№ 1331
гр. Пазарджик, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220101319 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение в размер на 543.89лв., ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
06.01.2023г. до плащането.
Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.Соф**,
твърди да е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с
ответника М. Г. К. с ЕГН ********** с настоящ: гр. Пазарджик, ул. „**“ **,
произтичащо от договор за мобилни услуги и допълнително споразумение
към него от 13.07.2020г. Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил
на ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер ** при
абонаментен план по програма „Тотал плюс“ с преференциална такса от
29.99 лв. с вкл. ДДС /при стандартна абонамента такса от 33.99лв./, както и
мобилно устройство марка „Huawei P40 lite E 64GB Dual Black“, което
ответникът е закупил на преференциална цена от 229.99лв. при стандартна
цена на устройството към момента на закупуването в размер на 499.90лв.
Ищецът твърди, че общата цена на потребените от ответника мобилни
услуги за периода 05.10.2020г. – 04.01.2021г. е 278.69лв., съгласно издадената
1
крайна фактура №********** от 05.03.2021г. с падеж 20.03.2021г. Поддържа,
че цената на услугите не е заплатена от ответника, поради което договорът е
прекратен едностранно от оператора. Прекратяването се претендира на
основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от Общите условия на мобилния
оператор - поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните
услуги от страна на ответника. Твърди, че поради предсрочното прекратяване
на договора по вина на ответника същият дължи неустойка, която съгласно т.
ІV.2 от допълнителното споразумение е равна на оставащите абонаментни
такси според стандартния абонаментен план до крайния срок на договора, но
не повече от три, а когато абонатът е закупил мобилно устройство на
преференциална цена, дължимата неустойка включва и частта от разликата
между стандартната и преференциалната цена на устройството,
съответстваща на оставащия срок от договора. Твърди, че размерът на
дължимата от ответника неустойката е 265.20лв., от които три стандартни
месечни абонаментни такси на стойност 100.67лв. и разликата между
стандартната и преференциалната цена на мобилното устройство, която е
164.53лв.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №56/2023г. на РС – гр.Пазарджик., която е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да
установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва
сключването на договора, предоставянето на мобилните услуги и предаването
на закупеното на преференциална цена устройство на потребителя. Оспорва
предсрочното прекратяване на договора от страна на ищеца поради
непредоставянето на подходящ срок за изпълнение по чл.87, ал.1 ЗЗД. Твърди,
че договорните клаузи за едностранно предсрочно прекратяване на договора
и заплащането на неустойки са неравноправни, противоречат на добрите
нрави и липсва съгласие на потребителя с тях, поради което са нищожни, а
клаузата за неустойка в размер на разликата между преференциалната и
стандартната цена на устройството представлява и нелоялна търговска
практика по чл.68г, ал.1 ЗЗП. Твърди, че дори да се дължи, неустойката е
прекомерна и следва да се намали.
2
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.228, ал.1 ЗЕС:
За основателността на този иск ищецът следва да докаже наличието на
договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника
уговорените услуги за съответния период, тяхната цена и настъпването на
нейната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да
установи положителния факт на плащането на изпълнението /ако твърди
такова/.
Съгласно представения от ищеца договор за мобилни услуги от
19.05.2020г., който е изменен с допълнително споразумение към него от
13.07.2020г., е видно, че ищецът се е задължил да предостави на ответника за
срок от 24 месеца електронни съобщителни услуги посредством мобилен
номер **, срещу заплащане на преференциална месечна абонаментна такса от
29.99 лв. с вкл. ДДС /при стандартна абонамента такса от 33.99лв./.
Споразумението инкорпорира и договор за продажба на мобилно устройство
марка „Huawei P40 lite E 64GB Dual Black“, което ответникът е закупил на
преференциална цена от 229.99лв. при стандартна цена на устройството към
момента на закупуването в размер на 499.90лв., което прави отстъпка от
269.91лв. Договорът е сключен при общи условия /ОУ/ в сила от 10.09.2010г.
Предвидено е фактурирането на услугите да става ежемесечно до 5-то число
на месеца. В чл.26 и 27 от ОУ към индивидуалния договор е предвидено
заплащането да става въз основа на издадената фактура и в указания в нея
срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване.
Съдът счита, че договора за мобилни услуги е действителен и валидно
обвързва страните по него. Същият имат минимално изискуемото съдържание
по чл.228, ал.1 ЗЕС. Подписан е от представител на дружеството-доставчик на
услугата и от ответника. Възражението на ответника за липса на негов подпис
3
е неоснователно. Договорът съдържа саморъчно изписани трите имена на
ответника, както и саморъчен кратък подпис на няколко места в документа.
Особения представител не оспорва автентичността на подписите, поради
което следва да се приеме, че те принадлежат на ответника. Действително в
една от графите в договора /горе на стр. 4/ липсва подпис на абоната, но
саморъчно изписване на трите имена на ответника следва да се приравни на
изявление за съгласие с клаузите на договора.
Ответникът оспорва изпълнението на договора за мобилни услуги от
страна на ищеца при твърдение, че такива не са му били предоставени през
процесния период.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е указал на ищеца, че не сочи и не
представя доказателства за получаването на процесните далекосъобщителни
услуги от абоната. В отговор ищецът е изразил становище, че изпълнението
на договора от негова страна се установява от предаването на СИМ карта на
ответника и от фактурите за съответния отчетен период.
Съдът счита, че изпълнението на договора от страна на ищеца не е
доказано. Липсва приемо-предавателен протокол или друг документ, от който
да е видно, че посочената в договора СИМ-карта е предадена на ответника.
Но дори същият да е получил такава, няма доказателства, че същата е
активирана от оператора и ответникът е получил реален достъп до мобилна
мрежа, както и че услугата не е била прекъсната през целия или през част от
периода, за който се претендира плащане. Липсват доказателства за отчетен
трафик на данни през мрежата или че картата е била в режим на готовност да
бъде използвана от абоната. Съставените от оператора на мрежата фактури,
които не са подписани от абоната, представляват едностранни изявление на
доставчика, които не обвързват абоната безусловно да плати задължението и
не го лишават от възможността да оспори получаването на посочените във
фактурите далекосъобщителни услуги и тяхната цена. По делото не са
предоставени под никаква форма данни от автоматизираната система на
оператора за отчетено потребление или за регистриран достъп до мрежата
посредством посочената в договора СИМ - карта. Ето защо ищецът не е
изпълнил вменената му с доклада тежест да установи предоставянето на
услугите, чието заплащане претендира.
Съдът формира извод, че процесните мобилните услуги по договора не
4
са получени от ответника. Следователно за него не е възникнало
задължението да заплати тяхната цена. Липсата на ликвидно и изискуемо
задължение от страна на абоната лишава оператора от правото да прекрати
едностранно договора по реда на т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от ОУ и да
начисли предвидената в него неустойка. Съгласно т.19б, б.“в“ от ОУ,
мобилният оператор има право едностранно да прекрати договора при
незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на
ответника, каквото неизпълнение в случая не е налице.
Договорът между страните не може да се счита за прекратен и на още
едно основание. Разпоредбата на т.19б, б.“в“ от ОУ следва да се тълкува в
смисъл, че при незаплащане на цената от потребителя за оператора възниква
правото да прекрати изпълнението на договора /т.е. предоставянето на
мобилните услуги до заплащането на натрупаните задължения/, а не да
прекрати самия договор. В облигационното право под прекратяване на
договора се разбира преустановяването на неговото действие занапред, което
не се дължи на виновно неизпълнение на задълженията /напр.: по взаимно
съгласие на страните, с едностранно предизвестие от едната страна, с
изпълнение на договора, с изтичането на уговорения срок, с настъпване на
форсмажорни обстоятелства, при смърт на една от страните или заличаване
на търговеца и др./. Неизпълнението на договора по причина, за която
длъжникът отговаря, включително при неплащането на възникнали парични
задължения, е основание за неговото развалянето, което по правило има
обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично
действие - чл.87, ал.1 и чл.88, ал.1 ЗЗД/.
В случая страните не са уговорили специален ред за разваляне на
договора, поради което са приложими общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД
относно срока и формата на извършване на действията. Процесният договор е
сключен в писмена форма, което от своя страна задължава кредитора да
направи изявлението за прекратяването му в същата форма, като преди това
даде подходящ срок за изпълнение. Изискването за форма изключва
възможността волеизявлението да стане чрез конклудентни действия /напр.
чрез прекъсването на услугите от страна на оператора/. По аргумент от
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, за да породи действие волеизявлението на
кредитора, то следва да е достигнало до длъжника. По делото нито се твърди,
нито се установява ищецът да е отправил изявление до ответника за
5
прекратяване на договора преди изтичане на срока и да му е представил
подходящ срок за изпълнение на задължението за заплащане цената на
услугите. Следователно не е налице предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, поради което в ползва на ищеца не е възникнало
претендираното вземане за неустойка и искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
Ответникът от своя страна не е направил разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „**“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр.Соф** против М. Г. К. с ЕГН ********** с настоящ: гр.
Пазарджик, ул. „**“ **, за установяване на основание чл.422 ГПК, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 543.89лв. от която 278.69лв. – цена на
далекосъобщителни услуги и 265.20 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.05.2020г. и допълнително
споразумение към него от 13.07.2020г., ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 06.01.2023г. до плащането,
за което вземане е издадена заповед №31 от 09.01.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №56/2023г. по описа на РС-
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6