№ 21
гр. София , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ПЕТЬО СЛ. П.
Членове:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
полк. ДИМИТЪР АНГ.
ФИКИИН
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк. ДИМИТЪР АНГ. ФИКИИН Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20206000600055 по описа за 2020
година
образувано по въззивни жалби от подсъдимите М.М., чрез защитниците му - адв. Д. Д.и адв.
И.Д., и гр.л. Х.И., чрез защитника му - Й.Д., както и въззивна жалба от гражданския ищец и
частен обвинител С.Г.Д., чрез повереника му - адв. Пл. Б.срещу Присъда № 9/04.07.2019 г. и
Определение № 27/11.07.2019 г., постановени по НОХД № 121/2018 г. по описа на Военен
съд - гр. П..
С обжалваната присъда състав на П.ски военен съд е признал двамата подсъдимите редник
М. ИВ. М., от в.ф. ..... - А., и гр.л. Х. И.И.за виновни в това, че на 25.02.2018 год., около
21.50 часа, в гр. П., обл. П., на кръстовището на бул. „...” с ул. „...”, по хулигански подбуди,
двамата в съучастие и с други неустановени лица, всички като съизвършители, причинили
две средни телесни повреди на ц. л. С.Г.Д., от гр. П. - нараняване, което прониква в
черепната кухина, изразило се в линейно счупване на черепния покрив, счупване на
основата на черепа и наличие на въздух в черепната кухина, както и разстройство на
здравето, временно опасно за живота, изразило се в малък кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК като ги е осъдил, както следва:
подсъдимия редник М. ИВ. М. – на три години лишаване от свобода,
1
подсъдимия ц.л. Х. И.И.dash; на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложените
наказания на подсъдимите за срок от по пет години за всеки подсъдим.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а на основание чл. 189 ал. 3
НПК е осъдил подсъдимите да заплатят в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт по сметка на ВС - П. направените разноски по делото в размер на по 443,63 лв. всеки
един от тях.
Допълнително с Определение № 27/11.07.2019 г. съдът е осъдил двамата подсъдими да
заплатят на частния обвинител С.Г.Д.разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер
на 1200 лв., като всеки един от тях заплати по 600 лв.
В подадената от адвокат Д.жалба в качеството му на защитник на подсъдимия М. се иска
последният да бъде признат за невиновен и оправдан, като се сочи, че са налице
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, както и че не бил приложен
правилно материалният закон. Отделно от присъдата защитникът на подсъдимия М. – адв.
Д., обжалва определение № 27/11.07.2019 г. с което съставът на съда е присъдил разноски на
основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, като е осъдил подсъдимите да заплатят на частния
обвинител направените от него разходи за адвокатско възнаграждение. Моли се това
определение да бъде отменено, тъй като присъда № 9/04.07.2019 г. по делото на П.ски
военен съд не е доказана и не е влязла в законна сила и подзащитният му следва да бъде
оправдан. В допълнение към въззивната жалба защитата на М. излага доводи, че съдът е
направил формален анализ на доказателствата по делото, че е изградил основната си теза за
авторството на М. в извършване на деянието върху информационния запис от оптичния
носител CD-R, марка hp, № ..... но не е констатирал, че за посочения оптичен носител не е
назначена видео техническа експертиза, която да даде заключение, кога е извършен записа,
от какво устройство е свален и има ли данни за манипулация. В тази връзка се прави и
искане за назначаването на видео техническа експертиза, която да даде отговор на
горепосочените въпроси, включително и да се отговори колко лица слизат от лек автомобил
Мерцедес и кое от лицата какви действия извършва.
В жалбата на подсъдимия И.защитникът му адвокат Д. сочи, че присъдата е постановена в
нарушение на закона, при съществено нарушаване на процесуалните правила и че е явно
несправедлива, като моли да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. В
допълнението към въззивната жалба защитникът прави възражение, че съдът е подходил
формално към оценката и изследването на доказателствения материал, че от гласните
доказателства не само не можело да се направи извод за безсъмненост и категоричност на
причиняване от страна на И.на телесното увреждане на Д., но и не можело да се направи и
извод, че той е присъствал на мястото на инцидента. Неправилно се бил позовал и на
негодно доказателствено средство – информационния запис върху оптичен носител, на
2
който бил направен само оглед. От свидетелските показания се установявало, че само едно
лице било нанесло удара на пострадалия и съдът не бил отговорил на въпроса, защо две
лица са привлечени към наказателна отговорност. Прави се и възражението че съдът е
допуснал нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 105 и чл. 114 от НПК, тъй като приел различни от
доказателствата по делото фактически обстоятелства, не анализирал всестранно и пълно
доказателствения материал, сторил това едностранно, обслужвайки обвинителната теза и не
проверил и отговорил на тезата на подсъдимите лица. Неправилно се бил позовал на оглед
на ВД, за съдържанието на което следвало да бъде назначена видео техническа експертиза.
Възразява се, че присъдата с оглед липсата на безспорни и категорични доказателства, се
явявала явно несправедлива.
В жалбата на частния обвинител С.Д.повереникът му – адв. Б.обжалва съдебния акт, като
сочи, че е частично неправилен, излага подробни съображения относно липсата на
смекчаващи и наличието на голям обем отегчаващи обстоятелства, като иска да бъде
отменено „условното осъждане“ на подсъдимите, както и да се увеличи наложеното им
наказание към средния размер.
В съдебно заседание прокурорът счита, че постановената първоинстанционна присъда в
частта й, с която е прието, че двамата подсъдими от обективна и субективна страна са
осъществили състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, е правилна.
Първоинстанционният съд, прилагайки хронологичен подход и анализ на доказателствата в
тяхната съвкупност, по несъмнен начин установил времето, мястото на извършване на
деянията от двамата подсъдими, техния принос за настъпилия вредоносен резултат и
причините и условията, поради които е извършено. Съдът обосновал своите изводи, след
като приел за безспорни, непротиворечиви и логически последователни свидетелските
показания на пострадалия Д., на свидетелите И., Д., П., Г. и Е., дадени на досъдебното
производство и непосредствено в хода на съдебното следствие, които изцяло
кореспондирали и с писмените и гласните доказателства по делото, както и със
заключенията на назначените съдебни експертизи и другите доказателства по делото.
Относно изземването на диска, предмет на техническата експертиза, изготвена по делото, и
независимо дали съдът щял да приеме въпросното веществено доказателство за
законосъобразно присъединено към доказателствата по делото, прокурорът счита, че от
събраните доказателства безспорно се установява, че двамата подсъдими са причинили
описаната в обвинителния акт телесна повреда на свидетеля Д.. От заключението на
назначена от настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза на втория диск, се
установявало, че е налице манипулация на видеозаписа, изразяваща се в намеса само върху
пикселната решетка, довела до замъгляване на образите на лицата - участници в събитието
на 25.02.2008 г. Въпреки невъзможността за индивидуализацията на някои от участниците
по тази причина, от записа по безспорен начин се установявало по какъв начин е извършено
нападението над микробуса и пътуващите в него фенове на ФК „..“ - П.. По делото били
събрани преки доказателства - показанията на свидетелите Д., Б., Д., Е. и Г., чрез които по
несъмнен начин се доказвало авторството на деянието. От субективна страна - прекият
3
умисъл и съучастието на двамата подсъдими също били доказани по безспорен начин.
Съгласно съдебната практика, когато деянието е извършено в съучастие, не е необходимо да
бъдат индивидуализирани конкретните действия на всеки един от подсъдимите. При
наличието на съществуващата стройна организация по отношение на нападението над
феновете на ФК „..“ - П., съпътствана с доста добра логистична подготовка за него -
предварително събиране, уговаряне на нападението над микробуса, изчакването му,
въоръжаване с колове, с пръти с навързана бодлива тел около тях и всички тези действия по
безспорен и категоричен начин според прокурора доказвали прекия умисъл за причиняване
на телесни повреди по хулигански подбуди. Липсата на съществуващ личен мотив за
извършване на деянието обуславяло наличието на хулиганските подбуди. От събраните
доказателства по делото било видно, че нападението било изпълнено с необяснима агресия,
която намерила израз в причиняването на телесна повреда на свидетеля Д.по един жесток и
брутален начин. Относно указанието на ВКС да се прецени компетентността относно
разглеждането на делото предвид постановеното решение на ЕСПЧ „Мустафа срещу
България“, прокурорът счита, че националният съд следвало да прилага националното
законодателство към съответния момент, независимо дали то е съобразено с принципите,
декларирани в конвенцията. Прокурорът подкрепя и направено от повереника на частния
тъжител Д.искане да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК и наложените наказания да
се изтърпят ефективно. С оглед гореизложеното се иска съдът да измени присъдата в
съответствие с искането на повереника на частния обвинител Д.по отношение приложението
на условното осъждане и алтернативно, ако съдът прецени, че не са налице основания за
това, да потвърди обжалваната присъда, като жалбите на подсъдимите бъдат приети за
неоснователни и оставени без уважение. Счита се, че определение № 27/11.07.2019 г.,
относно разноските, произнесено по реда на чл. 306 от НПК, е правилно и следва също да
бъде потвърдено.
Повереникът на пострадалия Д.dash; адвокат Б.обжалва само и единствено размера на
наложеното наказание от първоинстанционния съд, както и прилагането на института на
условното осъждане. Повереникът счита, че в случая не били налице смекчаващи
обстоятелства, а имало много отегчаващи такива, изложени от него в жалбата. Счита, че
обществената опасност била изключително висока и наказанието следвало да бъде около
средния размер, а именно между 5 или 6 години лишаване от свобода. Според повереника
целите на наказанието не можели да бъдат изпълнени, ако се приложи института на
условното осъждане, нито пък постигнати генералната или личната превенция. Иска се на
основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК да бъде изменена така постановената присъда и
да се отмени условното осъждане и завиши наказанието, както и да бъдат осъдени
подсъдимите да заплатят всички разноски, направени от частния обвинител на досъдебното
производство и на всички съдебни инстанции до момента.
Адвокат Д., като защитник на подсъдимия М., заявява, че поддържа подадената въззивна
жалба, както и допълнението към същата, в която обстойно и детайлно било отразено в коя
4
част обжалват постановения съдебен акт. Важното в случая било, че по време на
проведеното пред въззивните инстанции съдебно следствие се установило, че едно
веществено доказателство не било събрано по предвидения от процесуалния закон ред. От
изслушаната и приета графическа експертиза, било видно, че протоколът, с който
компактдиска бил приобщен към материалите по досъдебното производство, всъщност не
носи автентичен подпис на лицето, което е изписано като лице, предаващо този носител на
информация. Били налице и изричните показания на това лице, че подписът, положен върху
съответния приемо-предавателен протокол, не бил положен от него и то нямало спомен да е
предавало такава информация. Този процесуален факт налагал това веществено
доказателство да бъде изключено от доказателствения материал. На следващо място било
установено от изслушаната пред въззивната инстанция експертиза, че информацията върху
другият носител, също компактдиск, безспорно била подложена на въздействие и
манипулиране, което също от гледна точка на правилното прилагане на процесуалния закон
изисквало това доказателствено средство, респективно информацията, която е записана
върху него, също да бъде изключено от доказателствения материал. Защитата счита, че дори
да се приеме че двата носителя на информация може по някакъв начин да бъдат приети като
валидно процесуално събрани, акцентирайки върху заключенията на експертизите, се
извежда извода, че единият запис не позволявал разпознаване на конкретни лица и
конкретни действия, а от другия се виждало, че от индивидуализирания като сребрист лек
автомобил „Мерцедес“, какъвто бил управляван от М., от лявата страна на автомобила,
слизали трима човека. Оттам-нататък нямало нито свидетелски показания, нито някакво
заключение на вещо лице, което да казва кой от тези трима човека накъде се насочва и какви
действия извършва. Все пак защитата приема тезата на прокуратурата, че след като слязъл
от автомобила, подсъдимият М. се насочил към микробуса и извършил определен обем и
вид действия, като хващане, опит за поваляне и т.н., но всеки един от тези трима, слезли от
лявата страна на автомобила, било възможно да е лицето, извършило спрямо пострадалия
тези действия. При внимателен прочит на показанията на свидетелите на досъдебното
производство и пред съдебния състав на първоинстанционния съд можело да се види, че те
не давали никаква информация относно това, участвал ли е М. в някакви действия, ако е
участвал в какви и тези действия касаят ли пострадалия при това деяние. С оглед
коректност, защитата приема, че все пак са налице свидетелски показания, които казват „М.,
шофьорът на мерцедеса, слезе от мерцедеса, приближи микробуса и започна с една пръчка
да удря по стъклата“. Това обаче касаело така нареченото първо спиране на колите преди да
светне зелен светофар, след което се случвало деянието, и нямало свидетелски показания,
които да изясняват точно това нещо. При тази хипотеза, след като нямало показания на
очевидец, след като самият пострадал не можел от ситуацията да посочи кой го хваща, какъв
е този, който го хваща и т.н. и след като нямало и други доказателства и доказателствени
средства, защитата счита, че не е доказано М. да е извършил каквото и да е по отношение на
пострадалия, което да осъществява състава на вмененото му престъпление. След като не
било доказано вмененото на доверителя му обвинение със способите и по реда на
процесуалния закон, защитата поддържа направено пред въззивната инстанция искане за
5
отмяна на осъдителната присъда в частта, която касаела осъждането на М. и постановяване
на нова присъда, с която същият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението,
което му било предявено на досъдебното производство, съответно по което е бил признат за
виновен от първоинстанционния съд. Респективно, ако било уважено това искане, съдът не
следвало да му възлага и възстановяване на разноските.
Адвокат Д., като защитник на подсъдимия И., поддържа жалбата срещу
първоинстанционния акт, като твърди, че първоинстанционният съд е нарушил
процесуалните норми на чл. 14, чл. 15, чл. 396 и чл. 303 от НПК по следните съображения:
На първо място се възразява, че настоящият съд не е компетентен да разгледа делото на
неговия доверител, като се позовава на европейската практика, и на делото „Мустафа срещу
България“, по което държавата била осъдена, считайки, че решенията на Европейския съд са
източник на право така, както са източник на право тълкувателните решения на ВКС.
Същите не били правни норми, но с оглед на това, че законът им е дал силата да бъдат
задължителни при прилагането от съответните съдилища, те били източник на право. Счита
също така, че първоинстанционният съд, когато е анализирал доказателствения материал, не
е приложил изискванията на чл. 14, ал. 1 и на чл. 13 от НПК, които въздигат принципа за
обективност при оценяване на доказателствения материал, което значи, че стриктно трябва
да се следи за спазване на разпоредбата на чл. 16 от НПК всеки гражданин да се счита за
невинен до доказване с присъда на неговата вина. За да обоснове, че деянието е доказано,
според защитата първоинстанционният съд се бил позовал на показанията на пострадалия
С.Д.и свидетелите С. Д., А. Г., М. У., О. Е., Ж. П.а, И. П., Р. Г., Г. Г. и С. С.ов. Защитата
обаче възразява срещу показанията на свидетеля У., който никъде не установявал авторство
на деянието. В доказателствения материал всички доказателства водели до друг извод,
различен от този, който бил направил първоинстанционния съд. У. бил изказал едно
предположение като е казал, че той е предполагал, че първи е нанесъл удар подсъдимият М.,
а предположението в наказателното право било недопустимо. Този свидетел се разминавал с
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, и в никакъв случай не можело да
бъдат годни неговите показания като доказателствено средство, тъй като твърдял обратното
- че според него И.бил скочил на гърба на пострадалия, а М. го ударил по главата. Що се
отнасяло до останалите свидетели Г., Д., С.ов, Е. и всички останали, никой от тях не твърдял
да е видял кой е ударил пострадалия Д.. Свидетелят Г. П. пък казвал: „Исках да помогна на
нашето момче и тръгнах към другия, за да го ударя. Замахна с боздугана и го удари в
главата, момчето падна на земята и се сви, за да се предпази“ и в тази насока свидетелят Б.
потвърждавал тези показания. Първоинстанционният съд не бил направил критичен анализ
на показанията на свидетелите и поради липсата на категорични и безспорни доказателства
за авторството на деянието се бил опитал с един общ извод да обоснове това. За всеки
извършител трябвало да се докаже неговия каузален принос в дадено деяние, какъвто
каузален принос не бил доказан в настоящото производство. От заключението на
графическата експертиза не се установявало, че свидетелката Г. е предала диска. Защитата
приема, че тя по принцип е съдействала, но това не можело да доведе до извода, че този
6
диск го е предала на полицията. Не се потвърждавало според защитата по никакъв начин от
двата диска авторството на деянието, защото експертизата била категорична, че единият е
манипулиран и не може да бъде приобщен като доказателство, а другият е мътен и
неразбираем. Прави се извод, че не можело да се приеме, че авторството на деянието е
доказано по категоричен и безспорен начин така, както изисква разпоредбата на чл. 303 от
НПК, поради което не било доказано И.да е извършил деянието по повдигнатото му
обвинение с обвинителния акт и следвало първоинстанционният съдебен акт да бъде
отменен и И.признат за невинен и оправдан. Относно заявеното от повереника на частното
обвинение за индивидуализацията на наказанието, защитата на първо място възразява, че
според практиката на Върховния съд, нямало човек с чисто съдебно минало да е осъден за
тежка телесна повреда на реално наказание, поради което искането в тази част било
абсурдно. Абсурдни били и твърденията, че по настоящото производство нямало нито едно
смекчаващо отговорността обстоятелство. Защитата счита, че имало много смекчаващи
отговорността обстоятелства, като акцентира на съдебното минало на двамата подсъдими и
трудовата им ангажираност през цялото време.
След като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, за да се
произнесе, Военно-апелативният съд взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 25.02.2018 г., около 17,30 ч., в гр. София се състоял футболен мач между ФК „..“ П. и
„...“ София. Привърженици на П.ския футболен клуб посетили мача в Столицата. След
приключване на футболната среща група привърженици на „..“ потеглили от гр. София към
гр. П. с микробус марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег. № ....., управляван от свидетеля Г.
В.. В микробуса пътували свидетелите С. Д., Б. И., Н. К., С. Д., П. К. и И. П. П.. До шофьора
на буса пътувал свидетеля С. Д.. Свидетелят С.Д.пътувал отзад, с гръб към шофьора, до
страничната плъзгаща се врата.
На същата дата – 25.02.2018 г. група от около 70 човека привърженици на ФК „...“ П. се
събрали в клуба си, находящ се до едноименния стадион в гр. П.. Мястото и времето на
сбирката били предварително уговорени между членовете на групата чрез социалните
мрежи и по мобилните телефони. Обявената първоначална цел на сбирката била създаване
на организация за осъществяване на хореография в предстоящата футболна среща на ФК
„...“ П.. На сбирката бил и подсъдимия редник М. ИВ. М. по прякор „.....“. До мястото на
срещата на стадион „...“ редник М. отишъл с лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № .....,
собственост на баща му. Присъствали и свидетелите М. У., който управлявал таксиметров
автомобил марка „...“, О. Е., А. Г., И. К., управлявал личния си автомобил БМВ с рег. № .....,
Г. П., Н. И., С. С.ов, който управлявал лек автомобил „Опел Вектра“, собственост на майка
му, като с него пътувал и Р. Г.ев, М. М., Х.И., И. В., както и други неустановени лица.
Привържениците на ФК „...“ решили да причакат в засада в гр. П. прибиращите се от
Столицата привърженици на ФК „..“, за да им нанесат побой. В изпълнение на намисленото,
7
те се въоръжили с предварително подготвените и намиращите се клуба подръчни средства –
дървени пръти с набити на тях пирони, парчета метални тръби и бухалки. Поставили на
главите си жълто-черни маски, за да не бъдат разпознати лицата им. Първоначално цялата
група се придвижили с автомобили към .... шосе, за да причакат микробуса с
привържениците на „..“. Групата имала предварителна информация, че микробусът ще влезе
в града именно оттам. Малко преди 22,00 ч. на същата дата микробусът „Мерцедес Вито“ с
привържениците на „..“ влязъл в гр. П., като се движил по същото шосе в посока центъра на
града. Феновете на „...“ последвали микробуса. Микробусът продължил движението си
първоначално по бул. „В...“, след което завил по бул. „...“. Малко преди кръстовището на
бул. „...“ с ул. „...“, близо до хотел „....“, микробусът спрял на червен светофар. От
автомобилите, в които се возили феновете на „..“, слезли няколко човека и започнали да
нанасят удари с металните тръби и дървените колове по микробуса. Счупени били предното
и задното обзорно стъкло на микробуса. След като светнал зеления сигнал на светофара
микробусът продължил движението си по бул. „...“, но след като навлязъл в кръстовището с
ул. „...“ веднага след хотел „....“ бил застигнат от леките автомобили с феновете на „...“ П..
От дясната страна на микробуса спрял лекият автомобил, управляван от подсъдимия М.. От
него слезли той, другият подсъдим ц.л. Х. И.и останалите лица, които се возили в
автомобила. Свидетелят С.Д.отворил страничната врата на микробуса, слязъл от него и се
отправил към лекия автомобил, управляван от подсъдимия редник М.. В момента, в който
Д.приближил предната част на спрелия автомобил, подсъдимият редник М. го нападнал в
гръб, същият се хвърлил на гърба му, с цел да го повали на земята. Д.загубил равновесие и
се наклонил напред. В този момент другият подсъдим ц.л. Х. И.ударил по главата Д.с
метална тръба. В резултат на нападението на двамата подсъдими Д.паднал на пътното
платно. М. и И.продължили да нанасят още удари с ръце и крака по главата и тялото на
свидетеля. Към двамата подсъдими се присъединили и други привърженици на „...“ П. и
други неустановени в хода на разследването, и също нанесли удари на свидетеля с ръце и
крака в главата и тялото му докато лежал на платното.
В същото време останалите пътници от микробуса, привърженици на „..“ П. слезнали от
него и също били нападнати от значително превъзхождащите ги по численост
привърженици на „...“ П.. Участниците в двете групи започнали взаимно да си нанасят
удари, в резултат на което пострадали и свидетелите И. П. П. и Н. Т. К.. Едновременно с
това неустановени в хода на разследването привърженици на „...“ П. продължили да нанасят
удари и по купето на микробуса с дървени пръти, метални тръби и бухалки (по отношение
на тези деяния наказателното производство е било разделено, а материалите са били
изпратени на РП П.).
Описаният по-горе инцидент се е развил в рамките на по-малко от една минута. Веднага
след това привържениците на двата футболни клуба се качили по автомобилите си, като
привържениците на „...“ напуснали местопроизшествието, а феновете на „..“ от микробуса
освободили само кръстовището, като пострадалият Д.първоначално е бил оставен сам да
лежи по средата на същото. Малко по-късно на кръстовището се върнали Б. И.и П. К., които
8
му помогнали да се изправи и го съпроводили до намиращия се в близост хотел „....“. В
резултат на подаден сигнал от свидетелката Ж.а П.а П.а до тел. 112 на местопроизшествието
пристигнали екип на „Спешна помощ“ и служители на МВР от Трето РУ П.. Свидетелят Д.е
бил откаран с линейка до медицинско заведение, където е бил хоспитализиран.
Съдът е приел, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза (л.63-66 от том
втори на ДП) се установява, че пострадалият Д.е получил травматични увреждания: линейно
счупване на черепния покрив, счупване на основата на черепа, наличие на въздух в
черепната кухина, малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, наличие на кръв в
челния, решетъчния, клиновидния и горно-челюстен синус, счупване на яблъчната кост,
разкъсно-контузна рана вдясно челно-теменно, отток и кръвонасядане на клепача на дясното
око.
Счупването на черепа с наличието на разкъсно-контузна рана в мястото на счупване,
навлизането на въздух в черепната кухина осъществило медико-биологичния признак –
нараняване, което прониква в черепната кухина по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
Основният съд, при съблюдаване на приобщената доказателствена съвкупност и след анализ
на нейното съдържание, е очертал горепосочените правнозначими фактически положения за
предявеното срещу двамата подсъдими обвинение и в съответствие с изискванията на
материалния закон е формирал заключение за престъпна съставомерност на деянието на
всеки един от тях по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, тъй като на 25.02.2018 год., около 21.50 часа, в гр. П., обл. П., на кръстовището на бул.
„...” с ул. „...”, по хулигански подбуди, двамата подсъдими, в съучастие и с други
неустановени лица, всички като съизвършители, причинили две средни телесни повреди на
ц.л. С.Г.Д., от гр. П. – нараняване, което прониква в черепната кухина, изразило се в
линейно счупване на черепния покрив, счупване на основата на черепа и наличие на въздух
в черепната кухина, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразило
се в малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.
С оглед правилното установяване на всички обстоятелства по делото, съобразно
задълженията си по чл.13 НПК и правомощията си по чл. 327 НПК и в изпълнение
указанията, дадени от ВКС на РБ в отменителното му решение, Военно-апелативният съд
възобнови съдебното следствие и допусна до разпит като свидетели Г. Ж. Г. - управител на
Хотел „....“ гр. П., старшина П. Т. Ш. - старши специалист, помощник-експерт -
криминалист Група „Експертна дейност“ при Регионална служба Военна полиция – П., Й. К.
Р. - оперативен работник при З-то РУП - П., Н. П. Б. и П. Ст. К., служители на хотел „....“,
гр. П., допусна изслушване на вещото лице майор В. Н. В., от Регионална служба Военна
полиция - В., началник сектор „Експертна дейност“, по назначената от предходния състав на
Военно-апелативния съд, съответно изготвена, приета и приложена по внохд № 62/2019 г.,
по описа на същия съд, съдебно-техническа експертиза за изследване на веществени
доказателства - оптичен носител - CD-R, марка НР, а така също назначи и графическа
9
експертиза, която да даде заключение дали подписът на протокол за доброволно предаване
от 26.02.2018 г., приложен на л. 4, том 3 от досъдебното производство, в графа „Предал
Г.Г.“ е положен от Г. Ж. Г., управител на хотел „....“, гр. П., като в тази връзка изслуша и
експерта В. В. Цв., от НИК – МВР.
След анализ на всички гласни и писмени доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие пред първоинстанционният и въззивния
съд, настоящата инстанция не стигна до установяването и приемането на нови съставомерни
фактически обстоятелства.
Първостепенният съд е направил необходимата проверка на доказателствената съвкупност и
е извършил съответния анализ на доказателствената стойност на отделните факти.
Съобразно изискванията на чл.303, ал.3 НПК, основният съд е изложил в мотивите си
изводите за фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на доказване, които настоящият
състав споделя като правилни. Приетите за установени фактически положения, свързани с
времето, начина, мястото и авторството на извършване на деянието на двамата подсъдими,
очертаващи фактическия състав на престъплението и неговата правна квалификация, са в
съответствие с доказателствата по делото, подкрепят се от тях и въззивната инстанция ги
възприема изцяло. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност
съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК, първоинстанционният съд е направил
съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти.
Изследвайки същите обективно, всестранно и пълно настоящият състав намира, че той е дал
адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание и е изградил
правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт,
който се явява обоснован и законосъобразен. В резултат на проведеното и пред настоящата
инстанция съдебно дирене по делото въззивният състав счита, че извън предмета на
доказване не е останал нито един факт или обстоятелство и че липсва основание да се
приемат нови фактически положения или различни от приетите за установени от
първостепенния съд. С оглед гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на
защитата на двамата подсъдими, че първоинстанционният съд не е анализирал всестранно и
пълно доказателствения материал и че е допуснал нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 105 и чл.
114 от НПК, приемайки според защитата на подсъдимите различни от доказателствата по
делото фактически обстоятелства, правейки това едностранно и обслужвайки обвинителната
теза.
Следва да се оставят без уважение възраженията на защитата на двамата подсъдими, че не
било доказано по безспорен и категоричен начин авторството на деянието така, както
изисквала разпоредбата на чл. 303 от НПК. Въззивната инстанция намира за обоснован
правния извод на съда, че подсъдимите са осъществили деянията, в които са били обвинени,
както от обективна, така и от субективна страна. В подкрепа на това заключение е цялата
доказателствена съвкупност, събрана и проверена по делото, като са били спазени
процесуалните правила за това. Първоинстанционният съд е приложил хронологичен
10
подход при анализа на доказателствата в тяхната съвкупност, като по несъмнен начин е
установил времето и мястото на извършване на деянията от двамата подсъдими, техния
съвместен принос за настъпилия вредоносен резултат, а така също причините и условията,
при които това е било извършено. Даден е бил отговор и на въпроса за формата на вината,
като правилно съдът е приел, че престъплението е било извършено при пряк умисъл. Съдът
е обосновал изводите си на база показанията на свидетелите С. Д., С. Д., Н. К., А. Г., М. У.,
О. Е., Ж.а П.а, Б. И., И. П., Г. В., Р. Г.ев, С. С.ов, както и въз основа заключението на
назначената съдебно медицинска експертиза и другите доказателства по делото, като е
приобщил по съответния процесуален ред, чрез прочитането им в съдебно заседание,
показанията на свидетелите У., К., П., С.ов, Г. и Е.. Настоящият състав намира, че събраните
чрез така изброените доказателствени средства гласни доказателства формират достатъчна и
безспорна обоснованост на основния факт по делото – причинените на пострадалия телесни
увреждания в резултат на нанесения му побой от страна на подсъдимите. Подхождайки
хронологично към установената по делото фактология, правилно първостепенният съд на
първо място е приел за безспорно установено, че това е станало на 25.02.2018 г., около 21,50
ч., базирайки се на показанията на всички разпитани по делото свидетели-очевидци – Ж.а
П.а, С. Д., С. Д., А. Г., Н. К., М. У. и О. Е.. На второ място - от показанията на свидетелите
А. Г., М. У. и О. Е. първостепенният съд правилно е приел за установено, че на процесната
дата, след като около 19,00 ч. фенове на ФК „...“ от фракция с името „.....“ се събрали зад
стадиона на клуба за създаване и уточняване на подробности около предстояща
хореография във връзка с предстоящи футболни мачове, била споделена и друга цел,
предварително набелязана, а именно - да бъдат набити фенове от ФК „..“, завръщащи се от
мач в гр. София. Свидетелите установяват, че за постигане на посочената цел, на мястото на
тръгване били набавени предварително дървени колове, с набити по тях пирони и бодлива
тел и метални тръби. От доказателствата по делото безспорно е установено, че подсъдимите
са носели метални тръби е че именно с метална тръба пострадалият е бил ударен по главата,
за което са налице показанията на свидетели Г., У., Д. и Е. и заключението на
съдебномедицинската експертиза за нанесените телесни повреди на Д.. Това, че за
нанасянето на ударите са били използвани от участниците в процесния случай именно
такива средства, е видно както от показанията на горепосочената група четирима свидетели,
така също и от показанията на пострадалия С.Д.и свидетелите С. Д., Н. К., И. П., Г. П., Б.
И.и С. С.ов. Това обстоятелство се подкрепя и от намерените и описани такива предмети в
протокола за оглед на местопроизшествие, онагледен с приложения към него фотоалбум.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че свидетелите Е., Г. и У. са дали
безпротиворечиви показания, че двамата подсъдими са присъствали на първоначалното
събиране, че редник М. е тръгнал към мястото на инцидента, управлявайки лек автомобил
„Мерцедес“, светлосив на цвят металик, с рег. № ..... и че в същия този автомобил, на
предната дясна седалка, се е возил и другият подсъдим Х.И.. Безспорно е установено, че на
мястото на произшествието най-близо да микробуса е спрял именно лекият автомобил на
М.. В показанията си на л. 84-85 и л. 97, том I от следственото дело, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от първостепенния
11
съд, свидетелят У. е заявил, че лекият автомобил на М. е спрял отдясно на микробуса, че
И.се е возил на предна дясна седалка, че именно М. и И.нанесли удари на пострадалия,
когато последният слязъл от микробуса. Видно от показанията му, дадени пред съдия, при
последвалата сбирка на феновете след инцидента У. чул М. да споделя, че пръв е стигнал до
феновете на „..“. В тази връзка са и показанията на свидетелите Г. П., А. Г., О. Е. и С. Д., от
които се установява, че първи към пострадалия Д.се насочили именно подсъдимите М. и И..
Така установени обстоятелствата налагат и извода, че първи са нанесли побоя над
пострадалия подсъдимите М., който е управлявал лекия автомобил, и возещият се в същия
автомобил на предната дясна седалка – подсъдимият И.. Логично е от гореизложеното да се
направи и единствения възможен извод, че този стремеж за контакт с противниковите
фенове е бил обусловен именно от желанието и предварително набелязаната цел да им бъде
нанесен побой. Установено по делото е също така, че след нападението и нанесения удар
пострадалият паднал на пътното платно, като двамата подсъдими продължили да му нанасят
още удари. Неустановени участници в хода на разследването се присъединили към
подсъдимите и също нанесли на Д.удари с ръце и крака по тялото, докато бил на земята. В
тази насока са показанията на свидетелите Д., Д., П., К., Г., У., Е. и П., от които се
установява още, че всички участници - привърженици на двата футболни клуба, започнали
взаимно да си нанасят удари, като численото превъзходство било на страната на
привържениците на ФК „...“ П.. Настоящият състав намира, че в тази връзка следва да се
приобщят и данните от информацията, съдържаща се във веществено доказателство CD-R,
марка hp, № ..... видно от протокол за оглед на предмети на л. 35, г. 3 от ДП, която беше
подложена на експертен анализ с назначаването на видео-техническа експертиза от
въззивната инстанция, която е установила, че се касае за цифров презапис от записани върху
твърдия диск на компютърна видео-охранителна система записи и че не се установяват
следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Експертът е категоричен, че в
самите файлове нямало манипулация, с изключение единствено на променената структура
на пикселната решетка, за да не могат да бъдат установени лицата, поради което настоящият
състав приема, че в останалата му част записът се явява годно доказателствено средство и
източник на доказателства относно действията, които участниците в инцидента са
осъществили. Вярно е, че не може да се извърши необходимата идентификация на лицата и
да се установи кой точно какво действие е извършил, но информацията, съдържаща се в
направения запис върху диска относно случилия се инцидента въпросната вечер, не е в
противоречие, а напротив - в съответствие с показанията на свидетелите. Същата не оборва
и не е в противоречие с твърденията на свидетелите – очевидци, а ги подкрепя и
затвърждава достоверността им.
Не на последно място, данните, които свидетелят Д.и другите свидетели изнасят в
показанията си досежно нанесените му телесни увреждания, се подкрепят и от заключението
на съдебномедицинската експертиза, което безспорно установява, че на пострадалия е било
причинено нараняване, проникващо в черепната му кухина, изразило се в линейно счупване
на черепния покрив, счупване на основата на черепа и наличие на въздух в черепната
12
кухина. Наред с това на Д.е било причинено и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, изразило се в малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. В подкрепа на
гореизложеното са и обясненията на експерта в съдебно заседание, от които е видно, че
линейното счупване на черепа е причинено от удар с по-тежък от юмрук предмет/л. 110
гърба от с.дело/.
При така установените фактически обстоятелства по делото, въззивната инстанция намира,
че първоинстанционният съд е дал правилна правна оценка на деянието на двамата
подсъдими, като е приел, че в съучастие като съизвършители умишлено са причинили две
средни телесни повреди на С. Д., което представлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Лишено от основание се явява възражението на защитата на двамата подсъдими, че
липсвали доказателства и не бил даден отговор, какви конкретни действия са извършили
двамата подсъдими и дали тези действия са в пряка причинна връзка с резултата. Следва да
се оставят без уважение и възраженията, че от показанията на свидетелите на досъдебното
производство и пред съдебния състав на първоинстанционния съд не можело да се установи
какъв е каузалния принос на всеки от извършителите в даденото деяние и че такъв не бил
доказан в настоящото производство. Не можело да се установи също така участвали ли са
подсъдимите в някакви действия, ако са участвали, в какви действия, касаят ли тези
действия пострадалия при това деяние, който пък не можел от ситуацията да посочи кой го
хваща, какъв е този, който го хваща и т.н.. Настоящият състав намира, че обосновано
първоинстанционният съд е приел, че на пострадалия са били нанесени множество удари,
след като съпротивата му е била преодоляна и сломена след първия удар в главата. Както
беше посочено по-горе в мотивите, доказателствата, така както са установени, безспорно
налагат извода, че двамата подсъдими първи са се насочили към пострадалия и са нанесли
основните удари върху него. Вярно е, че доказателствата не дават възможност да се
разграничат с подробности действията на всеки един от подсъдимите, но настоящият състав
намира, че в конкретния случай невъзможността да се установи какви конкретни действия
всеки от тях е осъществил при увреждането на пострадалия не изключва
съизвършителството им в причиняването на телесните му повреди. Съгласно постоянната
практика на ВКС на РБ обстоятелството, кой от подсъдимите какви удари и с какво ги е
нанесъл, е без значение относно това, дали деятелността е съизвършителска. Важното е дали
тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен
резултат, за който следва да отговарят съучастниците. При съучастието е възможно да не
бъде установено кому принадлежи конкретното действие, причинило резултата, но въпреки
това в теорията и съдебната практика се приема, че общото умишлено извършване на една
дейност е достатъчно за наличието на причинна връзка между резултата от нея и отделните
действия, които я правят едно неделимо цяло. Съображението за това становище се базира
на обстоятелството, че не един, а двама души са нанасяли ударите, като всеки един е
съзнавал действията на другия, което способства и за наличието на по-голяма вероятност за
постигане уврежданията на пострадалия, тоест общата дейност е създала по-висока
13
вероятност да настъпи престъпния резултат. Действията на подсъдимите са били улеснени и
от създадената предварително организация по отношение на нападението, съпътствана с
доста добра логистична подготовка за него - предварително събиране, уговаряне на
нападението, изчакването на феновете, въоръжаването с колове, с пръти с навързана
бодлива тел около тях и тръби. Всички тези действия по безспорен и категоричен начин
доказват и прекия умисъл за причиняване на телесните повреди, а липсата на съществуващ
личен мотив за извършване на деянието е обусловило и хулиганските му подбуди. От
събраните доказателства по делото е видно също така, че както подсъдимите, така и техните
съмишленици, са участвали в нападението с необяснима агресия, изразена по един жесток и
брутален начин, което също обяснява сериозните увреждания, които са били причинени на
пострадалия.
Неоснователни са и възраженията на защитата на подсъдимия И., че свидетелят У. никъде
не установявал авторство на деянието от страна на И., че той бил изказал едно
предположение, че първи нанесъл удар подсъдимият М., че никой от останалите свидетели
Г., Д., С.ов и Е. не бил видял кой е ударил пострадалия Д., а свидетелят Г. П. свидетелствал
за лице, ударило човек с боздуган. Настоящият състав намира, че действително свидетелят
У. сочи, че видял М. да нанася удар на пострадалия, което всъщност е в несъответствие с
тезата на обвинението. Обстоятелството, че показанията му в тази част не съответстват на
обвинителния акт, не означава обаче, че същите следва да се считат за негодно
доказателствено средство. От обвинителния акт е видно, че фактически предметният обхват
на упражненото спрямо пострадалия насилие не е бил ограничен в рамките на един
единствен удар. И това се установява както от съдебномедицинското заключение, така и от
показанията на свидетелите – очевидци, обсъдени по-горе, от които е видно, че
уврежданията на пострадалия са били причинени не само от един удар. От посочените и
обсъдени по-горе в мотивите свидетелски показания се установява, че двамата подсъдими са
нанесли удари на пострадалия, следователно ударът не е бил само един. Данните от
заключението на експерта и от показанията на тези свидетели не изключват нанасянето на
удар по главата и от страна на И., какъвто е приет за установен и включен в предмета на
обвинението. Това че никой от свидетелите не може да посочи какви точно удари всеки един
от подсъдимите е нанесъл, не означава, че такива изобщо не са били нанесени. Видно е, че
показанията не само на свидетеля У., но и на всички останали са „обрани“ и лишени от
достатъчно конкретика относно точните действия на всеки участник. В тази връзка не
следва да се игнорира обаче обстоятелството, че всички те са участвали в инцидента и не са
наблюдавали статично отстрани случващото се с пострадалия. Напълно обяснимо и логично
е, в цялата тази динамика на побоя, в който всеки един от свидетелите също е бил участник
като активна или пасивна страна, те да не могат да конкретизират действията на всеки един
от двамата подсъдими. И не на последно място, напълно логично е липсата на конкретика и
детайли в показанията им да се дължи на обстоятелството, че след като всеки един от тях е
участвал по някакъв начин в инцидента, твърденията му да са продиктувани от страха, че
давайки показания, може да уличи и себе си в престъпление. Със същите съображения
14
настоящият състав намира, че следва да се подходи и към показанията на свидетеля У. както
като цяло, така и конкретно досежно удара от страна на М.. Досежно обстоятелството, че и
двамата подсъдими са нанесли удари на пострадалия, този свидетел е категоричен, като
предположението му е само относно обстоятелството, че пръв М. ударил по главата
пострадалия. Анализирайки показанията му, настоящият състав намира, че същите не
изключват по категоричен начин обстоятелството, да е бил нанесен удар по главата на
пострадалия и от подсъдимия И., както и обвинението е приело.
Що се касае до показанията на свидетеля Г. П., който според защитата на И.конкретизирал
фактическата обстановка и правел самопризнания, че бил нанесъл удар на пострадалия Д.и
на които показания първоинстанционният съд не обърнал внимание и не ги бил обсъдил,
настоящият състав намира, че същите не изключват случилото се с пострадалия, защото от
една страна - безспорно е установено неговото нараняване, а от друга - защото в инцидента
не само той е бил обект на нараняване. Действително Г. П. в показанията си заявява, че бил
нанесъл удар с палка на едно лице, което обаче според показанията му не било обект на
нападение, което се притичало към друг негов приятел и той, за да му помогне, ударил с
метална палка това лице, което лице обаче след удара не паднало, а останало право и
продължило да се отбранява. Видно е, че това обстоятелство се различава от механизма на
нанасяне на телесните повреди на пострадалия по делото Д.. Неоснователни са и
възраженията на защитата, че тези показания на П. се подкрепяли от показанията на
свидетеля Б., тъй като при внимателен прочит на показанията на последния такова нещо не
се установява.
Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимите, че информацията върху
магнитен носител – компактдиск CD-R, марка hp, № ..... безспорно била подложена на
въздействие и манипулиране, което от гледна точка на правилното прилагане на
процесуалния закон изисквало това доказателствено средство, респективно информацията,
която била записана върху него, също да бъде изключено от доказателствения материал.
Както беше маркирано, от заключението на експерта в съдебното заседание пред настоящия
състав е видно, че няма манипулации в сваления от интернет запис, който е бил подложен на
видео-техническо изследване и който като съдържание се припокрива с този, свален от
охранителните камери на хотела. Експертът е дал категорично, ясно и безпротиворечиво
заключение, че същият представлява компилация от няколко видео и снимкови файла и че в
самите файлове няма манипулация, с изключение единствено на променената структура на
пикселната решетка и то само там, където двама души провеждали интервю, за да не могат
да бъдат установени лицата им, поради което в останалата му част записът относно
информацията в самите файлове се явява годно доказателствено средство и източник на
доказателства относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Относно указанието на ВКС на РБ да се прецени компетентността за разглеждането на
делото, предвид постановеното решение на ЕСПЧ „Мустафа срещу България“ и
възраженията на защитата на подсъдимия И.в този смисъл, настоящият състав споделя
15
становището на прокурора в съдебно заседание, че решенията на ЕСПЧ нямат характера на
нормативно установено и не са правни норми. Същите декларират принципни положения,
които следва да залегнат в законодателствата на държавите - страни по ЕКЗПЧОС и се
налагат санкции на държавите, които се отклоняват от тези принципни положения.
Националните съдилища обаче се ръководят и прилагат националното законодателство към
съответния момент, независимо дали то е съобразено с принципите, прокламирани в
конвенцията. В конкретния случай дейността на решаващия съд е била обвързана от
действащата разпоредбата на чл. 396, ал. 2 НПК, който е изпълнил с необходимото
съдържание и оспорваната от защитата на подсъдимия И.компетентност. Иначе би се
стигнало до необоснован отказ от правосъдие.
Досежно възражението на защитата на подсъдимите, че едно веществено доказателство не
било събрано по предвидения от процесуалния закон ред и че този процесуален факт
налагал то да бъде изключено от доказателствения материал, настоящият състав приема, че
след като съответната графическа експертиза е установила, че подписът на предалия
въпросния диск в протокола за доброволно предаване от 26.02.2019 г. не е на свидетелката
Г., то последният не би могъл да се цени като писмено доказателствено средство,
удостоверяващо с необходимата тежест факта на предаване. За предаването и
приобщаването към материалите по делото на диска с въпросните записи от камерите на
хотела са налице други доказателства, а именно – свидетелските показания на свидетелите
Г., Р. и К.. Свидетелката Г. е категорична, че подписът в протокола за доброволно предаване
не е положен от нея, но със същата категоричност тя е заявила в показанията си пред
настоящия състав, че записите от камерите на хотела са били искани именно от служители
на 3 РПУ – П. и че диск с такива записи е бил предаден от нея за нуждите на разследването.
В подкрепа на това обстоятелство са и показанията на свидетеля К., служител на хотел „....“,
гр. П., който в съдебно заседание пред настоящия състав е заявил следното:“… Записи от
камери полицията са искали от моята шефка Г., защото само тя може да оперира, да влиза с
парола, да взима записи и да ги предоставя, аз нямам тези функции. Аз не можех да снемам
записи от камерите. Полицията са ходили при нея…“. В съответствие с гореизложените
обстоятелства са и показанията на свидетеля Р. - оперативен работник при З-то РУП - П.,
който действително няма спомен как е станало приемането на въпросния диск, но е
категоричен, че такъв е бил търсен, поискан, предаден и приет за нуждите на делото, като
същият впоследствие е станал обект и на видео-техническо изследване, което пък е дало
заключение, че записаната върху него информация не е манипулирана. Ето защо,
изключвайки протокола за доброволно предаване от 26.02.2018 г., настоящият състав
приема, че такъв диск с презаписи на информация от охранителните камери на хотела е бил
предаден за нуждите на делото и като част от доказателствената съвкупност неговата
достоверност е била проверена чрез видео техническа експертиза по време на досъдебното
производство. Първоинстанционният съд е направил опит да използва възможността чрез
нея да изясни факти, свързани с осъществяване на инкриминираното деяние чрез използване
на наличната информация, събрана с видеонаблюдение от охранителни камери на хотел
16
„....“, намиращ се на местопроизшествието, но доколкото не е изслушал в съдебно заседание
експертното заключение по тази експертиза, в конкретния случай същата и проверената с
нея информация следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Тук е мястото
да се обсъди и възражението на защитата на подсъдимия И., че неправилно съдът се бил
позовал на оглед на друго веществено доказателство, тъй като за съдържанието му следвало
да бъде назначена видео техническа експертиза, което настоящият състав намира за
основателно. Действително неправилно съдът се е позовал на протокол за оглед на
предмети, приложен на л. 35 от том трети от ДП, като е използвал съдържанието му като
източник на доказателства, без преди това да подложи същото на видео техническо
изследване. Съобразявайки гореизложеното по реда на чл. 327 НПК във въззивното
производство съдът назначи видео техническа експертиза, която е изследвала записа върху
приобщеното по делото веществено доказателство - компактдиск CD-R, марка hp № ..... като
е дала заключение, че в самите файлове в сваления от интернет запис, представляващ
компилация от такива, няма манипулация, поради което, както беше отбелязано, същият
досежно съдържанието на отделните файлове може да бъде годно доказателствено средство.
Тук е мястото да се отбележи, че тези „извънпроцесуални“ записи не са единствената
възможност по конкретното дело за установяване на обстоятелствата, свързани с факта на
извършване на престъплението и неговото авторството. Както вече беше отбелязано, фактът
на самото деяние и неговото авторство се установяват безспорно от данните, съдържащи се
в обсъдените по-горе в мотивите доказателства и доказателствени средства. Неоснователни
в тази връзка са и възраженията на подсъдимия М., че първостепенният съд е изградил
основната си теза за авторството на деянието единствено върху информационния запис от
охранителните камери на местопроизшествието.
Следва да се остави без уважение и възражението на защитата на подсъдимия М., че вещото
лице посочвало, че от лявата страна на лекия автомобил „Мерцедес“, откъм шофьорското
място, на което безспорно е стоял подсъдимият М., слезли трима човека и че оттам-нататък
нямало нито свидетелски показания, нито някакво заключение на вещо лице, което да казва,
кой от тези трима човека накъде се е насочил и какви действия е извършил. Нямало според
защитата доказателство нейният доверител да е извършил каквото и да е по отношение на
пострадалия, което да осъществява състава на вмененото му престъпление. Както беше
посочено по-горе в мотивите, настоящият състав намира, че са налице достатъчно
свидетелски показания, които безспорно сочат, че именно М. и И.първи са се насочили към
Д.и първи са му нанесли удари, които не е необходимо и тук, с оглед на това възражение, да
бъдат преповтаряни и обсъждани изложените по-горе доводи и аргументи.
Настоящият състав намира, че следва да бъдат оставени без уважение възраженията на
частния обвинител, споделени и от прокурора в съдебно заседание пред настоящия състав,
че обществената опасност на деянието била изключително висока и наказанието следвало да
бъде около средния размер, а именно между 5 и 6 години лишаване от свобода, тъй като
целите на същото не биха могли да бъдат изпълнени, ако се приложи института на
условното осъждане. При определяне вида и размера на наложените наказания на
17
подсъдимите, първоинстанционният съд е събрал необходимите за индивидуализацията им
доказателства, изясняващи степента на обществена опасност на извършителите и деянието,
преценил ги е поотделно и в съвкупност и е наложил наказания при превес на смекчаващите
обстоятелства, които настоящият състав не намира за явно несправедливи. Доводът на
повереника на частния обвинител за явна несправедливост на наложените наказания, поради
приложението на чл. 66, ал. 1 НК, също е лишен от основание. Първоинстанционният съд е
изложил необходимите съображения и аргументи в подкрепа на извода си, че не се налага
подсъдимите да изтърпят определените им наказания ефективно, което се споделя изцяло и
от въззивната инстанция. Освен това е бил определен и максималния изпитателен срок от 5
години. Като съобрази изложените аргументи и съображения, настоящият състав намира за
обоснован и законосъобразен изводът на основния съд, че не се налага подсъдимите да
изтърпят наказанията си ефективно.
По изложените съображения въззивният съд намира жалбите на двамата подсъдими и на
частния обвинител за неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
При извършената служебна проверка на присъдата се установи, че при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсват основания за
отменяването й или изменяването й, поради което същата следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на настоящото въззивно производство, по време на което е бил осъществен
контрол по съществото на основния съдебен акт, настоящият състав намира, че няма пречка
да се произнесе и по молбата на защитата, с която е обжалвано и с която се иска да се
отмени определение № 27/11.07.2019 г., с което съставът на П.ския военен съд е присъдил
разноските за адвокатско възнаграждение, направени от частния обвинител, тъй като нямало
влязла в законна сила присъда. Действително редът за обжалване на определението по чл.
306, ал. 1, т. 4 от НПК е по глава ХХІІ и съставът на съда разглежда частната жалба в
закрито заседание, но след като по конкретната жалба не е било образувано частно
производство и след като същата е станала предмет на разглеждане в производството по
контрола на основния съдебен акт, резултатът от което е виден съобразно изложените по-
горе мотиви, настоящият състав намира, че няма пречка да се произнесе и по нея. От
материалите по делото е видно, че по повод молба на адв. Б.dash; повереник на частния
обвинител, за допълване на присъдата в частта за разноските, първоинстанционният съд се е
произнесъл по същото дело с отделно определение № 27/ 11.07.2019 г.. Видно е също така,
че направените разноски от частния обвинител – гр.л. С.Г.Д.за възнаграждение на
повереника му – адв. Б.са били поискани от него още с молбата за конституиране като частен
обвинител и в пледоарията в края на съдебното заседание. Действително в присъдата си
съдът е пропуснал да се произнесе по тези разноски. Във връзка с постъпило искане от
повереника и на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро от НПК и като е съобразил, че
разноските за платено адвокатско възнаграждение са били поискани, съставът на съда е
осъдил двамата подсъдими да заплатят на частния обвинител сумата от 1200 лева, като всеки
от тях да заплати по 600 лева. Действително нормата на НПК дава такава възможност
18
съставът на съда, отделно от присъдата, да се произнесе и с определение по отношение на
разноските по делото. С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че определение
№ 27/11.07.2019 г на П.ския военен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва с
настоящото решение да бъде потвърдено.
В хода на настоящото въззивно производство и във въззивното производство по внохд №
62/20219 г. на Военно-апелативния съд, решението по което е било отменено, са направени
разноски за възнаграждения на вещи лица и пътни пари на свидетели, за които общата сума
възлиза в размер на 838.09 лв. С оглед изхода на настоящото производство двамата
подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят така направените радзноски по двете
въззивни производства, като всеки подсъдим следва да бъде осъден да заплати по 419.05
лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Военно апелативния
съд.
Поради горното и на основание чл. 338 НПК, Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/04.07.2019 г. и Определение № 27/11.07.2019 г.,
постановени по НОХД № 121/2018 г. по описа на Военен съд - гр. П..
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК двамата подсъдими да заплатят
направените разноски по настоящото дело и по внохд № 62/19 г. на Военно-апелативния съд
общо в размер на 838.09 лв. или всеки подсъдим да заплати по 419.05 лева в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Военно-апелативния съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на
Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19