РЕШЕНИЕ

№1157

гр. П., 02.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Лили Добрева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №01776 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД .

             По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, ищеца К.И.К. с ЕГН:**********,***, е поискала да бъде  осъдена Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета – Вяра Церовска, да и заплати сумата от 22000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причиненото и увреждане –  следствие на фрактура на подбедрицата на левия крак. ведно със законната лихва, считано от 04.03.2018г., датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и да и заплати претърпените имуществени вреди в размер на 1648 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и осем лв../ лева, представляващи платени суми за консумативи и престой в болнично заведение, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2018г., датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.   

              В настоящето производство съдът е приел за разглеждане и предявен обратен иск от ОБЩИНА П. срещу третите лица помагачи по делото  Лиел Констракшън“ ЕООД, представлявано от В.Г.Р. - управител, ЕИК *********, с адрес гр.П. ул.“С.Ш.“ №**и „Зауба“ЕАД, представлявано от А.Х.Х., ЕИК *********, с адрес гр.София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ 48-50, в качеството им на членове на ДЗЗД П. Комунал, представлявано от В.Г.Р. - управител , ЕИК ********* и адрес за призоваване гр.П., ул.“С.Ш.“ №**с искане в случай, че евентуално бъде уважен иска на ищеца то третите лица помагачи по делото да бъде осъдено, да заплати на ответната община, сумите за които бъде осъдена Община П.

Община П., чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Третите лица помагачи по делото, чрез процесуалния си представител са оспорили предявените искове от ищеца, както и предявените обратните искове  по основание и размер, като молят същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

 Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намери следното:

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели С.И.Ц. и В.В.В.,  последните ценени по реда на чл.172 ГПК, на които съдът дава вяра, се установява, че на 04.03.2018г. около 18.00 часа, ищцата излязла със снаха си от жилище  в кв. Т.,бл**за да изхвърлият отпадъците и да отидат до близкия магазин. За да стигнат до контейнерите за смет следало да пресечат уличното платно. Огледалие се и след като се уверили, че няма движещи се автомобили тръгнали към контейнера, вървейки много бавно, тъй като снаха и била в напреднала бременност, а и уличното платно, което пресичали било заледено. Преди да стигнат до контейнера ищцата се подхлъзнала и левия и крака падна в дупка до шахта на уличното платно, огънал се в глезена, а тя паднала, като левия и крака се озовал под тялото и. Изпитала изключителна болка. Снаха и се стресна и започна да се опитва да я изправи, но тя не и позволила, заради състоянието, в което се намирала. Опитала да се изправи, но неуспяла. Снаха и се обадила на спешна помощ и на сина и свидетеля В..  През това време той дошъл и отново позвънил на Спешна помощ, където и в последствие била закарана за медицински преглед.

              Видно от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р М.П.М., което съдът възприема, се установява, че видно от медицинската документация ищцата е получила тежка фрактура на двете кости - тибия и фибула на лава подбедрица. Счупването е било в долната част над глезена, като фрагментите са били разместени по ширина и дължина със скъсяване на крайника. Вследствие това счупване са се увредили по-малки кръвоносни съдове, като се е получил голям оток с дифузен подкожен хематом в областа . Движенията и стъпването на крайника са били невъзможни. В момента на злополуката пострадалата е изпитала силни болки и страдания . След оказана първа помощ в СПО на МБАЛ - П. е постъпила за лечение в болница ,,СОФИЯМЕД” . Там е приета по спешност и е била поставена на директна скелетна екстензия за затегляне на крайника . Това е механизъм от игла прекарана през петната кост с поставена скоба и въженце с тежести . Така е престояла до извършването на операцията на 06.03.2018 г. През това време е била на легло без да става, което е било болезнено и мъчително за пострадалата. След проведеното оперативно лечение с поставянето на фиксиращия остеосинтезен материял и стабилизирането на счупванията, постепенно с времето болковия синдром е намалял. Първоначално постоперативно е търпяла по-силни болки и страдания. Първия месец след травмата е изпитвала силни затруднения в самообслужването си от битов и хигиенен характер и се е нуждаела от чужда помощ. За 2 месеца и половина не е стъпвала на оперирания крайник, като е търпяла неудобства от това. На 16.05.2018 г. отново е постъпиш в СОФИЯМЕД за оперативно отстраняване на проксималния статичен винт, като постоперативно отново е търпяла по-силни болки. След това е започнала да се придвижва с помощни средства. Видно от медицинската документация рентгенография от 11.06.2018 г. , данни за състояние след метална остеосинтеза по повод фрактура на тибия и фибула, като двете фрактури са в процес на калусообразуване т.е. фрактурата все още не била зарастнала. Имала е силно ограничени и болезнени движения в колянната и повече в глезенната става с отоци - видно от епикризата за проведена рехабилитация в СБР - Б. от 22.09.2018 г. до 29.09.2018 г. От извършената рентгенография на 15.10.2018 г. се установило, че фрактурите са зарастнали с наличие на остеопороза - разреждане на костното вещество . Това се дължало на обездвижването и по-слабото натоварване на крайника. Видно от ЛАК от 14.01.2019 г. ищцата има болничен лист за временна нетрудоспособност за състояние след счупването с остеопороза, отоци, болков синдром и ограничаване на движенията в глезенната става. От медицинската документация — епикриза от СБР Б. е провела отново ЛФК и физиопроцедури там от 26.03.2019 г. до 02.04.2019 г. заради болков синдром, отоци и ограничени движения в глезенната става. Обема на движения в глезена са били съответно — дорзалната флексия ( повдигане нагоре на стъпало ) в норма, плантарна флексия ( навеждане надоле на стъпалото ) 30 гр. при норма 45 гр. От извършената рентгенография на 15.04.2019 г.  Видно от документа фрактурите са напълно консолидирани с лекостепенна остатъчна деформация и лекостепенна краева остеопороза . Временната нетрудоспособност продължила до 13.05.2019 г. за общо до сега от 120 дни , като по думите на пострадалата предстои нов преглед.

                При извършения личен преглед, вещото лице установило, че счупването е зарастнало напълно. Походката е самостоятелна. Движенията са възстановени. Налице е все още персистиращ едем около глезенната област . Съобщава за болки при физически натоварвания с увеличаване на отока особено в края на деня . Вещото лице смятам, че все още е възможно да има подобни оплаквания, които за около 1-2 години би трябвало да отзвучат. Вещото лице установило постоперативни цикатрикси по предната страна на подбедрицата под капачката с дължина около 10 см. и два белега с дължини от по 2 см от вътрешната страна в горната част на подбедрицата , както и същите два белега от по 2см. от вътрешната страна в долната част на подбедрицата, като тези белези са с траен характер и представляват много лек козметичен дефект за тази област.

                Видно от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р Р.К., което съдът възприема, се установява, че К.И.К. с ЕГН: ********** към настоящия момент не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. При същата е налице остатъчна тревожно-депресивна и вегетативна симптоматика, вследствие на преболедуване от Разстройство в адаптацията. Налице е причинна връзка между подпроцесната злополука, предмет на делото, и наличната остатъчна тревожно-депересивна и вегетативна симптоматика при нея. Също така е са налице данни за преживяни негативни преживявания, вследствие на въпросната злополука, които се изразяват остатъчна тревожно- депересивна и вегетативна симптоматика.

 Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. От изложеното следва, че улицата на която е станала злполуката е общинска собственост, който факт е и безспорен в отношенията между страните по делото въпрос. Както бе посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта. В качеството на собственик на вещта Община П. е длъжна да поддържа в изправно състояние процесната улица и тротоара към нея. Понятието изправно състояние означава, че улицата и тротоара към нея следва да се поддържат в състояние годно за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци, включително и при зимни условия. Ирелевантно за предявения първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е дали Община П. ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на уличното платно и пешеходния участък, тъй като отговорността на възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.

                Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа на улицата в безопасно за придвижване на пешеходци състояние. Предвид обстоятелството, че ответникът като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за снегопочистване и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община П. за обезщетяване на причинените на ищеца вреди. Бездействието на натоварените от ответника лица по аргумент на чл. 45   , ал.2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Така обоснованият правен извод за осъществен фактически състав, придаващ на Община П. качеството лице, отговарящо на деликтно основание за причинените на ищцата вреди, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за зимно поддържане на улицата или с предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на юридическото лице ответник да сключи договор за поддържането на процесната вещ.

               Причинно – следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение от страна на Община П. и претърпените от ищцата вреди, се установява от приетото и неоспорено заключение по допуснатету съдебно – медицински експертизи и, показанията на цитираните по –горе свидетели.  

               Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.

                   От приетите и неоспорени от страните съдебно – медицински експертизи се установява, че ищцата е изпитвала много силни болки в първите дни след инцидента, и в първите дни след наложилите се оперативни интервенции. Възстановителният период е с продължителност над три месеца и към момента на изготвяне на експертизата е бил приключил. Установява се, че страданията на пострадалата все още не са отшумели напълно,  оплаква се от върза умора и оттичане в зоната на травмата, при студено време и натоварване ще се проявява болков синдром, който се очаква да отшуми напълно. Експертът разяснява, че в периода на възстановяване ищцата е изпитвала битови неудобства свързани с носенето на гипсова имобилицация за продължителен период. Изводите на вещото лице относно състоянието на ищцата непосредствено след инцидента  и във възстановителния период се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели. В резултат на инцидента ищцата  е претърпяла силен стрес, преминал в шок,  негативни преживявания вследствие на злополуката с остатъчна тревожно – депресивна и вегетативна симптоматика. Преживяла е психически стрес по време на инцидента, който е продължил няколко месеца. Към момента на изследването на психичното състояние на ищцата е било все още нестабилно, опитвала се е да преодолее част от създалите се трудности, но е бил ограничена в движението и самообслужването. Болките и преживените неудобства, зависимостта от други хора са я притеснявали и пречели за излизането и от депресивното състояние.

                Съдът като съобрази характера и интензитета на претърпените от ищцата болки, периодът на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията, възрастта и, както и че не са ангажирани доказателства вследствие на инцидента на ищеца да са причинени трайни увреждания намира, че справедливото обезщетение за претърпените от К.И.К. негативни изживявания възлиза на 10 000 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 22 000 лева исковата претенция се явява недоказана.

                По иска за имуществени вреди, съдът намира, че в случая е налице безспорно доказателство за извършен разход във връзка с лечението на ищеца /представени фотокопия от фактури и касови бонове /в размер на 1648,00 лв., която сума тя е заплатила за закупуване на консумативи, които са били използвани при лечението и. Предвид на това и тази вреда се явява в пряка и непосредствена връзка с настъпилото увреждане, поради което и ответника следва да обезщети и нея.

                Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД, до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 04.03.2018г. до окончателно изплащане на вземанията за неимищусмени и имуществени вреди.

             Предвид основателността на претенцията за заплащате на обезщетение за претърпени от  К.И.К. имуществени и неимуществени вреди вследствие на осъществен фактически състав на непозволено увреждане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че е налице процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД.

              По обратния иск с правно основание чл. 54 ЗЗД.

             Регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договор за изработка - кои работи са възложени и кога и как те са изпълнени и приети. Изпълнителят не отговаря пред възложителя само в случай, че той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия.

             В случая по делото се установява, че между ответника Община П., в качеството му на възложител, и ответниците по обратния иск  „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД, в качеството им на изпълнители под формата на консорциум, организиран като гражданско дружество ДЗЗД П. Комунал, по арг. чл. 276 от ТЗ във вр. с чл. 357 от ЗЗД, е възникнало договорно правоотношение, породено от сключен между тях договор № 173 от 28.10.2015 г., изменен с допълнително споразумение от същата дата, представляващ по правната си същност договор за изработка. Наличието на договорно правоотношение между страните е безспорно помежду им, а и същото се установява от представения по делото договор № 173 от 28.10.2015 г., въз основа на който Община П. е възложила на ответниците „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД да предоставят услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число снегопочистване, за срок от 60 месеца срещу заплащане на възнаграждение. Безспорно е също между страните, а и се установява от техническото предложение, представляващо неразделна част от договора съгласно чл. 1 от същия, че възложените на съдружниците в гражданското дружество - ответници по обратния иск, работи по зимно поддържане на улици, булеварди и други обществени места на територията на Община П., сред които е и улицата на която е станала злополуката и прилежащия към нея тротоар в град П., се осъществяват в периода от 01 ноември до **март, в зависимост от метеорологичните условия, и включват: механизирано обработване на улични платна чрез разпръскване на подходящи смеси; механизирано почистване от сняг на уличните платна и площади; механизирано почистване от сняг на централната пешеходна зона; ръчно обработване на тротоарите, подлези, надлези, спирки на МГК и други места за обществено ползване чрез разпръсване на смеси; ръчно почистване от сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед, което обхваща и тротоари, пешеходни зони и пешеходни пътеки; товарене и извозване на сняг.

  В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на работата е свързано с правното действие по одобрение на извършената работа, т. е. признание, че осъщественото зимно почистване съответства на възложеното с договора. Приемането е налице, когато възложителят е направил изрично изявление, че счита извършеното от изпълнителя за съобразено с договора. Приемането на работата без забележки преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения за неточно изпълнение. Следва да се отбележи, че бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа извършената работа и да направи възражения си преди приемане на работата, води до неблагоприятните последици по чл. 264, ал. 3 ЗЗД – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета.

По делото следва да се приеме, че общината е приела без забележки възложената работа по зимното поддържане на пътната настилка на процесния участък,  доколкото няма данни и не се сочат доказателства да са направени възражения и работата да не е била приета . По делото са представени ежедневни констативни протоколи за сметосъбиране и сметоизвозване, поддръжка чистотата на териториите за обществено ползване и подържане на чистотата на териториите за обществено ползване от които не може да се установи налице са били възражения, дали работата е била приета от общ.П.. Доколкото приемането на работата е задължение на възложителя - да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен за скрити недостатъци съобразно разпоредбата на  чл. 264, ал. 2 ЗЗД, то липсата на такива възражения е въведена от закона оборима презумпция за нейното приемане. Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в  чл. 264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за него - при липсата на възражения за неточно изпълнение в качествено отношение работата се счита за приета от възложителя и се преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения за неизпълнение. Щом общината намира, че работата е извършена съобразно договора, то не може впоследствие да претендира от изпълнителя обезщетението, което следва да заплати на ищеца по главния иск. Това налага извод за неоснователност на предявения обратен иск и като такъв следва да се отхвърли.  

             По разноските :

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Видно от приложените доказателства ищеца е сторил разноски в размер на 300.00 лева – депозити за приетите по делото два броя експертизи,  от които следва да се присъди сумата от 136.36 лева съобразно уважената част на исковите претенци.

              Съдът намира, че сторените от Община П. разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в производството възлизат на 150.00   лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

              Доколкото ищцата е била освободена от първоначално заплащане на държавна такса Община П., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 465.32 лева държавна такса по двата обективно съединени иска.

              Община П., следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Р.П., сумата от 879.44 лева, определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА и Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения.

             Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

                 

                ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A, да заплати на К.И.К. с ЕГН:**********,***, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 10 000.00 лева  представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ от причиненото и увреждане – фрактура на подбедрицата на левия крак, поради падане на заледен участък на улица на 04.03.2018г., както и да и заплати претърпените имуществени вреди в размер на 1648.00 лева, представляващи платени суми за консумативи и престой в болнично заведение, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2018г., до окончателното изплащане на сумите, както и 136.36 лева направени разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 22 000.00 лева неумущедсвени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

               ОТВЪРЛЯ предявения обратен иск от ОБЩИНА П. срещу третите лица помагачи по делото  Лиел Констракшън“ ЕООД, представлявано от В.Г.Р. - управител, ЕИК *********, с адрес гр.П. ул.“С.Ш.“ №**и „Зауба“ЕАД, представлявано от А.Х.Х., ЕИК *********, с адрес гр.София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ 48-50, в качеството им на членове на ДЗЗД П. Комунал, представлявано от В.Г.Р. - управител , ЕИК ********* и адрес за призоваване гр.П., ул.“С.Ш.“ №**с искане в случай, че евентуално бъде уважен иска на ищеца то третите лица помагачи по делото да бъде осъдено солидарно, да заплатят на ответната община, сумите за които бъде осъдена Община П..

               ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН:**********,***, да заплати на Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A  сумата 150.00 лева юрисконсултско възнагарждение съобразно отхвърлената част на исковите претенции .

              ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 465.32 лева, държавна такса по двата обективно съединени иска.

              ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A да заплати на адвокат Р.П., сумата от 879.44 лева, определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА и Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения.  

              РЕШЕНИЕТО по исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК е постановено при участието на „Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК ********* и  Зауба“ АД, ЕИК *********– трети лица-помагачи на страната на ответника по главния иск Община П. .

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

   Дата на обявявана на                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

  Решението 02.07.2019

  съд.д-тел:…………….

                         /Сн.Герасимова/