Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV-91 година 04.10.2018 град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански въззивен състав
На седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
2.ДИМАНА
КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА
Секретар
Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Узунова
въззивно
гражданско дело номер 1045 по описа за 2018 година ,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Със съдебно
решение № 338 от 28.02.2018г.,постановено по гр.д.№1081/2017г.по описа на
БРС,районния съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на К.Г.П. против Ж.В.М. за осъждането на
ответницата М. да заплати на ищеца П. сумата от 3 000 евро,представляваща
предоставен и паричен заем на 02.04.2011г.,ползван от нея за плащане на капаро
при сключването на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в
гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на
подаване на исковата молба- 13.02.2017г.,ОТХВЪРЛИЛ е и иска на К.Г.П. за
разделното осъждане на Ж.В.М. и „Уникредит Булбанк“АД да му заплатят сумата от
5 000 лева,представляваща стойността на извършените от ищеца П. подобрения
и ремонтни дейности в закупения от М. апартамент 72,находящ се в
гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,бл.76,вх.1 ет.12,изброени подробно в диспозитива на
решението,ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба-13.02.2017г. Със същото съдебно решение БРС е ОСЪДИЛ Ж.В.М. да заплати на
К.Г.П. сумата от 461 лева,с която неоснователно се е обогатила за негова сметка
чрез закупуване на водонагревател „Елдом Инвест“ на стойност 296 лева и
аспиратор на стойност 165 лева,от страна на П. в полза на М.,ведно със
законната лихва за забава върху горната сума,считано от датата на предявяване
на иска-13.02.2017г.до окончателното изплащане,като искът е ОТХВЪРЛЕН ЗА
ГОРНИЦАТА над уважения размер от 461 лева до пълния заявен размер от 803.99
лева или за закупения водонагревател на 05.01.2013г.за сумата 188.10 лева и
миялна машина „Индезит“ на 17.09.2012г.за сумата от 450.89 лева,ведно със
законната лихва за забава върху отхвърлената част,считано от датата на подаване
на исковата молба- 13.02.2017г.
С молба
вх.№16669 от 23.04.2018г. ищецът П. е направил ОТКАЗ ОТ ИСКА СИ предявен срещу
„Уникредит Булбанк“АД,като с определение № 31.08 от 24.04.2018г.,БРС е ПРИЕЛ
направения отказ от иска,обезсилил е решението си в тази част,включително и
досежно присъдените разноски и е осъдил
на основание чл.78 ал.4 ГПК ищецът П. да заплати на „Уникредит Булбанк“АД
сумата от 200 лева за направените по делото разноски.Определението не е
обжалвано в срок и е влязло в сила.
Недоволен
от съдебното решение е останал ищецът К.Г.П.,който го е обжалвал ИЗЦЯЛО ПО ОТНОШЕНИЕ
двата отхвърлени иска,обжалвал е решението и по третия иск в отхвърлителната му
част,като по подадената въззивна жалба е образувано в.гр.д.№1045/2018г.по описа
на БОС.
Решението в
частта,с която е уважен частично третият иск,предявен от П. против М. не е
обжалвано и е влязло в сила.
Във
въззивната жалба на първо място са наведени оплаквания,че БРС не е направил
разлика между двата иска- първият,произтичащ от неизпълнение на задължения по
заемно правоотношение и вторият за неоснователно обогатяване,като ги е
разгледал заедно и съединил кумулативно в общо разглеждане,макар в исковата
молба от 05.04.2017г.ищецът да е поискал разделното разглеждане на двата
иска.На следващо място са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението по иска с правно основание чл.240 ал.1 вр.с
чл.79 ЗЗД,като се сочи,че съдът не се е аргументирал по същество въз основа на
събраните по делото доказателства,в това число и свидетелски
показания.Въпреки,че са били доказани безспорно значимите в процеса релевантни
факти,БРС не е зачел съществени доказателства- представена разписка,подписана
лично от ищеца,която е нормативно предписания документ,писмено признаващ и
доказващ получаването на облагата от продавача Милен Митрев. Счита,че в това
облигационно правоотношение са спазени всички изисквания на закона,разписката
носи подписа на издателя,платен е дългът,падежа,страните и дата.Според
разписката възниква договорно заемно правоотношение—реален,консесуален,алеаторен
и формален договор.Името на ответницата е посочено в самата разписка не като
предоставяща задатъка,а то фигурира наред с получателя на престацията,именно от
това може да се направи обосновано предположение,че ответницата не е
предоставила сумата. Ако се направят изводи в тази посока,възникват много
въпроси - след като ответницата е изтеглила сумата 3 200 евро,присъствала
ли е при подписването на разписката и предварителния договор от
02.04.2011г.,защо не е положила подписа си върху разписката,а е подписала само
предварителния договор,а след като ищецът не е страна по договора,защо името му
фигурира в разписката.Смята,че съдът следва да даде отговор на тези въпроси при
обсъждането на спора по същество и постановяване на решението си,като има
предвид и факта,че не е било проведено насрещно доказване на
разписката.Счита,че районният съд не е изложил никакви аргументи по тези
въпроси,а само е заявил,че липсват доказателства ищецът и/или неговите родители
да са декларирали реализирани доходи през данъчната 2010г.В тази връзка се
сочи,че по делото са били представени доказателства-справки от имотния регистър
на Калинка и Георги Пейчеви,от които е било установено,че родителите на ищеца
по това време са извършили продажба на недвижими имоти и са реализирали
доходи,но това също не е било взето предвид от съда,който се е задоволил да
посочи само 2010г.,но не и годините преди и след този период.По това време
доходите от продажба на недвижими имоти са получавани не само по банков път,а
много често и в брой,какъвто е настоящия случай.Счита,че по този иск не следва
да доказва доходи,като съдът и тук е смесил предмета с иска по чл.55 ЗЗД.По
отношение на свидетелските показания на св.Милен Митрев,се е доказало
безспорно,че задатъкът от 3000 евро е бил платен от ищеца в плик на въпросната
дата и ответницата е присъствала,както и факта,че тези средства ищецът е
предоставил в заем на ответницата за срок от пет години,считано от датата на
подписване на разписката.Тези факти са потвърдени и от св.Боян Милев.Тези факти
съдът е игнорирал изцяло,а е формирал изводите си и е дал вяра на това,че не е
било установено майката на ищеца да е изтеглила предния ден сумата от
3 000 евро от банковата си сметка,във връзка с показанията на
св.Митрев,който е заявил,че е говорил с майката на ищеца и тя предния ден е
изтеглила пари и му ги дала,за да плати капарото.От това обаче според
въззивника не може да се прави извод,че буквално на предния ден са изтеглени
парите,защото те може да са изтеглени по-рано или въобще да са били налични,а
съдът е отдал голямо правно значение на този факт,игнорирайки всички
останали.Изводите си съдът е изградил и въз основа на факта,че на
02.04.2011г.ответницата е изтеглила кредит 3 000 евро,като
обстоятелството,че е била предадена от нейно име на продавачите чрез
пълномощника им не означава,че и е била дадена в заем от ищеца. Посочва,че този
извод също поражда много въпроси,на които съдът не е дал отговор- откъде са
били изтеглени парите,кога и в колко часа,тъй като сделката се е състояла в
гр.Царево в апартамента на продавача и липсата на отговор дава основание за
твърдение,че тази сума е изтеглена за други разходи. Намира за абсурдно
твърдението на съда,че сумата е била предадена от името на ответницата на
продавачите чрез пълномощника им,но това не означавало,че е дадена в заем.
Такава аргументация намира за недопустима,тъй като по делото няма
доказателства,от които да се установява подобно предаване на пари,а в такъв
случай тя би следвало да е подписала разписката.
По
отношение на иска за неоснователно обогатяване и кумулативно съединения иск за
вещите въззивникът намира решението на БРС за неправилно,незаконосъобразно и
необосновано. Счита,че съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца,тъй
като ако се приеме,че съдът се е произнесъл по претенцията за заплащане по
предоставените фактури,то защо не се е произнесъл по иска за извършените
ремонтни дейности с личен труд,които ищецът е поискал кумулативно.Посочва,че
съдът е предоставил изключително голям кредит на доверие на показанията на
майката на ответницата,макар тя да е заинтересована,като са изложени доводи за
много изтеглени кредити от ответницата,но не е взет предвид факта,че тези
кредити са изцяло усвоени по закупуването на въпросното жилище. Жилището е
закупено изцяло с кредити,а усвоените средства са крайно недостатъчни,за
състоянието,в което се е намирало жилището тогава. Ако е заплатила 2 800
евро на купувача,както и нотариалните такси по прехвърлянето,ипотеката,местния
данък и т.н.,става ясно,че средствата са крайно недостатъчни и вероятно
изтегления кредит от 3 200 евро е бил предназначен за заплащането на тези
такси. Неправилни са изводите на съда,че от реализираната висока заплата са
извършени последвалите ремонти,защото след подписването на договора с банката
не са оставали средства.Намира за недопустими изводите на съда за това,че е възложител
по някои от договорите не установява,че плащането е извършено с негови лични
средства.В тази връзка посочва,че като страна по договорите за ищеца биха
възникнали неблагоприятни последици в случай на неизпълнение.По отношение на
св.Митрев и св.Милев съдът не е изложил доводи,макар в техните показания да са
били възпроизведени впечатления от процеса на продажбата и извършените ремонтни
дейности и подобрения. Независимо от това,че и тримата свидетели са заявили
факта,че ищецът и родителите му предоставят хотелиерски услуги в къща за гости
в гр.Царево и са реализирали доходи от тази дейност,съдът не се е обосновал по
този въпрос,независимо от представените договори с туроператори,а е направил
заключението си въз основа на показанията на св.Милев,който е заявил,че не знае
чии са били средствата,но е пропуснал да обсъди факта,че този свидетел е
възприемал лично,че всички плащания извършва ищецът,както и че той е извършил
ремонта на жилището. По отношение на противоречие относно извършени СМР,което
съдът е посочил,въззивникът счита,че няма как да помни по памет точно преди 5
години кога е подписвал въпросните договори,включително и след насрещното
доказване за съществуваща фирма „Соларис“. Намира,че по отношение на извършения
ремонт съдът не е подходил обективно на процеса на изпълнение,като се вземе
предвид,че не всички ремонтни работи са извършвани от фирми,а голяма част е
извършил лично ищецът.
По
отношение на иска за сумата 803.99 лева,счита,че в отхвърлителната част
решението е незаконосъобразно,тъй като е представил доказателства за закупуване
на всяка една вещ с касов бон,гаранция и адрес на доставка –адреса на жилището
на ответницата.
Решението е
оспорено и в частта досежно присъдените в полза на ответницата разноски,като се
сочи,че тя е имала двама адвокати и съдът незаконосъобразно е присъдил разноски
за двамата адвокати,като не е уважил и възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Отправеното
до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БРС в частта,с която е
отхвърлен искът с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и уважаване на исковата
претенция. По отношение на иска за неоснователно обогатяване и кумулативно
съединения с него иск за заплащане на сумата 803.99 лева моли решението на БРС
да бъде обезсилено като недопустимо,постановено по непредявен иск и делото да
се върне на БРС за ново разглеждане.При условията на евентуалност моли
решението в тази част да бъде отменено и исковете- уважени изцяло или отчасти.
Срещу
въззивната жалба е постъпил писмен отговор от ответницата М.,в който е заявено
становище за неоснователността и,а възраженията на въззивника –за
неоснователни.Посочва,че съдът е обсъдил всички събрани по делото
доказателства,въз основа на които е направил правилен и обоснован извод,че нито
ищецът,нито родителите му са разполагали със средства,за да може той да
предостави на ответницата заем от 3 000 евро и да извърши ремонт със свои
средства в размер на 5 000 лева.Намира съображенията във въззивната жалба
за голословни и неподкрепени от събраните доказателства по делото,не са
изтъкнати и допуснати нарушения при постановяване на съдебното решение.В
жалбата се поставят различни въпроси,които нямат нищо общо с обоснованите
мотиви на решението.Моли решението на БРС да бъде потвърдено като
правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
Доказателствените
искания на въззивника са оставени без уважение от съда.
В съдебно заседание въззивникът П. се явява лично,
поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства.
Въззиваемата М.,редовно уведомена не се
явява.Представлява се от адв.В.,който оспорва въззивната жалба. Не сочи нови
доказателства.
При служебната проверка по реда на чл.270 ГПК въззивният
съд намери атакуваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на
въззивната жалба съдът намери следното:
Пред районния съд ищецът е предявил следните искове:
-Иск с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.240 ЗЗД
. Ищецът е твърдял,че между него и
ответницата съществува облигационно правоотношение по договор за паричен заем
от 02.04.2011г.,по силата на който П. е
предоставил на М. сумата от 3 000 евро,равняващи се на сумата 5 850 лева,като е заплатил на
продавачите по предварителния договор за продажба на апартамент в гр.Бургас
дължимия от М. задатък в размер на 3 000 евро.Твърдял е,че в разписката за
заплащане на задатъка от 02.04.2011г.е удостоверено,че сумата е заплатена от
него,а купувач по предварителния договор и задължено лице е М..Заявил е,че
между него и М. е имало устна уговорка тя да му върне сумата в срок от пет
години от подписване на разписката- до 02.04.2016г. и двамата да съжителстват в
жилището.Твърдял е,че след отправена от него покана на 11.04.2016г. М. е
отказала да му върне сумата под предлог,че не разполага със средства.
- Иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД- за осъждане на ответницата
да му заплати сумата от 5 000 лева,с която се е обогатила неоснователно за
негова сметка.Твърдял е,че тази сума е вложена в извършени от ищеца подобрения
и ремонтни дейности в апартамента,собственост на ответницата,които е изброил в
допълнението на исковата молба от 05.04.2017г.
- Иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД- за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 803.99 лева,представляваща левовата
равностойност на закупени от ищеца движими вещи- водонагревател „Елдом Инвест“
на стойност 296 лева,аспиратор на стойност 165 лева,водонагревател „Елдом
Инвест“ на стойност 188 лева и миялна машина „Индезит“ на стойност 450.89 лева.
Във второто уточнение на исковата молба ищецът изрично е
заявил,че сумата от 3 000 евро претендира като дължима от ответницата по договор за заем,претендира левовата
равностойност на движимите вещи,тъй като М. е отчуждила голяма част от тях,а по
отношение на претенцията за ремонтните работи и подобренията в апартамента е
заявил,че те възлизат на по-голяма стойност от претендираната от него,но
претенцията му е за 5 000 лева.
В първото уточнение на исковата молба от
05.04.2017г.ищецът е заявил,че исковете за неоснователно обогатяване са два и
се предявяват в режим на разделност,като
моли съдът да се произнесе по двата иска.
При така заявените и
конкретизирани след две уточнения искови претенции,БОС намира,че правилно и
законосъобразно районният съд се е произнесъл по трите предявени иска. Ищецът
не е заявявал,че исковете с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД предявява при
условията на евентуалност спрямо иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с
чл.240 ЗЗД,нито е заявявал,че двата иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД са
предявени при условията на евентуалност един спрямо друг. Извършените СМР /въз
основа на сключени договори или с личен труд на ищеца/ и подобрения са изброени
в първото уточнение на исковата молба и същите са разгледани от БРС. В тази
връзка оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на съдебното решение
БОС намери за неоснователни.
В отговора на исковата молба
ответницата е оспорила предявените искове,като е твърдяла,че между нея и ищеца
няма сключен договор за заем,а сумата от 3 000 евро е заплатила със
средства,получени по договор за потребителски кредит. Направено е и възражение
за изтекла погасителна давност. Претенцията за неоснователно обогатяване с 5 000
лева,ответницата е оспорила като неоснователна,с твърдения,че ремонти в
апартамента са правени само през 2011г.,след закупуването му,а средствата за
тях е давала М.. Ищецът не е желаел да придобива имот съвместно с ответницата
по време на фактическото им съжителство и никога не е считал,че апартаментът е
могъл да бъде и негов,поради което не е имал и основание да прави ремонти в
чужд имот. Твърдяла е,че във връзка с извършването на ремонта е изтеглила още
два кредита през 2011г.,за да може да извършва плащанията,а по това време
ищецът е бил студент и не е разполагал със средства,за да извършва ремонт в
нейното жилище. В подкрепа на твърденията,че ремонтните работи са приключили до
края на 2011г.,ответницата е посочила и факта,че на 24.12.2011г.се е родила
дъщеря им Камелия и тогава ремонтите са приключили,за да може детето да бъде
гледано при нормални хигиенични условия. Оспорила е относимостта на част от
представените от ищеца документи- фактури,касови бонове,тъй като те са издавани
на ЕТ “К.П.“,а други- на трети лица или са без подписи и имена на
продавачите,поради което са и неотносими към спора.По претенцията за движимите
вещи ответницата е заявила,че ищецът през 2016г.си е взел всички вещи,които
счита за свои- хладилник,бойлер,единия водонагревател и др.,а посочените в
исковата молба вещи е оставил,защото те не са негови.
По иска с правно основание
чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.240 ал.1 ЗЗД въззивният съд намери следното:
Правилно и законосъобразно БРС
е приел,че от доказателствата,събрани по делото не може да се направи извод за
съществуването на заемно правоотношение между ищеца и ответницата. Тъй като
сумата е в размер над 5 000 лева,съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК установяването на договора за заем принципно
не е допустимо да се доказва със свидетелски показания. От съдържанието на
разписката от 02.04.2011г.действително се установява,че П. е предал на
продавачите по предварителния договор сумата от 3000 евро-авансово плащане/задатък/
по предварителния договор,сключен между тях и М..Никъде обаче в разписката не е
упоменато задължение на М. да върне сумата на П.,нито са представени други
писмени доказателства,които биха могли да обосноват извод,че ищецът е предоставил
на ответницата тази сума в заем,като тя е поела задължение да му я върне в
посочения в исковата молба срок. Обстоятелството,че ищецът е предал сумата на
продавачите по предварителния договор и името му фигурира в разписката, също не
може да бъде тълкувано в насока,че предадената сума е негова лична или
предоставена от родителите му,че я е предоставил в заем на М. и тя се е задължила да му я върне в петгодишен
срок.
Дори да се приеме,с оглед
безспорния по делото факт,че ищецът и ответницата са живели на семейни начала
към този момент и са очаквали дете, че следва да приложи изключението на чл.164
ал.1 т.3 ГПК относно възможността за установяване на договори,сключени между
съпрузи със свидетелски показания, то БОС намира,че въз основа на показанията
на св.Митрев и св.Милев не може да се направи безспорен и категоричен извод,че
между П. и М. е бил сключен договор за заем. Показанията на св.Милев са твърде
общи,той преразказва факти,които му е споделил ищецът. Този свидетел не е
присъствал при сключването на твърдения договор за заем между ищеца и
ответницата,нито на водени между тях разговори и дори не е познавал
ответницата. От показанията на
св.Митрев,който е продавач по предварителния договор,сключен с М. и е подписал
разписката, също не могат да бъдат
извлечени безспорни факти,които да дават основание на съда да направи извод,че
между П. и М. е сключен договор за заем за процесната сума с посочените в
исковата молба параметри. Свидетелят е заявил,че К.П. му е предал сумата от
3 000 евро,представляваща капарото по предварителния договор и е подписал
разписката,а М. е присъствала при предаването на сумата. Посочил е,че П. му е
казал, че сумата е предоставена от майка му, която я е изтеглила от банката
предния ден и че я дава в заем на М., но не си спомня какво е казала М.. В тази
връзка правилно БРС е приел,че по делото не са били ангажирани доказателства
майката на ищеца да е теглила такава сума от банка непосредствено преди датата
на сключване на предварителния договор, поради което се налага извод, че
изявлението на ищеца,направено пред свидетеля Митрев относно произхода на
сумата,предадена му като капаро по предварителния договор не кореспондира с
установените факти. От друга страна,по делото е установено безспорно,че
ответницата е получила на 01.04.2011г. –т.е.един ден преди сключването на
предварителния договор потребителски кредит в размер на 3 000 евро-
съответстващ на размера на задатъка/вж.договор за потребителски кредит от
31.03.2011г.за 3 200 евро и разписка за получаване на сумата от
01.04.2011г.от „Уникредит Булбанк“ АД/.Неоснователни са и доводите на
въззивника,че тази сума ответницата е използвала за заплащане на нотариални такси
и местен данък,тъй като окончателният договор е сключен с нотариален акт № 87
т.І рег.№1774 дело №74 от 21.04.2011г.на нотариус Надежда Маркова,а един ден
преди извършването на нотариалната сделка- на 20.04.2011г. М. е сключила с
„Уникредит Булбанк“АД договор за кредит овърдрафт,представен като доказателство
по делото, с размер на кредита 2 200 лева-сума,напълно достатъчна за
заплащане на нотариалните такси и местния данък съобразно продажната цена на
апартамента от 28 000 евро. Св.Митрев няма спомен какво е казала М. след
като П. е заявил в нейно присъствие, че сумата 3 000 евро му е предоставена от майка му, а той я
предоставя в заем на М.. Свидетелят не дава показания да е възприел насрещно
волеизявление на М.,че тя действително
се е договорила с П. да и предостави процесната
сума от 3 000 евро в заем и се задължава да му я върне в срок от
пет години. При това положение,въззивният съд намира,че и от показанията на
този свидетел не могат да бъдат извлечени факти,които безспорно и несъмнено да
установяват,че между ищеца и ответницата е бил сключен договор за заем за
сумата от 3 000 евро. От друга страна,ответницата е провела успешно насрещно доказване на твърденията си,че е
разполагала с необходимите средства да заплати задатъка от 3 000
евро,продажната цена на апартамента,както и дължимите по сделката нотариални
такси и местен данък,представяйки писмени доказателства- договори за
потребителски кредит,ипотечен кредит и кредит овърдрафт, чиито размери
съответстват изцяло на размера на
необходимите суми за заплащане на горните задължения,налице е и пълно
хронологично съответствие между момента на получаване на кредитите и момента на
плащанията. При това положение,правилно БРС е кредитирал и показанията на
майката на ответницата св.М.,тъй като при преценката на съда по чл.176 ГПК се
налага извод,че твърденията и относно произхода на средствата за задатъка
кореспондират с представените писмени доказателства. По гореизложените съображения
въззивният съд намери,че предявеният иск правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с
чл.240 ал.1 ЗЗД правилно и законосъобразно е бил отхвърлен от БРС и решението
му в тази част следва да бъде потвърдено.
По основателността на иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД- за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева,с която се е
обогатила неоснователно за негова сметка БОС намери следното:
БОС не споделя становището на
БРС, че предявеният иск е неоснователен и недоказан изцяло,тъй като ищецът не е
доказал,че е извършил ремонтните дейности и плащанията по сключените договори
със свои лични средства или със средства,предоставени от родителите му. В
доклада си по чл.140 ГПК районният съд е разпределил правилно доказателствената
тежест по предявените искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД,но при обсъждане
на събраните по делото доказателства неправилно е приел,че в тежест на ищеца е да
докаже и произхода на средствата,с които са извършвани различните плащания.
В тежест на ищеца по този иск е да докаже,че в
апартамента са били извършени посочените от него СМР и подобрения, както и че
той е извършвал плащания по сключените договори, а в тежест на ответницата е било
да докаже, че не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца с въвеждане на
насрещни на твърдените от ищеца факти правоизключващи или правопогасяващи
възражения.
По отношение на представените
договори,касови бонове и фактури БОС намира за необходимо да внесе повече
конкретика,предвид оплакванията
във
въззивната жалба,тъй като районният съд е коментирал представените писмени
доказателства по-обобщено.
Представен е договор от
03.05.2014г.,сключен между ищеца и „Кипро“ООД за проектиране,изработка и монтаж
на изделия,съгласно приложена спецификация срещу възнаграждение от 111 лева.
Какви са изделията,монтирани ли са в апартамента и платено ли е
възнаграждението не са представени доказателства. При това положение,БОС
намира,че не е доказано твърдението на ищеца,че тази сума е заплатил за
щори,монтирани в апартамента,собственост на ответницата.В тази част искът се
явява неоснователен и недоказан,както е приел и БРС.
Представен е договор от
30.06.2014г. сключен между ищеца П. и
„Соларс 75“ЕООД с предмет изработка и монтаж на ПВС вратопрозорец и ал.врата за
баня и комарник -врата в процесния апартамент,с цена 1040 лева, авансова вноска от 540 лева и доплащане след
монтажа. Ответницата е навела в отговора на исковата молба насрещно
твърдение,че тези подобрения в апартамента са били извършени през 2011г.,а не
през 2014г.,но не е представила насрещни доказателства за закупени и монтирани
ПВС вратопрозорец ,алуминиева врата за баня и комарник-врата през 2011г. Обстоятелството,че
понастоящем изпълнителят по договора „Соларс 75“ЕООД не е намерен на
адреса,вписан в ТР не може да обоснове извод за недоказаност на иска в тази му
част. При това положение,въззивният съд намира,че предявеният иск в тази част е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Представените стокови разписки
с доставчик „Лотос трейдинг“ООД за закупувани различни части-
дръжки,закачалки,ъглови сглобки и др.са неотносими към спора,тъй като получател
е ЕТ“К.П.“.Фактура от 18.07.2011г.с издател „Деплан“ООД също е неотносима към
спора,тъй като получател е „Русти 98“ЕООД. Стокова разписка от 04.06.2011г.също
е неотносима към спора,тъй като липсва име на клиент. Представените стокови
разписки и касови бонове/л.30 до л.54/ също не могат да бъдат отнесени към
спора и въз основа на тях да бъде направен извод,че закупуваните материали са
вложени в апартамента,собственост на ответницата.Ето защо въззивният съд
намира,че правилно БРС е отхвърлил иска в тази му част,тъй като ищецът не е
доказал,че закупените материали с тези
платежни документи са вложени в ремонта на апартамента.
Не са ангажирани доказателства
относно стойността на извършени СМР,описани в уточнението на исковата молба-
подмяна на ел.инсталация на стойност 300 лева,подмяна и изграждане на ВиК
инсталация на стойност 300 лева,шпакловка и боядисване на стени с латекс на
стойност 500 лева,окачен таван на баня на стойност 200 лева,подмяна на
санитарен фаянс на баня и коридор на стойност 700 лева,подмяна на подова
настилка ламинат на стойност 380 лева и изработка на кухненски бокс и вграден
гардероб на стойност 2 450 лева. Ангажирани са свидетелски показания,че
ищецът е извършвал някои СМР в апартамента със свой личен труд или с помощта на
свои приятели,но тези показания са твърде общи и въз основа на тях съдът не
може да формира извод за основателността на твърденията на ищеца,че стойността
им възлиза на посочените в исковата молба/първо уточнение/суми. Не са
ангажирани доказателства какви точно СМР са извършени в апартамента и каква е
стойността на вложените средства,труд и материали. Ето защо исковата претенция
в тази и част следва да бъде отхвърлена като недоказана,както е приел и БРС.
Представен е документ за монтаж на три интериорни врати на
21.07.2011г. в процесния апартамент, с обща стойност 1063 лева,като е
отразено,че сумата е платена и фигурира подпис на ищеца,като лицето,заплатило
сумата.В тежест на ответницата по делото е било да докаже,че средствата,с които
са заплатени тези три врати са били нейни или че ги е възстановила на
ищеца,което обаче не е сторено. Основателно обаче се явява възражението на ответницата
за погасяване на вземането на ищеца по давност,тъй като плащането и монтажа са
извършени на 21.07.2011г.,а искът е предявен след изтичане на петгодишния
давностен срок- на 13.02.2017г. Нормата на чл.114 ЗЗД гласи,че давността
започва да тече от момента,в който вземането е станало изискуемо.В случая,тъй
като исковата претенция е за неоснователно обогатяване,то приложение намира
ППВС № 1 от 28.05.1979г.,съгласно което давността започва да тече от деня на
получаването на престацията.Правилно искът е отхвърлен в тази му част от
районния съд,тъй като вземането е погасено по давност.
Представен е договор за изработка № 125 от 07.06.2011г.сключен между
ищеца и „Промис“ЕООД с предмет изработка,доставка и монтаж на топлоизолационна
система в апартамента на стойност 960 лева,както и две квитанции,удостоверяващи
извършено плащане на сумата от ищеца П..Неправилно районният съд е приел,че е
налице противоречие между твърденията на ищеца относно времето на извършване на
външното саниране и поставянето на щорите с данните в представените от него
писмени доказателства. В първото уточнение на исковата молба ищецът е
посочил,че външното саниране е извършено по договора с „Промис“ЕООД в периода
от 07.06.2011г.до 07.07.2012г.,като е представил договора и доказателства за
плащането. Неоснователно и недоказано е обаче твърдението на ищеца,че
санирането е продължило една година- до 07.06.2012г. Съгласно чл.5 от договора
изпълнителят се е задължил да извърши монтажа до 17.06.2011г.,а плащанията са
извършени от ищеца съответно на 07.06.2011г.и на 10.06.2011г. При това
положение,основателно се явява възражението на ответницата за погасяване на
вземането на ищеца по давност,тъй като петгодишният давностен срок е изтекъл
най-късно на 17.06.2016г./датата,която е посочена в договора като краен срок за
монтажа на топлоизолацията/. Правилно искът е отхвърлен в тази му част,тъй като
вземането е погасено по давност.
Представен е договор от
26.03.2012г.сключен от ищеца със „Солис“ЕООД за монтаж на щори в апартамента на
стойност 127.50 лева,като в договора
е посочено,че се заплаща капаро 70 лева,доплащането е 57.50 лева,а общо
стойността е 127.50 лева. По отношение
на щорите също неправилно БРС е приел,че е налице противоречие между
твърденията на ищеца и представените писмени доказателства- в уточнението на
исковата молба се твърди,че щорите са закупени на 03.04.2012г.,което
съответства на данните в представената касова бележка за доплащане на 57.50
лева от тази дата.Ответницата не е ангажирала доказателства,че тези щори не са
били монтирани в апартамента,нито доказателства да е заплатила на ищеца тяхната
стойност.При това положение,предявеният иск в тази му част се явява основателен
и доказан и също следва да бъде уважен.
Водим от горните мотиви,БОС намери,че решението
на БРС,отхвърлящо тази искова претенция до размера от 1167.50 лева/1040 лева,заплатени от ищеца за закупени
и монтирани в апартамента на ответницата ПВС вратопрозорец и ал.врата за баня и
комарник –врата съгласно договор от 30.06.2014г.и 127.50 лева,заплатени от
ищеца за закупени и монтирани в апартамента на ответницата щори съгласно
договор от 26.03.2012г./,следва да бъде отменено, като предявеният иск да се
уважи до този размер, а в останалата отхвърлителна част- до претендирания
размер от 5 000 лева, решението на БРС
следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.От представените от ищеца писмени доказателства се
установява,че той е сключил двата договора като възложител,заплатил е
договорената с изпълнителите цена за доставката и монтажа на гореописаните вещи
в апартамента,собственост на ответницата.Ответницата не е провела успешно
насрещно доказване на твърденията си,че ПВС вратопрозорец,ал.врата за баня и
комарник-врата са били монтирани в апартамента и през 2011г.и че тя е заплатила
стойността им и монтажа им и респективно-че през 2014г.такива ремонтни работи и
подобрения не са извършвани в жилището и,защото не е имало необходимост от тях.
По отношение на щорите не е навела никакви насрещни твърдения и съответно- не е
ангажирала доказателства,че такива щори не са монтирани в жилището и през
2012г. или че тя е заплатила тяхната стойност и монтаж.При това положение
въззивният съд намира,че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на
ищеца и респективно той е обеднял със сумите,които е заплатил за доставката и монтажа на
горепосочените вещи, в апартамента,собственост на ответницата.
По иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД - за
осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 803.99 лева,представляваща левовата равностойност на закупени
от ищеца движими вещи- водонагревател „Елдом Инвест“ на стойност 296
лева,аспиратор на стойност 165 лева,водонагревател „Елдом Инвест“ на стойност
188 лева и миялна машина „Индезит“ на стойност 450.89 лева въззивният съд
намери следното:
Този иск е уважен частично от
БРС- за сумата от 461 лева,с която ответницата неоснователно се е обогатила за
сметка на ищеца чрез закупуване на водонагревател „Елдом Инвест“ на стойност
296 лева и аспиратор на стойност 165 лева, ведно със законната лихва за забава
върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска-13.02.2017г.до
окончателното изплащане. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Въззивната жалба е подадена срещу решението в
отхвърлителната му част- ЗА ГОРНИЦАТА над уважения размер от 461 лева
до пълния заявен размер от 803.99 лева или за закупения водонагревател на 05.01.2013г.за сумата 188.10 лева и миялна машина
„Индезит“ на 17.09.2012г.за сумата от 450.89 лева,ведно със законната лихва
за забава върху отхвърлената част,считано от датата на подаване на исковата
молба- 13.02.2017г.
БРС е
отхвърлил иска в горепосочената му част,като е приел,че по отношение на
водонагревателя няма кореспонденция между твърденията на ищеца относно времето
на закупуването му- 15.01.2013г.с данните от гаранционната карта-
23.10.2012г.,няма кореспонденция и между твърденията на ищеца относно стойността
на закупена съдомиялна „Индезит“ с данните от гаранционната карта,в която е
посочено,че е закупен артикул с марка „Индезит“,без да е ясен вида му,но на
стойност 503.43 лева,а не на стойност 450.98 лева,както е твърдял ищецът.
Въззивният съд споделя мотивите на БРС,като също счита,че констатираното
противоречие между твърденията на ищеца с данните от представените от него
писмени доказателства води до извод,че предявеният иск е недоказан в тази му
част. Решението следва да бъде потвърдено и в тази част като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода от спора след
въззивното обжалване, право на присъждане на разноски във въззивното
производство имат и двете страни,съразмерно на уважената и отхвърлена част от
въззивната жалба. Въззивникът П. е направил разноски в размер на 224.21 лева
държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение на адв.Шиварова.
Въззиваемата М. е направила разноски в настоящото производство- 800 лева
разноски за адвокатско възнаграждение на адв.В.. Възражения за прекомерност не
са направени,но както съдът посочи по-горе,по отношение на адвокатското
възнаграждение в първата инстанция,размерът на адвокатските хонорари не е
прекомерен. В полза на въззивника П. съдът присъжда разноски в размер на 82
лева ,а в полза на въззиваемата М. разноски в размер на 720 лева.
Със свое определение,постановено
по реда на чл.248 ал.3 ГПК от 03.10.2018г. въззивният съд е потвърдил като
правилно и законосъобразно определението на БРС,с което е оставено без уважение
искането на ищеца П. за изменение на решението на БРС в частта за разноските.
Предвид частичното уважаване на предявен от ищеца П. иск с правно основание
чл.59 ал.1 ЗЗД е налице различно законно
основание за въззивния съд да отмени частично
решението на БРС в частта,с която са присъдени разноски в полза на
страните. Частичното уважаване на исковата претенция до размера от 1167.50 лева
съобразно правилата на чл.78 ГПК предпоставя редуциране на размера на
разноските,присъдени в полза на ответницата М.с решението на БРС и увеличаване
на размера на разноските,присъдени в полза на ищеца П..
Пред БРС ищецът е направил разноски
в общ размер на 484 лева,а ответницата- разноски за адвокатско възнаграждение
на един адвокат –адв.Николова в размер на 800 лева. В полза на ищеца П. следва
да се присъдят още 24.08 лева/присъдени са му 24.32 лева/ разноски,направени в
първоинстанционното производство,а присъдените в полза на ответницата М.
разноски да се редуцират на 720 лева/присъдени са и 789.33 лева/. Предвид
гореизложеното, решението на БРС следва да бъде отменено и в частта досежно
присъдените разноски в полза на ответницата М. над размера от 720 лева до
присъдения и размер от 789.33 лева.
Мотивиран от гореизложеното
Бургаският Окръжен Съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно
решение № 338 от 28.02.2018г., постановено по гр.д.№1081/2017г.по описа на БРС в ЧАСТТА,с която районният
съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от К.Г.П.с ЕГН- ********** против Ж.В.М.С ЕГН-********** иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответницата М. да заплати на ищеца П. сума до
размера от 1167.50 лева,съставляваща част от общо претендираната от ищеца сума по
този иск от 5 000 лева, представляващи стойността на извършените от ищеца П.
подобрения и ремонтни дейности в закупения от М. апартамент 72,находящ се в
гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,бл.76,вх.1 ет.12 ,ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба-13.02.2017г.,както и в ЧАСТТА,с която в
полза на ответницата Ж.В.М. са присъдени разноски над размера от 720 лева до
присъдения размер от 789.33 лева,като вместо него в отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на
основание чл.59 ал.1 ЗЗЗ Ж.В.М.С ЕГН-********** да
заплати на К.Г.П.с ЕГН- ********** следните суми:
-Сумата 1040 /хиляда и
четиридесет/лева- заплатена от ищеца К.Г.П.
съгласно договор от 30.06.2014г.,сключен между П. и „Соларс 75“ЕООД за закупени и монтирани в
апартамента,собственост на ответницата М.,*** на: ПВС вратопрозорец,алуминиева врата
за баня и комарник –врата и
-сумата 127.50/сто двадесет и седем
лева и петдесет стотинки/лева заплатена от ищеца К.Г.П., съгласно
договор от 26.03.2012г.,сключен между ищеца и „Солис“ЕООД за закупени и монтирани в
апартамента,собственост на ответницата М.
*** щори или общо сумата
1167.50/хиляда сто шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/лева, с която
сума ответницата Ж.В.М. се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца К.Г.П..
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 338 от 28.02.2018г., постановено по гр.д.№1081/2017г.по описа на БРС
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Г.П.с ЕГН- **********
да заплати на Ж.В.М.С ЕГН-********** сумата от 720/седемстотин и двадесет/ лева
разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА Ж.В.М.С ЕГН-********** да заплати на К.Г.П.с ЕГН- ********** сумата
от 24.08/двадесет и четири лева и осем стотинки/ лева допълнително разноски, направени
в първоинстанционното производство и сумата от 82/осемдесет и два/лева разноски
във въззивното производство.
Решението в частта,с която се
потвърждава решението на БРС по иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.240
ал.1 ЗЗД подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния Касационен Съд на Република България, а в останалата
част е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: