ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271
гр. Разлог, 26.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20201240100832 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искове, предявени от „С..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.
„К.М.“№59, представлявано от управителя А.Ю.К. против А.М.М., в качеството й на ЕТ с
фирма ЕТ„А.М.-Т.“, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.„В.“№21.
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и ответния ЕТ е сключен
неформален договор за доставка на дървен материал. В изпълнение на задълженията си по
същия, ищецът е доставил на ответника трупи бял бор 1-ви клас, количество - 0.68 куб. м,
единична цена 95.00 лв., на обща стойност 64,60 лева; II-ри клас, количество - 24.51 куб. м,
единична цена 85.00 лв., на обща стойност 2 083,35 лева; III-ти клас, количество 47.91 куб.
м, единична цена 58.00 лева, на обща стойност 2`778,78 лева, IV-ти клас, количество 30.09
куб. м, единична цена 48.00, на обща стойност 1`444,32 лева, V-ти клас, количество 7 куб. м,
единична цена 43.00 лв., на обща стойност 301.00 лв., VI-ти клас, количество 6,84 куб. м,
единична цена 49 лв., на обща стойност 335,16 лв. Общата стойност на доставения дървен
материал е в размер на 7`007,21 лева. За осчетоводяването на доставката е издадена фактура
№2689 от 31.12.2018 г. на обща стойност от 8`408,65 лв. с включен Данък добавена стойност
от 1`401,44 лв.
Ответният ЕТ не е заплатил дължимата продажна цена, поради което дължи и обезщетение
за забава, равняващо се на законната лихва от датата на издаване на фактурата – 31.12.2018
г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.04.2020 г. в размер на
1`090,79 лв.
Ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №311 по
описа за 2020 г. на Рг.РС. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1661 от 14.04.2020 г. В срока по чл.414, ал.2 от
ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си. Това обстоятелство обуславя правният интерес от воденето на настоящето
производство по чл.422 от ГПК.
Съдът констатира, че акцесорната претенция за призцнаване за установено на дължимостта
на обезщетение за забава е частично недопустима, предвид следните съображения:
В заповедното производство заявителят (ищец по настоящето дело) е заявил претенция за
мораторна лихва от 1,039,41 лв., която е уважена изцяло от заповедния съд. С исковата
молба, инициирала настоящето производство, законният представител на „С..“ЕООД моли
да бъде признато за установено вземане за обезщетение за забава в размер на 1`090,79 лв. за
период, идентичен на този, посочен в заявлението и в заповедта за изпълнение на парично
задължение.
Исковото производство по чл.422 от ГПК, е своеобразно продължение на заповедното
1
производство и неговият предмет не може да бъде различен от вземанията, които са били
заявени пред заповедния съд и за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК. Допустимо е
по исков ред да бъде предявено установяването на вземания в по-малък размер, но не и
увеличаването на „цената на иска“, тъй като за сумите в по-голям размер няма издаден
изпълнителен титул – заповед за изпълнение. В тази хипотеза за ищеца е налице
възможност за предявяване на осъдителен иск, какъвто обаче в настоящето производство не
е заявен. Ето защо, съдът приема че искът, мотивиран с разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за сумата над 1`039,41 лв. до претендираната така от 1`090,79 лв. т.е. за сумата от 51,38 лв. е
недопустим и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №832 по описа за 2020 г. на Рг.РС в частта му по
предявения от „С..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.„К.М.“№59, представлявано от управителя
А.Ю.К. против А.М.М., в качеството й на ЕТ с фирма ЕТ„А.М.-Т.“, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.
„В.“№21 иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 31.12.2018 г. до 10.04.2020 г. за сумата над 1`039,41 лв.
до претендираната сума от 1`090,79 лв., т.е. за сумата от 51,38 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС в
едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Рг.РС: _______________________
2