗУЕС вр. чл. 38 ЗС.
Производството е образувано по ИМ на С. Г. Г., EГH **********, съд. адрес: ***,
чрез адв.Г. К., против К. Д. Г., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Т.И.. Ищцата
твърди, че с ответницата са съсобственици, като всяка притежава по 1/2 ид. част от дворно
място с площ от 409 кв. м., съставляващо поземлен имот № 1246 в кв. 85 no плана на гр.
Айтос, при съответни граници, в което е построена двуетажна жилищна сграда със
застроена плoщ от 61 кв.м. Сочи, че ищцата е собственик на втория етаж /в съсобственост
със своята дъщеря/, а ответницата - на първия етаж от сградата, респ. на ½ ид.ч. от общите
части на сградата, за който имот е отреден УПИ III-1246 в кв.85 по плана на гр. Айтос,
целият с площ от 413 кв .м., c неуредени регулационни сметки за 4 кв.м. Поддържа, че
посочената сграда била стара и се намирала в режим на етажна собственост между страните,
както и че със съгласието на ответницата предприела през 2022г. извършване на ремонт на
покрива, т.к. същият протичал, т.е. предприела ремонта в условията на неотложност.
Първоначално закупила материали на стойност 1000 лв., които страните си поделили /по
500лв. за всяка/. По-нататък твърди да е направила още разходи за материали, както и
разходи за майстор за ремонта, на когото заплатила, т.е. общо за ремонта на покрива
заплатила сумата от 15 500 лв. – в т.ч. за материали, консумативи, труд и транспорт
/уточнявайки по пера всеки един от сторените от нея разходи с молба от 22.03.23г./. Намира,
че съобразно дела си в общите части ответницата й дължи сумата от 7 750 лв., които
въпреки поканата не й платила, поради което претендира заплащане на посочената сума,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Намира иска за неоснователен, оспорвайки
го по основание и размер. Не оспорва съсобствеността и квотите по отношение на дв.място
и общите части от процесния имот, в който всяка от страните притежавала и етаж от
сградата. Твърди, че ищцата нито е разговаряла с нея, нитo е обсъждала с ответницата има
ли необходимост oт належащ ремонт в общите части на сградата, не са се о6съждали
средства за такъв ремонт, нито ответницата била приела ремонта, за който научила от своята
1
наемателка, и за който не била предупредена от ищцата. Твърди ,че се е противопоставила
на извършване на ремонта , като ищцата й поискала на 26.8.22г. заплащане на средства за
труд и материали за ремонта, но ответницата била против. Намира, че ремонтът не бил
необходим по начина по който бил сторен, респ. сторените за него разноски не били
необходими, както и че имало нужда от текуща поддръжка на покрива, а също и че ищцата
извършила ремонта no собствено решение и въпреки категоричното й противопоставяне.
Моли за отхвърляне на иска, претендирайки разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното: От представените писмени доказателства /л.8 и л.9 от
делото/ се установява, а и по делото не се спори, че ищцата е собственик на втория жилищен
етаж от описаната в исковата молба двуетажна жилищна сграда /в съсобственост с дъщеря
си/, а ответницата - на първия жилищен етаж в сградата.
Представена е разписка от 2.9.22г., според която лицето М. Х. е получило от ищцата
сумата от 8500 лв. за ремонт на покрива на сграда с адрес ***, както и 50 лв. за транспортни
разходи. Във връзка с твърденията на ищцата за закупуването на материали, необходими за
извършване процесния ремонт на покрива са представени и приложени 5бр. стокови
разписки и касови бонове.
Ищцата е дала в о.с.з от 19.05.23г. обяснения по чл.176 ГПК на поставени от
наср.страна въпроси.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва
да обсъжда, т.к. същите се явяват неотносими към изхода на спора.
За извършените необходими разноски, както и относно наложилите ги обстоятелства,
са разпитани свидетели, а именно Н.В. и М.Х. /сочени и водени от ищцата/, както и И.И. и
Р.Г.ев /сочени и водени от ответницата/ за установяване на релевантни по делото
обстоятелства. Показанията им са записани подробно в протоколите от о.с.з., проведени на
19.05.23 г. и на 09.06.23г. /л. 59- 62 и л.80- 81 по делото/, поради което не следва да се
излагат отново подробно текстуално.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетелите Н.В. и най-вече
на М.Х., т.к. същите са логични и последователни и в резултат на непосредствени и лични
възприятия. Освен това, те кореспондират на приетите писмени доказателства и на
констатациите в заключенията на двете СТЕ, за разлика на част от показанията на другата
група свидетели. Следва да се има предвид и че свид. М.Х. има най-пълни и преки
впечатления, доколкото е участвал лично при извършването на ремонта, а и се касае за
трето лице, което по никакъв начин не е заинтересовано от изхода на делото. Свидетелят
И.И. се е качвал на покрива за последен път през 2020 г., което е значително отдалечено
като момент от момента на извършване на ремонта от ищцата през м.08.22г., а Р.Г.ев
въобще не се е качвал там.
От заключението на допуснатата СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно, обективно, обосновано се установява, че стойността на сградата се е
увеличила минимум със сумата на вложения ремонт, приспадайки изтеклия от тогава срок,
представляващ амортизационен период. ВЛ К. е посочило нормативно признатите цени в
строителството за всеки вид работа, която се твърди да е извършена в процесния имот.
Експертът е дал заключение, че предвид годината на построяване на процесната сграда и
липсата на данни за извършвани ремонти на покрива, обуславят извод за наличие на
компрометирани елементи на дървената конструкция на покрива предвид изминалия дълъг
период от време. ВЛ е посочило, че процесният ремонт на покрива изисквал проектна
документация и разрешение за строеж, каквито в случая не са налице по делото. Експертът е
на мнение, че разходваните от ищцата цени за ремонта са почти идентични /с лека надценка/
над признатите официално подобни разходи.
2
От заключението на допуснатата повторна СТЕ, което съдът кредитира изцяло като е
компетентно, обективно, обосновано се установява, че за процесния ремонт, представляващ
основен ремонт по см. на ЗУТ, липсва налична проектна документация, като експертът е
посочил нормативно признатите цени в строителството за всеки вид работа, която се твърди
да е извършена в процесния имот. Според експерта цената на труда за извършване на
ремонта възлиза на 6400 лв./без печалба/, като в о.с.з. от 29.04.24г. експертът е пояснил, че
твърдяната като платена от ищцата цена от 8500 лв. на майстора е в рамките на нормалното.
ВЛ е дало заключение, че с извършване на процесния ремонт се е увеличил
експлоатационният срок на сградата, като се е увеличила и вещната стойност на последната.
ВЛ е на мнение, че строителните материали, като вид и количество, по представените с ИМ
фактури и писмени доказателства, са вложени в направата на процесния ремонт на покрива.
ВЛ Я. в о.с.з. от 29.04.24г. е пояснило, че в случая е направен основен ремонт на покрива на
сградата, като в същата има каратаван, а в случая според експерта е нормално този ремонт
да продължи 20 дни предвид данните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи: В случая е налице етажна собственост между страните, доколкото всяка
една от тях притежава по един самостоятелен обект - жилищен етаж, в двуетажната сграда,
находяща се на адрес: ***, като покривът представлява обща част по см. на чл. 38, ал. 1 ЗС.
Съгласно чл. 3 ЗУЕС за управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един
собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС. В случая
намират приложение и постановките ППВС № 6 от 1974 г., както и ТР № 85 от 1968 г. в
неотменената с постановлението негова част, касаещи отношения между съсобственици и
приетото в тях тълкуване, имащо значение и за лица, които притежават сграда под режим на
етажна собственост. Съгласно цитираните актове несъгласните съсобственици дължат
всички съответни на тяхната идеална част сторени от съсобственика необходими разноски, а
подобренията - по правилата за неоснователното обогатяване. Така че и при липса на
решение за ремонта на общите части, когато това е било необходимо, етажните собственици
дължат всички необходими разноски. А в случай като настоящия, при който етажите в
сградата са само два и собствениците им са с равни права, има още по-голямо основание
уредбата на отношенията да се извърши по правилата за съсобствеността, т.к. на практика
не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда. Ето защо
отношенията между етажните собственици следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС /в
т.см. е и Р.№ 520 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV ГО/. Правилото на чл.
30, ал. 3 ЗС е частна хипотеза на неоснователното обогатяване, неоснователно разместване
на имуществени блага между правните сфери на съсобственика подобрител и съсобственика,
който ползва облагата. За да бъдат квалифицирани едни разходи за ремонт като тежест по
см. на чл. 30, ал. 3 ЗС, те следва да имат характер на необходими разноски, а именно
разноски за поддръжка и запазване на вещта. В случая по делото следва да се установи, че
ремонтът е бил належащ от гледна точка на конкретните фактически обстоятелства При това
положение по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС разходите се разпределят между
съсобствениците независимо от това дали е налице увеличаване на стойността на имота.
Разгледан по същество в тази светлина, искът се явява основателен, като
съображенията за това са следните: В настоящия случай всеки от съсобствениците
притежава по един етаж от сградата и по ½ ид.ч. от общите й части, което съставлява пречка
да се образува мнозинство при липса на единодушие относно управлението, в т. ч.
запазването на вещта чрез предприемане на ремонт. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от
съсобствениците е длъжен да участва в тежестите, свързани с вещта, вкл. и в разноските по
запазването й. На посоченото основание и предвид, че дяловете в съсобствеността на двете
страни са равни, разноските следва да бъдат понесени от тях паритетно (поравно). Под
"тежести" и в правната доктрина, и в съдебната практика се разбират и разноските за вещта,
3
свързани с нейното запазване, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило.
Приема се, че тези разноски могат да бъдат извършени и от един от етажните собственици и
се дължат от останалите съобразно техния дял, без да е необходимо съгласието им, респ.
решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост /Р. № 520 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 496/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Р. № 85/24.06.2014 г. по гр. д. №
1157/2014 г. на ВКС, II г. о./. Ето защо, направеното в тази връзка възражение от
ответницата не може да бъде споделено. Извършените и посочени от ищеца ремонтни
дейности по покрива на къщата, по своята същност представляват необходими разноски, т.
е. такива за поддържане и запазване на имота, при което за тяхното извършване не е
необходимо съгласието на другия съсобственик. Поради това, относно тези разноски е без
значение обстоятелството дали ответницата е знаела или не, както и дали се е
противопоставила на тяхното извършване.
Както се посочи вече, от представените доказателства се установява, а и не е спорно
между страните, че те са собственици на отделни самостоятелни обекти в сграда при
условията на етажна собственост, както и че е налице съсобственост между тях при равни
квоти върху общите части в същата сграда. Безспорно е и че сред тях попада покривът на
процесната сграда. Правилата за етажната собственост, които са специални спрямо тези на
чл. 32, ал. 2 ЗС, са неприложими в случай, че е налице етажна собственост от два обекта и
собствениците на отделни обекти са не повече от двама – Р. № 423 от 20.03.1991 г. по гр. д
№ 1702/90 г., на ВС, IV г. о., Р. № 1715 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 747/2000 г., на ВКС, IV г.
о. Това е така, тъй като в тези случаи не е възможно да се уреди и функционира общо
събрание, още повече че при равните дялове на двамата съсобственика никога няма да се
стигне до решение за извършване на необходими разноски за запазване на имота, какъвто не
е смисъла на закона.
В случая описаните и твърдени като извършени ремонтни работи се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Х., чиито показания съдът кредитира
като обективни, безпристрастни и последователни. Показанията на свидетелите не
противоречат на останалите по делото доказателства - показанията на разпитаните
свидетели, сочени от ответната страна, още повече, че последните нямат преки впечатления
от състоянието на покрива. Извършването на ремонтните дейности по покрива се
установява и от заключенията на ВЛ по СТЕ. Описаните в ИМ дейности, поотделно и в
цялост като извършен ремонт, са реално извършени. Установено е по безспорен начин от
доказателствата е и фактът, че заплащането на тези дейности, както и материалите вложени
в този ремонт са били извършени от ищеца. Според състава в случая се касае за необходими
разноски, т.к. същите са направени за запазване на сградата и са били наложителни,
доколкото видно от доказателствата по делото се установява, че покривът е бил амортизиран
до степен, налагаща цялостната му подмяна, защото не е изпълнявал функциите си да
предпазва обектите в сградата от влага, т.е. към момента на извършване на ремонта са били
налице основателни причини за това. Следователно от съвкупния анализ на събраните
писмени доказателства, показанията на свидетелите Н.В. и М.Х., и неоспореното
заключение на допуснатата повторна СТЕ се установяват по несъмнен начин както
необходимостта от ремонт на покрива, наложен от амортизацията и овехтяването му, а и за
да изпълнява ефективно функциите си и да предпазва обектите в сградата, така и неговото
реално извършване през м.08.2022Г. Според състава в случая несъмнено се установиха и
обстоятелствата относно реализирането на претендираните конкретни СМР, за които
единствено ищцата е заплатила дължимата в сочения размер на 15 500 лв., от които 500 лв.
за доставка, монтаж и демонтаж на скеле, 3000 лв. за демонтаж на съществуващия преди
ремонта покрив на сградата, премахване на керемиди, капаци, дъски и 12 000 лв. – за
изграждане на изцяло нов покрив с нови греди, подпори, наковаване на ламперия от дъски,
поставяне на черна хартия, нови керемиди, капаци, улуци и др. При това положение и след
като ответницата притежава 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, то тя трябва да участва в
4
половината от извършените необходими разноски, а доколкото се касае именно до
необходими разноски, релевантни са действително направените разходи, т.е. на присъждане
подлежи сумата от 7750 лв., обуславящо извод, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, като върху посочената сума следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
подаване на ИМ до окончателното й изплащане. Когато претенцията има за предмет
заплащане на необходими разноски, извършени в съсобствения имот, съсобственикът следва
да посочи общия размер на претендираната сума, като конкретизира по вид и
характеристика отделните подобрения, времето на извършването им и дали са направени със
съгласието на останалите съсобственици или въпреки противопоставянето им.
Произнасянето по нейната основателност изисква съдът в мотивите да вземе становище
относно отделните видове строителни работи, за които се твърди да са били извършени, без
това да означава, че се произнася с отделен диспозитив по всяко перо - касае се за един иск и
при неговото уважаване съдът присъжда глобална сума, явяваща се сбор от стойността на
конкретно доказаните необходими разноски и подобрения /Р. № 191 от 29.10.2014 г. по гр. д.
№ 2299/2014 г. на ВКС, I г. о., Определение № 64 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 1882/2018 г. на
ВКС, I г. о./. С оглед изхода на делото и че ищцата претендира и е сторила разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същата следва да се присъдят такива, а именно сумата от
общо 1700 лв. - платени ДТ, възнаграждения на адвокат /като същото не се явява
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и поради броя на
проведените по делото о.с.з. – чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 НМРАВ №1/2004г./ и депозит за ВЛ и
свидетел. Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС К. Д. Г., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез
адв.Т.И., да заплати на С. Г. Г., EГH **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Г. К., сумата от 7
750 лева, представляваща половината от стойността на направените от ищцата необходими
разноски за извършен ремонт на покрива на двуетажна жилищна сграда, находяща се на
адрес: ***, съобразно дела на ответницата от общите части на сградата, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК К. Д. Г., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез
адв.Т.И., да заплати на С. Г. Г., EГH **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Г. К., сумата от
1700 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5