Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/05.04.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 3086 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „С.“ АД твърди, че е застраховал при ответникаЗАД
А.АД свое имущество – свинекомплекс в с. Априлци, община Пазарджик, за риска „Индустриален пожар“.
Твърди, че в рамките на действие на застрахователния договор на 8.11.2014 г. в централното хале 121 е избухнал
пожар, в резултат на който цялата постройка е изгоряла напълно, заедно с всички
съоръжения и животни вътре. Поддържа, че застрахователят е бил уведомен за
настъпилото събитие в първия работен ден след това, съставен е двустранен
протокол и са констатирани настъпилите щети, но застрахователят не е изплатил
дължимото обезщетение, независимо че не е изисквал представянето на
допълнителни доказателства. Твърди, че пожарът е предизвикал изключително
големи щети, защото изгорялото хале е било оборудвано с различни модерни машини
и съоръжения по програма „САПАРД“. Твърди, че въпросното оборудване е било
доставено от трето лице, което е било наемател на халето, но по силата на
наемния договор доставените оборудване и машини, които са били трайно
прикрепени към халето, е трябвало да останат в собственост на ищеца след прекратяване
на наемния договор, поради което настъпилите вреди от пожара са в негова
тежест. Претендира да бъде осъден ответника да заплати З.обезщетение в размер
750 000 лв., включващо следните суми: 396 925 лв. за погиване на стоманобетонната
сграда на халето, 250 000 лв. за стойността на изгорелите скаров под, електро,
водна и охладителна инсталации, хранителна система, система за вкарване в
халето, водопровод и канализация, 86 263,50 лв. за стени и покривни панели, 16
811,50 лв. за крепежни елементи по
сградата. Претендира и лихва за забавено плащане на това обезщетение, което е
следвало да бъде изплатено в срок от 15-дни след представяне на всички
документи, т.е лихва в размер на 225 628,96 лв. за периода 24.11.2014 г. до
предявяване на иска на 8.11.2017 година. Претендира се и законната лихва върху
главницата и разноските по делото.
Ответникът ЗАД „А.“ оспорва изцяло исковете като
неоснователни. Поддържа, че ищецът не е материално-правно легитимиран да търси
обезщетение по застрахователния договор, защото застраховката е сключена в
полза на трето лице. Независимо от горното, поддържа, че застрахователният
договор е нищожен поради липса на предмет, съгласно чл. 184, ал. 3, т. 2 от КЗ
(отм.), защото липсва съгласие за
конкретните застраховани обекти. Ако се приеме, че застрахователният
договор е действителен, ответникът поддържа, че хале № 121 не е включено в
предмета на договора и не представлява годно за застраховане имущество, защото
не се установява то да е годен строеж по смисъла на ЗУТ, като освен това не
били налице данни относно тази сграда, нейния вид и площ нито в нотариалния акт
за покупко- продажба, нито в представените при сключването на договора скици.
Освен това твърди, че посочено по- горе оборудване също не е предмет на застрахователния
договор, защото то представлява „машини и съоръжения“ и е предмет, в качеството
му на МСО /материали, съоръжения и оборудване/, на отделен застрахователен
договор, сключен от трето лице. Ответникът оспорва доводите на ищеца, че цялото
имущество на последния е включено в обхвата на застрахователния договор. Твърди
освен това, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху това хале,
като сочи, че договор за наем с трето лице може да бъде сключван не само от
собственика на недвижимата вещ. Поддържа също, че ищецът не му е представял
сочения от него Анекс № 1 от 10.03.2007 г. към договора за наем, включващ
уговорката извършените подобрения на наетия обект да преминат в собственост на
наемодателя, нито към момента на застраховката, нито в последващ момент, поради
което счита, че същият му е непротивопоставим. Наред с това, въпреки че му били
изрично изискани, ищецът не представил всички необходими и посочени в общите
условия по застраховката документи, включително и такива, доказващи правата му
върху повредените обекти. Смята, че не е налице причинна връзка между пожара и
настъпилите вреди. Ответникът твърди също така, че при извършения оглед от
авариен комисар са установени следи от стар пожар в същото хале, като
засегнатите части не са били възстановени и че вероятна причина за това според
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Пазарджик е
техническа неизправност във вентилатора. Твърди, че такива обстоятелства не са
му били съобщени и че ако ги е знаел, застрахователят е щял да сключи договора
при други условия или изобщо да не го сключва. Въз основа на това се позовава
на т. 10.8 от Общите си условия, съгласно която застрахователят не покрива
вреди, настъпили в резултат от неотстранени вреди от по-ранното З.събитие. В
допълнение, ответникът поддържа и че ищецът не е полагал нужната грижа на добър
стопанин за застрахованото имущество, тъй като липсвали документи за
организиране и спазване на пожарна безопасност в предприятието. Оспорва иска и
по размер, като счита, че той е завишен и че ако бъде присъдено обезщетение, то
следва да бъде намалено със сумата 45 984,42 евро, представляваща претендирано
обезщетение за вреди от предходния пожар. Смята, че не дължи и лихва за забава,
защото ищецът все още не е изпълнил задължението си да представи всички
необходими документи относно застрахователното събитие, поради което срокът за
плащане на З.обезщетение не е започнал да тече. Претендира разноски.
В законоустановения срок ищецът предявява допълнителна
искова молба, с която излага твърдения, че отношенията му с банката – кредитор,
в чиято полза е бил застрахован имотът, са изцяло уредени, кредитът е погасен и
по тази причина ищецът има право за търси застрахователното обезщетение. Сочи,
че доколкото застраховката се простира върху всички постройки, част от
свинекомплекса – ПИ № 000013, находящ се в землището на с. Априлци, ЕКАТТЕ
00571, м. „Гуджи Дъб“, то хале № 121 попада под обхвата на застраховане, по
силата на приращението. Оспорва констатациите на посочения от ответника доклад
на авариен комисар, както и твърденията му, че е бил налице предходен пожар в
същата постройка. Оспорва да са му били искани документи от страна на
застрахователя, които ищецът да не му е предоставил. Поддържа, че изгорелите
съоръжения съставляват трайно прикрепени към процесното хале подобрения, поради
което са станали част от него и следва да се вземат предвид при изчисляване
действителната стойност на причинените от пожара вреди.
Ответникът депозира в срок отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа възраженията си против основателността на
исковете. Оспорва ищецът да е доказал съществуването на сградата – хале № 121
към момента на сключване на застраховката, както и обстоятелството, че тя е
обхваната от застрахователното покритие, както и че същото обхваща риска от
погиване на имуществото от пожар, в резултат на късо съединение. Оспорва
претендираният размер на обезщетението да отговаря на пазарната цена на
оборудването към датата на събитието, като счита същият за многократно завишен.
Оспорва твърденията на ищеца, наведени с допълнителната искова молба, включително
относно материалната му легитимация да води исковете. Спори да е налице
идентичност между хале № 121 и № 107.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от
фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот Nо 14, том VII, нот. дело 1964/1997г. (стр. 202 и сл. по делото), „С.“ АД е
придобило собствеността върху недвижим имот – Свинекомплекс, с. Априлци,
състоящ се от 27 сгради, с обща застроена площ от 19 129 кв. метра, заедно
с прилежащ терен от 132 000 кв. метра.
По делото са представени и два броя удостоверение за
идентичност и описание на имот, издадени от Общинска служба по земеделие - Пазарджик, изх. номер 2918-1/19.09.2008 г.
и 2918-2/19.09.2008 г. и скици към същите (стр. 205-209 по делото).
Представен е договор за наем от 10.12.2006 г., сключен
между „С.“ АД и „О.Т.“ ЕООД, с предмет на договор за наем – сгради, намиращи се
на територията на Свинекомпелкс – с. Априлци, представляващи едноетажни масивни
еднокорабни халета, изградени от стоманобетонови елементи, с площ и номера по
кадастрална скица на свинекомплекс с. Априлци, одобрен с протокол 7/01.08.1994
г. – хале 121 – сграда за угояване с
площ 2048,20 кв. метра и хале 153 – града за майки-кърмачки и условно бременни,
с площ от 1217,40 кв. метра (стр.295-298 по делото). Договорът е сключен за
десет години. Към договора е приложена и скицата.
С анекс от 10.03.2007 г. страните са се договорили всички
подобрения на наетите обекти, извършени от наемателя за срока на договора преминават
в изключителна собственост на наемодателя от момент на извършването им и по
силата на самия договор за наем (стр. 24 по делото).
Представен е договор за модернизация от 20.02.2007 г.,
сключен между „О.Т.“ ЕООД като възложител
и „Р.-3“ ЕООД като изпълнител (стр. 25-32 по делото), с който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни модернизация на 2 броя
халета –хале Nо 121 – за угояване на прасета и хале Nо 153 – за родилно отделение,
намиращи се в Свинекомплекс, с.Априлци. Във връзка с изпълнение на договора са
представени и протокол за извършена работа от 18.06.208 г. (33 по делото) и
приемо-предавателен протокол (стр. 34 по делото), и двата документа, подписани
от представители на възложителя и изпълнителя.
На 03.06.2014 г. ищецът „С.“ АД сключва със "ЗАД А."
АД договор за застраховка „Индустриален пожар“ № 14 268-00801С-002132, със срок на действие 12
месеца, считано от 00:00 ч. на 04.06.2014 г. до 24:00 ч. на 03.06.2015 година.
Групата застраховано имущество включва „Производствени сгради“, с адрес на
застрахованото имущество 4445, с. Априлци,
Свинекомплекс. Посочената застрахователна стойност на застрахованото имущество
е 6 500 000 лева, а покритите застрахователни рискове – „пожар и последиците от
гасенето му, мълния, имплозия, експлозия, удар от летателни апарати или от
падащи от тях части и предмети и др.“, проливен дъжд, наводнение, увреждане от
тежест при естествено натрупване на сняг или лед, действие на подпочвени води,
свличане, градушка (застрахователна полица 14 2680801C002132 – стр. 10 по делото и ОУ за
застраховка „Индустриален пожар“ - стр.
183-191 по делото).
Сключеният договор за застраховка е уговорен в полза
на трето лице – бенефициер по договора, а именно „Обединена българска банка“
АД.
По делото се установява, че между страните е
съществувал и предходен договор за застраховка относно същото имущество, със
същото застрахователно покритие (предложение за застраховане на имущество на
фирми и организации и застрахователна полица
„Индустриален пожар“ 115130801С000423 (стр. 474-475) за периода
25.11.2011 г. – 24.11.2012 година). И към двете предложения за застраховане не
са приложени конкретни скици, или описание на производствените сгради, само е
записано, че се касае за производствени сгради, собственост на застрахованото Д.„С.“
АД.
Сключеният договор за застраховка от 2014 г. е
уговорен в полза на трето лице – бенефициер по договора, а именно „Обединена
българска банка“ АД. Така е сключен и
договорът за застраховка от 2012 година.
Не се спори между страните, че договорът за
застраховка е сключен в изпълнение на задълженията на кредитора ОББ АД по договор
за инвестиционен банков кредит от 01.12.2008 г., с който на ищеца „С.“ АД бил
отпуснат банков кредит в размер на 1 182 107 евро.
Видно от нотариален акт за учредяване нa договорна ипотека 2, том V,
рег. номер 8919,
дело 743/2008
г. от 02.12.2008 г. (стр. 163 и сл. по делото), ищецът като кредитополучател е
учредил в полза на банката договорна ипотека върху свои недвижими имоти,
подробно описани в нотариалния акт. Сред имотите фигурира сграда под номер 04 –
свинарник, със застроена площ 2047 кв. метра и клозет – обществен – сграда 20,
със застроена площ 23 кв. метра,. Всички сгради се намират в поземлен имот,
находящ се в село Априлци, ЕКАТТЕ 00571, община Пазарджик, с площ от
132 000 кв. метра, с граници по нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот Nо 14, том VII, нот. дело 1964/1997 година. Върху самия ПИ също е уговорена
договорна ипотека, както и върху всички подобрения и приращения.
По делото е представена и експертна оценка на недвижим
имот от 16.11.2012 г. (стр. 172-181 по делото – тази оценка е изискана и от
застрахователя в рамките на застрахователната преписка по процесната щета, и е
част от преписката). Оценката е изготвена по искане на Дирекция „Проблемни
кредити“ на ОББ, относно Свинекомплекс – недвижими имоти, обезпечение на кредит
на Орион 2001 ООД, собственост на Свиком ЕАД. Касае се за ПИ, с площ
132 000 кв. метра, част от него обособена в 2 ПИ – ПИ 000013 в землището на с. Априлци с
площ от 66 874 кв. метра и ПИ 00415 в землището на с. Сбор с площ от 19259
кв. метра. Оценени са земята и построените сгради. Изрично е отбелязано, че
относно сградите няма представена проектна документация. Целият комплекс е
строен в края на 80-те години, като след промяна на собствеността през 1997 г.
е извършено пристрояване на обслужващи коридори.. Поради липса на документи за
извършените промени, допълнителното застрояване не е предмет на оценката. На
място оценителят е констатирал, че сграда 20 по ДОЗ или Сграда 121 по НА и КП
не съществува. На нейно място през 2007 г. е построена сграда „Хале 121 за
угояващи“. Новоизградената сграда не е предмет на оценката. Сред сградите в
включена сграда 107 – сграда-угояване, съгласно ДОЗ – сграда 04.
Видно от съобщение за заявена щета (стр. 473 по
делото) „С.“ АД е подал на 10.11.2014 г. уведомление до застрахователя за
пожар, настъпил на 08.11.2014 г., във връзка със застрахователна полица № 14
268-00801С-002132 и при застрахователя е образуваща щета под номер
26014080100023/10.11.2014 година.
Видно от удостоверение, изх. номер 34/558/14 от 06.01.2015 г., на РУП – гр. Пазарджик
(стр.357 по делото), е образувано досъдебно производство 1558/2014 г. по описа
на РУП-Пазарджик за престъпление по чл.331, ал.1 от НПК срещу неизвестен
извършител, затова, че на 08.11.2014 г. около 05,00 часа по непредпазливост е
запалил свинекомплекс, собственост на „С.“ АД, гр. Пазарджик. В резултат на
пожара частично е изгоряло едно от халетата за угояване на прасета с размери
около 160метра на 60 метра. На място е установено голямо количество
(неустановени към момента) брой силно обгорели и умрели прасета на различна
възраст и тегло и голямо количество трупно месо.
По делото е приложена и експертно пожарно-техническо
заключение на инж. Васил Недялков за проведена пожаро - техническа експертиза
по досъдебно-производство 1558/2014 г.
по описа на РУП - Пазарджик (стр. 14-20 по делото).
Във връзка с образуваната щета, на 11.11.2014 г.
извършен оглед от представители на застрахователя, на застрахования и авариен
комисар, и е съставен констативен протокол (стр. 462 по делото). Констатирано
е, че от пожара са увредени всички панели по стени и таван на 17 от общо 18
сектора, от които се състои опожареното хале. Последния 18 сектор не е бил
оборудван – няма панели по стени и таван. Увредена е и металната конструкция.
Самото хале е изградено от бетонова основа със стени и таван – сандвич панели,
конструкцията е метална. Халето е с размер 160/30 метра.
Видно от разменената вътрешна кореспонденция в „А.“ АД
(стр. 435 по делото) застрахователя е
разрешил на застрахования да разчистят халето, с указания всички метални
елементи, които се разчистят, следва да бъдат предвидени като вторични суровини
и е необходимо да имат кантарна бележка и фактура за реализирането.
По делото е представен доклад на авариен комисар от
19.01.2016 г. (стр. 289 - 294 по
делото). За изготвянето му аварийния комисар е участвал в огледа на място на
11.11.2014 година. Аварийният комисар е констатирал, че халето, в което е избухнал процесния пожар е
маркирано върху снимката, част от доклада му, като в единия - северен край има следи от стар пожар, като
тази част е невъзстановена. В резултат на пожара са изгорели покривни и стенни
панели, скаров под, МСО и животни. Аварийния комисар е приел, че е налице
разлика между конструкцията и площта на отдадената под наем сграда и тази на
засегнатата. Предоставено под наем е
хале 121 с площ от 2 048,20 кв. метра, едноетажно масивно еднокорабно
хале, изградено от стоманобетонни елементи, а на място са установени две халета
с площ от 5 300 кв. метра, метална конструкция, изпълнена върху бетонови
основи, с ограждащи стени и покрив от термопанели. Отбелязано е, че засегнатото
хале не е включено в обхвата на представената експертна оценка на недвижим имот
от 2012 година. Относно скаровия под е посочено, че е част от активите МСО на О.Т.
ООД, тъй като е реализирана модернизация от дружеството по договора за
модернизация от 20.02.2007 година. Относно претенцията за части за укрепване на
панели, се сочи, че не са представени доказателства за собствеността.
По делото бе представено удостоверение, изх. № 17190/08.10.2018 г. от „ОББ“ АД (стр.
531 от делото), че задълженията на „С.“ АД по договор за инвестиционен кредит
от 01.12.2008 г. към банката са изцяло погасени, поради което банката –
бенефициер по договора за застраховка няма претенции към изплащане на
застрахователното обезщетение.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводната
експертиза, видно от което счетоводните регистри на „С.“ АД не е извършено
отписване на активи на основание „бракуване на изгоряло имущество“. За периода
01.11.2014 г. – 02.2019 г. в счетоводството на ищеца са отбелязани две фактури
за приход от продажба на желязо – приход в размер на 17000 лева по фактура №
102/15.12.2014 г. с получател „М.К.“ ООД и приход в размер на 120 лева по
фактура № 163/16.12.2015 г. с получател „С.БГ“ ЕООД, като данни за произхода на
желязото не са установени. Посоченото заключение съдът кредитира като подробно,
ясно и компетентно изготвено.
По делото е прието и заключение на комплексната
съдебно- техническа експертиза. При отговора на въпроса за оценка на пазарната
стойност на изгорялото хале, вещите лица са изготвили оценката на сградата към
датата на пожара – 08.11.2014 г. на базата на информация за еталонни типове
сгради, поместени в Строителен обзор, списание на Стройекспорт. На тази основа вещите лица са
определили пазарна оценка на сградата, изградена с подобни материали като
изгорялата по описанието в договора за наем в размер на 450 631,01 лева.
Тази оценка включва и метална конструкция, стени - сандвич панели, покриване и водоотвеждане,
инсталации – ВИК инсталация, и
електрическа инсталация. Оценката на скаровия под е общо 32 926,48 лева (31 994,25
лева и 932,23 лева). Отделно са оценени
система за хранене, система за климатизация FANKOM – 83 373,18 лева и система за
вкарване в хале АЦО Функи 100 079,76 лева.
На базата на анализираните документи – нотариални
актове, оценка от 2012 г., договор за наем от 2006 г., договор за учредяване на
договорна ипотека, скици, извадки от КП, вещите лица са достигнали до извод, че
по година на построяване и вид на носещата конструкция, двете сгради - хале 107 и хале 121 не са идентични. Хале
107 е строено през 80-те години, стоманобетонна носеща конструкция, хале 212 –
строено 2007 г., метална носеща конструкция. Хале 107 е разположено в източната
част на комплекса, посока изток – запад, а хале 121 е ситуирано, съгласно КП от
1994 г. в средата на комплекса, с ориентация северозапад – югоизток. В съдебно
заседание, вещото лице Х. уточнява, че
сграда 1212, нанесена върху КП от 1994 г. е нанесена по - късно, тъй
като и реално не отговаря на площта на сградата по описанията. В нотариалния
акт за учредяване на договорна ипотека, сградата фигурира като сграда –
тоалетна. В момента сграда 121 не съществува, вкл. са разчистени и основите й, а
сграда 107 съществува.
По делото е представена и приета и като доказателства
цялата застрахователна преписка по щетата във връзка с пожара от 08.11.2014
година. Част от тази преписка е и
образувана преди това щета за пожар на 24.11.2011 г., по искане на дружеството
– наемател на изгорялата сграда, за което се твърди, че е направило подобрения,
част от застрахователната претенция и по настоящото дело – „О.Т.“ ЕООД.
Като свидетели по делото са разпитани С.К.и Т.Н..
С.К.(свидетел на ищеца) заявява, че е
управител на фирма „С.К.“ ЕООД, което фирма има оборудване в съседни сгради,
които се намират на територията на свинекомплекса и има непосредствени
впечатления, ежедневни наблюдения и за изгорялата сграда и какво се е намирало
вътре. Изгорялата сграда се намирала в средата на свинекомплекса, перпендикулярно
на останалите сгради, т.е. по-различно разположена на останалите сгради и била
с площ от около 2 дка. По информация на свидетеля сградата, която изгоря е
минала по проект по Сапард за модернизиране. Същият влизал вътре след като била
модернизирана сградата. Оборудването било за отглеждане на прасета. Свидетелят
заявява, че работи в свинекомплекса от 2013 г. и когато започнал да работи там
сградата вече била преоборудвана
Свидетелят Т.Н. (свидетел на
ответника) заявява, че той е аварийният комисар, който е изготвил и протоколът,
който е приложен по делото. По принцип практиката била след огледа чрез
застрахователя да бъде идентифициран обекта, който е огледан. На 11.11.2014 г.
придружавани от представител на застрахователя, бил поканени, и с представител
на „Пожарна безопасност“ – пожарникар, да извършат съвместен огледа. На място видели
напълно опожарена сграда, с термопанели на покрива и на стените. В ансамбъл от
сгради, изгорялата сграда се намирала между всички сгради, условно може да се
каже в средата на комплекса. От по – късно от представените документи от
застрахователя станало ясно, че са отдадени под наем хале 121 и хале 153 хале,
като хале 121 е изгорялото хале. На изгорялото хале не били представени строителни
книжа. Свидетелят, след запознаване със скици, намиращи на стр. 300 и стр. 301
от том ІІ на делото (скица Ф01361/18.09.2008 г. и Ф02053/18.09.2008 г.,
издадени от Общинска служба по земеделие – Пазарджик, към удостоверения за
идентичност и описание на имот, издадени от Общинска служба по земеделие - Пазарджик, изх. номер 2918-1/19.09.2008 г.
и 2918-2/19.09.2008 г.), заявява, че на представените скици засегнатата сграда
не съществува, не е отбелязана. Тя реално се намирала в свободното пространство
между хоризонтално разположените сгради, в средата, разположена с лек наклон на
запад, т.е. посока северозапад-югоизток спрямо сградите, така както са показани
на тези две скици. Формално би се паднала почти перпендикулярно на останалите
сгради и леко изместена назад. По-късно от документите, които получили, се
установило, че на мястото на тази сграда е имало клозет. Свидетелят заявява, че
изгорялата постройка е отбелязана върху скица от 1994 година. Тъй като нямало и
не били представени никакви документи за отчетна стойност, по която да се
определи колко е струвала постройката при изграждането, същата се водела с нулева
стойност от гледна точка на застрахователя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) за сумата от 750 000 лв. – претендирано
застрахователно обезщетение, както следва
- 396 925 лв. за погиване на стоманобетонната
сграда на хале, 86 263,50 лв. за стени и покривни панели, 16 811,50 лв. за крепежни елементи по сградата, в резултат на
застрахователно събитие – пожар на 08.11.2014 г. – претенция по застрахователна
полица № 14 268-00801С-002132
В тежест на ищцата по иска е да докаже следните
предпоставки за основателност на иска: 1) сключен договор за имуществена
застраховка; 2) настъпване на застрахователно събитие по смисъла на този
договор; 3) вид и стойност на вредите и размер на дължимото застрахователно
обезщетение; 4) надлежно уведомяване на застрахователя.
В тежест на ответника като застраховател е, ако
твърди, да докаже изплащане на застрахователно обезщетение или основанията за
отказ да се изплати застрахователно обезщетение.
Първият спорен въпрос е относно обхвата на
застраховката „Индустриален пожар“, сключена между страните досежно обекта на
застраховане.
В тази връзка ответникът прави и възражение за
нищожност на договора за застраховка на основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД
(неточно посочено от ответника като предл.3) във връзка с чл. 184, ал.3, т.2 от КЗ (отм.) – липса на съгласие относно основен елемент на договора, а именно кое
е точно застрахованото имущество
Застрахователният договор е формален, двустранен,
консенсуален и възмезден. Сключването на застрахователния договор се подчинява
на общите разпоредби за сключване на договорите - чл. 13 и чл. 14 ЗЗД. Характерно
за застрахователния договор двуфазността при сключването му. Инициативата за
сключване на договора е на застрахования, а застрахователят отправя оферта -
покана, в която застрахователят поставя писмено въпроси на кандидата за
застраховане, на които той трябва да даде отговор. На базата на дадените от
кандидата за сключване на договора отговори за обстоятелствата имащи съществено
значение за естеството и размера на риска, застрахователят преценява дали да
сключи договора. Писменото предложение и писмените отговори стават по силата на
чл. 184, ал. 2 КЗ (отм.) неразделна част от договора за застраховка.
Постигнатото съгласие за сключване на застрахователния договор намира израз в
издаването на застрахователна полица или друг документ (чл. 184, ал. 1 от КЗ
(отм.)). Писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор
и е доказателство за волеизявлението на страните по договора.
Доколкото договорът за застраховка е абсолютна
търговска сделка, при него се прилагат и общите правила на търговските сделки
по ТЗ, вкл. и чл. 293 от ТЗ.
В конкретния случай, ответникът твърди, че страните не
са постигнали споразумение относно предмета на договора за застраховка (застрахователна полица № 14
268-00801С-002132), поради което и целият договор не нищожен. Според
настоящата съдебна инстанция обаче този довод е неоснователен.
В самата застрахователна полица е посочено, че обект
на застраховката са производствените сгради, собственост на ищцовото Д.към
датата на сключване на договора за застраховка. Видно и от въпросника, въз
основа на който е сключен договорът застрахователя не е прецени както важна
информацията какви точно производствени сгради се намират на посочения
административен адрес, в рамките на свинекомплекса, собственост на ищеца.
Същите са описани като вид конструкция, вкл. вид покривна конструкция и
описание, че се касае за собствени сгради (стр. 464 по делото). В самото
предложение е посочено, че застраховката е в полза на ОББ АД. Именно така е
сключен и предходния договор за застраховка относно същото имущество (за 2012
г.), т.е и двете страни по договора за застраховка са постигнали съгласие, че
застраховката обхваща цялото имущество, собственост на застрахования, намиращо
се в Свинекомплекса в с. Априлци, на посочения административен адрес,
представляващо „Производствени сгради“, което е ипотекирано в полза на ОББ АД
във връзка с отпуснат инвестиционен банков кредит от 01.12.2008 година. В
договора за учредяване на договорна ипотека изрично е посочено, че ипотеката се
учредява върху всички приращения и подобрения върху поземления имот, които
имоти, заедно построените сгради представляват Свинекомплекс, село Априлци.
Поради това и Съдът намира, че страните са постигнали
съгласие за обекта на договор за застраховка от 2014 г., а именно – всички
производствени сгради, които са съществували към момента на сключване на
застраховката, на територията на ПИ, които представляват Свинекомплекс село
Априлци. Ако ответникът като застраховател е искал да изключи някои сгради, с
цел ограничаване на отговорността си, или е имал по –специални изисквания към
застрахованите сгради, е можело да направи това още при сключване на договора
за застраховка през 2012 година. Нито в застрахователната полица, нито в ОУ е
посочено, че се застраховат само сгради с надлежно издадени нотариални актове и
редовни строителни книжа.
Относно второто възражение - че сградата, която е
изгоряла в пожара от 08.11.2014 г., не е обект на застраховката, Съдът намира
същото за неоснователно, както по вече изложените съображения, така и по
следните доводи:
Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността собственикът
на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго.
В конкретния случай се установява по делото, че ищецът
е собственик на земята, върху която е построен целият свинекомплекс, намиращ се
в с. Априлци (нотариален акт от 1997 г.).
Не се установи, а не се твърди и от ответника, че сградата, която е
изгоряла в пожара на 08.11.2014 г. е собственост на трето лице. Следователно,
изгорялата сграда (която щом е горяла, то е съществувала към 2014 г.), е била
(към момента, посочен в чл. 235 от ГПК сградата вече не съществува) собственост
на ищеца, и представлява производствена сграда – хале за угояване на прасета и
свине майки. Според съда, от показанията на разпитаните свидетели и от всички
писмени доказателства по делото, ценени в съвкупност, вкл. и оценка от 2012 г.,
застрахователна преписка по щета на „Орион
2001“ ООД (от 2012 г.), се установява, че опожарената на 08.11.2014 г. сграда
е била построена преди 2012 година (вероятно 2007 г. – видно от оценка от 2012
г.), на мястото на съществувала преди това сграда – клозет, описана под номер
20 в нотариалния акт от 1997 г., така възпроизведена и в нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека от 2008 година. Тази сграда е с приблизителни
размери 5 300 кв. метра (Съдът кредитира в тази част данните от доклада на
аварийния комисар, тъй като същият е направил оглед на място, непосредствено
след пожара).
Следва да се отбележи, че за основателността на
исковата претенция е ирелевантен точният номер на процесното изгоряло хале. От
значение е да се установи дали се касае за производствена сграда, намираща се
на територията на Свинекомплекс, с. Априлци, собственост на застрахованото
дружество, съществувала към момента на сключване на договора за застраховка,
т.е включена в обекта на застраховане по силата н застрахователната полица и
съответно дали по отношение на нея е настъпил покрит застрахователен риск. Действително,
както бе посочено, не се установява за изграждане на сградата да има надлежно
издадени строителни книжа, но от друга страна, застрахователят не е посочил
това и като важна информация, за която да е изискал предварително данни от
застрахования.
В частта относно претенцията за изплащане на
застрахователно събитие за стойността на сградата, са неоснователни възраженията
на ответника, че се касае за подобрения, собственост на трети лица -
дружеството О.Т. ООД. Не се твърди, че това, трето за спора дружество, е построило
сградата въз основа на учредено право на строеж от собственика на земята.
Поради това и важи правилото за възникване на правото на собственост на ищеца
върху постройката по силата на приращението. Като част от постройката съдът
възприема и термопанелите, изграждащи стените и покрива, както и различните
крепежни елементи, доколкото същите са трайно прикрепени към постройката (чл.
110 от ЗС). Следва да се отбележи, че увреждания по конструкцията на сградата
не са включени в застрахователната преписка, образувана по щетата на „О.Т.“
ЕООД във връзка с пожара от 24.11.2011 г., засегнал същото хале (опис на щети
от „О.Т.“ ЕООД от 20.02.2012 г. – стр. 424 по делото), поради което и
възраженията на ответника, че относно тази сграда, като сграда, има други
изплащани обезщетения не е основателно.
Следователно, установи се, че застраховано имущество,
предмет на договора за застраховка между страните – хале, намиращо се на
територията на Свинекомплекс, с. Априлци, собственост на „С.“ АД, с приблизителна
площ от 5 300 кв. метра, изградено от метални стени, върху бетонови
основи, с изграждащи стени и покрив от термопанели, разположено в средата на
комплекса, с ориентация северозапад – югоизток, е било напълно унищожено в
резултат на пожар (покрит застрахователен риск), настъпил на 08.11.2014 година.
Съгласно установената константна съдебна практика на
ВКС застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ
(отм.) обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, независимо, че
застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде
равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на
договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото
обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане
в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е
необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на
събитието.
Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.)
предвижда изискване застрахователната сума да не надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото и дава легална дефиниция на тези
понятия - действителна и възстановителна стойност, като във връзка с това в,
ал. 4 е предвидено, че при липса на друга уговорка, се приема, че
застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на
имуществото.
В конкретния случай, от заключението на комплексната
съдебно-техническа оценителна експертиза се установява, че действителната
стойност на изгорялото хале (изградено от метални стени, върху бетонови основи,
с изграждащи стени и покрив от термопанели) към 08.11.2014 г. възлиза на
450 631,01 лева. Недоказано остана твърдението на ответника, че тази
стойност е силно завишена, вкл. и поради неотразяване на щетите от предходния
пожар при така направената оценка.
Ответникът прави още няколко възражение за недължимост
на застрахователно обезщетение с оглед неизпълнение на договорни задължения от
застрахования:
На първо място, с оглед представеното удостоверение от
ОББ АД като бенефициер по договора за застраховка, че същият няма правен
интерес от търсене на застрахователно обезщетение, съдът намира, че именно
ищецът, като застраховано лице е материалноправно легитимиран да претендира
изплащане на застрахователно обезщетение по процесната полица при настъпил
покрит застрахователен риск.
В Кодекса за застраховането са визирани хипотезите,
при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са
свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от
законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя. Едната група
задължения имат преддоговорен характер, тъй като се изисква от кандидата за
застраховане за обявяване на съществени за застрахователя обстоятелства (посочени
във въпросник), от значение за последния за определяне на степента на риска и
от там да се определят условията, при които застрахователния договор може да
бъде сключен (чл. 189, ал. 4 от КЗ
(отм.)). Другата група задължения са за неизпълнение на поети с договора
задължения - неизпълнение на задължението за съобщаване по чл. 206, ал. 3 от КЗ
(отм.), неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите - чл. 207, ал.
2 от КЗ (отм.).
Общата разпоредба за отказ да се извърши
застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 211 от КЗ
(отм.): при умишлено увреждане, при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед на интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или застрахователния договор. Разпоредбата се прилага за
сключени договори за застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит
риск.
В конкретния случай, ответникът излага аргумент, че не
дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като относно същата сграда
има следи от стар пожар, които не са били отстранени, като се позовава на чл.
189, ал.4 от КЗ (отм.). Видно от цитираната разпоредба, в такава хипотеза
застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение само ако
неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за
настъпването на събитието. На първо място, Съдът намира, че не се касае за
премълчано или неточно обявено обстоятелство, тъй като видно от данните по
застрахователната преписка, застрахователят е знаел за настъпил преди това
пожар в процесното хале (през 2012 г.). От друга страна, не се доказа при
условията на пълно, главно доказване от ответника, чиято е доказателствената
тежест, че щетите от този пожар, засегнал само единия край на халето – 1 сектор
от общо 18, е оказал въздействие върху пожар, възникнал повече от 2 години
по-късно. Самият пожар през 2012 г., има
данни да се засегнал хранителна система, климатична системна, система за
вкарване в хале и скаров под, но не и самата метална конструкция на халето.
Позоваването на т. 10.8 от ОУ на застраховка „Индустриален пожар“, също е
неоснователно, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест не доказа,
при условията на пълно, главно доказване, че са налице конкретни нарушения на
правилници, стандарти и приложими строителни норми, които са довели до
възникване на пожара на 08.11.2014 година.
Също тук следва да се отнесе и аргумента, че тъй като
няма данни за сградата да има издадени съответни строителни книжа, то същата не
попада в обхвата на застраховката. Правния статут на производствените сгради,
не е бил възприет като важна информация от застрахователя при сключване на
договора. От друга страна, същият не доказа, при условията на пълно, главно
доказване, че се касае за значително с оглед на интереса на застрахователя
обстоятелство, съответно неизпълнение на договорно задължение, което да
обуслови основателен отказ да се изплати застрахователно обезщетение.
Наведените в отговора на исковата молба доводи за
неизпълнение на чл. 50.2 и чл. 50.1 от ОУ като основание да се откаже изплащане
на застрахователно обезщетение, също са неоснователни. Ответникът не доказа при
условията на пълно, главно доказване конкретно поведение на застрахования,
съотв. негови длъжностни лица, по грижата на обектите , довело до възникване на
пожара, съотв. че това поведение значително с оглед интереса на застрахователя
по смисъла на чл. 211 от КЗ (отм.).
Възражението на ответника, че не дължи заплащане на
застрахователното обезщетение, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по
ОУ да представи всички изискани документи, също е неоснователно.
По делото се установява, че застрахованият е изпратил
на застрахователя всички документи, с които разполага. Изискването на изрични
документи за собственост, или строителни книжа или счетоводни документи за
завеждане на сградата не може да е основание за отказ да се изплати
обезщетение, тъй като същите се установява, че не съществуват. Дори и това
обаче може да е основание за отказ само в хипотезата на чл. 211 от КЗ (отм.),
каквато не е налице в случая. Липсата/непредставяне на документи, които следва
да бъдат издавани по реда на Наредба Iз -2377 за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обекти, би могло да е индиция за
посоченото неточно изпълнение на задълженията за грижа за застрахования обект
по смисъла на цитираните ОУ на договора за застраховка между страните, но в
тежест на ответника като застраховател бе да докаже, че неизпълнение на това
задължение има характеристиките, посочени в чл. 211 от КЗ (отм.), т.е че е
значително с оглед неговия интерес. Видно от въпросника, попълнен от
застрахования преди сключване на застраховката, същият изрично е посочил, че
застрахованите обекти нямат пожароизвестителна система. Това не е довело обаче
до допълнителни изисквания към застрахования. Поради това и съдът намира, че
ответникът не доказа, че липсата на посочените документи, само по себе си, е
значително с оглед интереса му.
В отговорна на допълнителна искова молба ответникът
прави възражение за приспадане на сумата, придобита от продажба на остатъците,
след разчистване на пожара.
С оглед заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, ищецът е реализирал приходи в размер на
17 000 лева от продажба на желязо
на 15.12.2014 г. и 120 лева – на 16.12.2015 година. На основание чл. 63 от ОУ на договора за
застраховка между страните, застрахователя има право при изплащане на застрахователното
обезщетение да приспадне стойността на останките.
Съдът намира, че с оглед данните по делото, даденото
разрешение от застрахователя за разчисване на обекта, сумата от 17 000
лева, получена като приход от продажна на метални части (дейност, която не се
включва в предмета на дейност на ищцовото дружеството) пред декември 2014 г. е
получена именно във връзка с реализация на вторични суровини, останали от
постройката, след пожара от 08.11.2014 година, след пълното разчистване на
остатъците. С тази сума следва да се намали дължимото застрахователно
обезщетение. Относно сумата от 120 лева – същата е от реализация на метални
остатъци, но една година по-късно и съдът намира, че не се установява при
условията на пълно, главно доказване от ответника, че се касае за вторични суровини именно във
връзка с конкретния пожар.
Относно възражението за намаляване определения размер
на застрахователно обезщетение със сумата от 45 984,42 евро – претенция
във връзка с предходна щета (описание на увредено имущество от 20.02.2012 г.
стр. 424 по делото), съдът намира същото за неоснователно. От една страна, няма
данни, че тази сума е изплатена, а от друга страна, правоимащо лице би било
трето на настоящия спор лице. Също така, установява се, че се касае за претенция
не за стойността на сградата, която не е била увредена/погинала, а за монтирани
в нея съоръжения и оборудване.
По изложените съображения посочената претенция е
основателна за сумата от 450 631,01 лева – 17 000 лева, т.е за сумата от
433 631, 01 лева. До пълния претендиран размер от 500 000 лева –
искът следва да се отхвърли като недоказан.
Относно претенцията по
чл. 208 от КЗ (отм.) за сумата от 250
000 лв. – стойността на изгорели скаров под, охладителна инсталация, хранителна
система, система за вкарване в халето, в резултат на застрахователно събитие –
пожар на 08.11.2014 г. – претенция по застрахователна полица № 14
268-00801С-002132
С оглед данните по делото, съдът намира, че тази
претенция е неоснователна.
В тежест на ищеца бе да докаже, че се касае за вещи,
които поради естеството си, са прикрепени трайно към опожареното хале, така че
по смисъла на чл. 110 от ЗС да се разглеждат като част от сградата и да попадат
в обхвата на застраховката, тъй като в конкретния случай, застраховката, на
която се основава претенцията на ищеца, се отнася само за производствени
сгради. Не са застраховани „Машини, съоръжения и оборудване“.
За да се окачествят определени обекти като недвижими
вещи по смисъла на чл. 110 ЗС, следва същите да са прикрепени трайно към земята
или постройката и отделянето им без тяхното увреждане или унищожаване да е
невъзможно. Трайното прикрепване към терена или към друга сграда е основен
признак за разграничаване на движимите от недвижимите вещи, а как е осъществено
то е без значение. Преценката дали е налице трайно прикрепване към постройка
или е налице обект, чиято връзка с постройката не е трайна и който може да бъде
демонтира и премахнат без да се наруши целостта му, е конкретна и се основава
на установените по делото факти.
Такова доказване обаче не бе проведено по делото от
ищеца, чиято е доказателствената тежест.
За пълнота следва да се отбележи, че ищецът не доказа
и, че е собственик на посочените вещи, тъй като от данните по делото е видно,
че посочените вещи – инсталации, са закупени и монтирани от дружеството, наело
халето по договор от 2006 г. – О.Т. ЕООД. Ответникът оспори сключеният анекс
към договора за наем, съгласно който всички подобрения на наетите халета
остават собственост на ищцовото дружество. Ищецът не ангажира доказателства за
установяване, че е завел тези вещи в баланса си или по друг начин е
манифестирал собственически претенции. А и образуваната застрахователна
преписка по искане на третото лице О.Т. ЕООД във връзка с предходен пожар през
2012 г., в която са описани част от посочените вещи като увредени и собственост
именно на О.Т. ЕООД, води на извод, че тези вещи не са собственост на ищеца,
независимо от анекса от 2007 година.
Поради това и исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
Относно иска по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД
С оглед основателността на иска за застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 433 631, 01 лева, следва да се разгледа
и претенцията за присъждане на сумата от 225 628,96 лева – претендирано
обезщетение за забава при изпълнение на задължението за изплащане на
обезщетението. Исковата сума за претендира за периода 24.11.2014 г. –
08.11.2017 година.
Съгласно чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал.
1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ (отм.).
В ОУ на договор за застраховка между страните - чл. 65, също е уговорен 15 дневен срок след
изпълнение на задълженията на застрахования – да предостави имуществото за
оглед и да представи всички необходими документи.
С оглед данните по делото, съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си да заплати застрахователно
обезщетение, след изтичане 15 дневния срок от датата на огледа – 11.11.2014
година. Недоказани останаха твърденията, че застрахователят е изискал
допълнителни документи, които не са представени от застрахования. Видно от
електронно писмо от 17.11.2014 г. (стр. 433 и приложение към същото - стр. 437 по делото – и двете част от
застрахователната преписка, представена от самия ответник), тези писма са
изискани от трето, неучастващо в спора лице, което не е и правоимащо по
договора за застраховка – Орион 2001 ООД. Поради това не може да се приеме, че
не налице неизпълнение на задълженията на ищеца да представи всички изискани
документи.
По изложените съображения искът е основателен за
периода 27.11.2014 г. – 07.11.2017 г. върху сумата от 433 631, 01 лева. На основание чл. 162
от ГПК, с помощта на компютърна програма, съдът намира искът за основателен за
сумата от 129,828,64 лева. До пълния претендиран размер от 225 628,96 лева
и за 24.11.2014 г. – 26.11.2014 г. и за 08.11.2017 г. искът следва да се
отхвърли като недоказан.
Относно разноските
по делото
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски
съобразно уважената част от исковете, а именно сумата от 28 302,13 лева.
Следва да се отбележи, че Съдът не признава за извършени разноски сумата от
9 000 лева – втората вноска от уговореното адвокатско възнаграждение, тъй
като няма данни, тези разноски да са направени към датата на обявяване на
делото за решаване.
На ответника се дължат разноски в размер на 8701,71
лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Застрахователно А.Д.А." АД,
ЕИК: *******, съдебен адрес:г***, офис 43, адв. Р.Т. да заплати на „С.“ АД, ЕИК
*******, със седалище адрес на управление:***, офис 101, съдебен адрес:***,
офис 101, АДВ. Н.Б., по иск с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) сумата от
433 631, 01 лева – застрахователно обезщетение по щета
26014080100023/10.11.2014 г. –
стойността на хале, намиращо се на територията на Свинекомплекс, с. Априлци,
собственост на „С.“ АД, с приблизителна площ от 5 300 кв. метра, изградено
от метални стени, върху бетонови основи, с изграждащи стени и покрив от
термопанели, разположено в средата на комплекса, обозначено в извадка от
кадастралния план – с. Априлци, одобрен с протокол 7/01.08.1994 г. с номер 121,
с ориентация северозапад – югоизток, напълно унищожено в резултат на пожар,
настъпил на 08.11.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата от
08.11.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, по иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД сумата от 129,828,64 лева – лихва за забава за периода 27.11.2014
г. – 07.11.2017 г., и на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД сумата от 28 302,13
лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ АД, ЕИК *******,
със седалище адрес на управление:***, офис 101, съдебен адрес:***, офис 101, адв.
Н.Б. срещу Застрахователно А.Дружество А." АД, ЕИК: *******, съдебен
адрес:г***, офис 43, адв. Р.Т., иск с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) за
сумата над 433 631, 01 лева – застрахователно обезщетение по щета
26014080100023/10.11.2014 г. – стойността на хале, намиращо се на територията
на Свинекомплекс, с. Априлци, собственост на „С.“ АД, с приблизителна площ от
5 300 кв. метра, изградено от метални стени, върху бетонови основи, с
изграждащи стени и покрив от термопанели, одобрен с протокол 7/01.08.1994 г. с
номер 121, разположено в средата на комплекса, с ориентация северозапад –
югоизток, напълно унищожено в резултат на пожар, настъпил на 08.11.2014 г. до
пълния претендиран размер от 500 000 лева, иск по чл. 208 от КЗ (отм.) за
сумата от 250 000 лева – стойността на изгорели скаров под, охладителна
инсталация, хранителна система, система за вкарване в халето, в резултат на
застрахователно събитие – пожар на 08.11.2014 г. – претенция по застрахователна
полица № 14 268-00801С-002132 и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата над
129,828,64 лева – лихва за забава за периода 27.11.2014 г. – 07.11.2017 г. до
пълния претендиран размер от 225 628,96 лева и за периода 24.11.2011 г. –
26.11.2014 г. и за 08.11.2017 година, като недоказани.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище
адрес на управление:***, офис 101, съдебен адрес:***, офис 101, адв. Н.Б. да
заплати на Застрахователно А.Дружество А." АД, ЕИК: *******, съдебен
адрес:г***, офис 43, адв. Р.Т. сумата от 8701,71 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: