№ 159
гр. Разград, 10.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330102088 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:15 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, редовно призован, явява се лично и с процесуалния си
представител адв. С. от АК – Разград.
ОТВЕТНИЦАТА, редовно призована, явява се лично и с процесуалния
си представител адв. С. от АК – Разград.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са нА.це процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от ЕТ. Х. Х. против ГЮЛШ. М.
АЛ., с която моли съда да постанови съдебно решение, с което да прекрати
сключеният между тях граждански брак поради това, че е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответницата. Смята че родителските права
по отношение на детето Г. Е. следва да се упражняват от майката, а бащата
да заплаща определена от съда ежемесечна издръжка, както и режим на лични
отношения с детето.
АДВ. С.: Поддържаме молбата.
АДВ. С.: Поддържаме отговора на исковата молба.
ПРИСТЪПВА към доклад по делото:
Производството е образувано по постъпила искова молба от ЕТ. Х. Х. с
ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. Н. С. при АК –
Разград, със съдебен адрес: гр. Р.******, срещу ГЮЛШ. М. АЛ. с ЕГН
********** с. Б.л.*********, с която се моли за прекратяване на гражданския
брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответницата. Ищецът счита, че родителските права по отношение на детето Г.
Е. следва да се упражняват от ответницата, а той следва да бъде осъден да
заплаща определената от съда издръжка. Посочва, че ще се съобрази с
определения режим на лични отношения с детето Г. Е.. Нямо претенции за
разноски в случай на споразумение с другата страна.
ИЩЕЦЪТ сочи, че с ответницата са сключили граждански брак на ****
г. От брака си имат родено едно дете – родената на **** г. Г. Е. Х. с ЕГН
1
**********. Ищецът твърди, че работи и живее в Кралство Белгия от дълги
години. Имал възможност веднъж в годината и за кратко да посети България .
По тази причина със съпругата му взели решение тя да отиде при него, за да
живеят заедно като семейството. С оглед взетото решение той положил много
усилия – наел достатъчно голямо жилище за него, съпругата си и детето им,
направил превод на всички необходими документи за тяхното пребиваване в
Белгия. Детето започнало да посещава детска градина, а съпругата му езикови
курсове. През това той работил нощни смени, осигурявайки издръжката на
себе си, съпругата си и детето им. В един момент ответницата му заявила, че
не и харесва да живее в Белгия и е взела решение да се завърне при
родителите си в България. Ищецът се опитал да я убеди и задържи в Белгия,
но без успех. След това ответницата заедно с детето им се завърнала в
България. Ищецът се опитал да и обясни, че не може да осигури такъв живот
в България и че ще успява да се завърне само за няколко дни в страната.
Посочил, че това може да стане причина за разпадане на семейството им.
Ищецът включително се завърнал в България да проведе разговори със
съпругата си, но тя отказала да тръгне с детето им за Белгия.
В СРОКА на писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК
ответницата посочва, че с ищеца са съпрузи от 2009 г. Твърди още, че за
период от около четири месеца се опитА. да живеят заедно в Белгия, където
работил съпруга и. Оспорва посоченото от ищеца и твърди, че причината да
си тръгне с детето от Белгия и да се прибере в България е поведението на
ищеца, който я е изгонил от дома си. Същият ден ищецът употребил алкохол.
Сам настоявал пред ответницата за развод. След завръщането си в България
ответницата многократно го молила да се прибере в България, за да запазят
семейството си. Включително разговаряла за същото с майката на съпруга си.
На практика двамата били във фактическа раздяла от месец ноември 2020
година. След това не са живеели заедно. От момента на раздялата ищецът
спрял да полага грижа за финансовата издръжка на детето си, не изпращал
никакви средства. От момента на раздялата всички грижи, включително
финансовата издръжка за детето, се полагА. от ответницата с помощта на
майка си. Становището на ответницата е, че брака им съществува само
формално, тъй като не поддържа никакви отношения със съпруга си. Счита
също, че бракът следва да бъде прекратен. По отношение на родителските
права спрямо малолетното дете Г. Х., счита че следва тя да ги упражнявам,
каквото е фактическото положение към момента. Относно личните
отношения на детето с неговия баща, предвид това, че последния работи в
Белгия и не може да консумира тези отношения пълноценно, предлага на съда
те да бъдат осъществявани веднъж месечно последната събота и неделя от
месеца от 10:00 часа в съботния ден до 16:00 ч. в неделния ден, както и 20
дни през лятото, несъвпадащ с платения и годишен отпуск. Досежно
дължимата месечна издръжка дължима в полза на малолетното дете Г. и с
оглед доходите на ищеца, моли съда да го осъди да плаща издръжка в 350,00
лева, платима до пето число на текущия месец ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. С оглед неплащането на издръжка от страна на
ищеца от месец ноември 2020 година, моли съдът да осъди ищеца да заплати
издръжка за минало време, а именно от м. ноември 2020 година. Ответницата
сочи, че няма претенции за ползването на семейното им жилище, както и за
имуществото, придобито по време на брака им.
ИСКОВАТА молба за прекратяване на гражданския брак между
страните при посочените по-горе обстоятелства има своето правно основание
2
в разпоредбата чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс, като ищецът изрично посочва
произнасяне относно вината за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство. Заедно с този иск задължително се предявяват и разглеждат
исковете за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще (чл. 322, ал. 2
от ГПК).
СЪДЪТ приема като насрещен иск направеното искане от ответницата
за осъждане на ищеца за заплащане на издръжка за минало време, а именно
считано от м. ноември 2021 г. В тази връзка съдът е указал в едномесечен
срок от получаване на съобщението другата страна да подаде писмен отговор.
СЪДЪТ допълва, че в посочения срок от съда е подаден писмен
отговор, чрез процесуален представител на Е. Х. Х., която посочва, че
оспорва отговора на ответника, че съпругът и Е.Х. я бил изгонил от Белгия и
това я принудило да се върне в България. Поддържа изцяло твърденията си в
тази насока в исковата молба и посочва, че Г.А. не е пожелала да живее
заедно с него в чужбина, че е осигурил дом и достатъчно средства за
семейството си, работейки в чужбина и възможност за много добро
образование за детето им. Оспорва твърдението, че не се е грижил за
финансовата издръжката на семейството си и твърди, че е отишъл да работи
в чужбина, като е помолил съпругата си и детето да отидат при него. Сменил
жилището, където живеел сам и наел жилище, достатъчно и за тримата, за
което заплащал по-висок наем. Дълго след това се е наложило да живее в това
жилище и да плаща по-висок наем, тъй като очаквал съпругата му да го е
напуснала само за няколко месеца. Посочва, че работил денонощно,
превеждал всеки месец по-голяма сума, и по-голямата част от трудовото си
възнаграждение е превел на съпругата си Г.А.. Твърди, че преводите по нейна
сметка са общо за сумата от 30 000 лева, доказателства, за което ще
представи в съдебно заседание, чрез документи издаден то Банка ДСК клон -
Разград. Твърди, че сумите които е превеждал са достатъчни за издръжка на
детето им през следващите 5 и повече години. Оспорва поради това
претенцията за издръжка за 1 г. назад, считано от м. ноември 2020 г.
СЪДЪТ счита, че с посоченото в писмения отговор не се засягат
изводите на съда и проекта за доклад, а именно кои обстоятелства следва да
докаже едната и кои - другата страна, и в този смисъл разпределението на
доказателствената тежест.
АДВ. С.: Ищцовата страна е запозната с доклада и нямаме възражения
по него. В свое разпореждане сте задължили ищеца като баща на роденото
дете, да представи своите доходи една година назад. Във връзка с това
разпореждане, моля да дадете възможност на ищецът да изложи съображения
в този смисъл. Изложението ще е, защото е безработен от лятото на 2020 г. и
поради тази причина не може да представи писмени доказателства.
АДВ. С.: Също нямаме възражения по доклада. След приемането му ще
заявим допълнително становище
КАТО взе в предвид становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, който се съдържа в
мотивите на горното определение.
СЪДЪТ като взе предвид, че приложените към молбата доказателства
са допустими, относими и необходими за разглеждането на молбата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателствата по делото: приложените към исковата
3
молба, а именно удостоверение за раждане на Г. Х., удостоверение за
сключен граждански брак издаден от община Лозница, както и приложените
към отговора на исковата молба служебна бележка изх. № 372/17.11.2021 г.
издадена от детска градина „Детелина“ - Разград от директора,
удостоверение издадено на ГЮЛШ. М. АЛ. изх. № 1922/18.08.2021 г.
издадена от ЕДЕА РИТЕЙЛ АД.
В ЗАЛАТА се явява Х. М. – социален работник, която посочва, че
социален доклад няма, тъй като не е подписан. Изготвен е, но не е подписан,
поради технически причини и съответно не е депозиран.
АДВ. С.: Възразявам по този начин да се изслушва социалния доклад.
Трябва да е подписан по точно определения от закона ред и от когото трябва.
Госпожата няма компетенциите да го направи, има определен ред, който е
драстично нарушен по този начин. Възразявам да се процедира по този ред и
да се нарушават правата на моят доверител.
СОЦИАЛНИЯТ РАБОТНИК: В дирекцията определението на съда е
заведено на 24.01.2022 г. Социален работник беше с временна
нетрудоспособност. Социалният доклад е неофициален, нося го за моя
информация, не е подписан от директора на дирекцията. Аз си го нося при
изслушването да не сбъркам дати и години. Моля да бъда изслушана в
съдебно заседание, тъй като не може да изпълним определението на съда в
частта, с която сме задължени да представим социален доклад. Моля да бъда
изслушана в съдебно заседание, за да отпаднат задълженията по Закона за
„Закрила на детето“.
АДВ. С.: Моля да ни дадете възможност да се запознаем с доклада. Ако
ще говори това което е написано е безсмислено.
АДВ. С.: Предоставям на съда. Моля да ни дадете възможност да се
запознаем с доклада.
СЪДЪТ дава 10 мин. почивка на страните да се запознаят с документа,
посочен от социалния работник.
СЛЕД дадената почивка заседанието продължава с участието на
ищецът, процесуалният му представител, ответницата, процесуалният и
представител и социалният работник.
АДВ. С.: Категорично съм против изслушването на социалния
работник. Възразявам срещу всякакво изявление на присъстващата в залата
госпожа. След като днес ми беше представен документ, който не мога да
нарека социален доклад, и в рамките на няколко минути се запознахме с него.
Нямам възражение да се даде ход на делото. Да бъдат изслушани евентуално
доведените от двете страни свидетели по делото. Моля след края на днешното
съдебно заседание, да дадете възможност делото да продължи в следващо
съдебно заседание с мен, като адвокат-повереник на ищеца. Да бъде изготвен
социален доклада, който да обхваща всички условия и при двамата родители,
както при бащата доказателства за неговия адрес, съда е изискал от НБДН.
Твърдим, че от раждането си до м. 07.2021 г. детето на страните в процеса е
живяло именно на този адрес в с. С.в., на постоянният адреса на бащата. Ще
помоля съда да задължи да бъде изготвен социален доклад с условията и при
двамата родители. Моят доверител ще бъде в България и в утрешния работен
ден, който позволява възможност за среща и с него във време, определено от
социалния работник. Моля да задължите социалната служба да представи
този доклад в необходимите и посочени от закона срокове за следващото
съдебно заседание, за да имаме възможност да се запознаем и ние с него.
АДВ. С.: При нА.чието на възражение от ищцовата страна, явно сме в
4
хипотезата която сме Ви изгубили времето, за да се запознаем с
проектодоклада и считам, че производството следва да продължи в друго
съдебно заседание. Не възразявам да бъдат изслушани свидетелите.
КАТО взе в предвид изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на Д “СП“ - Разград по местоживеенето на детето да
изготви и депозира социален доклад или становище във връзка с предявените
искове.
ДА СЕ уведоми Д “СП“ - Разград, че ищецът по делото ЕТ. Х. Х. ще
бъде на територията на Р България до дата 11.03.2022 г., което обстоятелство
следва да бъде съобразено от социалния работник, на който е възложено да
извърши проверка.
С ОГЛЕД направеното изявление съдът счита, че няма пречка в
настоящото съдебно заседание да бъдат изслушани допуснатите свидетели.
АДВ. С.: Моля да допуснете до разпит и вторият ни свидетел, който
водим за различни обстоятелства.
АДВ. С.: Имам възражения, приехме доклада, имаше време да подобни
възражения на етап проекти.
КАТО взе предвид изявлението на страните съдът счита, че се
произнесъл във връзка с исканията на страните, допуснал е събиране на
гласни доказателства. Допуснал е до разпит по един свидетел за брачните
отношения и възможностите по размера на издръжката счита, че с така
допуснатите доказателства, ще бъдат събрани достатъчно доказателства
поради, което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане разпит на още един свидетел.
СНЕМА самоличността на свидетелката.
Г. М. Е., родена на **** г. в с. С.в., живуща в с.с., бълг. гражданин,
майка на ищеца Е.Х..
Г. Е.: Желая да дам показания.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
същата обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. Е.: Е. ми е син, Г. ми е снаха. Г. беше разведена,
срещнА. се със сина ми. Идваха 2-3 пъти. После забременя. Събраха се и от
тогава живее при нас. Преди повече от 7 години. Внучката е на 6 г. и
половина. При нас се роди внучката. Г. дойде в нашия дом в с. С.в.. Имотът е
мой и на съпруга ми. В този имот заедно живяхме, ние на долния етаж, те - на
горния. Всички живеехме заедно, общо се хранехме. Всичко беше общо. Тя
работеше в хранителен магазин в Разград, синът ми беше полицай в гр.
Лозница. После се роди нашата внучка, детето на Е. и Г.. Роди се на **** г.
До навършване на една година, Г. гледаше детето, аз й помагах в нашата
къща. Имахме ниви, мА.ни, работехме цял ден. Грижех се да наготвя, да
чистя и т.н. Отношенията тогава между двамата съпрузи, те се разбираха. Ние
с младото семейство бяхме в добри отношения. Сватба не са правили,
граждански брак сключиха, когато детето беше на две години и половина.
След раждането на детето го сключиха. Той м. април замина да работи в
чужбина – Е.. Тя си беше в майчинство. Когато детето стана на 1 г. ми я
остави, тя започна работа. Имахме кола и съпругът ми я караше на работа и я
връщаше. Аз гледах Г.. След като стана на три години детето, ходеше на
детска градина в с. С.в.. Снаха ми започна работа в гр. Разград на същото
място и пътуваше. Тя си знаеше да отива сутрин на работа, вечер се
5
занимаваше с детето. Продължиха да живеят заедно. После замина Е. за
Белгия, сам замина. Тя беше тук при детето. Синът ми като замина в чужбина,
първия път се върна след 6 м. Следващите години всяка година м. август се
връщаше. Когато се връщаше бяха заедно, отиваха на почивка една седмица
на планина и една на море. Отношенията им бяха добри. Всяка вечер си
говорехме на видеокамери, детето се радваше. Той работеше, изпращаше
парите. Издържаха се, той работеше, като получи заплата в неговата карта, тя
ги теглеше и си ги слагаше на нейна карта. Синът ми превеждаше парите в
Банка ДСК и тя ги теглеше. На банкомата теглеше парите, тя имаше карта
дубликат от Е.. Една карта на Е., другата на Г.. Сметката беше на Е.. Тя
теглеше парите и ги внасяше на нейна сметка. Събираха пари да си купят
жилище. Снаха ми и синът ми казваха, когато постъпят парите. Г. не криеше
от мен, че сметката е на сина ми. Когато си идваше м. август синът ми
оставаше две - три седмици, или един месец. Когато си идваше синът ми,
идваше в нашия дом. За отпуската му отношенията им бяха много добри,
радваха се на живота. Постоянно пътуваха донякъде. Взимаха децата, отиваха
по почивки. Стояха с дни и седмици, и така, връщаха се, изпращахме го и
продължавахме да живеем. Вечер като си говореха по камерите, радваха се
на детето. Той понеже я вижда в годината един път й се радваше. В един
момент се разбраха, че искат и те да отиват. Детето постоянно питаше баща
си, кога ще ги вземе. Намери квартира, освежи я. Когато се върна в отпуск
заминаха заедно в Белгия. Детето беше с тях, снаха ми излезе от нашата къща
и замина заедно с детето за чужбина. Постоянно го питаха по телефона кога
ще ги вземе. Снаха ми от тука тръгна с мерак. Живяха там три месеца, три
месеца говорехме по телефона. Снаха ми тръгна с намерение да остане там
за постоянно, да работи. Детето тръгна на градина в Белгия, градината беше
колкото разстоянието от тук до джамията (свидетелката посочва към
прозореца в посока сградата). По телефона С.и показвА. с видеовръзка къде
е градината. После Г. започна курсове да учи езика там. Е. работеше.
Продължихме със сина ми да се чуваме всеки ден. Докато Г. беше в чужбина,
не ми се е оплаквала от мъжа си, бяха спокойни, бяха се събрА. всички. Е. си
работеше, в камиона спеше и готвеше. Когато заминаха снаха ми, внучката
ми, Е. нае квартира в гр. Хале, намери майстор, купи бои, изчисти
дезинфекцира. Приготви всичко. Когато тръгваха от тук, купиха розова боя
да направят на детето розова стая. Имаха спалня, детска, баня, кухня, пералня
имаха. В града мисля, че е квартирата. Бяха заедно три месеца. На 23
октомври те си събрА. багажа, някакъв техен познат дошъл с колата и вземал
Г. и дъщеря й. Не знам защо са се върнА. в България. Всичко беше хубаво.
Когато са се върнА. майка й и баща й са намерили микробус и са я докарА. в
с. Б.л.. Живяла е един месец при родителите си и после дойде при нас в с.
С.в.. Детето започна на градина, тя започна работа и съседи с техни коли я
извозваха всеки ден от нашата къща до работата й в гр. Разград и след това
се връщаше при нас. Г. се върна с майка си при нас. На 15 март започна на
детска градина. Детето докато беше в Белгия, ходеше в детска градина, след
един месец бяха в Б.л. не ходеше на градина, после детето стоеше къщи и чак
м. март започна градина в с. С.в.. Не сме си разваляли отношенията с Г.,
разбирахме се, помагах й. Спокойна ходеше на работа и се прибираше. Беше
майка само, когато лягаше и разхождаше детето. Продължихме пак общо
домакинство със снаха ми и внучката ми. Тогава парите не стигаха, Е. спря да
дава пари. Нямаше откъде. За голямата квартира беше платен депозит, цяла
година плаща излишни пари по договор. Детето и снаха ми се издържахме
6
заедно, аз пазарувах. Аз съм пенсионерка с 350 лв. пенсия, налагаше се Е. да
ни изпраща пари, на мен пращаше парите. Пенсията си я вземам на карта.
Сега си я тегля. През цялото време картата ми беше в Г.. Дадох я доброволно,
защото тя си работеше в хранителен магазин, когато се наложи да се купи
нещо, да го донесе. Г. разполагаше с картата ми и си теглеше от там. След
като се върнаха от Белгия, снаха ми остана до м. юли 2021 г. в нашата къща.
М. юли 2021 г. детето е искало да ходи в нашата детска градина, тя си
работеше. Не знам защо напусна нашия дом. Нямаше карти, пари, кола да я
караме. Наложи се да пътува с автобуси. Преди това пътуваше с нашата кола.
Съпругът ми я караше и връщаше, дъщеря ми също я караше. Не знам защо
снаха ми напусна нашия дом. Не ми е казвала защо ни напуска. Никога не съм
се карала, не съм говорила на висок тон. Тя откакто се върна се дразнеше с
мен. Един ден на детето му е направило впечатление, то ми каза7 „Хайде
говорете като преди, защо мълчите!“. Ние я гледахме като цвете в саксия Г.,
нито копаеше, нито готвеше, нито миеше. Понеже всичко беше объркано,
върнаха се, парите ги нямаше. Събра си багажа и си замина. Ние със съпругът
ми не сме я гонили. Докато живяха заедно, имаха планове, когато заминаха в
Белгия тези пари, които е теглила от картата на Е., с тези пари щяха да теглят
заем и почти беше одобрен да си купят жилище. Е. щеше да тегли заем от
банката, щяха да си купят къща или апартамент и там да си живеят. Не са
купили нищо в Белгия, защото тя се върна. Парите са в нейната карта. Не
знам каква заплата е взимала Г. като е работила. Не ми е давала пари на мен.
Купуваше храна и на детето дрешки от нейната заплата. Не ми е давала част
от нейната заплата нито веднъж. М. юли излезе от нашата къща 2021 г., вече
8 месеца не е при нас. Два пъти звънях искам да се свържа с малката, но
никой не ми вдига телефона. Щом аз и мъжа ми не контактуваме с детето,
синът ми също не е контактувал с дъщеря си. Не му дават да я чува. Той ми е
казвал, че иска. Когато беше в отпуск м. юли края, искаше да води на море
детето. Майката не разреши и не я пуска. От две години и повече не е виждал
дъщеря си. Г. защо да иска разрешение от мен да тегли пари?! Синът ми
казваше като говорехме да не пипат пенсията ми. Тогава Г. казваше: „Ето 70
лв. останаха, друг път 30 лв“. След връщането на Г. и детето от Белгия, те
не поддържаха връзка. Аз като му звънях, той не ми вдигаше телефона.
Всеки божи ден беше това нещо в главата ми. Не знам колко пари е
получавал Е.. Не съм го питала за това. Той получава парите. Тя си ги тегли и
внася. Не съм споменавала много пари. Търсих Г. два пъти, като заминаха и
не ми вдигнаха телефона. Изпратих 50 лв. веднъж за детето, но парите се
върнаха обратно. В момента Г. и внучката ми живеят в гр. Разград, детето
посещава детска градина Веселие, до нейния магазин.
СНЕМА самоличността на свидетелката К. М.
К. И. М., родена на **** г. в с. Б.л., живуща в с.с., майка на
ответницата.
К. М.Д: Желая да дам показания.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
същата обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА К. М.Д: Те се събраха 2014 г. и заживяха в с. С.в.,
детето се роди на **** г. Живяха в с. С.в.. Живяха там, докато се разделиха.
Мъжа й ходи в чужбина 2018 г. един път, върна се, после пак ходи. През 2019
г. сключиха брак и пак замина. М. август 2020 закара й тях. До м. ноември
бяха там, тя се върна, защото една сутрин тя ми звънна и плаче. Каза:
„Майко, рано сутринта по какви причина не им говори не знам. Разлял
7
студена вода върху дъщеря ми и детето“. Казал: „Махайте се“. Тя ми звънна и
пита: „Какво да направя“, нито език знае, къде да отиде. Казах й, че ще и се
обадя, имахме роднина, който ходи до Белгия и Германия. Той каза, че е в
Белгия, обясних му. Момчето каза, че в неделя ще е там и в понеделник ще се
върне. Тя предварително се обадила на свекърва си, показала какво е
направил синът й. Тя и е казала да вземе детето и документите, да се маха от
там. Да не мисли за багаж. Дъщеря ми го каза това. Тя на сама глава не може
да реши това. После се обадих на познат там, обясних му и той отиде, и ги
прибра от квартирата и ги взе при тях. Е. знаеше, че са у тях. Върнаха се с
микробуса в България, платих транспортните разходи. Стояха 10 дни в нас, и
после тя искаше да се прибере в с. С.в.. Не искаше да се разваля семейството.
Друга жена си имал, първата му жена била лесбийка, и дъщеря ми също била.
Даже на детето казал: „Г., сбогом, намери си друг татко, майката ти да си
намери друг ебач“. Детето ме пита, какво е това. Казах му, че е лоша дума.
Детето казва: „ Тати казва това на мама“.
АДВ. С.: Аз възразявам срещу допускането на този въпрос.
Съдът указва, че свидетеля вече е дал отговор.
СВИДЕТЕЛКАТА К. М.Д: След няколко месеца имахме Байрам.
Първата вечер ходихме на Байрам, баща й ходи да я вземе. Майката на Е.
казала – Г. може да не ти е казал, но Е. каза, докато се върна, да се махнат от
тази къща. В с. С.в. отиде, за да не се разтури брака, заради детето. Е. казал
по телефона на майка си, Г. да се махне от с. С.в.. На Байрама 2019 г.
заминаха в Белгия, а 2020 г. като се върнаха тя се прибра. Една година тя
живя у тях. В момента живее при нас, живее в апартамента на сестра си, и в
събота и неделя идва на село. Откакто са се разделили, не са се търсили по
телефона, не е пращал бащата пари. Бабата на рождения ден на детето се
обади по телефона, дадох й детето и си говореха. Когато се събраха Г. беше
бременна. Живяха при родителите на Е. в с. С.в.. Мисля, че бяха добри
отношенията между младите. Отначало са били в добри отношения Е. и Г..
НА. си идват у нас, Е. е идвал у нас. Мисля, че бяха в добри отношения. Аз не
съм питала и те не С.и споделяли в какви отношения са. Когато се събраха да
живеят заедно, Е. беше полицай, а дъщеря ми работеше като магазинерка.
Младото семейство и родителите на Е. се хранеха със свекърва и. Бащата на
Е. живее в една стая, отделно долу. Отношенията на свекървата и Г. бяха
добри. Е. беше тираджия в Белгия. Отиваше, работеше, връщаше се на село.
За една година се връщаше по един път. Един път дойде за 15 дни в България
по време на отпуската. Дъщеря ми работеше, докато Е. е в чужбина. Работеше
в магазин СБА, около 1000 лв. е получавала на месец. Дъщеря ми не е
споделяла за желанието им да си купят имот. Един път по телефона Е.
спомена, че е оправил документите да купи къща в Белгия. Не съм го питала
защо му е тази къща. Не знам да са събирА. пари за имот. Не ме интересува
колко пари са спестили. Не знам дъщеря ми да е теглила и колко пари е
имала от Е., не ми е споделяла. Знам, че като са били в Белгия е казал на
дъщеря ми да поиска от сестра си 30 000 лв. и да купят имот. Е. накарал Г. да
искала от сестра си 30 000 лв., да внесат на нейно име и да си купят къща в
Белгия и да теглят заем. Това ми го каза дъщеря ми. Дъщеря ми не е поискала
пари от сестра си. Другата ми дъщеря не е давала заем на другиго. Г. има
сигурно спестени пари, преди да се ожени имаше 10 000 лв. на нейно име.
Спестяват си двамата пари, ходят на почивка, с децата, с племенниците. Г. и
Е. заедно спестиха и ходят на море и балкан.
АДВ. С.: Тя харчеше за детето си и за себе си, че и остават пари за
8
спестявания.
АДВ. С.: Възразявам срещу този въпрос трети и четвърти път се задава
един и същи въпрос.
АДВ. С.: Има претенция за заплащане на издръжка и доходите на двата
родители са относно определяне размера на издръжката. Моля свидетелката
да отговори и съда да допусне въпроса - Имаше ли когато бяха мъж и жена
дъщеря ви спестявания и откъде идваха?
СВИД. К. М.Д: Заедно работиха, заедно спестяваха. Не знам размера на
спестяванията им. Не мога да кажа размера на спестяванията. Е. е получавал
около 3000 евро на работа в чужбина. Дъщеря ми нА. беше там, от нея съм го
чувала. Четири месеца беше там. Всяка седмица им пращах колет със сирене,
кашкавал, луканки.
СЪС съгласието на страните свидетелката се освободи от залата.
ПРИСТЪПВА към изслушване на ищеца и ответник по насрещния иск.
ИЩЕЦЪТ: В момента не работя. От около една година не съм на трудов
договор. Преживявам на повикване, ако има работа ме викат, един вид на
надник. Нямам трудов договор и съм на повикване. Това е откакто през 2020
г., м. ноември Г. и Г. се върнаха в България. Аз останах без работа, но съм
принуден да плащам ежемесечно наем по договор, който имам с наемодателя.
Имам договор за заплащане на ел. енергия, водоснабдяване и интернет
доставчик. Имам разходи, но нямам постоянни доходи. Тези разходи ми
костват 1100 – 1180 евро ежемесечно, разходите ми. Ако имам работа
месечният ми доход в никакъв случай не е надхвърлил 1300 евро, понеже не
съм на постоянен трудов договор и нямам постоянна работа. Ако ме повикат,
отивам, заработвам, ако не ме повикат - стоя и чакам. Когато напуснах
системата на МВР, 15 г. имам стаж там, реших да замина да работя в
чужбина, понеже не ми стигаха доходите. Отидохме в Банка ДСК с Г. и
помолих да издадат карта-дубликат на името на Г., за да може да разполага с
финансовите средства, които постъпват по българската ми карта от трудово
възнаграждение, от трудов договор в Белгия. Понеже имаме общо дете, а
живота на село не е никак перспективен за малко дете, искахме да купим
жилище в голям български град, където да се изнесем да живеем. Но след
като не стигаха доходите, аз се принудих да напусна МВР и отидох да работя
в чужбина. Жена ми не беше против. Бяхме се разбрА., че този живот, който е
в България, няма как да осигурим стабилно бъдеще за детето. За да не остават
без финансови средства, извадихме дубликат-карта за моята сметка. Г.
разполагаше с всички средства в тази сметка, която ми беше единствена в
България. Всеки месец по моята банкова сметка в България постъпваше сума
в размер на 2800 евро от трудово възнаграждение, за което Г. теглеше сумата
от 4000 лв. български, и ги внасяше на депозит на нейно име в Банка ДСК, за
да имаме спестени пари, за да си закупим жилище в града. Но понеже работех
в Белгия, й предложих вместо да купуваме в България, да изтегля ипотечен
кредит и с тези над 30 000 лв. да заплатим нотариус, и прехвърляне на имот
Белгия. Затова наех жилище, освежих, подготвих го. Г. лично отиде при
заклет преводач, преведе документите, и тя лично заплати стойността на
услугата, и с тяхно желание отидохме заедно в Белгия, където да заживеем и
съответно да закупим собствено жилище, детето да се развива, да порасне и
ние двамата да упражняваме трудова дейност, за да може да живеем един по-
спокоен живот. Аз си дойдох в отпуск, взех ги и тримата отидохме заедно.
Детето го запиС.е на детска градина в Белгия. Г. и аз се запиС.е в специална
програма за изучаване на местен език. Г. посещаваше градината ежедневно. Г.
9
се грижеше за детето, а аз работех и осигурявах финансовите средства.
Детските градини там са до 15 ч. и бяхме решили, докато се устроим да идва
по една от бабите на Г. за известно време и да се грижат за детето, ние докато
работим с нея и изплащаме жилището.
АДВ. С.: Възразявам, тъй като обясненията бяха допуснати във връзка с
трудовите доходи, а отидохме на обяснения за целия личен живот.
АДВ. С.: Правя искане за изслушване и по други въпроси извън тези
относно трудовите доходи.
СЪДЪТ с оглед направеното искане
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване.
ИЩЕЦЪТ: Аз предприех стъпки и отидох във финансова институция за
проучване за ипотечен кредит, с който евентуално да закупим жилището. Бях
одобрен за сумата от 240 000 евро. Жилището беше на стойност 225 000 евро.
След като заявих на Г., че ме одобряват тогава нейното отношение се
промени. Тя заяви, че не им харесва в Белгия, не могат да свикнат и искат да
се върнат в България. Защото тя зави, че говори от името на Г. и нейно име.
Детето беше тогава на 5 навършени години. Г. беше решила, че не и харесва в
Белгия. Това са думите на майка и. Съпругата ми каза тези думи, на нас тук
не ни харесва, не искаме да живеем тука. Това е причината да искат да се
върнат. Аз и обясних, че в България сме живели и знаем какво е, и ако се
върне се връщаме на старото. Тя заяви: „Моите родители са там и искам да се
върна да живея при тях“. Тя категорично заяви, че иска да живее с нейните
родители. Като причина ми обясни, че не и харесало като страна, държава
Белгия, където съм устроен и работя. Аз като причина за тяхното връщане в
България знам това. Не знам с какво не са свикнА.. Разполагахме с
финансови средства, спестявахме, не сме били лишени от нищо. Не знам защо
постъпиха така те. Като се върна в България след като ме напуснаха с дъщеря
ми, аз не знам къде са били и какво са правили. От моята майка знам, че след
пристигането им в България са отишли направо в дома на родителите и в с.
Б.л.. След известно време са се върнА. да живеят в с. С.в. в дома на моите
родителите, където живяхме заедно, докато отидохме в Белгия. Но за да се
върне Г. категорично ми заяви, че предпочита да живее с родителите си в
България. Не мога да си обясня причината. Аз бях изоставен в дълг, който
трябваше да плащам, заплащане ежемесечно наем за жилище, ел. енергия
водоснабдяване и интернет доставчик. Макар и безработен се опитвам,
доколкото мога да плащам. Предвид това, че всичките ми спестявания бяха в
нейната сметка, аз останах без финансови средства и трябваше да търся пари
назаем, докато си намеря работа за да имам доходи. Нямам никакви
финансови средства, а имах ежемесечни задължения. Аз с Г. не контактувах,
а с майка ми. Майка ми ми заяви, че тя не ходи на работа, а детето искаше да
ходи на градина в с. С.в.. Ежемесечно намирах пари назаем от колеги,
работех в голяма фирма и имам много познати, всеки месец от различен
колега вземах парична сума, изпращах ръчно по познати, които идват и да ги
предават на майка ми, за да имат пари за отопление и храна. Това, което знам
е от майка ми, не общувах с Г., нещата не бяха точно същите, каквито бяха
преди. Понеже майка ми ми е заявявала, че Г. обвинява майка ми за нашата
раздяла. Моята майка се грижеше до последния ден за детето ни, от деня в
който тя се беше родила и живееше в домът ми в с. С.в., където съм осигурил
удобства, вътрешна баня с тоалетна, парно, обзавеждане, от което нищо не им
липсваше. Не можеше да се оплачат от липса на удобство. Майка ми готвеше,
10
чистеше, сутрин водеше детето и след обяд го вземаше от градината. Чакат Г.
вечер да се прибере на спирката в с. С.в.. След като се прибере оставаха в
парка да играят с детето, а майка ми се прибира за да върши домакинска
работа. От 22.11.2020 г. откакто ме изоставиха в Белгия, с Г. от тогава не
контактувам, с Г. не живеем заедно. До средата на м. юли 2021 г. живя с
моите родители. Продължих да изпращам пари на майка си, макар и не
големи размери, между 200 - 250 евро изпращах всеки месец. Имам да
заплащам издръжка за сина ми от първия брак. Синът ми е на 15 г.,
ежемесечно заплащам сума в размер на 220 лева по решение на съда. За това
не разполагам с никакви финансови средства, освен да преживявам и да
плащам режийните си разходи, понеже имам договор, за който трябва да
плащам. В следващото съдебно заседание не мога да се явя. Нямам
възражения адв. С. да ме представлява в следващото съдебно заседание, за да
може аз да изкарвам пари, за да се грижа за семейството си. Г. ми е
семейство, синът ми също е семейство.
С ОГЛЕД събиране на други доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и насрочва публично съдебно заседание на 28.04.2022
г. от 11:00 ч., за която дата страните да се считат за уведомени.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15:10 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
11