Р Е Ш Е Н И Е
№ /04.01.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийският районен съд
II състав
На деветнадесети декември
две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
при секретар Нели Странджева
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 1466
по описа за 2018 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на молба от И.А.И.,
с ЕГН: ********** с адрес *** и Ф.Ю.И.,
с ЕГН: **********, с адрес ***, за допускане на развод помежду им по взаимно
съгласие, на основание чл. 50 от СК, за прекратяване на
брака им сключен на 18.02.2016 г., за което
представят споразумение по всички въпроси, касаещи разтрогването му.
В съдебно заседание двамата съпрузи се явяват лично и
изразяват волята си за прекратяване на брака им и одобряване на постигнатото по
между им споразумение.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, съдът приема за установено следното:
Видно от представените
по делото писмени доказателства - Удостоверение за раждане на А. И.И., изд.въз
основа на акт за раждане № 1042/09.06.2016 г. изд. от Община гр. Варна;
Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен
граждански брак № 0016/18.02.2016 г., изд. от Община гр. Провадия, се установява, че страните са
съпрузи, предвид сключения помежду им на 18.02.2016 г. в гр. Провадия граждански
брак, за който е съставен акт за граждански брак № 0016/15.02.2016 г., изд. от Община
Провадия. Страните имат родено от брака си малолетно дете А. И.И., видно от Удостоверение
за раждане, изд.въз основа на акт за раждане № 1042/09.06.2016 г. изд. от
Община гр. Варна.
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание,
че поддържат искането си за развод, съдът намира за установено наличието на
предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК – налице е сериозно и непоколебимо съгласие
за развода, постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи
на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички
посочени от законодателя последици в личните и имуществени отношения между
съпрузите след прекратяване на брака. По гореизложените съображения съдът
счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи
държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателния размер на държавната
такса в размер на 25 лева. Видно от приложената по делото вносна бележка по
сметката на съда е преведената сума на стойност 25 лв. По исковете за издръжка
също се дължи държавна такса от молителката И. в размер на 93.60 лева на
основание чл.7, т.2 от ТДТССГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във
връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, сключения в гр.
Провадия, обл.Варна на 18.02.2016 г., граждански брак между И.А.И.,
с ЕГН: ********** и Ф.Ю.И.,
с ЕГН: **********, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 0016/18.02.2016
г., изд. от Община Провадия.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно
което:
Упражняването на родителските права по отношение на детето: А. И.И.,
ЕГН ********** се предоставят на бащата И.А.И., ЕГН **********.
Определя се
местоживеене на детето А. И.И., ЕГН **********,
при неговия баща И.А.И., ЕГН ********** на адрес ***.
Определя се на майката Ф.Ю.И., с ЕГН: ********** режим на
лични отношения с детето А. И.И., ЕГН **********
както следва: да го вижда
и взема всяка събота и неделя от месеца от 10.00 часа на първия ден до 20.00
часа втория ден с преспиване в дома й, както и през половината дни от
ученическите ваканции, Коледните, Новогодишни, Великденски и други празници,
един месец през лятната ваканция на детето, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск, както и на всеки празник Байрям.
Майката Ф.Ю.И., с ЕГН: ********** се задължава да заплаща
месечна издръжка в полза на детето А. И.И., ЕГН
**********, чрез неговия баща и законна представител И.А.И., ЕГН ********** в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, с падеж на 5 - то
число на съответния месец, за който се дължи издръжката, до отпадане на
законовото основание за плащане.
Семейното жилище, находящо се в гр. П…., област
……, ул. „……….. се предоставя за
ползване на И.А.И., ЕГН ********** и детето, като съпругата няма
претенции за ползването на последното.
След развода съпругата Ф.Ю.И., с ЕГН: **********, ще носи
предбрачното си фамилно име – М..
Съпрузите не си дължат издръжка помежду си.
По отношение
на поетите от съпруга И.А.И. задължения към банки и небанкови кредитни
институции, получени за задоволяване на негови лични нужди страните се
съгласяват, че за погасяването им съпругата Ф.Ю.И. няма да отговаря.
Движимите вещи, съставляващи обикновената
покъщнина страните са поделили
доброволно при фактическата им раздяла.
Разноските по делото, включващи заплащането
на държавна такса за завеждане на молбата за развод, както и окончателната държавна
такса по иска за развод, се дължат от И.А.И..
Останалите разноски по делото остават в
тежест на всяка една от страните така както са направени.
Страните уреждадат
всички свои лични и имуществени отношения след развода с настоящото
споразумение и нямат други претенции един към друг.
ОСЪЖДА Ф.Ю.И., с ЕГН: **********,
с адрес *** да заплати в полза на РС Провадия сума в
размер на 93.60 лева – държавна такса върху
издръжката, на основание чл.7, т.2 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………….