Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 18220 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от С.Ж.Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане
ответниците С.Х.Г.,
ЕГН ********** и В.Х.Г., ЕГН ********** да й заплатят солидарно сумата от 3 700 лева, представляваща
обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания - удар в горната част на главата /темето/, в лявата част на лицето, нанесен
удар в областта на срамната кост на 09.06.2010г., обусловили в съвкупност
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законна лихва
считано от датата на увреждането 09.06.2010г., на осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с
чл. 52 ЗЗД до окончателното погасяване на задължението.
Ищцата твърди, че на 09.06.2010г.
около 20ч. на междустълбищната площадка пред дома й на адрес ***била нападната от ответниците.
Започнали да я удрят. С.
я ударил пръв в горната част на главата /темето/, удара бил нанесен с юмрук и
изключително силен. Последващ удар й бил нанесен в лявата част на лицето от В.,
вследствие на което се появило кръвонасядане в лявото око, кръвонясядане по
лявото слепоочие, също така й била компрометирана зъбна протеза в лява горна
част. Излага, че трети удар й бил нанесен от С. в областта на срамната кост,
след което ответника се държал за опора
в парапета и това направило ударите по силни.
При нанасянето на тези удари ищцата твърди, че се е изпуснала, което
било забелязано по - късно от полицаите и децата й. Побоят бил придружен от
множество обиди и заплахи.
След като се появила майката на
ответниците, последните преустановили действията си. Пристигнала полиция. ВРП
отказала да образува наказателно производство, поради което ищцата подала
тъжба, по която било образувано дело срещу ответниците. Наказателното
производство срещу тях за престъпления по чл.130, ал.2 от НК било прекратено,
поради изтекла давност. Ищцата
излага, че била предявила граждански иск в наказателното производство за
заплащане солидарно на сумата в размер на 4500 лв. за неимуществени вреди -
лека телесна повреда, болки и страдания срещу
ответниците и ***.
Твърди, че в резултат на така
нанесените й удари и лека телесна повреда предявила иск срещу *** и по гр.д. № * на ВРС й било присъдено обезщетение в размер на
800 лв. Поради това предявава претенцията си срещу
останалите двама извършители за сумата от 3700лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който исковете се оспорват като неоснователни. Отричат да са
нанесли сочените телесни увреждания.
Твърдят, че в наказателното поризводство до неговото прекратяване такива
обстоятелства не са установени. Правят възражение за погасяване на претенцията
по давност.
Съобразно
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
Производството по гр.д. № ***г. на ВРС е образувано по предявен от С.Ж.Б. срещу С.Х.Г. и В.Х.Г. иск
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждането им да заплатят солидарно на
ищцата сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на телесни увреждания,
причинени на 09.06.2010 год. чрез нанасяне на удари от ответниците, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното му
заплащане на обезщетението. Делото е прекратено с определение №8843/2015г.,
потвърдено с определение на ВОС.
С решение по гр.д. № 6480/15г. на ВРС, потвърдено с
решение на ВОС, С.Х.Г., ЕГН ********** с адрес *** е осъден да заплати на С.Ж.Б.,
ЕГН **********, адрес *** сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството й, в резултат на отправени към ищцата на 09.06.2010г. в *** обидни думи
и заплахи- «майка ти ще еба…да те еба в устата» и «мъртви сте…», ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 09.06.2010г. до окончателното погасяване на
задължението. В.Х.Г., ЕГН ********** с адрес *** е осъден да заплати на С.Ж.Б.,
ЕГН **********, адрес *** сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството й, в резултат на отправени към ищцата на 09.06.2010г. в ** обидни думи-
«луда, простачка, курва», ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 09.06.2010г.
до окончателното погасяване на задължението.
С решение по гр.д. № *** на ВРС, потвърдено с решение на ВОС
*** от гр.Варна
с ЕГН-********** *** 18, със съдебен адрес ***, чрез адв.Б.Б. е осъдена да заплати на С.Ж.Б. с ЕГН-********** ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.*** – АК Варна, сумата от 800
(осемстотин) лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие напръскване със спрей (газ) в лицето на 09.06.2010г., ведно със
законна лихва считано от датата на увреждането 09.06.2010г., на осн. чл. 45
от ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД.
С
Решение № ***. е отменена присъда по ***.
по описа на ВРС и делото върнато за разглеждане от друг състав. С протоколно
определение от 29.01.2018г. производството по НЧХД № 63178 е прекратено на
основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК. С решение №127/03.05.2018г.
на ВОС е потвърдено протоколно определение от 29.01.2018г. постановено по НЧХД
№ ***/2013г. по описа на ВРС.
По искане
на ищцата по делото е разпитан свидетелят *** неин син,
чиито показания, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът възприема
единствено в частта относно наличието на конфликт на 09.06.2010г. на стълбищна площадка на ***в
гр.Варна между ищцата и ответниците, тъй като в тази част същите са в
съответствие с останалия доказателствен материал. По отношение на извършените
от ответниците действия съдът не възприема изложеното от свидетеля, тъй като
същият от една страна е заинтересован от изхода на спора и от друга не би могъл
да види през „шпионката на вратата“ всички действия които излага, че са се
случили. Необяснимо е и поведението на
свидетеля, като син на ищцата при наличието на побой над неговата майка същият
да си стои и наблюдава през „шпионката“ на вратата без да предприеме действия
за защита на майка си. Същият излага, че
вратата е била залепена „нещо ми капна на главата“, при твърдение, че вратата е
затворена. Същевременно в последствие излага, че неговата майка /която е била
бита т.е. в безпомощно състояние/ сама е отворила въпросната врата. Междувременно свидетелят възприемайки всичко
изложено единствено през шпионката на вратата, не би могъл да е отишъл и до
кухнята да каже на жена си да се обади на полицията и въпреки това да възприеме
всички факти изложени пред съда.
Изложеното
от свидетелката *** също така не би могло да бъде съотнесено конкретно за нанесен побой над ищцата на
сочената дата 09.06.2010г. при твърдените обстоятелства. Нейните показания са
общи и възпроизвеждат изложено от ищцата, както и чуто и видяно от трети лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Фактическият състав на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45
от ЗЗД включва извършването на определено деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на дееца. Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
тези обстоятелства, като единствено вината се предполага до доказване на
противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД).
От ангажираните по делото писмени
доказателства и отчитайки силата на присъдено нещо по ***/2015г.
на ВРС се доказа, че С.Х.Г.
и В.Х.Г. са отправили обиди и заплахи към ищцата С.Ж.Б. на 09.06.2010г.
По делото не се доказа действително да са
нанесени на сочената дата 09.06.2010г. твърдените от ищцата увреждания. Липсват
представени писмени доказателства за нанесени травми върху С.Б., които дори и
косвено да се свържат с твърденията по предявения иск. В представено на л.8 от
делото заключение от д-р Д. *** не
е посочено за кое лице се отнася, нито на коя дата е съставено, поради което не
установява твърденията на ищцата.
Поради което искът се явява неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че дори и да бе основателен, то предявения иск е погасен и по давност. Независимо
от това как се е развило наказателното производство, гражданският иск трябва да
се предяви в петгодишния срок от извършване на деянието, а образуването на
досъдебно или съдебно производство по НПК не спира теченето на давностния срок
съобразно ТР № 5/2006
г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС.
От събраните по делото доказателства се
установява, че по НЧХД № ***/2013г. не е бил
приет за разглеждане граждански иск, тъй като при наличието на такъв, то е
следвало независимо от прекратяване на наказателното производство поради
изтекла абсолютна давност наказателния съд да се произнесе по предявения
граждански иск. При липсата на предявен граждански иск, производството по
отношение на които да е било прекратено, в какъвто смисъл е и определение Решение на ВОС
№127/03.05.2018г. по ВНЧД №***/2018г., давността не
е спирала или прекъсвана.
Висящността на наказателното
производство, не е основание за спиране на погасителната давност за вземането
срещу деликвента. В ТР
№ 5/2006 г. на ОСГТК на ВКС изрично е предписано, че за да настъпи ефектът
на спиране на давността, ако не е предявен граждански иск в наказателното
производство, следва да се предяви иск пред граждански съд, производството по
който да се спре до приключване на наказателното производство.
Съответно не е прекъсната
давността на осн.чл.116 б. „б“ ЗЗД и във връзка с предявения идентичен гр. иск
по гр.д. № 6479/15г. на ВРС, производството по които е прекратено като
недопустимо.
Разноски:
Ищцата
е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента, но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение,
което определено съобразно нормативната уредба, предвид проведените съдебни
заседания не води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. /по 1250 лв. за всеки ответник/
не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на оветниците направените по делото разноски в размер на 2500 лева
за внесено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
С.Ж.Б., ЕГН **********, адрес *** срещу С.Х.Г., ЕГН ********** с адрес *** и В.Х.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** иск за
заплащане солидарно на сумата от 3 700 лева, претендирана
обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания – удар в
горната част на главата /темето/, в лявата част на лицето, нанесен удар в
областта на срамната кост на 09.06.2010г., обусловили в съвкупност временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законна лихва считано
от датата на увреждането 09.06.2010г., на
осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА С.Ж.Б.,
ЕГН **********, адрес *** да заплати на С.Х.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** и В.Х.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 2500 лв. (две хиляди и
петстотин лева), представляваща сторените от
ищците разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: