РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Ямбол, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330103237 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД – гр. С. против
В. Н. Я. от Я.
С исковата молба се твърди, че на ***г. между страните е сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ***, като същият е сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършило въз основа на информация, достъпна на уеб
адрес: www.minizaem.bg.
Твърди се, че на същия електронен адрес били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Поддържа се, че сключването на договора чрез
електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК. Твърди се, че до
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нямало плащания по
договора за кредит.
Твърди се още, че ищецът е направил опити за уреждане на отношенията между страните по
извънсъдебен ред, но същите са били неуспешно, като ответницата не е погасила задължението си
съгласно договореното. Сочи се, че ищецът е депозирал пред ЯРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, в резултат на което било образувано ч.гр.д.
№ ***г. по описа на ЯРС. Т. к. ответникът-длъжник не бил открит на адреса, съдебните книжа
му били връчени по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Сочи
се, че запорният съд е указал на ищеца да предяви установителен иск за доказване на вземането
си. С последното по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящото си иск.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника В. Н. Я., че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 2 490.65
лв., от които: 2 000 лв. -главница по предоставения кредит и 490.65 лв. - претендираната със
заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода
1
12.07.2021 г. - 08.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от особения представител на
ответника, назначен от съда – адв. М. Х. от АК – гр. Я., с който се оспорват предявените
искове. Поддържа се, че същите са неоснователни и недоказани, доколкото от приложените
доказателства не може да се обоснове извод за действително възникнала облигационна
връзка между страните и че от приложеното платежно нареждане не се установява факта на
получаване на заемната сума.
Алтернативно се поддържа, че в случай, че се установи възникнала облигационна
връзка между страните, то задължението на ответницата следва да бъде до размера на
действително получените парични средства, тъй като в договора са налице клаузи, които са
нищожни по смисъла на чл.26 от ЗЗД, както и неравноправни такива. Излагат се аргументи
в тази насока.
Сочи се, че след като в договора са налице нищожни клаузи, които не пораждат правно
действие, то договорът на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 във вр. с чл.26
ал.1 пр.З от ЗЗД е недействителен. На следващо място се поддържа, че предвидената клауза
за неустойка, излиза извън присъщата на този институт обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, което води до неоснователно обогатяване.
Сочи се, че съгласно чл. 143 т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза е всеки договор,
сключен с потребител, в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнението на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В съдебно заседание не се явява законен представител на ищцовото дружество, не изпраща и
процесуален такъв като с депозирана по делото писмена молба-становище по същество се
подържат предявените искове.
В съдебно заседание за ответницата в качеството на особен представител по пълномощие се
явява адв.М. Х. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че по делото не
се установява, че автор на съгласието за сключване на процесния договор е ответницата, както и че
не може да се идентифицира създателя на ел.поща, т.е. че ответницата е автор на електронното
изявление. Поддържат се и релевираните възражения в отговора на исковата молба за наличие на
нищожни клаузи в договора, поради което при условията на евентуалност се поддържа, че
ответницата дължи само чистата стойност на договора.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №***год. по описа на ЯРС, пред съда е
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в
настоящото производство срещу длъжника-ответник в настоящото производство, за сумата
в общ размер от 3421,13 лева, от които: 2000 лева – главница; 490,65 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 12.07.2021 год. до 08.04.2022; 930,48 лева – неустойка
по чл.3 от Договора.
2
Заповедният съд е уважил искането като е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № ***год., която е заповед е била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК. В указания от заповедният съд срок ищецът е предявил иска предмет на
разглеждане в настоящото производство.
По делото от страна на ищеца са представени като писмени доказателства: Договор за
предоставяне на кредит № ***г.; Общи условия към договорите за предоставяне на кредит
от „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД; разпечатки от: съобщение по имейл за успешна регистрация в
*** – 2 броя от *** г. и от ***г; имейл за одобрение по заем от ***; имейл за получен заем
от *** г., имейл за закъснение по договор за кредит към *** от *** г.. имейл за просрочие по
договор за кредит към *** от *** г., имейл с извънредно предложение от *** г., имейл за
реструктиране на задължения към *** от *** г., имейл за предсъдебно известие до имейл
*** oт ***, копие на снимка от лична карта от двете страни на лицето В. Н. Я., копие на
снимка – черно-бяло, известие за предсрочна изискуемост от„ИЗИ ФИНАНС" ЕООД,
Платежно нареждане за заем с получател В. Н. Я. и наредител „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД за
сумата от 2000 лв., като и един брой СД-диск.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: Титуляр на сметка IBAN *** при Банка ДСК ЕАД е
В. Н. Я., ЕГН **********. На *** год. по посочената сметка е получена сума в размер на 2
000 лева, с основание: „Договор за заем № ***“. Наредител на превода е „Изи Финанс“
ООД. По договор за кредит № *** год. няма извършени плащания. Към датата на подаване
на Заявлението по чл.410 ГПК в съда – *** год., непогасените задължения по Договор № ***
год. са в размер на общо 2490,65 лева, от които: главница – 2000 лева и договорна
лихва за периода от 12.07.2021 год. до 08.04.2022 год. – 490,65 лева.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: към делото е приложен оптичен носител CD-R,
който съдържа аудио файл с име ***.
Вещото лице е възпроизвело в заключението си изследвания файл, със следното
съдържание:
„ Женски глас: -Да; оператор женски глас: - Ало, добър ден. Обаждам се от ,
***.Удобно ли е; женски глас: - А… само може ли малко по височко или ако искате след два
и половина, понеже съм на работа; оператор женски глас: - Само за една минута моля да ме
чуете; женски глас: - Да; оператор-женски глас: - Обаждам се от***. Този разговор се
записва; женски глас – ДА; оператор-женски глас: - Преди да преведем парите на вашата
банкова сметка, правим потвърждаване на сключване на договор за заем; женски глас: - ДА;
оператор-женски глас: - от разстояние с номер ***, за сумата от 2 000 лева, със срок на
връщане 690 дни, на 23 вноски, до 2 юли 2023 год.Сума за връщане в случай на
предоставено обезпечение 2 791 лева и 71 стотинки. В случай че до 5 дни не предоставите
обезпечение, сумата ще е в размер на 3722 лева и 19 стотинки.; женски глас: - ДА; оператор-
женски глас: - От вас искам да ми кажете вашите три имена и ЕГН и дали потвърждавате
сключването на договора; женски глас: - ДА В. Н. Я., ЕГН *** и да потвърждавам;
3
оператор-женски глас: - Добре Благодаря ви Очаквайте превод на парите и хубав ден;
женски глас: - Добре благодаря ви хубав ден и дочуване; оператор-женски глас: - Моля
Дочуване.“
Според вещото лице файлът е във формат mp3 и големина 341 килобайта с
продължителност 1 минута и 27 секунди. Няма данни които да сочат че аудиозаписа е
манипулиран.
Вещото лице дава още заключение, че: процедурата по кандидатстване за кредит на
електронната страница *** се състои от следните стъпки: избор на сума и срок на връщане;
попълване на лични данни; посочване на месторабота, длъжност и прослужено време;
попълване на адреси; начин на получаване на парите; създаване на профил /ако кандидата не
се е регистрирал вече/. За да бъде създаден профил в системата е необходимо да бъдат
предоставени лични данни, като попълваните полета са задължителни и не попълването им
води до невъзможност за завършване на заявката. Ответника има създаден профил в
системата на жалбоподателя и е предоставил информация представляваща лични данни:
име, презиме, фамилия, ЕГН, лична карта №, кога и къде е издадена, мобилен телефон,
служебен телефон, електронна поща, адрес по лична карта, адрес по местоживеене, банкова
сметка, месторабота и заемана длъжност. Личните данни се съхраняват в сървър на
дружеството жалбоподател и могат да бъдат променяни по искане на клиента след
потвърждаване на самоличността му. От системата на жалбоподателя е видно, че на *** год.
в *** часа до номер *** е изпратено текстово съобщение с код за потвърждение -*** на
договор, изпратен на електронна поща.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че човек може да има пет пощи и да
посочи при регистрация не своите имена, а други такива, че даже да бъде върната друга
информация и че тя по никакъв начин не може да свърже ползвателя с електронната поща.
От правна страна:
Съдът намира предявените искове за допустими, а разгледани по същество,с оглед
събраната по делото доказателствена съвкупност, за основателни, на следните съображения:
Що се касае за релевираното възражение за нищожност и неравнопоставеност на
клаузата за неустойка в процесиня договор, следва да се посочи, че в настоящото исково
производство не е предявен, респ. приет за разглеждане иск по чл.92 ЗЗД и не дължи
произнасяне с нарочен диспозитив, но доколкото съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи накърняващи правата на потребителя, решаващият съд намира, че
следва в мотивите на настоящото решение да посочи, че действително уговорената в чл. 3,
ал. 2 от договора, неустойка за неизпълнение на договорно задължение е неравноправна и
недействителна, както по арг. на чл. 143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл. 26, ал.1 ЗЗД. Така
както е била уговорена в процесиня договор в размер на 930,48 лева /близо половината от
размера на кредита/, безспорно неустойката излиза извън присъщите и за нея обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като води до неоснователно обогатяване. Освен това
съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
4
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Не могат да се споделят останалите възраженията на особения представител на
ответницата за липсата на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение. Действително вещото лице по изслушана съдебно-техническа експертиза
дава заключение, че при регистрация на ел.поща могат да бъдат посочени данни, които не са
на действителния потребител, но по делото бе изслушана и съдебно счетоводна експертиза,
заключението на вещото лице по която е категорично, че по банкова сметка на ответницата,
на *** год., е била приведена сумата от 2 000 лева, с основание „Договор за заем № ***“,
както и че наредител на превода е ищеца - „***ООД.
От представеното по делото преводно нареждане и заключението на вещото лице,
съдът намира за установен по делото факта, че ищецът – кредитор е изпълнил задължението
си да преведе предоставения от него потребителски кредит в размер от 2000,00 лв. на
ответницата по посочената от нея банкова сметка в „Банка ДСК“.
Предвид на това, съдът прави извод, че за ответницата В. Н. Я. е възникнало
задължение, по силата на така сключения договор, да погасява предоставения и
потребителски кредит в сроковете и при условията, посочени в договор за предоставяне на
кредит от разстояние № *** г., погасителния план, подробно изложен в чл. 4, ал. 3, т.1 от
този договор, както и съгласно ОУ към договора.
Кредитополучателят не е заплатил нито една от дължимите месечни вноски, посочени
в погасителния план по чл. 4, ал. 3 от договора за предоставяне на кредит от разстояние, вкл.
и до приключване на съдебното дирене не са ангажирани доказателства за плащане, като
падежът за заплащане на последната вноска е настъпил на 31.05.2023 г., т.е. преди
приключване на съдебното дирене по делото, което обсотятелство следва да се вземе
предвид от съда съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че като цяло /с изключение на клаузата за
неустойка/ процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** г. отговаря
на изискванията на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
тъй като същият е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация от разстояние, по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен
или на друг траен носител, по смисъла на чл. 5, ал. 13 ЗПК. Видно от представената
интеренет кореспонденция ответницата като потребител е била запозната с необходимата
преддоговорна информация, последната се е запознала с нея и е потвърдила съгласие за
сключване на договора, като следствие на което сумата от 2000 лева и е била приведена по
нейна банкова сметка. Също така съдът счита, че процесиня договор за предоставяне на
кредит от разстояние съдържа и подробна информация за общия размер на кредита и
условията за усвояването му, срока на договора за кредит, лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му, размера, броя и периодичността на погасителните вноски,
5
дължими от потребителя, годишния процент на разходите, общата сума, дължима от
потребителя, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, всички
съдържащи се на друг траен носител, а именно – електронен такъв /видно от разменената
интернет кореспонденция/, по ясен и разбираем начин, с което са изпълнени изискванията
на чл. 10, ал.1 ЗПК, чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и чл. 5, ал.13 във вр. ал.10 във вр. ал.1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед горното съдът прави извод, че искът за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща незаплатена главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***г. е основателен и следва да се
уважи.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва в размер на 490,65 лв. за
периода 12.07.2021 г. – 08.04.2022 г. следва да се посочи, че основателността на това искане
е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/
съществуването на уговорка, постигната между ищеца /кредитодател/ и ответника
/кредитополучател/, като страни по процесния договор за кредит от разстояние, за
дължимост от страна на кредитополучателя на възнаградителна лихва за ползване на
кредита в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на тази лихва и 3/ липса на изпълнение от страна на
последния.
Видно от заключението на вещото лице е че договорна лихва за периода от 12.07.2021
год. до 08.04.2022 год. е 490,65 лева. Както вече бе посочено съобразно погасителния план
по кредитната сделка на 31.05.2023 год. е настъпил крайния падеж на всички задължения по
кредита, в това число и на задължението, касаещо лихвата за неговото ползване. Не бе
установено до приключване на съдебното дирене по делото ответникът да е извършвал
никакви плащания в изпълнение на задълженията си по горепосочения договор, вкл. и за
възнаградителна лихва. На свой ред претендираната възнаградителна лихва е за период
преди обявяване предсрочната изискуемост на кредита, не е налице претенция за
възнаградителна лихва за периода след обявяване на предсрочната изискуемост и в този
контекст съдът намери че и тази претенция подлежи на уважаване.
Следва да се уважи и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва от
датата на входиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
*** год., до пълното погасяване на дължимата сума.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
6
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното и исковото производство разноски в размер общо на 1 620,49 лева – държавни
такси, възнаграждения на вещи лица и особен представител на ответника, и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, по отношение В. Н. Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.***, че същата дължи
на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
***, ж.к.***, представлявано от *** Б. И. Н., сумата от 2 490,65 лева, от които 2 000 лева,
представляващи незаплатена главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ *** год. и 490,65 лева, представляващи договорна/възнградителна лихва по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ***год. за периода от 12.072021 год. до 08.04.2022
год., ведно със законната лихва върху дължимата сума, от от датата на входиране на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – *** год., до пълното
погасяване на дължимата сума, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на
Районен съд Я.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. Н. Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ж.к.*** ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район ***, ж.к. ***, представлявано от *** Б. И. Н. сумата от 1 620,49
лева – разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Я. в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
7