Р
Е Ш Е
Н И Е
№…… 27.08.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На
осемнадесети май 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Антонина Николова,
като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
търг.
дело № 34 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 432
от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от И.Г.Г., ЕГН **********,*** и Д.Б.Д.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К. против „Д. З.“ АД, гр. С., бул. „К.А. Д.“ **.
Ищците И.Г.Г. и Д.Б.Д. твърдят, че са
наследници на загиналия в резултат на ПТП Б. Д. Г., на 75 години.
Сочи се, че на 22.02.2017 г., около 07:40
часа, в гр. Казанлък, на бул.„Розова долина“ № 25 се е движил т.а. „Мерцедес
Актрос“ с per. № СТ 9804 АР, управляван от М. С. В., който нарушил правилата за
движение по пътищата и блъснал велосипедиста Б. Д. Г.. В резултат на получените
при катастрофата телесни увреждания на 26.02.2017 г. Б. Д. Г. е починал.
Посочва се, че във връзка с причиняване на
процесното ПТП е образувано НОХД по описа на Окръжен съд - Стара Загора, което
към депозиране на исковата молба не е приключило. Причина за настъпване на ПТП
са допуснатите от М. С. В нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за водачът на т.а. са били налице определени, фиксирани в
закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С
оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието
на М. С. В и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Б. Д. Г..
В исковата молба се посочва, че за увреждащия
т.а. „Мерцедес Актрос“ с per. № СТ 9804 АР, управляван от М. С. В, има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/08/116001932972/14.07.2016г. със
срок на валидност една година, считано от 20.07.2016г. до 19.07.2017г. с „Д.з.“
АД, гр.С.. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2017 г.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.380
от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред „Д.з.“
АД, гр.С и са представили всички документи, с които разполагат. На 29.03.17г. е направено уведомление за ПТП
от ищците до застрахователя. По случая е образувана застрахователна преписка с
№*********/2017 г., по която към настоящия момент застрахователят не се е
произнесъл. С оглед на изложеното, в случая за ищците е налице правен интерес
да предявят претенциите си за плащане пред съда.
В исковата молба се посочва, че при
процесното ПТП загива Б. Д. Г., на 75 години. Същият е получил тежки,
несъвместими с живота травми, довели до смъртта му. Ищците И.Г.Г. и Д.Б.Д. са
съответно съпруга и дъщеря на Борис Георгиев. Загиналият е бил в добро
здравословно състояние, въпреки напредналата си възраст. Бил е деен, активен,
винаги се е занимавал с нещо. Б. Д. Г. е бил опора на семейството си, всички са
разчитали на него и са се радвали на неговите грижи и морална подкрепа. Ищците
изключително тежко преживяват смъртта на своя съпруг и баща. И. и Борис са
създали сплотено и задружно семейство, живели са в много обич и разбирателство,
създали са и са се грижили с огромна любов за децата си. Между тях е
съществувала силна връзка, изпълнена с чувство на обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа. С причинената смърт ищците загубват моралната и
физическа подкрепа, която са имали в лицето на Б Г.. Съпругата на загиналия
остава без семеен партньор и сама на възраст, когато най-много има нужда от
издръжката, опората и подкрепата на починалия. Децата в същото време,
независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на
родителите си, дъщерята е поддържала постоянни ежедневни контакти с родителите
си, били са много близки. Внезапната му смърт- неочаквана и насилствена, е
причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължават и ще продължават, тъй като загубата на най - близкия до тях човек -
баща и спътник в живота е непрежалима. Неочакваната смърт се отразява крайно
негативно върху психическото и здравословно състояние на ищците, тъй като
загубата на съпруг и баща, независимо от възрастта, винаги е изключително тежко
обстоятелство. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа смърт на Б. Д. Г. ще ги съпътстват през остатъка от
живота им. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихва, в
резултат на което ищците продължават да страдат и скърбят.
Твърди се, че несвоевременната, неочаквана и
безвъзвратна смърт на Б. Д. Г. е особено трагично обстоятелство, което завинаги
променя живота на семейството. Мъката им е огромна и не може да бъде
компенсирана с нищо.
Сочи се, че причинените неудобства, болки и
страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може
да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Посочва се, че вредите на ищците са в
резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил М. С. В, а за
причинените от него вреди отговаря ответникът
по делото „Д.з.“ АД, гр.С. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право
на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен
интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените им неимуществени вреди.
Молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответника „Д.з.“ АД, гр.С да заплати на ищците обезщетение за причинените
им неимуществени вреди, както следва:
- на И.Г.Г. сумата от 50 000 лв. частичен иск
от 170 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Б.
Д. Г.;
- на Д.Б.Д. сумата от 50 000 лв. частичен иск
от 160 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й Б. Д.
Г..
Претендират законната лихва върху сумата,
считано от 01.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адв.К.,
пълномощник на ищците е регистрирана по ЗДДС, като молят съда да счита
настоящата молба за списък на разноски.
Ответникът „Д.з.“ АД, гр.С твърди, че
съгласно приложения препис от Констативен протокол за ПТП, причината за
настъпване на процесното ПТП е навлизането на Участник № 1, т. е. на
пострадалия велосипедист, наследодател на ищците, в лентата за насрещно движение, където се е движил Участник
№2. Счита, че е налице противоправно поведение във връзка с настъпването на
процесното ПТП единствено и само от страна на наследодателя на ищците.
Заявява, че горните неясноти в обстоятелствата,
на които се основава искът, го лишава от възможността да упражни процесуалните
си права в нужната пълнота, като вземе обективно становище по основанието на
съдебно предявената претенция.
Намира исковете за процесуално допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло
по основание и по размер.
Счита, че не са налице всички нужни
предпоставки за възникване на отговорност на ответното дружество по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за
вредите, които ищците твърдят да търпят, като в тази насока твърди, че в
настоящото производство се търси ангажиране на договорната отговорност на
ответното дружество, която отговорност е функционално обусловена от наличието
на гражданска такава у застрахования водач. Счита, че за да е налице деликтна
отговорност, следва да има виновно извършено противоправно деяние (действие или
бездействие) от страна на водача в пряка причинно следствена връзка с което
ищците да търпят претендиралите вреди. Макар и по силата на закона вината да се
презюмира, противоправността на деянието, което се презюмира да е виновно
извършено, както и причинно- следствената връзка на последното с твърдяните за
настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред,
както всички останали твърдения.
Счита, че по делото не са ангажирани
доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от
страна на застрахован в ответното дружество водач, в пряка причинно- следствена
връзка с което ищците да търпят посочените в исковата молба вреди.
Сочи, че документите, представени от ищците в
тази насока се изчерпват с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в
който обаче, като причина за настъпване на процесното ПТП е посочено
навлизането в насрещното плато за движение от страна на наследодателя на
ищците. Липсва констатирано каквото и да е нарушение на правилата за движение
по пътищата от страна на водача на МПС, което да е допринесло за настъпване на
процесното ПТП и/или за твърдените негативни последици за ищците от него.
С оглед горното, оспорва твърдените в
исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното
ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач.
Макар и да намира, че настъпилото събитие е
изцяло последица от непредпазливото поведението на пострадалото лице, при
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на
последното твърдейки, че пострадалият, в качеството си на участник в движението
(велосипедист), също е нарушил правилата за движение по пътищата, като е
управлявал велосипеда си. Твърди, че е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП - Когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея,
водачите на велосипеди може да използват за движение разположения отдясно по
посоката на движението им пътен банкет, ако (1-во условие) той е годен за това
и ако (2-ро условие) това не пречи на другите участници в движението.
Твърди, че се е движил с незаконосъобразна
скорост и без да се съобрази с конкретната усложнена пътна обстановка.
Цитира чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Посочва,
че Законът и съдебната практика са напълно константни относно това, че законосъобразна
е тази скорост на движение, която е съобразена не само с максимално допустимата
за съответния участък от пътното платно, но и с конкретната пътна обстановка
(видимост, състояние на пътната настилка, атмосферни условия, натовареност на
движението, наличие на пешеходни пътеки в близост, поведение на останалите
участници в движението и др.). Точно с оглед горното при ремонт на пътното
платно, стеснен пътен участък, намалена видимост, натовареност на движението и
т. н. законосъобразна се явява скорост, която е много по - ниска от максимално
допустимата такава. С посочването на максимален допустим праг на скоростта,
законодателят единствено заявява, че ще счита надвишаването на този праг винаги
за незаконосъобразно, независимо от конкретната пътна обстановка. Посочва, че
ако се докажат нарушения на правилата за движение по пътищата и от страна на
пострадалия велосипедист, то тогава пострадалият ще има преимуществен принос за
настъпване на процесното ПТП и последиците от същото.
На следващо място намира исковете за
неимуществени вреди за силно завишени и неотговарящи на реално претърпените
душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази
насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по
сходни случай. Счита, че не всички претендирани вреди са в пряка причинно
следствена връзка с процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно-
следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.
Изрично оспорва твърдението, че пострадалият
е бил опора на ищците и е полагал грижи за тях по смисъла, който се влага в
исковата молба. Счита, че пострадалият е бил на възраст, в която обичайно
хората се нуждаят от грижи, а не предоставят такива. Видно от приложеното към
исковата молба удостоверение за наследници, ищцата Д.Д. не е живяла в едно
домакинство с пострадалия, което, според ответника, говори за обичайното
отчуждаване, самостоятелност и формална близост, които се развиват с времето.
Счита, че следва да бъде отчетено, че
съгласно константата съдебна практика и правна доктрина в областта на
обезщетяването по реда на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на справедливият размер
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъдат ценени, както
икономическата обстановка в страната към процесният период, така и стандарта на
живот на увреденото лице така, че обезщетението да не води до лукс или
завишаване на стандарта на живот същия. Целта на закона е обезщетението по
чл.52 от ЗЗД да не обогатява и/или изкуствено да повишава стандарта на живот на
увредените лица, а да бъде балансиран, обективен и адекватен паричен еквивалент
на претърпените болки и страдания. Счита, че търсеният от ищците размер на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законните лихви върху него сформират крайна сума, която излиза извън
обезщетителния характер на плащането. Според ответника, получаването на подобна
сума от ищците би им осигурило обогатяване, надвишаващо най - вероятно десетки
пъти средния им годишен доход, който предвид охарактеризиращите го обстоятелства,
видни от исковата молба, най - вероятно отговаря на средностатистическият такъв
съобразно данните, публикувани на официалната страница на НСИ за релевантният
период - 2017 г. С оглед горното счита, че в случая претенциите за дължимо
обезщетение в размер на по 160 - 170 000 лв., ведно с лихви върху тези
главници, няма своята социална и икономическа обосновка. Присъждането на
подобни суми би обезпечило финансов статус на ищците в разрез с целта на
закона, за баланс между неимуществените вреди и тяхното парично измерение.
Намира твърдените в исковата молба
неимуществени вреди за неоснователни и недоказани в сочените обеми, както и че
същите са изложени основно за целите на настоящото производство, с оглед
оправдаване на търсените високи размери на застрахователни обезщетения. Намира
предявените искове за неимуществени вреди за неоснователни и недоказани.
Заявява, че неоснователността на главните
искове води до неоснователност и на акцесорните такива за лихви от
претендиралата дати. Алтернативно, във връзка с отговорността на застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" следва да се прилагат
специалните норми в Глава 47 „Задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите". В същата се съдържа нормата на
чл.497 от КЗ, според която застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: от изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 КЗ или
от изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Посочва, че законодателят е определил, че
лихва следва да се начислява едва след изтичането на съответен срок, в който
застрахователят има възможност да се запознае с всички относими за случая
доказателства и да определи надлежно обезщетение.
В случай, че ищците претендират разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение и същото надвишава минималния размер,
съгласно Наредба № 1 от 9-ти Юли 2004 г. заявява, че намира претендираното
възнаграждение за прекомерно с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК моли съда да
намали същото до минималният размер посочен в Наредбата.
В допълнителната
искова молба ищците оспорват като неоснователни изложените от ответното
дружество доводи за нередовност на исковата молба на основание чл. 127, ал.1,
т. 4 от ГПК, поради неизлагане на обстоятелствата, на които се основават
исковете, като сочат, че от приложената към настоящата влязла в сила Присъда №
4/28.01.2020 г. по НОХД № 525/2019г. по описа на ОС - гр. Стара Загора се
установява механизма на ПТП, както и вината и противоправното поведение на
водача на л.а. М. С. В, подробно описан по - долу. Същият е признат за виновен
в това, че на 22.02.2017 г., в гр. Казанлък, на бул. "Розова долина”, в
района на кръстовището с пътен възел „Арсенал”, при управление на МПС - товарен
автомобил марка „Мерцедес” модел „2541 ЛАКТРОС” с рег.№ СТ 9804 АР, нарушил
правилата за движение предвидени в ЗДвП, в частност чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.46,
ал.2 от ППЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил
смъртта на Б. Д. Г..
Оспорват всички възражения на ответното
дружество като неоснователни и недоказани.
Твърдят, че Присъда № 4/28.01.2020 г. по НОХД
№ 525/2019г. по описа на ОС - гр. Стара Загора, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което са абсолютно неоснователни и необосновани оспорванията на ответника на
механизма на ПТП и вината на водача на л.а. Следва да се има предвид, че в
случаите, когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на
престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд. Считат за безспорно по делото, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач, е причинена смъртта на Б. Д. Г..
Предвид изложеното, молят да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесното ПТП е настъпило на
22.02.2017г. и в резултат на виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач, е причинена смъртта на Б. Д. Г..
Считат за неоснователни възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Б. Д.
Г.. В подкрепа на същите ответникът не представя никакви доказателства, а от
представените писмени такива няма данни, от които да се направи извода, че
починалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпването на вредоносния резултат. При наведени от ответника такива
възражения, същите подлежат на доказване в настоящото производство от него при
пълно и главно доказване.
Заявяват, че ответникът неоснователно оспорва
предявените искове за неимуществени вреди по отношение техния размер. В случая
исковете са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед
причинените неимуществени вреди на ищците, а от друга страна - с лимита на
отговорност на ответника за 2017г. и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
Считат за неоснователно оспорването на
настъпилите за ищците неимуществени вреди, както и търпените от тях болки и
страдания, вследствие смъртта на техния съответно съпруг и баща.
Посочват, че по отношение възражението на
ответника за претенцията за лихви за забава, следва да се посочи, че при деликт
лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка
следва да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл.429, ал.З КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение
да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че
това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква задължение за
плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в
исковата молба- 01.03.2017 г.
Твърдят, че най - късният момент, от който
възниква задължение за лихви, е 29.03.2017г., за която дата са представени
доказателства /обратна разписка/, че от ищците е постъпило уведомление до
застрахователя.
Правят възражение за недължимост на
юрисконсултско / адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на
претендираните от ответника разноски.
В допълнителният
отговор ответникът заявява, че поддържа изцяло изложеното в отговора си към
исковата молба, както и всичките си оспорвания, възражения и искания.
Твърди, че мотивите към представената влязла
с сила присъда по НОХД водено във връзка с процесното ПТП затвърждават извода
му, че пострадалият също е нарушил редица правила за движение по пътищата, като
в качеството си на участник в движението (велосипедист) е управлявал велосипеда
си без да се съобрази с разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП - Когато няма
специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на велосипеди
може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им
пътен банкет, ако (1-во условие) той е годен за това и ако (2-ро условие) това
не пречи на другите участници в движението. Посочва, че пострадалият с
незаконосъобразна скорост и без да се съобрази с конкретната усложнена пътна
обстановка, съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП също е допринесъл за вредоносния
резултат.
Посочва, че се е движил в тъмната част на
денонощието, без да има устройство за излъчване на бяла или жълта добре
различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад на велосипеда, и бели
или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата,
както чл. 79 от ЗДвП повелява, както и че се е движил без да ползва
светлоотразителна жилетка през тъмната част на денонощието или при намалена
видимост, и без да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното
за движение, както чл. 80 от ЗДвП повелява. Посочва, че се е движил
неправомерно, в насрещното платно за движение без да има обективни причини за
това.
Отчитайки скоростите, с които участниците в
ПТП са се движили и самият механизъм на настъпване на ПТП счита, че
пострадалият е имал обективната възможност да предотврати процесното ПТП, като
своевременно преустанови движението си с велосипеда или алтернативно заобиколи
отнемащото предимството му МПС. Нарушенията на правилата за движение по
пътищата от един участник в движенето, макар и настъпили първи по време, не
освобождават останалите участници в движението от задължението им да сторят
нужното, за да не допускат настъпването на ПТП.
Счита, че ако пострадалият е управлявал
велосипеда си законосъобразно, ПТП изобщо не би настъпило, а последиците от
същото (ако все пак настъпи) биха били много по - леки.
Поддържа, възражението си за съпричиняване на
ПТП и последиците от същото от страна на пострадалия наследодател на ищците.
В последното съдебно
заседание е допуснато изменение на предявените искове, както следва: за И.Г.Г. –
искът от от 50 000 лв. е увеличен
на 180 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Б. Д. Г., вследствие ПТП от 22.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 01.03.2017 г. до окончателното плащане, евентуално
законната лихва върху сумата от 29.03.2017 г. - датата на уведомяване на
застрахователя от пострадалите до окончателното изплащане; на Д.Б.Д. – искът от
50 000 лв. е увеличен на
160 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й Б. Д. Г., вследствие ПТП от 22.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 01.03.2017 г. до окончателното плащане, евентуално
законната лихва върху сумата от 29.03.2017 г. - датата на уведомяване на
застрахователя от пострадалите до окончателното изплащане. Претендира се и
законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 01.03.2017 г. – датата,
на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 КЗ до
окончателното им изплащане, евентуално законната лихва върху сумата от
29.03.2017 г. – датата на уведомяване на застрахователя от пострадалите до
окончателното им изплащане.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С влязла в сила
Присъда № 4/28.01.2020 г. по НОХД № 525/2019г. по описа на ОС - гр. Стара
Загора водачът на т.а. „Мерцедес” модел „2541 АКТРОС” с рег.№ СТ 9804 АР М. С. В е признат
за виновен в това, че на 22.02.2017 г., в гр. Казанлък, на бул. "Розова
долина”, в района на кръстовището с пътен възел „Арсенал”, при управление на
МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес” модел „2541 ЛАКТРОС” с рег.№ СТ 9804
АР, нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, в частност чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.46, ал.2 от ППЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е
причинил смъртта на Б. Д. Г..
По делото не се спори, че ищците И.Г.Г.
и Д.Б.Д. са наследници по закон на
починалия при ПТП Б. Д. Г., като първата
от тях е съпруга, а втората съответно дъщеря на починалия.
Налице е валидно застрахователно правоотношение и сключена с ответника
валидна застраховка "Гражданска отговорност" към момента на
процесното ПТП по отношение на т.а. „Мерцедес” модел „2541 АКТРОС” с рег.№ СТ
9804 АР по силата на Застрахователна полица №BG/08/116001932972, валидна от
20.07.2016г. до 19.07.2017г.
С оглед установяване на
фактическите обстоятелства по делото, свързани с претърпените от ищците
неимуществени вреди бяха допуснати свидетели по делото.
От показанията на св.Ц.М. К. се установява, че познава ищцата
И.Г. от 15 години, а ищцата Д.Д. познава от преди това. Живее заедно с Д. от 14-15 години.
Знае за инцидента на надлеза на Казанлък и смъртта на Б. Д. Г., причинена
от ПТП. Ищцата Д.Д.
се обадила на свидетеля за инцидента по пътя за завода и му казала, че баща й е
много зле. В болницата в Казанлък го закарали и после го закарали в болницата в
Стара Загора. След четири дни в болницата баща й починал. Свидетелят и ищците ходили
в болницата всеки ден, даже по два, три пъти. Пострадалият не дошъл в съзнание,
бил в кома. Ищците не могли да говорят с него. Свидетелства, че Д. и баща й били
близки. Всеки ден се чували. Той идвал при тях, Д. ходела у тях всеки ден.
Децата на ищцата Д.Д. по време на инцидента живеели при баба си и дядо си. Ищцата
разчитала на баща си да й помага за децата. По време на инцидента бил пазач във
фирма „Топалов“ - транспортна фирма. Връщайки се от работа, се е случил
инцидента. Смъртта на баща й се отразила много зле на Д.. Била тъжна, всеки ден
плачела. Сочи, че ищците ходят на гробищата. И. е пенсионерка и останала сама. Д.
помагала на майка си. Преди разчитали на Б. за тези неща. Б. вземал и пенсия, и
заплата. Казвал, че ще поработи още малко, за да види внуците си абитуриенти,
но не станало. Преди инцидента бил в много добро здравословно състояние.
Жизнен, радостен, нищо не пиел - нито хапчета, нито алкохол. Постоянно се
предвижвал с велосипед.
Свидетелката Д. С. Ж.установява, че инцидентът станал преди три години. Съобщили й,
че на 26 – ти е починал. Твърди, че живее в Стара Загора, а ищците живеят в
Казанлък. Познава семейството след 1980 г., т. е. след като сключила граждански
брак със съпруга си, който е техен племенник. Имали близка връзка. Казанлък е
близо и си ходили постоянно на гости. Твърди, че починалия бил любящ баща,
добър съпруг, помагал с каквото можел. Към момента на катастрофата работил в
търговска фирма като пазач. Преди това работил в „Арсенал“. Той изгледал и
внуците си. След развода тримата живеели при тях. Той се грижел за тях – Д. и
нейните деца – И. и С.. Те били изцяло под неговото крило, той ги изучил и
тримата. Твърди, че пострадалият готвел, обгрижвал ги, купувал им всичко, водил
ги на разходки. И. се грижела за Д. и за внуците си. И. имала операция, пострадалият
се грижел за нея и се сменял с брат си, за да може да я обгрижва. Разчитали
един на друг и тя изцяло разчитала на него. След смъртта му съпругата му И. била
съкрушена. Всеки ден плачела, пиела лекарства, посещавала гробищата. Пострадалият
бил здрав човек, работещ, искал да си изучи детето и внуците си. Към момента на
смъртта Д. живеела близо до тях. Децата живеели при тях. Сочи, че ищците още не
са преживяли смъртта му.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, а и
свидетеблите са очевидци на събитията и обстоятелствата, за които
свидетелстват.
По делото с оглед
установяване на спорните обстоятелства е
назначена и приета съдебна автотехническа експертиза, изготвена от експерта
инж.В.В.. /л.117-125 от делото/. Съдът не прие първоначалната експертиза, изготвена
от експерта К., тъй като същата не беше изготвена от експерта самостоятелно, на
базата на компетентен и добросъвестен анализ на данните по делото, както и не
отговарше на поставените от страните и съда задачи.
От приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че механизмът на процесното ПТП, а именно: същото е
настъпило на 22.02.2017 г., около 7:40 часа в гр.Казанлък, на бул. „Розова
долина“ № 25 на кръстовището с път I -6, в условията на дневна светлина, при
силен вятър, и сухо асфалтово покритие на пътя. Асфалтовото покритие е
дребнозърнесто и сухо, със следните участници: Товарен автомобил Мерцедес Актрос 2541 с рег.№
СТ 9804 АР и прикачено към него товарно ремарке марка „Века“ с рег.№ СТ 9863 ЕХ,
управляван от водача М. С. В
и велосипедиста
Б. Д. Г.. Товарният автомобил
Мерцедес Актрос 2541 с рег.№ СТ 9804 АР и прикачено към него товарно ремарке
марка „Века“ с рег.№ СТ 9863 ЕХ, управляван от водача М. С. В, се е движил по подхода за гр. Казанлък от път
I-6 в
посока от изток на запад , като същият е извършил маневрата завой на ляво, за
да се включи в движението по бул.“Розова долина“ в посока на юг, без да се
съобрази и даде нужното предимство при наличен за него пътен знак Б2 „Стоп“ на
движещия се по улица с предимство бул.“Розова долина“ велосипедист Б. Д. Г., в посока от север на юг в лентата за насрещно
за него движение. Мястото на удара се намира на около 2,6 м от източния край на
асфалтовото покритие на бул.“Розова долина“ в насрещната лента за движение
спрямо посоката на движение на велосипеда. В резултат на удара при процесното ПТП и
последиците от него е починал велосипедистът Б. Д. Г. Пострадалият велосипедист се е движил по бул.“Розова долина“ в посока от север на юг при
нормална пътна обстановка, дневна видимост, при сухо пътно асфалтово покритие
на пътя. Процесният товарен автомобил с прикаченото към него товарно ремарке се
е движил в посока от изток на запад, като е извършвал маневра завой на ляво.
Скоростта на товарния автомобил и ремаркето, прикачено към него експертизата
приема за равноускорителна от 0 до около 15 км/ч или средно около 7,5 км/ч или
2,08 м/с /Счита се , че камионът с ремаркето е спрял пред поставения знак Б2
Стоп и е тръгнал от място в определен момент/. Скоростта на велосипедиста се
приема на около 10-12 км/ч или средно около 11 км/ч или 3,05 м/с в предвид
пътно-климатичните условия в района на ПТП. Непосредствено преди настъпването
на процесното ПТП велосипедистът се е движил в насрещната за него лента за
движение по бул.“Розова долина“. При движението си пострадалият велосипедист
към момента на ПТП няма
данни по делото дали е ползвал устройство за излъчване на бяла или жълта при
все, че велосипедът е бил
оборудван с такова. Няма доказателства по делото за наличие на червен светло
отразител отзад на велосипеда, бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, както и дали е бил облечен със
светлоотразителна жилетка и обезопасителна каска. За велосипедиста опасността
настъпва в момента, когато
предните състави на товарния автомобил навлизат в кръстовището. От този момент
до мястото на удара той е изминал разстояние от около 2,60 м. Това разстояние
автомобилът е изминал за 1,25 секунди. Това време е по-малко от сумарното време
за започване на ефективното
спиране. Следователно,
велосипедистът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Отстоянието
от мястото на удара, на което се е намирал велосипедиста при настъпване на
опасността за него е 4,88 м.
Експертът заключава, че за да предотврати настъпването на удара велосипедиста е
трябвало да се движи със скорост, при която велосипедът би спрял на 1 метър
преди мястото на удара. Следователно при движение на велосипедиста със скорост
от около 8,72 км/ч и всяка друга по-ниска от нея велосипедистът има техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Не
съществува препятствие на видимостта към моторното превозно средство по
отношение на велосипедиста. Велосипедистът е имал
техническа възможност да възприеме моторното превозно средство своевременно,
така, че да избегне сблъсъка, видно от снимковия материал по-горе. Тук трябва
да се посочи обаче, че
същият се е намирал на около 4,88 м от мястото на удара, когато товарния
автомобил е навлязъл в кръстовището, извършвайки маневрата завой на ляво. Не е съществувало препятствие пред
видимостта на водача към велосипедиста. Водачът на МПС е имал
техническа възможност да възприеме велосипедиста своевременно и при даване на
предимство на велосипедиста, да избегне настъпването на сблъсък. Водачът е
разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като за
целта е трябвало да даде предимство на велосипедиста, изчаквайки го да премине
през кръстовището и едва тогава да навлезе в него. Технически правилно е преди
да навлезе в кръстовището /след пътен знак „Стоп“ и наличие на стоп линия/, да
се убеди още веднъж, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението - респективно в конкретния случай велосипедиста. С оглед разположението на ППС едно
спрямо друго непосредствено преди настъпването на удара и осветеността на
мястото на произшествието, от страна на водача наличието или не на посочените
от ответника обозначителни знаци - светлоотразители, светлоотразяващи
елементи, светлоотразяваща жилетка и др. не представлява съществен фактор за
възприемане на велосипедиста от водача. Това се обуславя от факта, че ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието. Наличието на гореспоменатите
светлоотразителни елементи, обозначителни знаци светлоотразителна жилетка и др.
биха спомогнали частично за по-доброто открояване на велосипеда с велосипедиста
/контраст/ върху общия фон. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че основното предназначение на светлоотразителните елементи,
които се поставят на спиците на предно и задно колело е, че когато бъдат
осветени от лъч на светлина, например от светлина на фарове на автомобил, те го
отразяват и обектът става по- разпознаваем. В случая, тъй като процесното ПТП
се е случило през деня при добра видимост, според експерта, тези
светлоотразителни елементи не оказват влияние велосипедът да бъде забелязан от
водача на товарния автомобил. Същите в конкретния случай нямат значение за
възприемане на автомобила от товарния автомобил. Велосипедистът се е движел в
крайна дясна лента на спомагателното платно, което се намира източно от
основния път. Това е бул. „Розова долина“. На бул. „Розова долина“ има
спомагателно пътно платно от източна страна, което завършва там, където пътните
превозни средства, които напускат главен път 1-6 и водачите им имат намерение
да се включат в движението по бул. „Розова долина“ наляво или надясно.
Велосипедистът се движи по този спомагателен път и е навлязъл в кръстовището.
Неговата цел е да продължи по бул. „Розова долина“ в посока юг. В тази връзка
траекториите на двете пътни превозни средства имат пресечна точка точно където
е настъпил и удара между тях. Предвид габаритите на товарния автомобил, който
заедно с ремаркето е около 18-19 м. дължина, товарният автомобил се явява една
движеща се преграда пред велосипеда, така че велосипедът има няколко
възможности: първата възможност е да спре и тя е най-логичната. Другата е да
промени посоката си на движение надясно, при което товарният автомобил ще се
движи наляво, тогава контактът ще стане в десните му състави, не челно.
Товарният автомобил е спрял, когато е настъпил удара. Водачът изобщо не е
възприел велосипедиста. Знак „Стоп“ е имало както за товарния автомобил, така и
за велосипеда. Двата пътя са равностойни. От техническа гледна точка в случая
велосипедистът се явява дясностоящ на водача на товарния автомобил. В момента,
когато товарният автомобил навлиза в неговата лента, когато е тръгнал към стопа
и се движи равноускорително, има данни че товарният автомобил е спрял на знак
„Стоп“ и началната му скорост е нула, след което започва да се движи
равноускорително до мястото на удара. Когато предната му част навлиза в това
спомагателно пътно платно, настъпва опасност за велосипедиста, защото той може
да тръгне бавно напред и да спре при опасност. Опасността започва, когато
предницата на товарния автомобил започва да навлиза в самото кръстовище. В този
момент велосипедистът разбира, че товарният автомобил няма да му даде
предимство.
Велосипедистът е бил на
самото място на удара, когато товарният автомобил тръгва. Разстоянието, което
товарният автомобил изминава до мястото на удара е 2,60 м. в самото кръстовище
до мястото на удара, при скорост на движение 2,08 м/сек и е изминал това
разстояние за 1,25 сек. За това време на велосипедиста му трябват 1,4 сек, за
да може да спре. Разстоянието при настъпване на опасността за велосипедиста е
4,88 м. Велосипедистът не е имал възможност да спре. Скоростта на движение на
велосипедиста до мястото на удара е около 11 км/ч. Разстоянието до мястото на
удара е колкото една композиция.
В съдебно заседание
експертът е дал допълнителни разяснение с оглед установяване механизма на ПТП.
Според експерта, велосипедистът
се е движел правилно. Той се е вливал в локалното платно и се е движел там,
където трябва да се движи. Експертът е посочил, че това локално платно го
ползват живеещите в квартала и чрез него могат да се включат в движението по
булеварда. За велосипедиста локалното платно е единственото, с което може да се
включи в движението. Велосипедистът не би могъл да се движи в крайна дясна
лента, тъй като той идва от квартала под гарата и за него единствената
възможност да се включи в пътя е чрез това локално платно, по което се е
движел. Велосипедистът не е имал време за реакция, не е можел да спре. В
непосредствена близост, когато се е намирал до мястото на удара, тогава
товарният автомобил му е препречил пътя. Ако беше завил, нямаше да има челен удар,
а велосипедистът щеше да се удари в десните му състави. Велосипедистът няма
техническа възможност да спре. Според експерта, той не е приел екстремно
спиране, тъй като няма оставена спирачна следа. До настъпването на удара той се
е движел с 11 км/ ч средно няма данни, за да се изчисли скоростта точно. Но той
се е движел с тази скорост до момента на удара. Другият вариант е бил екстремно
да падне, но тогава, според експерта, плъзгайки се е щял да попадне под колелата на автомобила.
Съдът възприема заключението
на експертизата, същото е добросъвестно, задълбочено изготвено и компетентно.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП –22.02.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
При така приетата фактическа обстановка,
установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са
налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по
предявените срещу него искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано, че увреденото лице спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от задължителната
сила на присъдата, постановена по НОХД № 525/2019г. по описа на ОС - гр. Стара Загора. Според посочената разп., влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданският съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Тези въпроси не
могат да се пререшават в настоящото производство. Съгласно присъдата по
горепосоченото НОХД, М. С. В е признат за виновен в това, че
на 22.02.2017 година, в гр. Казанлък, на бул.“Розова долина“ в района на
кръстовището с пътен възел „Арсенал“, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „2541 Л АКТРОС“ с рег.№ СТ
9804 АР, нарушил правилата за движение предвидени в Закона за движение по
пътищата, в частност чл.50, ал.І от ЗДвП – „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно превозно
средство от друг път не изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство“, чл.46, ал.ІІ от ППЗДвП – „Като
водач на пътно превозно средство не изпълнил указаното с пътен знак Б2 -„Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ задължение да спре на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка и преди да потегли
отново, като водач да изпълни задължението си да пропусне пътните превозни
средства, които имат предимство“ и чл.25, ал.I от ЗДвП – „Като водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра – в частност да
завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, не изпълнил
задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Б.
Д. Г., роден на ***г., поради което и на
основание чл. 343, ал.1 б. “в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с
чл.373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.4 от НК, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.54 от НК, ГО ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок от една година.
Присъдата е влязла в законна сила.
От назначената по делото съдебно
автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП, описан
подробно по-горе в настоящото изложение.
Причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на товарния автомобил Митко Станчев Ванкин, който е
разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като за
целта е трябвало да даде предимство на велосипедиста, изчаквайки го да премине
през кръстовището и едва тогава да навлезе в него. Технически правилно е преди
да навлезе в кръстовището /след пътен знак „Стоп“ и наличие на стоп линия/, да
се убеди още веднъж, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението - респективно в конкретния случай велосипедиста.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от пострадалия вреди. Това се установява, както от съдебна автотехническата
експертиза, така и от
влязлата в сила присъда, задължителна за
гражданския съд в тази част.
Поради гореизложените съобрпажения, съдът приема, че
деянието на водача на товарния автомобил М. С. В осъществява
всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди се явяват доказани
по основание.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По
отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието
„справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата
разяснение, не е абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на
дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога е свързано с
преценка на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с
общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество.
Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий
за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е
съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта,
характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика.
В конкретния случай, от
показанията на свидетелите се установи, че двете ищци много тежко приели
загубата на техния съпруг и баща. Били покрусени, тъй като загинал нелепо
и внезапно. Отношенията им били много близки, като починалият им бил опора,
грижел се за цялото семейство, въртял домакинството. Починалият е бил пенсионер, но е работил и
е осигурявал доходите на семейството, грижел се за ищците и внуците си, помежду
тях са били налице отношения на привързаност и взаимопомощ. В резултат от
загубата му семейството е в състояние на емоционална травма. Безспорно, ищците
са претърпели болки и страдания по времето на смъртта му, все още изпитват и
търпят негативни психически изживявания. Изгубили са своя съпруг и баща, който
не могат да прежалят.
От всичко казано до тук е видно, че
справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това е прието в
Постановление № 4/1968 год. означава да бъде определен от съда точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретните лица, но и всички
онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите и занапред.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявените искове за присъждане обезщетение за неимуществени вреди,
са основателни и следва да бъдат уважени за сумата от по 150 000 лв. за всяка
от ищците, като в останалия претендиран размер до 170 000 лв. за ищцата И.Г.Г.
и до 160 000 лв. за ищцата Д.Б.Д., исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Съдът намира, че следва да вземе становище по
направеното възражение от ответника, че пострадалият с поведението си е
допринесъл за настъпване на повече по вид и по-тежки по степен увреждания в
резултат на ПТП. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл.51, ал.
2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от
значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина.
Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е
налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно
съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения
е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
В конкретния случай съдът счита, че такъв принос
ответникът не доказа. Вещото лице по САТЕ сочи, че пострадалият се е вливал в
локалното платно и се е движел там, където трябва да се движи. Това локално
платно се ползва от живеещите в квартала и само чрез него могат да се включат в
движението по булеварда. За велосипедиста локалното платно е единственото, с
което може да се включи в движението. Велосипедистът
не би могъл да се движи в крайна дясна лента, тъй като той идва от квартала под
гарата и за него единствената възможност да се включи в пътя е чрез това
локално платно, по което се е движел. Велосипедистът не е имал възможност да
предотврати ПТП, тъй като времето му за реакция е по-малко от времето, което е
било необходимо на товарния автомобил за изминаването на разстоянието от 2,6 м.
до мястото на удара. Велосипедистът не е имал време за реакция, не е можел да
спре. Тъй като процесното ПТП се е случило през деня при добра видимост, светлоотразителните елементи не оказват
влияние велосипедът да бъде забелязан от водача на товарния автомобил. Причините за настъпване на пътния инцидент
касаят неправилното поведение на водача на товарния автомобил, който за
същото поведение е признат за виновен и осъден с влязла в сила
присъда, тъй като е нарушил правилата за
движение предвидени в Закона за движение по пътищата, в частност чл.50, ал.І от ЗДвП – „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, като водач на пътно превозно средство от друг път не изпълнил
задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя
с предимство“, чл.46, ал.ІІ от ППЗДвП – „Като водач на пътно превозно средство
не изпълнил указаното с пътен знак Б2 -„Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ задължение да спре на "стоп-линията", очертана с пътна
маркировка и преди да потегли отново, като водач да изпълни задължението си да
пропусне пътните превозни средства, които имат предимство“ и чл.25, ал.I от ЗДвП – „Като водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра – в частност да завие
наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, не изпълнил
задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“
Заявена е и претенция за
присъждане на обезщетение за забава, считано от 01.03.2017 г. – датата, на която изтича
срокът по чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 КЗ до окончателното им
изплащане, евентуално законната лихва върху сумата от 29.03.2017 г. – датата на
уведомяване на застрахователя от пострадалите до окончателното им изплащане. Съгласно КЗ, отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това, разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същият не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай
на 29.03.2017 г. застрахователя е уведомен за процесното ПТП от ищците, поради
което следва да се приеме, че именно от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид
на това лихвата за забава върху горепосочените обезщетения се дължи от 29.03.2017
г. до датата на окончателното плащане.
По разноските:
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК на адв. П.К., същата претендира разноски на основание чл. 38 от ЗА и следва
да й се заплатят такива съразмерно на уважената част от исковете или сумата от 10
872 лв. с вкл. ДДС. Поради тази причина направеното възражение от ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Старозагорския ОС държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 12 000 лева и възнаграждение за вещи лица в размер на 587
лв..
При
този изход на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер
на 100 лв. и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение, като на ответника в случая
се дължат разноски в размер на 40,50 лв.
Водим от горните мотиви съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Д. З.“ АД, гр. С., бул. „К.А. Д.“ **,
ЕИК ***, да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния съпруг Б. Д. Г., от ПТП,
възникнало на 22.02.2017год., ведно със законната лихва върху сумата 29.03.2017год.
до окончателното й заплащане, като отхвърля предявения
иск за сумата над 150 000лв. до пълния претендиран размер от 170 000
лв., като неоснователен.
Присъдената сума следва да бъде изплатена по следната
банкова сметка:***: STSABGSF при Банка ДСК -АД
ОСЪЖДА
„„Д.
З.“ АД, гр. С., бул. „К.А. Д.“ **, ЕИК ***, да
заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********
***, сумата
от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния баща Б.
Д. Г., от ПТП, възникнало на 22.02.2017 год., ведно със законната лихва върху
сумата 29.03.2017 год. до окончателното й заплащане като
отхвърля предявения иск за сумата над 150 000лв. до пълния претендиран размер
от 160 000 лв., като неоснователен.
Присъдената сума следва да бъде изплатена
по следната банкова сметка: *** ,
Уникредит Банк ,с титуляр С.Б. Л., съобразно пълномощно от Д.Б.Д.,рег.№4744/04.12.2020г. на
Пом.нотариус по заместване на Х.Я., нотариус с район на действие РС Казанлък,
рег.№726 на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА
„Д. З.“ АД, гр. С., бул. „К.А. Д.“ **,
ЕИК ***, да заплати на адв. П.К., сумата от 10 872 лв., /десет хиляди осемстотин седемдесет и два лева/ възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „Д.
З.“ АД, гр. С., бул. „К.А. Д.“ **, ЕИК ***, да заплати дължимата държавна такса
в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лв./ и разноски за
назначените по делото експертизи в размер
на 587 лв. /петстотин осемдесет и седем лв./, заплатени от бюджета на съда,
по сметка на ОС Ст. Загора в обслужващата го банка.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********,***, и Д.Б.Д.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. К. да заплатят на „Д. З.“ АД, гр. С., бул. „К.А.
Д.“ ** 68, ЕИК
***, сумата 40,50 лв. /четиридесет лв. и 50ст./ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС Стара Загора пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: