Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Добрич ,20.01.2020г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН
СЪД, десети състав в открито съдебно заседание на двадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ДИАНА ЙОРДАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 623/2019г. ДРС , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск по чл.422 ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.9 от Закона за потребителския
кредит от „Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД срещу Г.Д.Ж. ЕГН ********
за
установяване на вземания , за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 4245/2019г. ДРС.Претендират
се разноските.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и възраженията на ответника:
Претенцията на ищеца:Договор за потребителски кредит N … от 06.03.2017г.
, сключен между „Провидент Файненшънъл
България”ООД като кредитор и Г.Д.Ж. като
кредитополучател.На 01.07.2017г. е сключен договор за цесия между първоначалния
кредит и „Изи Асет Мениджмънт”АД. На
30.01.2017г. е сключен Рамков договор за
цесия с Приложение N 1 към него от 03.07.2018г. , сключен между „Изи Асет
Мениджмънт”АД като цедент и ищеца като цесионер, с който вземанията по договора
за заем са прехвърлени в полза на ищеца.
Ответникът не изразява становище.
2 /
Правна квалификация:Предявен е иск по чл.422 ГПК във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.9 от
Закона за потребителския кредит.
Между
страните няма признати права и обстоятелства.
Спорни
са обстоятелствата, на които се основава иска.
По делото
са събрани писмени доказателства.Прието е като неоспорено заключение на вещото
лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза.
В първо
съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва иска.Твърди,
че дължи плащане на спорните суми.В хода на устните състезания ответникът изтъква , че не е представен по делото
договор за цесия между „Провидент
файненшънъл България и „Изи кредит”; няма идентичност между договора за кредит
, посочен в заповедта за изпълнение с предмет
- спорните вземания и исковата
молба , от една страна и договора за кредит , приложен като доказателство км
исковата молба; таксите , свързани с обслужване на кредита по местоживеене на
ищеца не са дължими , тъй като противоречат на Закона за потребителския кредит
, а и такива услуги на практика не са
извършвани.
След като
съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата по делото съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите:
Представен е Договор за потребителски кредит , сключен на 06.03.2017г. между Г.Д.Ж. и „Провидент Файненшъл България” ООД за сумата
от 1050 лв. с фиксирана лихва 31,82 % годишно или 207,12 лв. При сключване на
договора са уговорени допълнително: такса оценка на досие - 52,50 лв. ; такса за услугата „кредит у
дома” – 953,39 лв..Общата сума по кредита е 2263,01 лв. , дължима на 60
седмични вноски по 37,72 лв. / с изключени на последната , която е в размер
37,53 лв./.Съгласно чл.27 от договора кредитът се предоставя на клиента в брой
, тъй като е избрал услугата „Кредит у дома”. Първото седмично плащане дължимо
на 15.03.2017г. Плащанията следва да се извършват в ден -
вторник.
С Рамков
договор за прехвърляне на парични
задължения/ цесия/ от 30.01.2017г. „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД като цесионер придобива от „Изи Асет Мениджмънт” АД вземания по приложение N 1.
Няма данни
за съобщаване на цесията на ответника.
Ответникът представя разписки за платени по
договора суми.
Експертизата дава заключение по счетоводни данни на кредиторите платена
от ответника сума е 516 лв. ,а според представените разписки е 816 лв.Размерът
на неизплатеният остатък е даден в два варианта:
-Първи вариант – 1447,01 лв. общо , от които
722,36 лв. – главница ; - 87,48 лв.
договорна лихва ; -33,36 лв. – такса оценка на досие и 603,81 лв. – такса за
услугата „кредит у дома”;
-Втори вариант, без включените допълнителни
услуги- дължима сума общо 429,85 лв. -
главница и 29,35 лв. – договорна лихва.
По делото е
приложено ч.гр.дело N 4245/2018г.
по описа на РС Добрич.
Правни изводи:
Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело N 4245/2018г.по описа на РС Добрич срещу ответника в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД ЕИК ********* за следните суми: -931,08 лв.
– главница по договор за потребителски кредит N … от 6.03.2017г., сключен между Г.Д.Ж. и
„Провидент Файненшънъл България”ООД, вземането по който е прехвърлено на „Изи
Асет Мениджмънт” АД ,а после на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД заедно със законната лихва от датата на заявлението – 22.10.2018г. /дата на
пощенското клеймо/ до окончателното плащане; - 158,36 лв. -
договорна лихва за периода 15.03.2017г. -02.05.2018г. ; -857,57 лв.
- такси и комисионни за допълнителни
услуги;- 85,58 лв. – обезщетение за забава за периода 03.05.2018г. –
17.10.2018г. и разноски в заповедното производство - 40,65 лв. -
държавна такса и 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
По същия
договор за потребителски кредит се претендират процесните вземания.
С
исковата молба е представен друг договор за потребителски кредит- с N …. от 06.03.2017г. , сключен между Г.Д.Ж. и „Провидент Файненшънъл България”ООД.Следователно
ищецът не доказва наличие на валиден договор за кредит с предмет- вземанията ,
за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело N 4245/2018г.
на РС Добрич.Това обстоятелство е възложено
за доказване в негова тежест съгласно доклада на съда.
На следващо
място, не е представен договор за цесия , сключен между първоначалния
кредитор и „Изи Асет Мениджмънт” АД като
цесионер.Поради това не може да се приема за доказано и извършването на валидна
цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
ищеца.Не е представено Приложение N 1 към
договора за цесия , въз основа на който ищецът се легитимира като кредитор на
процесните вземания , въпреки изричните указания на съда.
По тези
съображения съдът намира , че ищецът не доказва активната си материално-правна
легитимация.Не се доказва наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните по описания в исковата молба и в заповедта по чл.410 ГПК договор за
потребителски кредит.Това налага извод за неоснователност на иска.
Експертизата основа изводите си въз основа на друг
договор за потребителски кредит -
N … от 06.03.2017г., поради което искът се явява
недоказан по размер.
Възраженията на ответника са основателни.Искът
като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
На
основание чл.78,ал.3 ГПК с оглед изхода на спора съдът присъжда разноски на
ответника в размер на 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид
изхода на спора на ищеца не се присъждат
разноски.При отхвърляне на установителния иск заповедта за изпълнение не се
обезсилва.
С тези мотиви
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД ЕИК ********* гр.С., представлявано от Т.Я.К. срещу
Г.Д.Ж. ЕГН ******* за установяване на вземания ,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4245/2019г.
ДРС: -931,08 лв. – главница по договор за потребителски кредит N … от 6.03.2017г., сключен между Г.Д.Ж. и
„Провидент Файненшънъл България”ООД, вземането по който е прехвърлено на „Изи
Асет Мениджмънт” АД ,а после на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД заедно със законната лихва от датата на заявлението – 22.10.2018г. /дата на
пощенското клеймо/ до окончателното плащане; - 158,36 лв. -
договорна лихва за периода 15.03.2017г. -02.05.2018г. ; -857,57 лв.
- такси и комисионни за допълнителни
услуги;- 85,58 лв. – обезщетение за забава за периода 03.05.2018г. – 17.10.2018г.
ОСЪЖДА „Агенция
за контрол на просрочени вземания” ЕООД ЕИК ********* гр.С., представлявано от
Т.Я.К. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Ж. ЕГН **********
*** сторените разноски по гр.дело N 623/2019г. по описа на РС Добрич - 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ –
адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: