Р Е Ш Е Н И Е 56/31.1.2020г.
№…/… 31.01.2020 година
град Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд,
ХVI –ти граждански състав
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав: Председател: Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от
съдията Георгиев
гражданско дело № 2358 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „АСВ“ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника С.Д.М. , че дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** на ЯРС. В условията на евентуалност се прави искане,че съдът
не уважи кумулативно предявените
положителни установителни искове,за осъждане
на ответника за същите суми на същите основания.
В
исковата молба се посочва, че на
29.08.2017 год. между праводателя на ищеца – „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника бил сключен договор за стоков
кредит № ***, с който се финансирала покупка на стоки и услуги с обща цена на
стоките в размер на 1300,00 лв. и 117,31 лв. застрахователна премия по
застраховка „Защита Макс “, като общият размер на предоставената сума по
кредита възлиза на 1417,31 лв.
Също
така бил уговорен годишен лихвен процент в размер на 36 %, като годишният
процент на разходите бил в размер на 42,58 %. Кредитът следвало да се издължи
на 24 бр. месечни вноски на 14-то число на месеца, всяка в размер на 83,69 лв.,
като първата вноска била дължима на 14.09.2017 г., като крайният срок на
договора бил на 14.08.2019 г. Общата дължима сума по кредита възлизала на
2008,56 лв. Предвид, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл.13,ал.2,б.“а“ от ОУ, които били неразделна част от
договора. От страна на ищеца до кредитополучателя било изпратено уведомление, с
което му било съобщено, че поради допуснато просрочие
и неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания по него били
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 20.04.2018 г., като уведомлението
за обявяване на предсрочната изискуемост било получено от длъжника на
21.05.2018 г.
Ответникът погасил по кредита сумата от 0,96
лв., с която сума била погасена част от възнаградителната
лихва. Кредитополучателят освен това удостоверил, че е запознат с всички клаузи
на договора, включително при забава на плащането и други подробно описани в
исковата молба.
На
20.04.2018 год. бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземанията към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника с
всичките му привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера по силата на изрично упълномощаване. В случай, че
не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът е
уведомен по чл. 99, ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В
условията на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени кумулативно
предявените обективно съединени положителни искове, се иска осъждане на
ответника за същите суми и на същите основания.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на
ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК
и било образувано ч.гр.д. № ***г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение срещу длъжника.От приложеното ч.гр.дело се установява,че в полза на
ищеца са присъдени процесните вземания за
главница,договорна лихва и мораторна лихва.Заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК,при което заповедния
съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на
чл.415,ал.1,т.2 ГПК,като същия е предявен в срок.Иска се уважаване на иска,
както и присъждане на разноски.
В законоустановения
срок ответникът не е депозиран отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. В депозирано становище моли за
уважаване на иска.
Ответникът се представлява от
назначения му особен представител, който взема становище,като счита,че договора
по своята същност представлява договор за потребителски кредит и следвало да
отговаря на условията по ЗПК.Същия бил бланков,като нямало свобода на
договарянето с кредитополучателя,като клаузите касаещи възнаградителната
лихва от 36 % били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Иска се
постановяване на решение с което предявения иск да бъде отхвърлен относно
лихвите.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №
*** г., с която е разпоредено ответника да заплати на
ищеца посочените в заповедта суми. Т.к.
последния е бил уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По
делото е представено копие от договор за стоков кредит № *** г.,сключен между „Уникредит
Кънсюмъл Файненс“ ЕАД и С.Д.М. в качеството му на
кредитополучател.По силата на договора на ответника е предоставен стоков кредит
за закупуване на мебели и интериорно обзавеждане в размер на 1300,00 лв. от
„Вариант Мебели“ ЕООД,чрез кредитен инспектор. В самия договор и чл.7,ал.1 от
ОУ които са неразделна част от него между страните е уговорено,че за
предоставения кредит се дължи лихва,месечния размер на който е включена в
погасителния план,при годишен лихвен
процент-36 % и годишен процент на разходите-42,58 %. Посочено е,че общия
размер на кредита възлиза на 1417,31 лв.-главница,като към сумата от 1300,00
лв. е включена сумата от 117,31 лв. общ размер на застрахователна премия. Общо
дължимата сума от потребителя била в размер на 2008,56 лв.,като същия следвало
да бъде издължен на 24 месечни вноски,всяка в размер на 83,69 лв.,на 14-то
число на месеца,като първата погасителна вноска се дължала на 14.09.2017 г.,а
последната на 14.08.2019 г. В самия договор са посочени датите на погасителните
вноски за целия 24 месечен период,техния размер от 83,69 лв.,както и лихвата
която се дължи. Представена е и декларация за приемане на застраховането по застрахователни
програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“ от 29.08.2017 г. подписана от ответника. Също така са представени общи условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от„Уникредит
Кънсюмъл Файненс“ ЕАД,като
всяка страница от същите са подписани от страните. Представено е и съгласие за
директен дебит от 29.08.2017 г. с което ответника дал съгласието си до „Уни Кредит Булбанк“ да плащат по искане на праводателя на оищеца при условия
на директен дебит до размер без ограничения,срещу тяхна сметка,със срок за
валидност до 14.08.2019 г. при условия погасяване на дължими суми по договор за
кредит *** с платец С.Д.М.. Представена е и фактура № *** г. с получател С.М.Д.
и доставчик „Вариант Мебел“ ЕООД за сумата от 1300,00 лв. за модулно кухненско
обзавеждане. Също така е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземане от 20.12.2016 г. по силата на който „Уникредит
Кънсюмъл Файненс“ ЕАД,в
качеството им на цедент и „АСВ“ ЕАД в качеството им
на цесионер,потвърждение за извършената цесия от
20.04.2018 г. към договора по силата на които второто първото прехвърлило на ищеца вземането си, произтичащо от договора за стоков кредит № *** г.,изцяло
с всички привилегии,обезпечения и принадлежности. Представено е и Приложение №
1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между„Уникредит
Кънсюмъл Файненс“ ЕАД и
„АСВ“ ЕАД от 20.04.2018 г. в което е посочен номера на договора,името на
ответника и сумата която дължи.По силата
на пълномощно ищеца се задължил от името на цедента
да изпрати уведомление за извършената цесия,като на гърба на същото е направено
волеизявление,че поради просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора за стоков кредит №***г.,сключен с праводателя на ищеца,всички вземания по него били изискуеми
изцяло и в пълен размер,считано от 20.04.2018 г. В изпълнение на поетите
договорни задължения и изискването на закона на ответника е изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД за извършената цесия,като видно от известието за доставяне същото е
получено от С.М. с отбелязване –лично.
Съгласно
чл.13,ал.1 ОУ в случай на забава в плащанията на дължимите суми,“УКФ“ имало
право да получи и обезщетение в размер на годишна законна лихва,разделена на
360 дни за всеки ден на забава,изчислена върху просрочената дължима главница.
Към
момента на предявяване на иска срокът на
договора е изтекъл, т.е. вземането по него е изискуемо.
Към исковата молба е приложено уведомление, адресирано
до ответника С.Д.М., с което ищецът, действайки като пълномощник на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД , е уведомил ответника, че на основание сключен
Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 20.12.2016 г. и подписан индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.04.2018 г. между
„АСВ“ ЕАД и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД задължението
му, произтичащо от договора за стоков кредит № *** от
29.08.2017 г. е изкупено от „АСВ”ЕАД, което Дружество е новият кредитор на
ответника.
Същите пълномощни и уведомления като
част от приложенията към исковата молба,са връчени на лично на особения
представител на ответника.
От
заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,е установено,че по сключения договор за
стоков кредит,ответника на 14.09.2017 г. внесъл сумата от 0,96 лв.,с която е
погасена част от възнаградителната лихва,включена във
вноска № ***,като от него момент не е
извършил никакви плащания.
С оглед на това,че кредитополучателя
на изпълнявал задължението си за заплащане на погасителните вноски в
срок,кредитът бил обявен за предсрочно изискуем,считано от 20.04.2018 г.
Съгласно чл.5,ал.1 ОУ,сумата по стоков кредит се превеждала от УКФ директно на
съответния търговец,от който била закупена стоката. Размерът на неплатената
главница за периода от 14.09.2017 г./падеж на първата неплатена погасителна
вноска/ до 14.08.2019 г. /падеж на последната погасителна вноска/ бил в размер
на 1417,31 лв. Размерът на неплатената главница за периода от 14.09.2017
г./падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до датата на последната падежирала вноска към момента на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-14.02.2019 г. бил в размер на 964,00 лв.
Размерът на неплатената възнаградителна лихва за
периода от 14.09.2017 г. до 20.04.2018 г. бил в размер на 308,75 лв.,като
размерът на обезщетението за забава,изчислено върху главницата и договорната
лихва за периода 14.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда-05.03.2019 г. бил в размер на 257,97 лв.Размерът на обезщетението за
забава,изчислено върху главницата и договорната лихва,падежирали
и непогасени към датата на подаване на исковата молба-01.07.2019 г. бил в
размер на 171,69 лв.
В проведеното съдебно заседание
в.лице уточни,че по отношение на изчисляването на законната лихва,във въпрос № ***
на стр.4 същата е изчислена в случай,че е настъпила предсрочна изискуемост и в
съответствие с поставените в задачата периоди,а в отговора на въпрос № 6
законната лихва била изчислена върху всяка падежирала
и неплатена вноска до датата на предявяване на исковата молба,като това била
разликата в двете изчисления.
На въпрос на особения представител
на ответника вещото лице отговори,че в отговора на въпрос № 2 била до
14.08.2019 г.,а в другия случай била до 14.02.2019 г. В отговора на въпрос № ***
изчислило само до вноската,която била с падеж до 14.02.2019 г.,която била
вноска № 18 по погасителния план,като в първия случай била до вноска № 24. На
въпрос № 3 липсвали вноски от № 19 до №24,като периодите били различни.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД,евентуално съединен с иск с правно основание чл.79,ал.1,вр.чл.240 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
От
представените по делото писмени доказателства е безспорно установено,че на
29.08.2017 г. между ответника и „УКФ“ АД е бил сключен договор за стоков кредит
и същите са били във валидни облигационни
отношение. Ответника не е оспорил получаването на сумата по уговорения в
договора начин. Договора е сключен в писмена форма,по ясен и разбираем
начин,като всички елементи от договора,включително и общите условия ,са представени с еднакъв по вид,формат и
размер шрифт.
В
договора ясно е посочен общия максимален размер на заема 2008,56 лв.,броя на месечните погасителни
вноски,падежната им дата на 14-то число на месеца,като стойността на погасителна вноска е посочена в самия договор,
посочен е фиксиран лихвен процент – 36,00 % годишно,посочен е годишния процент
на разходите по кредита – 42,58%. Поради това, не са налице хипотезите по чл.10
и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между
страните договор е действителен такъв, породил облигационните си последици.
Установено е от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза,което заключение съдът кредитира,че ответника
на 14.09.2017 г. внесъл сумата от 0,96 лв.,с която погасил част от възнаградителната лихва,включена в вноска № 1,като от него
момент не е извършил плащания по посочения договор,като предоставилото креди
дружество е обявил кредита за предсрочно
изискуем,преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Към настоящия
момент се установява,че всички погасителни вноски са с настъпил падеж. Настоящата
инстанция намира,че ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е установил
качеството си на кредитор спрямо ответника на посочените вземания,придобити по
договор за цесия,сключен с „УКФ“ ЕАД.Съобщението
до длъжника,направено от новия кредитор,цесионер,не
поражда правно действие,но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор
от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия,в който случай е
налице изпълнение на разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД.Същевременно,уведомление,изхождащо
от цедента,приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника,съставлява надлежно
съобщаване на цесията,с което прехвърлянето на вземането поражда правно
действие за длъжника от този момент,съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД.Такова уведомление представлява релевантен за спорното право факт,настъпил
след предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде
съобразен от съда.В случая стария кредитор„УКФ“ ЕАД е упълномощил новия
кредитор-ищеца,да уведоми от негово име длъжника-ответника за извършената
цесия. Такова уведомление е осъществено до подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск,но
уведомлението до ответника за цесия е приложено към исковата молба на ищеца и е
връчено на особения представител на ответника,с което факта на съобщаване на
цесията е осъществен и следва да бъде зачетен.
В обобщение,настоящия съдебен състав приема,че ищеца-цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника,т.к.уведомлението за цесия,приложено към исковата молба е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване на цесията,с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този момент,което уведомяване представлява релевантен за спора факт,настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.
По делото е спорна клаузата относно
размера на възнаградителната
лихва. В практиката си ВКС трайно приема, че няма пречка страните
по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна
лихва над размера
на законната лихва (Определение №
901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС, Решение № 1270 от
09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., г. к., ІІ г.
о. на ВКС и Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., ІІ г. о.
на ВКС, постановени по реда на чл. 218 от ГПК отм.). Съгласно
чл. 9 ЗЗД, страните
могат свободно да
определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи
на повелителните норми
на закона и добрите
нрави. В момента не е
регламентиран в нашето законодателство максимален размер на договорната лихва,
посочен в чл. 10 ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е процесната (Решение № 111 от
27.10.2009 г. по
т. д. № 296/2009 г., т. к., І т. о. на
ВКС,
в което е направена и съпоставка между възнаградителните
и мораторните законни лихви
по чл. 86 от ЗЗД). Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава размера на
лихвите по договорите. В цитираните по-горе съдебни актове е прието, че максималният размер
на договорната лихва
(била възнаградителна или за
забава) е ограничен винаги от втората
хипотеза на чл.9, касаеща добрите нрави. Така, според
ВКС, за противоречащи
на добрите нрави
се считат сделки,
с които неравноправно се
третират икономически слаби участници
в оборота, използува се недостиг
на материални средства
на един субект
за облагодетелствуване на друг
и пр. Прието е, че
противно на добрите нрави
е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната
лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена
по обезпечен и по
друг начин заем
(напр. ипотека), противно
на добрите нрави
е да се уговаря
лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. В
случая договорената възнаградителна
лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва (чийто размер съгласно заключението
на вещото лице е 257,97 лв.),като възражението на особения
представител на ответника в тази му част се явява неоснователно.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е изцяло
основателен и следва да се уважи за следните суми, предмет на издадената
заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно: сумата от сумата
от 1411,31 лв. – главница,сумата от 308,75 лв. договорна лихва за периода 14.09.2017
г. до 20.04.2018 г. и сумата от 185,15 лв. лихва за забава за периода
14.09.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане.
Предвид уважаване на главната претенция, съдът не
дължи произнасяне по предявените евентуални такива.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни разноски по
заповедното производство в размер на 88, 22 лв., а по исковото – в размер на 1002, 25 лв./в които разноски по исковото
производство се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в
минималния размер от 300 лв./.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.М.,
ЕГН ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** , сумата
1417,31 лв. – главница,
представляваща задължение по 24 бр. неплатени погасителни вноски по договор за
стоков кредит № *** г., сумата 308,75 лв. – договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 14.09.2017 г. до 20.04.2018
г., сумата 185,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2017 г. до
05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *** разноски в заповедното
производство в размер на 88, 22 лв.
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София разноски
за настоящата инстанция в размер на 1002, 25 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: