Р Е Ш Е Н И Е
№ 193 / 15.01.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева и с участието на прокурора В.Гайдажиева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 6478 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Ж* Г.Г., за осъждане на Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по сл.д. № ****/2015 год. на ОслО при ОП - гр.Бургас, вх. № *****/2015 год. на БРП (пор. № ****/2015 год.), ведно със законната лихва върху посочените обезщетения, начиная от 22.12.2018 год. до окончателното плащане.
Предявените искове са с правно основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира доказателства и моли за уважаването му.
Представителят на
Прокуратурата на РБългария оспорва исковете по съображения, подробно развити в
отговор, депозиран по реда на чл.131 от ГПК.
Въз основа на наличните
по делото писмени и гласни доказателства, Бургаският районен съд намира за
установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:
С постановление от
***2016 год. по ДП № ***/2015 год. на ОСлС - гр.Бургас, пор. № ****/15 год. на
Районна прокуратура - гр.Бургас, ищецът (заедно с двамата си съучастници/съизвършители)
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК - нанасяне на лека телесна повреда по хулигански
подбуди.
Досъдебното
производство спрямо тримата обвиняеми първоначално е било прекратено от
наблюдаващия прокурор, поради това, че се касае за престъпление от частен
характер. Впрочем, това е било второто поред прекратяване със същите мотиви, и
след отмяната му по реда на чл.243 от НПК, в крайна сметка е завършило с внасяне
на обвинение в съда на 17.11.2017 год.
В съдебната си фаза наказателното
производство срещу Б. е приключило с решение от ***.2018 год. на Бургаският
окръжен съд по ВНАХД № *** / 2018 год., с което е потвърдено решението на БРС
от ****.2018 год. по НАХД № **** / 2017 год. и обвиняемият (и другите двама
подсъдими) е окончателно признат за невиновен в извършване на престъплението,
за което е обвинен, и то с мотиви, кореспондиращи с тези на Прокуратурата, за
предходните две прекратявания на наказателното производство.
До постановяване
на въззивния съдебен акт се е стигнало след протест на Прокуратурата срещу първоинстанционния
такъв.
За адвокатската си
защита по воденото срещу него наказателно производство, Б. е упълномощил адв.К.,
при уговорено възнаграждение по „Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С“ за
досъдебната фаза и първа инстанция, без в договора да са вписани конкретен
размер и начин на плащане, респ. че такова е платено, а за производството пред
въззивната инстанция възнаграждението е уговорено на 500 лв. и видно от
отразяването в договора за правна защита, е изплатено изцяло и в брой.
Според показанията
на свидетелите Б. (брат на ищеца) и Д* (негов колега), от лятото на 2016 год. и
във връзка с обвинението, ищецът се е променил емоционално - станал е
по-затворен и изнервен, което е рефлектирало в отношенията му с близките. Възстановил
се е в края на 2018 год./началото на 2019 год.
При
така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен
съд намира иска за неимуществени вреди за частично основателен.
Както предвижда
чл.1 от ЗОДОВ, Българската държава е отговорна за вредите, причинени на
граждани от незаконосъобразни действия / актове на свои органи. Поради тази
законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна,
обезщетителна, като за наличието на неимуществени вреди е достатъчно да
наличие на незаконно обвинение.
В настоящото
производство се установиха предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, имащи
обективен характер и ангажиращи отговорността на Държавата за обезвреда – ищецът
е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление и предаден на съд, а
впоследствие оправдан по повдигнатото му обинение.
Справедливостта не е абстрактно понятие - ПП № 4/1968 год., ВС на РБ, а винаги е свързана с преценката на конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същия да се обогати неоснователно. Липсват доказателства, годни да установят по безсъмнен начин характера и интензитета на страданията, респ. неудобствата, претърпени от незаконното обвинение. В тази връзка, свидетелските показания са оскъдни и неносещи нужнaта за целта на доказването информация. Въпреки това, според настоящия състав, вън от всякакво съмнение е, че Б. е изпитвал известни негативни преживявания от воденото срещу него наказателно производство, за времето от привличането му като обвиняем на ****.2016 год. год., до постановяването на оправдателното съдебно решение – ****2018 год. При отсъствие на доказателства, даващи нужната за юридическо отмерване на вредите конкретика, като съобрази продължителността на обвинението – около две години и половина, през които спрямо ищеца е бил взета най-леката мярка за неотклонение - подписка, обществения му статус - полицай, както и негативното отражение на наказателното преследване върху отношенията му с близките, на основание чл.162 от ГПК съдът счита, че в общия случай, справедливо по см. на чл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на 1500 лв.
Но с оглед спецификата на казуса, настоящият състав е на мнение, че пострадалия е допринесъл за настъпване на вредите със своето виновно противоправно поведение - въпреки, че е оправдан за престъпление от общ характер, поради несъставомерност - липса на квалифициращия признак по чл. 131, ал.1, т.12 от НК - „хулигански подбуди“, категорично е осъществил основния състав по чл.130, ал. от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия - така Р-194-2017-IV г.о.
Следователно, в изключителна степен поведението на Б. е причина за воденото срещу него наказателно производство. Затова, на основание чл.5 от ЗОДОВ, така определеният размер на обезщетението следва да се намали наполовина - на 750 лв., до който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи.
Частично основателен, при съобразяване на т.1 от ТР № 6/2012 год., ОСГТК, е и искът за имуществени вреди - както се установи, във връзла своденото наказателно производство, ищецът е ползвал адвокатска помощ, но липсват доказателства да е заплатил договореното адвокатско възнаграждение за досъдебната фаза и първата съдебна инстанция в размера по Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С. Налични са доказателства единствено за заплатеното възнаграждение за производството по ВНАХД № ***** / 2018 год. на БОС, в размер на 500 лв., за които този иск следва да се уважи.
Предвид частичната основателност на исковете за имуществени и неимуществени вреди, основателен се явяват и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва, начислена върху основателните размери на обезщетенията, за периода от 22.12.2018 год. до окончателното им изплащане.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете да се уважат до основателните размери, като на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски в размер на 133.33 лв., в т.ч. 131.25 лв. за адвокатско възнаграждение и 2.08 лв. - държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на К.К.Б. ***, ЕГН – **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 750 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – срам и неудобство пред близки и приятели, както и сумата от 500 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, претърпени в резултат на незаконно обвинение по сл.д. № *****/2015 год. на ОслО при ОП - гр.Бургас, вх. № *****/2015 год. на БРП (пор. № *****/2015 год.), ведно със законната лихва върху посочените обезщетения, начиная от ****.2018 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения до пълния предявен размер от 5000 лв., иска за обезщетение за имуществени вреди за горницата над уважения до пълния предявен размер от 1000 лв., както и исковете за мораторна лихва, начислена върху неоснователните части на претендираните обезщетения.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К.К.Б. деловодни разноски в размер на 133.33 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е