Р
Е Ш Е Н И Е
№244
Гр. Ботевград, 09.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР.
БОТЕВГРАД, VI състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди и петнадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Яна Николова
при участието на секретаря Х.К.
като разгледа гр. д. № 315 по описа на РС – гр. Ботевград за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както
следва: за заплащане на сумата от 900,00
лева – мораторната лихва върху сумата от 8593,40 лева, представляващи главница
по сключен между страните договор за заем от 23.01.2013г. за периода от
02.04.2014г. до 20.03.2015г. и сумата от 150,22 лева –мораторна лихва върху главница
от 1530,00 лева – разноски в производството по гр. дело № 1343/2013г. на РС –
гр. Ботевград, също за периода от 02.04.2014г. до 20.03.2015г.
Ищецът твърди, че въз
основа на влязло в сила на 02.04.2014г. решение № 57/12.03.2014г. по гр. дело №
1343/2013г. по описа на РС – гр. Ботевград, ответникът бил осъден за му заплати
сумата от 8593,40 лева, представляващи главница по сключен между страните
договор за заем от 23.01.2013г. и сумата от 1530,00 лева – разноски в
производството. До настоящия момент ищецът не бил изпълнил задълженията си,
поради което и иска от съда да постанови
решение, с което на основание чл. 86 от ЗЗД да го осъди да му заплати законната
мораторна лихва посочените суми за периода 02.04.2014г. до 20.03.2015г.
Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е изразил
становище в срока за отговор.
Съдът, след като взе
предвид депозираната молба и прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта:
Задължението за заплащане
на законна лихва, т. е. такава, която се дължи при настъпване на определените
от закона юридически факти, е нормативно установено и е извън волята на договарящите.
Задължително условия е еднородност на предмета с този на главния дълг, тъй като
същата има акцесорен характер и е функционално
обусловена от него. Това не означава обаче, че вземането за лихва няма и
относителна самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен
иск. Аргумент в полза на изложеното е въведеният от законодателя различен
давностен срок за погасяването му, а също и правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
По тези съображения, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
присъдената му с влязло в сила решение № 57/12.03.2014г. по гр. дело №
1343/2013г. по описа на РС – гр. Ботевград, сума от 8593,40 лева,
представляващи главница по сключен между страните договор за заем от 23.01.2013г.
за периода от 02.04.2014г. до 20.03.2015г. и върху сумата от 1530,00 лева –
разноски в производството, също за периода от 02.04.2014г. до 20.03.2015г. – датата на подаване на исковата молба в това
производство не изключва правото му, като кредитор, да претендира и законната
лихва върху вземанията си, след горепосочената крайна дата до окончателното
изплащане на главния дълг, щом не е налице произнасяне в тази насока с
предходния влязъл в сила съдебен акт. (В този смисъл решение № 50 от
12.03.2010г. по търг. Дело № 485/2009г. на ВКС постановено по реда на чл. 290 и
сл. от ГПК)
По основателността:
За основателността на
предявения иск по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде установено наличието на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава.
С влязло в сила на 02.04.2014г.
решение № 57/12.03.2014г. по гр. дело № 1343/2013г. по описа на РС – гр.
Ботевград, ответникът бил осъден за му заплати сумата от 8593,40 лева,
представляващи главница по сключен между страните договор за заем от
23.01.2013г. и сумата от 1530,00 лева – разноски в производството. Съгласно
установеното в разпоредбата на чл. 297 от ГПК това решение обвързва съда.
Същото обосновава възникването на ново облигационно отношение между страните и
цели да обезщети кредитора за забавеното изпълнение на съответния паричен дълг.
Вземането за лихви възниква
от момента на изискуемост на главното вземане, а съгласно общото правило на чл.
84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Настоящият случай касае главница
по сключен между страните договор за заем от 23.01.2013г. Липсват данни за
това, дали страните са уговорили падеж. Няма доказателства за отправена от
ищеца покана, поради това следва да се приеме, че характер на такава има
исковата молба по гр. дело № 1343/2013г. на РС – гр. Ботевград, от подаването
на която на ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдените суми.
Доколкото ищецът претендира лихва не от тази дата, а от датата на влизане в
сила на съдебното решение по цитираното дело, с оглед диспозитивното начало това
е и датата, която следва да бъде взета предвид.
По тези съображения, предявения
иск за мораторната лихва върху сумата от 8593,40 лева, представляващи главница
по сключен между страните договор за заем от 23.01.2013г. за периода от
02.04.2014г. до 20.03.2015г. следва да бъде уважен за сумата от 844,57 лева
като за разликата от 55,43 лева до пълния предявен размер от 900,00 лева следва
да бъде отхвърлен.
Върху сумата от 1530,00
лева – разноски, дължимата за периода от 02.04.2014г. до 20.03.2015г. законна
мораторна лихва възлиза на 150,37 лева, поради което предявения иска следва да
бъде уважен в цялост за сумата от 150,22 лева.
По разноските.
При този изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да получи направените от него
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Установи се, че същият е
направил такива в размер на 100,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение (видно от представения договор за правна защита и
съдействие серия А, договор №
618554/21.10.2015г.), от които следва да му бъдат присъдени 378,89 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на И.П.И. с
ЕГН: ********** и адрес *** на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 844,57 лева – представляваща
законна мораторна лихва върху присъдената с решение № 57/12.03.2014г. по гр.
дело № 1343/2013г. по описа на РС – гр. Ботевград главница от 8593,40 лева главница
по сключен между страните договор за заем от 23.01.2013г. за периода от
02.04.2014г. до 20.03.2015г. като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за разликата от 55,43 лева до пълния предявен размер от
900,00 лева.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на И.П.И. с
ЕГН: ********** и адрес *** на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 150,22 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху присъдената с решение № 57/12.03.2014г. по гр.
дело № 1343/2013г. по описа на РС – гр. Ботевград сума от 1530,00 лева за
разноски в производството, за периода от 02.04.2014г. до 20.03.2015г.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на И.П.И. с
ЕГН: ********** и адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 378,89 лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: