Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………/………………………… гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXI състав, в
публичното заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Стоян Колев
при секретаря Виржиния Миланова, като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 104 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 107 ал. 3,
вр.чл. 156 и сл. ДОПК и е образувано по жалба на И.К.И., ЕГН: **********,***,
против Акт за установяване на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК с №
МД-АУ-1641-1/12.11.2020 г. на старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“
към Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, потвърден с Решение на Директора
на Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, обективирано в Отговор на Община
Варна, Дирекция „Местни данъци“ с рег. № РД20023390ВН_001ВН от 15.12.2020 г., с
който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за периода
2015-2020 г., както следва: за ДНИ в размер на 25,92 лв. (главница) и 7,11 лв.
(лихва) и за ТБО в размер на 180,30 лв. (главница) и 49,41 лв. (лихва).
В жалбата си жалбоподателят излага
съображения за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, като счита установените с
него допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за определени при неправилно
прилагане на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Твърди, че с декларация по чл. 14 ЗМДТ от 04.11.2005 г. е декларирала
имота си по нотариален акт, като е посочил всички данни за местонахождението и
характеристиките му в съответствие с акта си за собственост, като е открита
партида за имота. Съобразно съобщенията на Община Варна с ПКО е заплащал
определените му задължения за ДНИ и ТБО. Посочва, че промяната в устройствената
зона не е сред обстоятелствата, които се декларират от собственика, а е
дейност, която извършват служители в общинската администрация. Посочва, че в
случай че е налице грешка при определяне на зоната, в която се намира имотът,
то не следва грешката на органа по приходите да се вменява във вина на
жалбоподателя, като ми да му се начислява лихва за забава. С тези доводи се
иска от съда да отмени АУЗД и да му бъдат присъдени сторените по делото съдебни
разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощник –
адв. Й.Б., поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна, чрез пълномощник юриск. Я. М., оспорва жалбата като
неоснователна и иска да бъде изцяло отхвърлена. Изтъква, че актът по чл. 107
ал. 3 ДОПК е издаден от компетентен орган съгласно чл. 9б ЗМДТ, във връзка с
чл. 4 ал. 1 от същия закон, упълномощен от Кмета на Община Варна, както и че
същият е правилен и законосъобразен, като пледира за оставянето му в сила и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Процесният АУЗД № МД-АУ-1641-1/12.11.2020
г. е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В хода на
административната процедура по неговото издаване е установено следното:
С Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/04.11.2005 г., подадена от И.К.И. е деклариран недвижим
незастроен имот, представляващ: земя с площ 8400,00 кв.м., представляващ земя,
с адрес: гр. Варна, район „Приморски“, местност „Приморски парк“ № 133. Формирана
е партида за имота с партиден № 3910126587002.
С Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/29.07.2020 г., подадена от Р.Т.В.за настъпване на
промяна в декларирано обстоятелства, съгласно Удостоверение за наследници №
РВЕ19-УГО01-7229/08.08.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
местност „Приморски парк“ (Салтанат) № 133, с партида № 3910126587002,
представляващ земя в размер на 8400,00 кв.м., както и за обединяване с партида
№ 6205016939001.
Във връзка с така
подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, е направено Запитване с изх. № МД-Т20006365ВН/09.09.2020
г. до район "Приморски" при Община Варна за предоставяне на
информация за заверена служебна страница от декларация по чл. 14 ЗМДТ, необходима
за точното определяне на данъчна оценка и на данъка върху недвижимите имоти на
поземления имот.
С писмо вх. № МД-Т2000636ВН_004ВН/21.09.2020
г. район "Приморски" при Община Варна е предоставил исканата
информация, съгласно която е извършена корекция по партида № 3910126587002,
както следва: разположение на имот спрямо строителните граници – „Зона І“,
„Друг терен в строителни граници“, като земята попада в устройствена зона,
съгласно ЗРП – „Друга“, като данъчната оценка на земята се променя и това води
до преизчисляване на данъка върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.
С оглед така
получената информация, от Ц.Б.– старши инспектор „КРДЗ“ е издаден оспорения
понастоящем АУЗД № МД-АУ-1641-1/12.11.2020 г., с който на основание чл. 107,
ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, на И.К.И. са определени допълнителни
задължения за ДНИ и ТБО, както следва:
- ДНИ за 2015 г. в
размер на 4,32 лв. (главница) и 2,28 лв. (лихва);
- ДНИ за 2016 г. в
размер на 4,32 лв. (главница) и 1,84 лв. (лихва);
- ДНИ за 2017 г. в
размер на 4,32 лв. (главница) и 1,40 лв. (лихва);
- ДНИ за 2018 г. в
размер на 4,32 лв. (главница) и 0,97 лв. (лихва);
- ДНИ за 2019 г. в
размер на 4,32 лв. (главница) и 0,53 лв. (лихва);
- ДНИ за 2020 г. в
размер на 4,32 лв. (главница) и 0,09 лв. (лихва);
- ТБО за 2015 г. в
размер на 30,05 лв. (главница) и 15,86 лв. (лихва);
- ТБО за 2016 г. в
размер на 30,05 лв. (главница) и 12,81 лв. (лихва);
- ТБО за 2017 г. в
размер на 30,05 лв. (главница) и 9,77 лв. (лихва);
- ТБО за 2018 г. в
размер на 30,05 лв. (главница) и 6,70 лв. (лихва).
- ТБО за 2019 г. в
размер на 30,05 лв. (главница) и 3,67 лв. (лихва);
- ТБО за 2020 г. в
размер на 30,05 лв. (главница) и 0,60 лв. (лихва).
По делото е приобщена
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Решението на директора
на Дирекция "МД" при Община Варна е връчено на жалбоподателката на 04.01.2021
г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л.7 от адм. преписка).
Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК и след
изчерпване възможността за обжалване по административен ред пред Директора на
Дирекция "МД" при Община Варна, поради което същата се явява
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните
съображения:
По валидността на
акта:
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 ЗМДТ). Служителите
се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал. 4 ЗМДТ). Съгласно чл.
4, ал. 5 ЗМДТ, Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по
чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община на териториален директор на НАП.
При извършване на
служебна проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че АУЗД е издаден
от компетентен орган от общинската администрация по смисъла на чл. 4, ал. 3 и
ал. 4 ЗМДТ, във връзка с чл.1 ЗМДТ. Лицето, издало АУЗД е служител на
общинската администрация, в отдел "Контролно – ревизионни дейности ",
Дирекция" МД" при Община Варна и притежава правомощията на орган по
приходите, съгласно представената по делото Заповед № 2888/15.07.2019 г. на
и.д. Кмет на Община Варна. Предвид така установеното, оспорения АУЗД е издаден
от териториално и материално компетентен орган.
АУЗД е издаден в
изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни
основания за издаването му. Проведено е производство по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, което е завършило с издаването на предвидения акт. Съгласно разпоредбата
на чл. 107, ал. 4 ДОПК, АУЗД може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на съответната териториална дирекция. В
конкретния случай решаващ орган по подадена жалба срещу АУЗД се явява
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, с оглед на което Решение на Директора на
Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, обективирано в Отговор на Община
Варна, Дирекция „Местни данъци“ с рег.№ РД20023390ВН_001ВН/15.12.2020 г., е
издадено от компетентен орган, а именно Директора на Дирекция "МД"
при Община Варна Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваният АУЗД, както
и потвърждаващото го решение не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност.
По процесуалната и
материалната законосъобразност на акта:
Жалбоподателят оспорва
начислените допълнително задължения за ДНИ и ТБО за отминал период като
посочва, че вината за неправилно определените данъци за съответните години е на
администрацията. Твърди, че допълнително начислените задължения са определени в
нарушение на материалния закон и същите са недължими.
Спорът между страните
е по приложението на закона, като противоположните становища, поддържани от
страните в производството са по въпроса за това дали за процесният имот е
следвало да се начислят допълнително задължения за ДНИ и ТБО за минал период,
чрез АУЗД и съответно за дължимостта на определените задължения, установени с
оспорвания акт за д.п. 2015 г. - 2020 г.
Безспорно се
установява от приложените по делото доказателства, че жалбоподателят е
декларирал притежаваната от него 15/840 ид.ч. от земя с площ от 8400,00 кв.м.,
находяща се в гр. Варна, район „Приморски“, местност „Приморски парк“ № 133, с
декларация по чл. 14 ЗМДТ. Безспорно е и обстоятелството, че декларацията е
била приета от общинската администрация като в същата не е била попълнена
страницата, която е следвало да бъде попълнена служебно от длъжностното лице,
служител на Община Варна, като имота е въведен без зона. В следствие от това
дължимият данък за недвижими имоти и таксата за битови отпадъци за периода 2015
г. - 2020 г. са били определени и заплатени от жалбоподателя в по-нисък размер.
Не се спори между страните, че определените задължения за ДНИ и ТБО са били
погасяване в срок.
Редът, по който се
установяват задължения за ДНИ и ТБО е предвиден в ЗМДТ, в който са посочени и
актовете, които се издават при установяване на задълженията. Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни такси по този закон се
извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на
общинската администрация по реда на ДОПК и обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред, като съгласно ал. 2, невнесените в срок данъци
по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. Способите за
установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, съгласно глава
четиринадесета от ДОПК са предварително установяване - с акт за установяване на
задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване - с ревизионен
акт по чл. 108 ДОПК. Редът по чл. 105 – чл. 106 ДОПК не намира приложение при
установяване на местни данъци и такси, тъй като тези задължения не се определят
чрез самоизчисляване.
Установяването по
данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК, като съгласно ал. 1,
когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или
осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон; съгласно
ал. 2 - задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина,
по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида,
основанието, общия и неплатения данък; ал. 3 - размерът на задължението по ал. 1
се съобщава на задълженото лице, като по искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането и акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103 (регламентиращ действията след приемането на
декларацията при установяване на несъответствия между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между
данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети
лица или администрации), както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Съгласно ал. 4 на
чл. 107 ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред
директора на териториалната дирекция.
В конкретният случай
не са налице предпоставките за издаване на АУЗД. Органът по приходите е
следвало да прецени дали са налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК или са
налице предпоставките на чл. 108 ДОПК за извършване на ревизия по реда на ДОПК.
Безспорно е, че при
подаването на декларацията по чл. 14 ЗМДТ жалбоподателят е попълнил коректно
всички данни, които е следвало да попълни. От събраните по делото доказателства
е видно, че към декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 04.11.2005 г., не е представена
заверена по надлежния ред служебна страница от район „Приморски“. Така и не се
установи по делото кой е попълнил неправилно въпросната служебна страница.
Установено е само, че това е довело до определяне на дължим ДНИ и ТБО в
по-нисък размер, тъй като начисляването на данъка се извършва автоматично от
системата, въз основа на зададените параметри.
В случая е без
значение установяването на обстоятелството чия е тази грешка – на
жалбоподателя, както намеква в съдебно заседание процесуалния представител на
Директор Дирекция МДТ, или на служител на ответника, каквито твърдения навежда
жалбоподателят, тъй като тази грешка не може да бъде отстранена чрез издаването
на АУЗД - не са налице основанията за издаването на този вид акт в конкретния
случай - не е налице несъответствие на данните декларирани от задълженото лице
и получени такива от трети лица и организации, подадена е декларация от лицето
и задълженията определени от Община Варна са платени в срок и в размера
определен от администрацията.
В Глава Четиринадесета
от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: предварително установяване по чл. 107 ДОПК и установяване, което се
осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. За да бъде законосъобразен всеки
данъчен акт, същият следва да бъде издаден при наличието на материално-правните
предпоставки, предвидени за това в ДОПК, чиито разширително тълкуване или
прилагане по аналогия е недопустимо (вж. Решение № 14076/25.11.2014 г. на ВАС
по адм.д.№ 3966/2014 г., VІІ о., докладчик председателя Й.Д., постановено по
идентичен казус).
Както вече беше
посочено, разпоредбите свързани с облагането с данъци не могат да бъдат
тълкувани разширително и след като процесуалният закон предвижда издаването на
АУЗД при наличието на конкретни условия, липсата на тези условия води до
незаконосъобразност на издадения акт.
Единственият
процесуален способ, предвиден в ДОПК за определяне на задължения за ДНИ и ТБО е
чрез извършването на ревизия. Именно в хода на ревизионното производство могат
да бъдат съобразени всички факти и обстоятелства, свързани с облагането с
данъци, които да бъдат окончателно определени по размер и основание. В хода на
ревизионното производство лицето може да упражни правата си за освобождаване от
облагане, за ползване на данъчно облекчение и др. въпроси, по които компетентен
да се произнесе е органът по приходите.
С оглед на горното
съдът намира, че обжалваният АУЗД е незаконосъобразен, поради което същият
следва да бъде отменен.
При този изход на спора направеното искане
от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, предвид и
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, съдът намира за основателно. В хода на
съдебното производство жалбоподателят е направил действителни разноски в размер
на 310,00 лв. (10 лв. д.т. за образуване на производството –л.6 от делото, и
300 лв. за адвокатско възнаграждение – л. 43 от делото).
Така мотивиран и на
основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - гр. Варна, ХХІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК с №
МД-АУ-1641-1/12.11.2020 г. на старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“
към Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, потвърден с Решение на Директора
на Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, обективирано в Отговор на Община
Варна, Дирекция „Местни данъци“ с рег. № РД20023390ВН_001ВН от 15.12.2020 г., с
който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за периода
2015-2020 г., както следва: за ДНИ в размер на 25,92 лв. (главница) и 7,11 лв.
(лихва) и за ТБО в размер на 180,30 лв. (главница) и 49,41 лв. (лихва).
ОСЪЖДА Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна да заплати на И.К.И.,
ЕГН: **********,*** направените по делото разноски в размер на 310,00 (триста и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: