№ 2730
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:..............
при участието на секретаря .................
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20231110100247
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ...................
ЕИК: ..............., седалище и адрес на управление: .................. срещу ................,
представлявана от ............. с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 11 988,49 лв., представляваща
получена от ответника на отпаднало основание заплатена наемна цена за
периода от 16.04.2021 г. до 31.12.2021 г. по Договор № ................. г. за
отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост,
представляваш морски плаж ..............., област ............., сключен между
................... в качеството на наемател, и ................, представлявана от
............. в качеството на наемодател, който договор е прекратен
предсрочно, поради сключване на договор за концесия с трето за
производството лице, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.01.2023 г. до
окончателното ѝ изплащане;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 931,48 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 03.06.2021 г. до 04.01.2023 г.
1
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2019 г. между ищеца, в
качеството на наемател, и ответника, в качеството на наемодател, бил
сключен Договор № ............. за предоставяне на временно и възмездно
ползване на обект – изключителна държавна собственост, представляваща
морски плаж ................., област ............., за срок от 5 години. Твърди се, че на
12.02.2021 г. наемателят .......... извършил уговореното в договора авансово
плащане на сума в общ размер на 16 830,00 лв., представляваща наем за 2021
г. На 16.04.2021 г. ответникът сключил с трето лице – .............., договор за
концесия за същия морски плаж. Твърди се, че сключеният между страните
договор бил прекратен предсрочно на 16.04.2021 г. на основание чл. 7.1.2 от
договора, съгласно който договорът прекратявал действието си при влизане в
сила на договор за концесия на морския плаж, поради което с покана от
02.06.221 г. ищецът поискал от наемодателя възстановяване заплатената от
него наемна цена за 2021 г. Поканата била получена от наемодателя на
03.06.2021 г., но плащане не било извършено. Излагат се съображения, че
наемателят е изпълнил точно задълженията си, като в предвидения в договора
срок е заплатил авансово наемната цена за 2021 г., но задължението на
наемодателя да предостави на наемателя ползването на плажа след 15.04.2021
г. е отпаднало поради настъпването на уговореното между страните
основание за предсрочно прекратяване на договора – влизане в сила на
концесионен договор. При тези обстоятелства счита, че авансово платената
сума за годишен наем се явява получена на отпаднало основание за частта,
съответна на оставащия период от годината, а именно за периода от
16.04.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 11 988,49 лв. Твърди се, че сумата от
11 988,49 лв. е платена на отпаднало основание и подлежи на връщане на
наемателя. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника –
................, представлявана от ............. като в срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и
размер. Процесуалният представител не оспорва сключването на цитирания
от ищеца договор, извършените по него плащания от наемателя, нито че
същият е прекратен поради влизане в сила на концесионен договор, но счита,
че не са налице основания за възстановяване на претендираната сума. В тази
2
връзка твърди, че прекратяването на договора няма обратно действие и не се
дължи възстановяване на получените по него суми. Твърди, че съгласно чл.
4.4. от договора наемната цена била дължима до 15.02.2021 г., същата била
платена в срок – на 12.02.2021 г., а договорът за концесия влязъл в сила през
м.05.2021 г., т.е. основанието за плащане на наемната цена било възникнало
преди основанието за прекратяване на договора. Счита, че на основание чл.
55, ал. 1, предл. ЗЗД се дължи връщане на даденото с основание, което е
отпаднало с обратна сила, какъвто не бил настоящият случай. Твърди се, че на
18.05.2021 г. е бил подписан приемо-предавателен протокол между ............. и
наемателя за предаване на фактическата власт по отношение на процесния
морски плаж. По изложените съображения ответникът поддържа
неоснователност на предявения иск и прави искане за отхвърлянето му.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор №
................. г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж ............... находящ се в -............, обл.
............., се установява, че същият е сключен на 04.04.2019 г. между ................,
представлявана от ............. в качеството на наемодател и ............. в качеството
на наемател, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за
временно и възмездно ползване обект – изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж ............... находящ се в -............, обл. .............,
обособена част от крайбрежната плажна ивица с обща площ в размер на 10
080 кв. м.
Видно от чл.2.1. от договора, същият е бил сключен за срок от пет
години, считано от деня на подписването му, което означава, че е следвало да
обвързва страните от 04.04.2019 г. до 04.04.2024 г.
Съгласно чл. 4.1. от договора, годишната наемна цена за първата
година, постигната след проведен на 06.03.2019 г. търг с тайно наддаване, е в
размер на 46 800,00 лв. с ДДС, която съгласно чл. 4.2. от договора е заплатена
на наемодателя изцяло. В чл. 4.3. от договора е предвидено, че за всяка
година за срока на договора, годишната наемна цена се индексира, съгласно
3
Методиката за определяне на минималния размер на наемната цена за
морските плажове по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 ЗУЧК, приета с ПМС №
9/19.01.2015 г. (обн. ДВ, бр. 7 от 27.01.2015 г., изм. ДВ, бр. № 59 от 2016 г.).
Заплащането на годишната наемна цена съгласно чл. 4. 4. от договора е
трябвало да става в срок до 15-ти февруари на съответната година по
банковата сметка на наемодателя. Като писмено доказателство по делото е
приложена фактура № 379/01.02.2021 г. с получател ............. за сумата от
16 830,75 лв. с ДДС, представляващ наемна цена за морски плаж ...............
находящ се в -............, обл. ............. за 2021 г. (л. 20 от делото). Не се спори за
това, че наемателят е изпълнил в срок задължението си за 2021 г., като на
12.02.2021 г. е платил годишна наемна цена в размер на 16 830,75 лв. Това
обстоятелство се установява и от приетото като писмено доказателство по
делото преводно нареждане от 12.02.2021 г. (л. 19 от делото), както и от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно.
Съгласно чл. 7.1, т. 7.1.2. от договора, същият се прекратява при влизане в
сила на договор за концесия на морския плаж. Не се спори между страните и
относно факта на прекратяването на договора именно поради сключването на
договор за концесия с трето лице по отношение на морски плаж ...............
находящ се в -............, обл. ............., както и че концесионният договор е
подписан на 16.04.2021 г. Спорен е въпросът кога концесионният договор е
влязъл в сила – на 16.01.2021 г., както твърди ищецът, или през месец май
2021 г., както твърди ответникът. Съгласно чл. 125, ал. 1 от Закона за
концесиите, концесионният договор влиза в сила от датата на подписването
му от страните – на 16.04.2021 г. Това е така, тъй като ответникът не е
ангажирал доказателства във връзка с възражението си, че концесионният
договор е влязъл в сила на по-късна дата, предвид което съдът приема, че
договорът за концесия, сключен от ответника с трето за делото лице е влязъл
в сила в именно е деня сключването му.
С прекъсването на договорната връзка е отпаднало основанието, на
което наемателят е дължал плащане.
Независимо, че е уговорена глобално за целия едногодишен период, то
наемната цена е дължима за всеки ден поотделно. По тази причина ако
действието на договора бъде прекратено преди изтичане на срока, за който е
платена наемната цена (независимо от причината за прекратяване), то
плащането, касаещо периода след прекратяването, се явява лишено от
основание и подлежи на връщане от наемодателя. Това следва от естеството
на договора за наем и неговото продължително изпълнение съобразно общия
правен режим по чл. 228 и сл. от ЗЗД.
Следователно за периода от 16.04.2021 г. до 31.12.2021 г. наемателят не
е бил задължен към наемодателя, въпреки че е заплатил наемна цена и за този
период. При годишна наемна цена (за 365 дни) в размер на 16830,75 лв.,
4
цената на наема за един ден е 46,11 лв., което означава, че за 260-те дни (от
16.04.2021 г. до 31.12.2021 г.), през които договора не е действал, наемателят
е платил авансово сумата 11 988,49 лв., в който смисъл е и заключението по
приетата по делото ССчЕ. Посочената сума е платена от ищеца на отпаднало
основание, поради което следва да му бъде възстановена от ответника.
Искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е предявен за сумата от 11 988,49 лв. С
оглед гореизложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, върху сумата от 11 988,49 лв. лв. следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.01.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За задължението за връщане на платената на отпаднало основание
цена не е налице уговорен или определен в закона срок за изпълнение. Ето
защо забавата настъпва след получаване на покана, а ако в поканата
кредиторът е дал срок за изпълнение, забавата ще настъпи след изтичането
му.
От събраните по делото доказателства се установява, че с писмо,
получено от ответника на 03.06.2021 г., ищецът е отправил искане за връщане
на заплатената за 2021 г. наемна цена. Следователно ответникът е изпаднал в
забава, считано от 04.06.2021 г.. Настоящяит съдебен състав намира, че
мораторна лихва се дължи до 03.01.2023 г. – датата, предхождащата датата
на предявяване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За периода от 04.06.2021 г. до 03.01.2023 г. размерът на мораторната
лихва, определен от съда върху установения размер на главница по реда на чл.
162 ГПК и посредством онлайн калкулатора, достъпен на интернет сайта на
Национална агенция по приходите:
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, възлиза на сумата от 1929,72
лв.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 929,72 лв. за
периода от 04.06.2021 г. до 03.01.2023 г., а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 1 931,48 лв. и за дните 03.06.2021 г. и 04.01.2023 г.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 2 956,80 лв., от които 556,80
лв. за държавна такса, 400,00 лв. за депозит за ССчЕ и 2 000,00 лв. адвокатско
5
възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 2000,00 лв. е основателно – делото е без особена
фактическа и правна сложност, проведени са две открити съдебни заседания,
приобщен е незначителен по обем доказателствен материал. Ето защо съдът
намира, че претендираното от ищеца адвокатското възнаграждение следва да
бъде редуцирано до минималния размер на адвокатското възнаграждение за
защита в производство по дела с определен материален интерес, изчислен в
конкретния случай съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., а именно
до 1 652,80 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца съразмерно на уважената част от исковете разноски в общ
размер на 2 609,27 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, но същият не е сторил такива и
не е бил представляван от юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................, представлявана от ............. да заплати на
................... ЕИК: ..............., седалище и адрес на управление: .................., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
сумата от 11 988,49 лв., представляваща получена от ответника на
отпаднало основание заплатена наемна цена за периода от 16.04.2021 г.
до 31.12.2021 г. по Договор № ................. г. за отдаване под наем на обект
– изключителна държавна собственост, представляваш морски плаж
..............., област ............., сключен между ................... в качеството на
наемател, и ................, представлявана от ............. в качеството на
наемодател, който договор е прекратен предсрочно, поради сключване
на договор за концесия с трето за производството лице, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.01.2023 г. до окончателното ѝ изплащане;
сумата от 1 929,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
04.06.2021 г. до 03.01.2023 г., като
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от ................... ЕИК: ..............., седалище и
адрес на управление: .................., срещу ................, представлявана от .............
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
1 929,72 лв. до пълния предявен размер от 1 931,48 лв., и за дните 03.06.2021
г. и 04.01.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ................, представлявана от ............. да заплати на
................... ЕИК: ..............., седалище и адрес на управление: .................., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 609,27 лв., представляваща разноски
в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7