Решение по дело №1400/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                              11.8.2017 г.                      град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на седми август                                                      две хиляди и седемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Анита Бижева

като разгледа гражданско дело № 1400 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150 СК.

Образувано е по искова молба на С.П.С., действащ  лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.Н.Н., срещу П.С.С., с която се претендира изменение на присъдената по гр. д. № **/2013 г. по описа на Районен съд - Габрово издръжка, като същата бъде увеличена от 120 лева на 300 лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.

В молбата се твърди, че непълнолетният С.С. е син на ответника, както и че с решение по гр.д. № ***/2003 г. на Районен съд - Габрово последният е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 60 лева, чиито размер е увеличен на 120 лева с решение по гр.д. № **/2013 г. на Районен съд - Габрово. Твърди се, че обстоятелствата, при които е определен размерът на тази издръжка са се изменили трайно и съществено - с оглед възрастта на детето са се увеличили нуждите му от храна и облекло, необходимите за обучението му учебни пособия и помагала, консумативи, културни мероприятия и пр., както и че са се изменили социално-икономическите условия, което е довело до нарастване разходите за задоволяване горепосочените потребности. Заявява се, че понастоящем ищецът е ученик в IX-ти клас в Старопрестолна професионална гимназия по икономика в гр. Велико Търново, както и че неговата майка е безработна и не получава обезщетение за безработица. Твърди се, че през април 2016 г. същата претърпява травма, вследствие на което е с 56% трайно намалена работоспособност и получава пенсия за инвалидност в размер на 137.17 лева. Сочи се, че майката има още едно дете - малолетната В. В. С., за чиято издръжка също отделя средства, а към момента пенсията за инвалидност е единственият й доход.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.  Твърди, че соченото в исковата молба изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката за непълнолетния, е бланкетно и на практика не е посочено нито едно конкретно обстоятелство в тази насока. Заявява, че соченото като такова обстоятелство - липсата на трудова ангажираност у майката на непълнолетния, е използвано и при предходното увеличение на издръжката и в този смисъл може да се направи извод, че последната сама се е поставила в това положение, въпреки притежаваната от нея професионална квалификация. От друга страна, заявява, че социално-икономическите условия в страната спрямо м. януари 2013 г. са се изменили, но в по-благоприятна насока.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли претенцията да бъде уважена, а процесуалният представител на ответника оспорва същата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0533/11.12.2001 г., С.П.С. е роден на *** г. и е с родители: майка – С.Н.Н. и баща – П.С.С..        

Установява от приложеното по делото Решение № 253/17.5.2013 г., постановено по гр.д. № **/2013 г. на Районен съд - Габрово, че присъдената по гр.д. № ***/2003 г. на Районен съд - Габрово издръжка за детето е изменена от 60 на 120 лева.

По делото е приета служебна бележка от ТД на НОИ, гр. Велико Търново, от която е видно, че майката на ищеца е пенсионер по болест и от 6.7.2016 г. на същата е отпусната пенсия в размер на 137.17 лева, която следва да получава до 1.9.2017 г. От представеното и прието по делото решение на ТЕЛК от 30.9.2016 г. се установява, че майката на ищеца е с 56 % трайно намалена работоспособност за срок от една година.

От представената служебна бележка № 373/2.5.2017 г. се установява, че С.С. е записан през учебната 2016/2017 г. като ученик в IX-ти клас в Старопрестолна гимназия по икономика, гр. Велико Търново.

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0699/31.12.2005 г., се установява, че майката на С. има още едно дете - В. В. С., родена на *** г., като според данните от социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане” - Велико Търново понастоящем детето живее при баща си в гр. Габрово, а майката С.Н. заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева.          

От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - Велико Търново, се установява, че понастоящем С. живее с майка си и нейния съжител в жилище, находящо се в гр. Велико Търново, в което за непълнолетния е обособена самостоятелна стая. Становището на социалния работник е че за детето се полагат адекватни грижи в семейната среда на майката, както и че непълнолетният има нарастващи потребности предвид възрастта си.

От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - Слатина, се установява, че П. ***, където обитава двустаен апартамент, както и че същият е трудово ангажиран и заема длъжността „търговски директор” в „***” ЕООД.

От представените от ответника удостоверения за реализираните от него доходи към настоящия момент и една година назад се установява, че П.С. работи в „***” ЕООД и получава брутно възнаграждение в размер на 1 250.00 лева.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК, изменение на предходно определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.

От постановяване на съдебното решение по гр. д. № **/2013 г. на Районен съд - Габрово, с което е определен размерът на дължимата месечна издръжка, до настоящия момент са изминали повече от четири години, през който период от време с нарастване възрастта на детето безспорно са се увеличили и неговите нужди, както и необходимите средства за издръжка на ученик в професионална гимназия. Т.е. само по себе си нарастването възрастта на детето в рамките на тези повече от четири години представлява изменение на обстоятелствата, водещо до изменение на неговите нужди. През този период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете, с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като от 77.50 лева през 2013 г. минималният размер на издръжката понастоящем е 115 лева, т.е. налице е увеличение с близо 50%. Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), разходите за образование, културен отдих и свободно време за едно лице за периода 2013 - 2016 г. са се увеличили с около 10 %, като отново по данни на НСИ в периода 2013 - 2016 г. с малко над 10 % са се увеличили и разходите за облекло, жилищни разходи и здравеопазване за едно лице. Действително, индексът на потребителските цени спрямо средата на 2013 г. е около **.6 %, т.е. инфлацията е - 1.4 %, но тук следва да се има в предвид, че при нейното определяне се вземат в предвид цените на множество стоки и услуги, повечето от които нямащи отношение към издръжката на едно дете (напр. понижението цените на пътническия въздушен транспорт, тези на автомобилите и пр. не указва влияние върху средствата, необходими за издръжката на едно дете, за разлика от увеличението цените на електроенергията, водата, образованието и пр.).

Понастоящем непълнолетният С. е ученик в IX-ти клас в Старопрестолна гимназия по икономика, гр. Велико Търново, като по данни от изготвения социален доклад детето посещава уроци по китара по програма за талантливи деца и изявява желание да посещава други извънкласни занимания, но няма такава възможност. Становището, че така изложеното желание на непълнолетния пред социалните работници е останало недоказано, не държи сметка, че на този етап това е именно желание, респ. то няма как да бъде доказано, при положение че не се е реализирало. Становището, че доколкото пред социалните работници майката е заявила, че непълнолетният си закупува ненужни неща с превежданата му издръжка, от което следва, че първо се покриват нужните такива, пък не съобразява, че за да се покрият първостепенните нужди на детето, трябва да бъдат осигурени средства за това, а в случая тези средства очевидно са осигурявани от майката. Тук следва да се има в предвид, че навлизането на детето в тийнейджърска възраст неминуемо води след себе си до нарастване на нуждите му от средства за развлечения и отдих, дори за закупуване на „ненужни” според родителите неща.

Ето защо, съдът счита, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, поради което предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на дължимата издръжка, съдът съобрази разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 460 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 115 лева за едно дете. С оглед горепосочената разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно значение при определяне размера на дължимата издръжка, но служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а повишаването на същата с близо 50 % от 2013 г. насам несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот.

С оглед възрастта на детето, респ. с оглед необходимите месечни разходи, съдът намира, че за месечната издръжка на непълнолетния са необходими около 300 лева, в която сума съдът отчита месечните разходи за храна, облекло и режийни разходи, такива за учебници, извънкласни занимания, културен отдих и свободно време, съобразявайки, че понастоящем С. е навършил петнадесет години, учи редовно в професионална гимназия и живее в самостоятелна стая в обитавано от майката жилище, за което последната заплаща ежемесечен наем.

При преценка на възможността на всеки родител да осигурява посочения размер на издръжката, съдът преценя реализираните от родителите доходи и имущество. Понастоящем ответникът е в активна трудоспособна възраст, позволяваща му да полага труд и да реализира доходи, част от които да отделя за издръжката на непълнолетния си син. Видно от представеното по делото удостоверение изх. № 1/17.6.2017 г., ответникът заема длъжността „търговски директор” в „***” ЕООД и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 1 250 лева месечно. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства към настоящия момент да има задължения към друго свое не-навършило пълнолетие дете, такива към свои възходящи, както и да има разходи за покриване на заеми, кредити и пр. По делото няма и данни ответникът да отделя средства за заплащане на наем за ползвано от него жилище.

От своя страна, майката реализира доходи единствено от получаваната от нея пенсия за инвалидност в размер 137.17 лева, която следва да получава до 1.9.2017 г. и чиито размер е значително под минималната работна заплата за страната. По делото не се твърди и не се ангажираха доказателства С.Н. да притежава имущество, от което да реализира допълнителни доходи, с които да посреща нуждите на непълнолетния си син, а видно от изготвения социален доклад майката и нейният съжител ежемесечно отделят и средства за заплащане наем на ползваното от тях и детето жилище. Тук следва да се отчете и обстоятелството, че непълнолетният живее при майката, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, които на свой ред неминуемо са свързани с отделянето на допълнителни средства.

При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка в размер от 300 лева месечно 200 лева следва да заплащат от бащата, а остатъкът - от майката. Съдът определя по-малък размер на дължимата от майката издръжка, не само предвид по-ниския размер на реализираните от нея доходи, но най-вече доколкото същата е пряко ангажирана с ежедневните грижи за детето, което безспорно е свързано и с допълнителни ежедневни разходи. От своя страна, бащата не полага пряка грижа за сина си, пред социалните работници сам признава, че не е контактувал с детето от началното на 2016 г., а от друга страна, П.С. реализира доходи, даващи му възможност да заплаща издръжка в посочения размер, без това да представлява сериозна тежест за него.

Всичко гореизложено налага извод за основателност на предявения иск до размера от 200 лева, като претенцията следва да се уважи именно в този размер, а за разликата до претендирания такъв от 300 лева следва да се отхвърли като неоснователна.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, но по делото няма данни реално да е извършила такива. По делото обаче, е представен договор за правна защита, според който възнаграждение не е било платено, понеже същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата, като в съдебно заседание процесуалният представител на ищцата направи искане за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на тази разпоредба са налице, тъй като видно от представения договор за правна защита не е било уговорено възнаграждение, а е уговорена безплатна правна помощ на лице, имащо право на издръжка. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в полза на адв. Л.В. следва да се присъди възнаграждение в размер на 290.66 лева, което е съобразено с уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлена част от иска, а именно на сума в размер от 166.66 лева - част от заплатения адвокатски хонорар. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК ищците по исковете за издръжка са освободени от заплащане на такси и разноски, но под „разноски по производството на делата” следва да се има в предвид необходимите разноски за самото производство, но не и съответната на отхвърлената част от исковете част от направените от ответника разноски.

Ответникът следва да заплати дължимата в производството държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 115.20 лева, определяйки цената на иска върху размера на търсеното увеличение.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение в частта, с която искът за увеличение на издръжка е уважен.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 150 СК, Великотърновският районен съд

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 253/17.5.2013 г., постановено по гражданско дело № **/2013 г. на Районен съд - Габрово, месечна издръжка на непълнолетния С.П.С., ЕГН ********** от 120 (сто и двадесет) на 200 (двеста) лева, като:

ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетния С.П.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Н.Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 200 (двеста) лева, считано от подаване на исковата молба – 11.5.2017 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 300 лева.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която искът за издръжка е уважен.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по гражданско дело № 1400/2017 г. на Районен съд - Велико Търново в размер на 290.66 (двеста и деветдесет лева и шестдесет и шест ст.) лева, като ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН ********** да заплати на адвокат Л.З.В. от ВТАК, с личен номер **********, сумата от 290.66 (двеста и деветдесет лева и шестдесет и шест ст.) лева, определено по редна чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по гражданско дело № 1400/2017 г. на Районен съд - Велико Търново.

ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 115.20 (сто и петнадесет лева и двадесет ст.) лева.

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** да заплати на П.С.С., ЕГН ********** сумата от 166.66 (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест ст.) лева, представляваща направените разходи за съдебното производство съобразно отхвърлена част на иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от постановяването му.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: