Решение по дело №4597/2018 на Районен съд - Ямбол

                                     

 

                                         Р Е Ш Е Н И Е 842/26.11.2019г.

№                                                   26.11.2019 г.                                           гр. Ямбол

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ – ти състав

в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година,

в следния състав:                                       

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев

гражданско дело № 4597 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се води по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: ***,представлявано от законен представител  Т.Я.К., чрез пълномощник Д. В. А.-юрисконсулт,р.София, р-н Витоша, ж.к." Щайн съдебен адрес:***, против Д.Й.С. *** обективно съединени искове, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумите от 600,00 лв. – главница, 71,94 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2016 г. – 29.01.2017 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 354,06 лв.- такса гаранция,16,57 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 30.01.2017 г.  до 23.03.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС.

Твърди се, че на 02.08.2016 г.  между  „Фератум България” ЕООД, в качеството им на кредитор и ответника Д.Й.С., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №***.Договора бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние,във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на ЗПФУР,ЗПУПС,ЗЗД и Закона за електронния документ и електронен подпис,както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в ОУ,уреждащи отношенията между „Фепатум България“ ЕООД и неговите клиенти,по повод предоставените от дружеството потребителски кредити. Съгласно,сключения между страните договор,Кредитополучателя декларирал,че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР,както и тези посочени в ОУ. Със сключването на договора за кредит,Кредитополучателя удостоверил,че е получил,запознал се и се съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифата на „Фератум България“ ЕООД в случаите,в които същата е приложима,както и ОУ ,които били неразделна част от същия.

По силата на сключения договор за кредит № *** от 02.08.2016 г. на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 600,00 лв.,който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,представляваща печалба за кредитора в размер на 71,94 лв.,за срок от 180 дни. Уговорено било кредита да се издължи на 6 броя вноски,всяка с размер 111,99 лв.,като първата падежна дата била на 01.09.2016 г. Била уговорена печалба на кредитора в размер на 71.94 лв.,при лихвен процент  40,57 %,като Годишния процент на разходите / ГПР/ бил 49,05 %. В чл.5 от договора било посочено,че кредитът се обезпечава с Поръчителство,предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора. Между гаранта и ответника в качеството му на клиент бил сключен Договор за гаранция №***г.,по силата на който гарантът се задължавал в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя,като се задължавал солидарно с него.Съгласно чл.5.8 ОУ,при неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя,дружеството кредитор имало право да предяви претенцията си директно към Гаранта,без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно чл.5 ОУ,които се прилагали към Договора за гаранция № ***,Кредитополучателя се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията,в размер определен в самия договор и която възлизала в размер на 354,06 лв.Твърди се,че ответника не изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок,поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това,дружеството-гарант погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД,с което встъпило в правата на Кредитора и от него момент за него възниквало правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Дата на последната вноска по кредита била на 29.01.2017 г.,респективно вземането било изискуемо в пълен размер. В изпълнение на разпоредбата на чл.10 /т.1-т.8/ от ОУ в случай,че Кредитополучателя изпаднел в забава и не върнел която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни,след съответната падежна дата,на същия се начислявала такса,в зависимост от просрочието,която за конкретния случай била в размер на 100,00 лв. и представлявала административна такса за събиране на вземането.

На 01.12.2017 г. бил подписан Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужваните протребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Фератум Банк“ЕООД-цедент и ищеца-цесионер, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ЕООД изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности. Твърди се ,че по договора за кредит,ответникът не е извършил плащания,поради което към момента на подаване на исковата молба,след оттеглянето на иска за лихва за забава/мораторна лихва/ в размер на 16,57 лв.  дългът му бил в общ размер 1126,00 лв.,от които 600,00 лв.-главница,71,94 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2016 г. – 29.01.2017 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 354,06 лв.- такса гаранция, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

 По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД за издаване на заповед за изпълнение, в рамките на производството по ч.гр.д.№ ***г. на ЯРС била издадена заповед № ***г. за изпълнение за парично задължение сумите от 600,00 лв. – главница по Договор за кредит № ***г., 71,94 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2016 г. – 29.01.2017 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 354,06 лв.- гаранция по кредитна сделка,  16,57 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/  за периода 30.01.2017 г.  до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-28.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство от които 25,00 лв.-платена държавна такса и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение .

 Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47,ал.5 ГПК,като с оглед разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявява настощия иск.  Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно - деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника.В същия  се посочва,че предявените установителни искове са допустими,но се оспорват по основание и размер. Твърди,се ,че ответника не бил подписвал договор за кредит № ***г. с„Фератум България“ ЕООД като кредитор и не е получил кредит от 600,00 лв..Също така не бил сключил договор за гарнация №*** с „Фератум Банк“ ООД за гарантиране изпълнението на задълженията и не бил се задължил да заплаща посочената в исковата молба такса за гаранция в размер на 354,06 лв. Също така ответника не бил уведомен за цесията съгласно изискването на чл.99,ал.4 ЗЗД. В настоящия случай в приложенията на И.М. било предоставено уведомление за връчване на длъжника по чл.99,ал.3 ЗЗД. Дори и да се приемело,че същото следвало да се счита за надлежно връчено на служебния му защитник,то към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ответника не бил уведомен за цесията.Искът по чл.422 ГПК се считал за продължение на заповедното производство по чл.410 ГПК,а към момента на подаване на това заявление ищецът не е имал право на иск спрямо ответника,т.е. не бил надлежна страна,защото съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД прехвърлянето имало действие спрямо длъжника от момента на уведомяването му. Т.е. дори да се приемело,че длъжника бил уведомен с връчването на съдебните книжа по настоящото гражданско дело на 06.03.2019 г.,към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-23.08.2018 г. такова уведомление не било налице и за надлежен кредитор на ответника било следвало да се счита „Фератум България“ ЕООД. Също така се счита,че с представения договор за кредит с исковата молба имало нищожни клаузи. Административната еднократна такса в размер на 100,00 лв.,като чл.10/т.1-т.8/ от ОУ бил в пряко противоречие с чл.33 ЗПК,като при забава на потребителя кредитора имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Според чл.33,ал.2 ЗПК обезщетението за забава не можело да надвишава законната лихва. В случая ищецът претендирал мораторна лихва в размер на 16,57 лв. върху непогасената главница,с предвидената административна такса в размер на 100,00 лв.,като по същество се целяло заобикаляне на ограничението по чл.33 ЗПК,като се въвеждали допълнителни плащания,чиято дължимост била изцяло свързана с хипотезата на забава на длъжника.Съгласно чл.21,ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит,имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон,била нищожна. Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Алтернативно се прави искане в случай,че исковете бъдат уважени,на основание чл.241,ал.1 ГПК и т.14 на ТР4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС да бъдат разсрочени задълженията на ответника,включително и разноските по 50,00 лв. на месец,считано от влизане на решението в сила.        

В съдебно заседание ищцовото дружество – редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител.Постъпила е молба с която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие,като се претендира уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител който пледира за отхвърляне на иска,като неоснователен и недоказан.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано в съда на 28.03.2018 г. от заявител „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и длъжник Д.Й.с. ***, за сумите съответно от 600,00 лв. – главница, 71,94 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2016 г. – 29.01.2017 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 354,06 лв.- гаранция по кредитна сделка,  16,57 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 30.01.2017 г.  до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.

 Съдът е уважил това искане като е издал заповед № *** г. за претендираните със заявлението суми, съставляващи главница, договорна лихва,такса,гаранция по кредитната сделка,мораторна лихва,ведно със върху главницата,считано от 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство от 75,00 лв.

Предвид , че ответника е бил уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК  и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Безспорен факт е, че предмет на установителния иск е Договор за кредит № *** г., сключен между ответника и „Фератум България“ ЕООД. Договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ, както се твърди в исковата молба. Самият договор обаче не е представен, освен ако ищецът не е имал предвид представеният на л.6 „Статус на заема“, посочен в описание на доказателствата като „копие от договор за гаранция…“. Съдът обаче е на категоричното становище, че този документ, наречен „Статус на заема“ не представлява доказателство за сключен договор за заем или договор за гаранция. Представените Общи условия към договор за гаранция също не установяват договор, сключен с конкретния ответник.

Ищцовото дружество не е страна по договора за кредит и договора за гаранция, но своята активна легитимация установява чрез приложения Договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ между ищеца и „Фератум Банк“ от 01.12.2017 г. В чл. 2.1 от този договор е посочено, че кредитите се отпускат от „Фератум България“ ЕООД и че „просрочените кредити са прехвърлени срещу гаранционно плащане на продавача – „Фератум Банк“. Вероятно точно затова ищецът твърди, че дружеството гарант „Фератум Банк“ ЕООД е изплатило на кредитодателя „Фератум България“ ЕООД задължението на ответника по договора и затова встъпва в правата на кредитор. И в качеството си на кредитор е прехвърлил вземането към ответника по силата на посочената по-горе цесия.

Съдът обаче счита, че тези твърдения са недоказани, тъй като не са представени никакви доказателства кога и каква сума е изплатил гарантът „Фератум Банк“ на „Фератум България“ ЕООД – кредитодателят на ответника по делото. А този факт следва да бъде установен, тъй като именно поради изплащането на гаранцията /т.е. дълга на ответника/ и след това прехвърляне на вземането на ищеца може да се установи активната легитимация на ищцовото дружество.

 В исковата молба не се твърди , че ответника е бил „уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената продажба на вземането,като само са представени договор за придобиване покупко-продажба на отписванията на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017 г.,със страни „Фератум Банк“ в качеството им на продавачи и „АКПЗ“ ООД ЕООД  в качеството им на купувачи. Също така е представено копие от приложение от което се установява задължението на ответника по посочения договор,като същия фигурира под номер 4731,потвърждение за сключената цесия на основание чл.99,ал.3 ЗЗД,както и пълномощно с което „Фератум Банк“ упълномощава „АКПЗ“ ООД да уведоми от тяхно име всички длъжници по всички вземания на дружеството които са цедирани съгласно договор за придобиване /цесия/ сключен на 01.12.2017 г.

По искане на ищеца, на основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която в табличен вид в констативната част на експертизата подробно е посочила начислените задължения по предоставения паричен кредит на ответника и по договора за гаранция. Не били извършени плащания от страна на кредитополучателя по процесните Договор за  предоставяне на кредит № ***г. и Договор за гаранция /поръчителство/. Сумите по претендираните вземания не били платени. Нямало извършени плащания по процесните договори.Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-28.03.2018 г.,общият размер на задължението била 1126,00 лв.,от които : главница в размер на 600,00 лв.,договорна лихва за периода 01.09.2016 г. -29.01.2017 г. в размер на 71,94 лв.,административна такса за събиране на вземането в размер на 100,00 лв. и такса гаранция в размер на 354,06 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Настоящия съдебен състав намира, че ищецът "Агенция за събиране на вземания"ЕАД е установил качеството си на кредитор спрямо ответника за посочените вземания, придобити по договора за цесия, сключен с дружеството "Фератум Банк"ЕООД. Съгласно трайната практика на ВКС,цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.

В случая старият кредитор "Фератум Банк"ЕООД е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника - ответника за извършената цесия. Такова уведомяване не е осъществено до подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен.  Не се споделят мотивите на особения представител на ответника, че връчването на уведомлението за цесията на особения представител не е произвело материалноправно действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Настоящата инстанция споделя именно това дадено от ВКС разрешение по разглеждания въпрос, което е в съответствие с нормата на чл.45 ГПК.

В обобщение, настоящата инстанция приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т.к. уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда,като в тази насока не споделя доводите на особения представител на ответника с отговора на исковата молба,че цесията не е породила правно действие.

По делото обаче не са представени Договор  за кредит № *** и Договор за гаранция № *** и двата  от *** г., които са основанието на издадената заповед за изпълнение и съответно на установителния иск. Всъщност твърдението е, че се касае за договори, сключени от разстояние, чрез средствата за комуникация. В чл. 6 ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Същият  се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП

), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да при дадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

        В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен документ,установяващ договорно правоотношение между „Фератум България“ ЕООД и ответника, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние.

Ищецът не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че ответника е приел предложението на „Фератум България“ ЕООД . Няма потвърждение и по факта, че ответника е получил Общите условия, приложени от ищеца. Договор за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис. По делото обаче изобщо не са представени доказателства за комуникацията между страните, за електронните им  изявления. В настоящото производство  не се събраха доказателства за съставянето на електронни документи във връзка с договора за кредит от разстояние,както и за договора за гаранция между сключилите ги страни, нито във връзка със съдържанието на тези електронни документи ако такива са съставени.

Мотивиран от горното съдът счита, че установителният иск по чл. 422 ГПК е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът няма да обсъжда възраженията на особения представител на ответника досежно  нищожност на договорите, тъй като всъщност няма договори, а за нищожен може да бъде обявен съществуващ в правния мир договор или отделни негови клаузи.

С допълнителна молба вх.№ *** г. ишеца заявява,че оттегля претендирания иск за законна лихва в 16,57 лв.,с оглед на което и на основание чл.233 ГПК прави отказ от иска в тази му част.

Тъй като законовата разпоредба на чл.233 от ГПК предвижда правото на ищеца да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, то съдът намира искането за прекратяване на производството за допустимо,като прекратяването на иска с правно основание по чл. 422 ГПК представлява основание за обезсилване на Заповедта за изпълнение в тази и част.

С оглед изхода на спора разноските на ищеца остават в негова тежест.

             Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС в частта му за признаването на установеното по отношение на длъжника,че последния дължи на ищеца мораторна лихва за забава върху непогасената главница в размер на 16,57 лв., за периода от 30.01.2017 г. до 22.03.2018 г. ,поради отказ от предявения иск и на основание чл.233 ГПК и ОБЕЗСИЛВА издадената на 30.03.2018 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 789 по ч.гр.дело № ***г. по описа на ЯРС, в тази и част.

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове,с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1  ГПК, предявени от  „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК: *********, представлявано от  Т.Я.К., съдебен адрес:***,за приемане за установено,че  Д.Й.С. с ЕГН **********,с адрес *** дължи на ищеца следните суми: 600,00 лв. главница, 71,94 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2016 г. – 29.01.2017 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 354,06 лв.- гаранция по кредитна сделка, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство в общ размер на 75,00 лв.– предмет на Заповед № ***г , издадена по ч.гр.д.№ ***г.по описа на ЯРС,като неоснователни и недоказани.

Решението в частта с която се прекратява производството има сила на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и същото подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски Окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата част Решението подлежи на обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС.

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: