№ 167
гр. И., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д. Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Административно наказателно
дело № 20221840200298 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. Д. против Наказателно постановление №
22-0274-000233 от 21.04.2022 г. на началника на РУ на МВР – И. към ОДМВР
– София, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2
000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Развива съображения, че са допуснати съществени
нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и че отказът за даване на кръвна проба е
несъставомерен по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, след като наказаният е дал кръвна
проба.
Административнонаказвашият орган – началник на РУ на МВР – И. в
писмено становище приложено при администриране на жалбата до РС – И.
развива съображения, че кръвните проби са били взети в нарушение на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Не са били залепени със стикери по образец от
наредбата и кръвната проба е взета след срока, предоставен с талона за
изследване.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и
въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
На 27.03.2022г. малко преди 23:27 часа в гр. И. на ул. „Ш.“ № 6
жалбоподателят К. Д. управлявал моторно превозно средство марка „М.“,
модел „М.“ с регистрационен № ** **** **. Свидетелят Г. – младши
автоконтрольор при РУ на МВР - И., изпълнявал служебните си задължения
по време на нощна смяна, когато свидетелите Х. З. и С. К. – полицейски
служители при РУ – И., изпълняващи служебните си задължения като
автопатрул, се обадили и заявили, че са спрели за проверка автомобил, за
чиито водач имали съмнение, че е употребил алкохол, тъй като силно
миришел на алкохол. Свид. Г. отишъл на място и извършил проверка на
лицето и автомобила. Около 23:27 часа жалбоподателят бил поканен да даде
проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер“, но
същият отказал. Вследствие на отказа му бил издаден Талон за медицинско
изследване № 084923, който екземпляр от който бил връчен на жалб. Д. в
23.55 часа срещу подпис. В талона за даване на кръвна проба било
определено време от 30 мин. за явяване и даване на кръвна проба, през което
време лицето не се явило в „МБАЛ“ – И.. Същият се явил във ФСПМ – И. на
28.03.2022 г. и дал кръвна проба в 01.05 часа.
За отказа на жалбоподателя за проверка чрез тест за употреба на
алкохол свидетелят Г., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на
МВР – И. съставил срещу жалбоподателя Акт серия GA № 566603 от
27.03.2022 г . за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП
Въз основа на АУАН от началника на РУ на МВР – И. към ОДМВР –
София е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-0274-
000233 от 21.04.2022 г., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание
глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Г., З. и К., АУАН,
който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена
стойност, докладни записки, талон за изследване, протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол № 2022/ХИ-
59/04.04.2022г., констативен протокол от 30.03.2022г., протокол за предаване
и приемане на документи и кръвни проби по реда на Наредба № 1 от
19.07.2017г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
справка за нарушител/водач, журнал от ФСМП - И..
От показанията на свидетелите Г., З. и К. се установяват всички
обстоятелства около проверката и поведението на жалбоподателя на
27.03.2022г. Те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и намират
подкрепа в приложените по делото докладна записка, АУАН, талон за
изследване. От тях се установява непротиворечиво, че жалб. Д. отказал да
бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство
2
„Алкотест Дрегер“, както и че миришел на алкохол.
От протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол № 2022/ХИ-59/04.04.2022г., констативен протокол от 30.03.2022г.,
протокол за предаване и приемане на документи и кръвни проби по реда на
Наредба № 1 от 19.07.2017г., протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, справка за нарушител/водач и журнал на ФСПМ – И. следва
извод, че нарушителят Д. е дал кръвна проба в центъра за спешна помощ в
01.05 часа на 28.03.2022 г
Доказателствените източници не разкриват сериозни противоречия,
поради което е ненужно да бъдат по-детайлно анализирани.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било
извършени нарушението.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното
деяние по нарушението. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното
нарушение по чл. 173, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са ясни и конкретно описани както от
3
фактическа така и от правна страна.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, изразени в жалбата, за
процесуална и материална незаконосъобразност и неправилност на
издадените АУАН и НП. Възраженията за процесуална незаконосъобразност,
т.е. че не е спазен установеният ред в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
установяване на алкохол в кръвта, са неоснователни. Доколкото наказаният е
отказал проба с техническо средство „Алкотест Дрегер“ той е консумирал
състава на административно нарушение по чл. 173, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Непоставянето на стикери върху талона, връчен на наказания и на
контролния, приложен по делото, съставлява нарушение на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., но то не е съществено. Трайна е практиката,
включително по приложение на чл. 6 от ЕКПЗЧОС, че за преценка дали едно
нарушение е съществено следва да се вземе предвид как се е отразило
цялостно върху правата на наказаното лице в рамките на наказателното
производство. В случая непоставянето на изискуемите от чл. 3, ал. 3 от
Наредбата стикери не се е отразило в негативен аспект върху правото на
защита на наказания, защото и без тях жалбоподателят е могъл и е
предоставил кръвна проба, като изцяло в него е причината, че пробата е след
предоставения срок. Ако същата беше предоставения в определения в талона
на основание чл. 6, ал. 6, т. 1 от Наредбата срок и при липса на други
нарушения във връзка с вземането и съхраняването на кръвта, липсва пречка
пробата да бъде ценена, макар да няма поставени стикери върху талона за
изследване.
Не представлява съществено процесуално нарушение невписването в
издадения АУАН на номера на талона за изследване, тъй като това не е сред
задължително изискуемото съдържание на акта, установено в чл. 42, ал. 1, т. 4
от ЗАНН.
Противно на твърденията на защитника на наказания, с определяне на
време от 30 минути за явяване във ФСПМ – гр. И. от свид. Г. при съставяне
на Талона за изследване № 084923, същият не е допуснал процесуално
нарушение. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срокът
на явяването е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията
на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Ал. 7 от чл. 6 определя критериите, от които следва
да се води контролният орган при определяне на срока за явяването -
отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.
В случая се касае до нарушение, извършено на ул. „Ш.“ в гр. И. 23.27
часа на 27.03.2022 г. ФСМП – И. се намира на ул. „Ш.“ № 3“, т.е. на същата
улица на която е извършено нарушението. Тя е възможно да бъде цялостно
пешеходно обходена около 10 минути. Проверката е извършена в късните
часове, ФСПМ-И. е неголям, както и човекопотокът във филиала и в града по
това време. Ето защо определеният от контролния орган – свид. Г., срок от 30
минути е напълно адекватен и съответен на изискванията на чл. 6, ал. 7 от
Наредбата. Поради това при определянето му не е допуснато нарушение,
ограничило правото на наказания.
4
Съдът споделя и материалноправните изводи на АНО.
Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за това че на 27.03.2022 г.
около 23:27 часа в качеството на водач отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта
и не изпълнява предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико –
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Същият има качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП,
тъй като на 27.03.2022 г. малко преди 23.27 часа в гр. И. на ул. „Ш.“ № 6
управлявала моторно превозно средство марка „М.“, модел „М.“ с
регистрационен № ** **** **.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Жалбоподателят съзнавал, че е управлявал МПС, че отказва проверка за
установяване употреба на алкохол в кръвта и пряко целял това.
Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП представлява едновременно норма,
предписваща поведение и санкционна норма. В първата част тя съдържа две
форми на изпълнително деяние, които са алтернативни – 1) отказ да бъде
тестван водачът и 2) неизпълнение на предписанието да бъде проверен чрез
медицинско изследване. Достатъчно е доказването на отказа на водача да
бъде тестват с техническо средство, както е в настоящия случай, за
ангажиране на административнонаказателната отговорност (вж. в този смисъл
аргументи от ТР № 13/2021 г. по ТД № 1/2021 г. на ВАС и Решение № 773 от
15.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 380/2021 г.).
Установява се безспорно, че жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично, видимо и възприето от полицейските
служители, е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол в кръвта, чрез
установяване на измерване чрез измерването му в издишания въздух с
техническо средств „Алкотест Дрегер“ с което е нарушил вмененото му
задължение. До изтичане на предоставения с Талона за изследване № 084923
на основание чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата срок до 00.25 часа на 28.03.2022 г.
наказанията Д. не се е явил в ФСПМ – гр. И. за предоставяне на кръвна проба.
С това няма никакво съмнение, че вмененото деяние е извършено, тъй като
отказът е осъществен както чрез активни действия, обективирани пред
полицейските служител в непосредствен отказ за изследване с техническо
средство „Алкотест Дрегер“, така и с конклудентни чрез неявяване във
ФСПМ -гр. И. в срок до 00.25 часа на 28.03.2022 г. за вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване.
Предвид неявяването на наказания в определение с талона за изследване
срок е безпредметно да се обсъждат доводите, релевирани от двете страни
годна ли е предоставената от него кръвна проба, взета в 01.05 часа на
28.03.2021 г.
Не се споделят и развитите от защитата доводи, че не е спазено
законовото изискване касателно способите за установяване употреба на
алкохол в кръвта, както и че актосъставителят не е спазил същия. Правилото
за поведение, въведено с нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, не предвижда
изключение и всеки водач е длъжен да даде съгласие за бъде проверен за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от
5
административнонаказателна отговорност. Съображения за потенциално
недостоверни резултати не могат да дерогират вмененото задължение. Целта
на разпоредбата е именно ограничаване на възможностите лице да осуети
наказателно преследване спрямо себе си е въведено в обществен интерес. В
случая жалбоподателят е имал достатъчно правни гаранции, за да се защити в
случай на „фалшиво“ положителна проба, тъй като освен полеви тест с
техническо средство, при положителна проба, е имал възможност да даде
кръв за изследване, при което да отпадат всякакви съмнения относно
употребата на алкохол. Той не се е възползвал от нито едно от правата си.
По вида и размера на наказанието:
Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно
предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, а именно кумулативно
налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС и наказание
глоба.
Размерът на наказанията е правилно определен съобразно абсолютно
определения в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП размер. Поради
изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено на
основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0274-000233 от
21.04.2022 г. на началника на РУ на МВР – И. към ОДМВР – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6