ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. Перник , 11.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500741 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Адвокат В. П., в качеството й на служебен защитник на Д. К. С., е обжалвала
определение № 177, постановено в з. з. на 24. 06. 2020г. по гр. д. № 29 / 2020г. по
описа на Трънския районен съд, с което производството по делото е било
прекратено, като моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В
частната жалба се навеждат доводи, че са предявени две искови претенции –
едната за заплащане на арендната цена, а другата за унищожаване на договора за
аренда, като ищецът има правен интерес и от предявяване на двете искови
претенции. Акцентира се, че Трънският районен съд въобще не е обсъдил
допустимостта на втората искова претенция – за унищожаване на договора да
аренда и е прекратил производството по делото изцяло.
Другата ищца Б. К. М., чрез служебния й защитник адвокат Р. З., не е изразила
становище по частната жалба.
Насрещната страна Р. И. Б., на когото е връчен препис от частната жалба, на
адрес ***, не е изразил становище по частната жалба.
1
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба е редовна. Същата е
подадена в срок от активно легитимирана страна, която има правен интерес от
обжалването, поради което подлежи на разглеждане по същество.
За да постанови обжалваното определение, Трънският районен съд е приел, че
предявеният иск е : за разваляне на арендния договор, по който ищците не са
страна, както и за реално изпълнение, който е недопустим. Посочил е, че
съгласно чл. 21 от ЗЗД, договорът поражда действие между страните, които са го
сключили, а спрямо трети лица – само в предвидените от закона случаи.
Отбелязал е, че отдаването под аренда е действие, което може да бъде извършено
самостоятелно и и без съгласието на останалите участници в общността по
аргумент от чл. 3, ал.4 от ЗАЗ. Посочил е, че в този случай възниква
облигационно правоотношение само межда собственик и арендатор, както в
защита интересите на останалите собственици, които не са страни по договора,
намира приложение приложение разпоредбата на чл. чл. 30, ал.3 от ЗС. Приел е,
че не може да се прави разширително тълкуване на тази норма, прилагайки по
аналогия чл. 28 от ЗАЗ, и това би било недопустимо, тъй като разпоредбата на
чл. 3, ал.4 от ЗАЗ препраща императивно конкретно към чл. 30, ал.3 от ЗС и е
отбелязал, че прилагането на друга правна норма извън чл. 30, ал.3 от ЗС е
недопустимо. Съдът е отбелязал, че ищците не са страна по арендния договор
се е позовал на решение № 146 от 15. 05. 2020г., постановено по възз. гр. д. №
770 / 2019г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Пернишкият окръжен съд намира, следното :
Предявените искови претенции пред Трънския районен съд са три – първата за
осъждане на арендатора да заплати на ищците дължимите им парични суми по
договора за аренда, сключен на ***г., вторият за разваляне на договора за
аренда, поради неизпълнение на задълженията на арендатора за заплаща
арендните суми и третият за унищожаване на договора за аренда, поради
въвеждане в заблуждение на сключилите го арендодатели Р. В. и К. В..
В случая е от значение, че арендния договор, за аренда на земеделски земи,
сключен по реда на Закона за арендата в земеделието, е сключен на ***г. Към
този момент не е била в сила разпоредбата на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ, обнародвана в
ДВ бр. 13 / 2017г., в сила от 07. 02. 2017г., изискваща сключването на аренден
договор от собственик или съсобственици на над 50% идеални части от
2
земеделските земи. Следователно при сключване на арендния договор, е било
налице действие, което е можело да бъде извършено самостоятелно от всеки
съсобственик и без съгласието на останалите съсобственици, а отношенията
между тях се уреждат по реда на чл. 30, ал.3 от ЗС. В този смисъл е цитираното
от страна на Трънския районен съд, решение № 146 от 15. 05. 2020г.,
постановено по възз. гр. д. № 770 / 2019г. по описа на Пернишкия окръжен съд и
практиката на ВКС, на която се е позовал Пернишкия окръжен съд. След като
съобразно чл. 21 от ЗЗД договорът поражда действие само между страните,
които са го сключили, а спрямо трети лица – само в предвидените от закона
случаи /а такива в случая не са налице/, то ищците не са активнолегитимирани
да предявят иск за заплащането на арендната цена срещу арендатора и първият
иск се явява процесуално недопустим.
По абсолютно същите съображения ищците не са активнолегитимирани да
предявят иск нито за развалянето на договора, поради неплащане на арендната
цена, нито за унищожаване на договора по реда на чл. 29 от ЗЗД.
Следователно и трите искова се явяват процесуално недопустими, а частната
жалба се явява неоснователна. Обжалваното прекратително определение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като краен резултат.
Тъй като договорът е за сключен за 15 стопански години, то цената на иска по
смисъла на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е в размер на 7897,80лв., поради което
определението подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 177, постановено в з. з. на 24. 06. 2020г. по гр. д.
№ 29 / 2020г. по описа на Трънския районен съд.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, с частна
жалба при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в 7 дневен срок от връчването му
на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4