Определение по дело №2289/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 март 2024 г.
Съдия: Нели Тодорова Стоянова
Дело: 20237040702289
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1962

Бургас, 08.03.2024 г.

Административният съд - Бургас - XXIV-ти състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: НЕЛИ СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА административно дело № 20237040702289 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Е. И. с [ЕГН], с адрес – [населено място], к-с “Славейков“ № 50, вх.1, ет.4, ап.28 чрез адв. В. П., АК-Бургас, съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.1, против отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС, обективиран в писмо рег.№ УРИ 769000-27613/08.11.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при липса на мотиви. Жалбоподателя оспорва като неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод, че няма завършено основно образование, тъй като представеното свидетелство за завършено основно образование е неистински документ.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и моли да бъде отменен оспореният отказ и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявление от 31.08.2023г. за издаване на СУМПС. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът - Началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас, оспорва жалбата чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Р. Ж.. Представя административната преписка. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият е притежавал СУМПС [номер] валидно до 17.05.2013 г. със статус - отнето/иззето, поради отнемане на всички контролни точки.

С Удостоверение рег.№ 769000-15319/08.06.2021г. И. е уведомен, че по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП е загубил придобитата правоспособност и има право отново да бъде допуснат до изпит за придобиване на правоспособност, като водач на МПС. На 23.07.2021 г. същият подава заявление с вх.№ 12552 до сектор „ПП“ Бургас за издаване на СУМПС. Към заявлението са приложени следните изискуеми по закон документи, а именно: удостоверение от 14.07.2021г. за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС; удостоверение за психологическа годност № 704731; свидетелство № 626/15.06.1987 г. за завършено основно образование; декларация – приложение 3 към чл.63, ал.4 от инструкция № Iз-417/2010г. (л.44-49). Поради възникнало съмнение относно автентичността на представеното свидетелство за завършено основно образование, с протокол от 23.07.2021г. същото доброволно е предадено на служител в сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, който с писмо рег.№ 769000 20298/29.07.2021г. до началника на РУО – [населено място] е отправил запитване през коя година лицето И.И. е завършил основното си образование и каква е причината в свидетелството му да е записано [ЕГН]. С писмо вх. № 769000-21616/17.08.2021 г. началника на РУО Бургас отговорил, че в регистрационната книга за издадените документи за завършена степен на образование и придобита професионална квалификация на ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], общ.Карнобат няма данни за издадено свидетелство за основно образование на лицето И.И. и че в същата книга под № 626 е регистрирано издадено свидетелство за основно образование на друго лице за учебната 1987/1988г. (50-52).

Въз основа на така постъпилата информация от Регионално управление на образованието – [населено място], административният орган приел, че приложеното свидетелство за основно образование е неистински документ, на който е придаден вид, че е издаден от ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], общ.Карнобат на името на И. Е. И. с [ЕГН]. По случая е образувана преписка № 769000-13706/26.08.2021 г. по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР – Бургас.

С влязло в сила на 24.11.2021 г. съдебно решение № 1288/01.11.2021 г. на районен съд - Бургас по гр. дело № 6223/2021 г., е прието за установено, че в свидетелство № 626, издадено на 15.06.1987 г. от ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], общ.Карнобат е допусната грешка, състояща се в неправилно изписване на ЕГН на И. Е. И. – **********, вместо правилния ********** (л.16-17). С писмо № 769р-14051/31.08.2021г. материалите са изпратени в отдел „ИП“ при ОДМВР – Бургас за извършване на допълнителна проверка. Образувана е преписка № 251000-24407/2021г. по описа на ОДМВР – Бургас. Извършено е експертно изследване в сектор „БНТЛ“ при ОДМВР – Бургас на процесното свидетелство за завършено основно образование.

В тази връзка с постановление от 14.02.2022г. на Районна прокуратура – Бургас на основание чл.212, ал.1 от НПК е образувано досъдебно производство № 49/2022 г. по описа на ОДМВР – Бургас за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.316 от НК за това, че И. Е. И. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за завършено основно образование с № 626/15.06.1987г., на което е придаден вид, че е издадено от ОУ „Христо Ботев“ – [населено място], общ.Карнобат на И. Е. И..

С постановление от 06.01.2023г. на прокурор от РП-Бургас, досъдебното производство е прекратено на основание чл.199 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК (л.18-20).

С докладна записка от 08.06.2023 г. във връзка със заявление вх.№ 12552/23.07.2021 г. е предложено на началник сектор „ПП“ ОДМВР –Бургас да не бъде издавано СУМПС на И. И. (л.36-38).

С писмо изх. № 769000-17227/07.07.2023г. началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Бургас уведомил И., че не е налице законово основание за издаване на СУМПС. В административната преписка липсват данни писмото да е връчено на И..

На 31.08.2023 г. жалбоподателя подал заявление вх. № 11113 в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас за преиздаване на издаденото СУМПС (л. 29). Към заявлението приложил изискуеми по закон документи, включително удостоверение за здравословното състояние и карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общо практикуващ лекар на 30.05.2023 г. (л. 41).

С писмо изх. № 769000-22291/08.09.2023 г. началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Бургас уведомил И., във връзка с посоченото заявление от 31.08.2023 г., че не е налице законово основание за издаване на СУМПС (л.39).

С молба вх.№ 769000-26835/01.11.2023 г. към заявление с вх.№ 11113/31.08.2023 г. до началник сектор „ПП“ към ОДМВР – Бургас, И. И. чрез процесуален представител във връзка с така направения отказ от 08.09.2023г. и на осн. чл.99 и сл. от АПК моли да бъде възобновено административното производство по издаване на СУМПС и да бъде преиздадено СУМПС на И.И..

По посочената молба е постановен Отказ, обективиран в писмо № УРИ 769000-27613/08.11.2023 г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Бургас, който по съществото си представлява отказ да бъде възобновено административното производство по издаване на свидетелство за управление на МПС на И. И., постановен по реда на чл.99 и сл. от АПК.

Жалбата срещу процесното писмо е депозирана чрез началник сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас на 27.11.2023г. По делото не са представени доказателства за връчване на оспореното писмо на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е длъжен да следи за допустимостта на оспорването през цялото време на развитието на процеса, като при извършената и към този момент проверка за наличие на задължителните положителни/отрицателни процесуални предпоставки, приема че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК тъй като същата е без предмет.

За да има валидно възникване на право на жалба и то да може да бъде упражнено надлежно, процесуалния закон установява определени предпоставки. Тяхното наличие (за положителните), съответно липса (за отрицателните), определят и допустимостта на образуваното съдебно производство по оспорване на конкретен индивидуален административен акт. Една от тези процесуални предпоставки (по арг. от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК), която е от категорията на абсолютните и за която съдът следи служебно, е наличие на годен за оспорване пред съд административен акт.

В случая с подадената от И. И. жалба се оспорва писмо с рег.№ УРИ 769000-27613/08.11.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, с което е отказано възобновяване на производството по издаване на СУМПС по реда на чл.99 от АПК. Същевременно, в обстоятелствената част и петитума на жалбата се сочи, че се оспорва отказ за издаване на СУМПС, обективиран в това писмо и се прави искане да се отмени отказа и да се задължи ответника да се произнесе по подаденото от жалбоподателя заявление вх.№ 11113/31.08.2023 г. да бъде преиздадено СУМПС.

Видно от приложените по делото доказателства отказ за издаване на СУМПС не се съдържа в писмо с рег.№ УРИ 769000-27613/08.11.2023 г., а той е обективиран в писмо рег.№ 769000-22291/08.09.2023г. (л.14), което не е обжалвано и е влязло в сила. Именно с оглед така приключилото административно производство по подаденото от жалбоподателя заявление за преиздаване на СУМПС е подадена и молба с вх.№ 769000-26835/01.11.2023г. (л.31) за неговото възобновяване, по реда на чл.99 от АПК. Съответно, административният орган – Н. сектор „ПП“ към ОД на МВР – Бургас, след като е бил сезиран с искане за възобновяване на производството по издаване на СУМПС се е произнесъл с процесното писмо и е отказал възобновяването, поради липса на предпоставките на чл.99 , т.1-7 от АПК.

За да е налице задължение за произнасяне на органа по искането за издаване на СУМПС следва или да е било подадено ново заявление или да е възобновено административното производство по издаването на този документ. Едва при наличието на ново заявление или след като е налице възобновяване, материално компетентния орган – началника на ПП може и е длъжен да постанови волеизявление, с което да издаде или да откаже издаването на СУМПС.

В случая, с оспореното писмо с рег.№ УРИ 769000-27613/08.11.2023 г. е отказано възобновяване на административното производство по издаване на СУМПС, като липсва изрично волеизявление с което се отказва издаването на СУМПС. Ето защо и поради липса на предмет сезиращата съда жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено.

За пълнота на изложението следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.

По аргумент от чл. 12, ал. 1 вр. чл. 14, ал. 1 на Наредба № I-157 от 1.10.2002г. при отнемане на всички контролни точки, за да бъде възстановена правоспособността за управление на моторно превозно средство на водача, е необходимо издаване на ново свидетелство за управление на МПС, въз основа на служебно изпратен от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7. Издаването на СУМПС във връзка със заявлението по чл. 13, ал. 1 от Наредбата, е вид административна услуга, (приравнена по силата § 8 от ПЗР на АПК на индивидуален административен акт) и за него се прилагат общите правила за издаване на индивидуални административни актове по АПК. Ето защо и предвид приключилото административно производство по подаденото от жалбоподателя заявление от 31.08.2023 г., не съществува законова пречка да бъде подадено ново заявление за издаване на СУМПС, като се представят документите изискуеми по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002 г., по което ще възникне ново задължение за административния орган да се произнесе, като издаде или да откаже да издаде исканото СУМПС. В случай, че отново бъде отказано издаването на СУМПС, този отказ вече би подлежал на обжалване по съдебен ред.

С оглед на изложеното определението с което е приключено събирането на доказателства и е даден ход на делото по съществено следва да бъде отменено, жалбата на И. Е. И. с [ЕГН] да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено на основание чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.159 т.1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

О. Х. П. С..

О. Б. Р. жалбата на И. Е. И. с [ЕГН] против Отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС, обективиран в писмо рег.№ УРИ 769000-27613/08.11.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 2289/2023г. по опис на АдмС-Бургас.

ОСЪЖДА И. Е. И. с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: