РЕШЕНИЕ
№ 1358
гр. Пловдив, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500944 по описа за 2023 година
Производство по чл.250 и чл.248 ГПК.
1. По делото е постъпила молба от Община П., чрез гл.юриск. И. Д. за
допълване на постановеното по делото Решение № 829/ 19.06.2023г. по
в.гр.д.№ 944/ 2023г. по описа на ПОС с изричен диспозитив в тази насока
относно предявената при условията на евентуалност претенция по чл.82
ЗЗД , претендирана за претърпени имуществени вреди / загуби/ в
резултат на неизпълнение на поетите с Договор № ДГ-47/ 20.02.2014г. за
периода 01.01.2014г.- 31.12.2014г. задължения на Община Р. и
последвалото наложително плащане от страна на Община П. с платежно
нареждане от 07.07.2021г. по сметка на РИОСВ – гр.П., в резултат на
издадения акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ/
№ 4/ 27.12.2019г. от Директора на РИОСВ – гр.П. Мотивира се, че по
делото са представени доказателства за извършено плащане по сметка на
РИОСВ – гр.П. с платежни нареждания за превод от 01.07.2021г. за
дължимите отчисления и обезпечения по чл.60 и чл.64 ЗУО за
депонираните отпадъци за календарната 2014г. на депото в с.Ц.
1
В случай на уважаване на предявения в условията на евентуалност иск се
иска присъждане на разноски в полза на Община П.
2. Постъпила е и молба от Община П. за изменение на решението в частта
на разноските относно присъдените на Община Р. разноски, с оглед
формулирано възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК,
които следва да се определят от съда съразмерно на отхвърлената част на
иска, в случая 1000 лева, което в случая следва да възлезе на 480 лева с
ДДС.
По молбите на Община П. е постъпил отговор от ответника по тях – Община
Р., представлявана в процеса от АД „*********“, представлявано от адв. Г.
Т., чрез преупълномощения адв. Г. Б., с който отговор не се оспорва молбата
по отношение на нейната допустимост, като се оспорва основателността на
предявения евентуален иск, по изложени в отговора съображения по начина,
по който това оспорване е направено в изразеното становище в ОИМ, както и
се допълва с настоящия отговор по повод искането на Община П.
С оглед на това производство по чл.250 ГПК , по което се иска от ответника
по него Община Р. отхвърляне на предявените при условията на
евентуалност искове по чл.82 ЗЗД, да бъдат присъдени и направените от
Община Р. разноски по тези искове в размер на 32 014.84 лева, за което с
молба се представят ДПЗС от 18.07.2023г. за договорено и заплатено по
банков път АВ в претендирания размер с вкл. ДДС, с приложение на
платежно нареждане от същата дата.
3. Постъпила е молба от Община Р., представлявана в процеса от АД
„*****“, представлявано от адв.Г. Т., чрез преупълномощения адв. Г. Б.,
с която молба се иска на основание чл.247 ГПК, при условията на
евентуалност на основание чл.248 ГПК изменение на решението в частта
на разноските. В тази насока се мотивира, че молба за присъждане на
разноски е представена пред районния съд вх.№ 13056/ 09.02.2023г. по
вх.рег. на ПРС с описание на вида и размера на направените разходи в
молбата, които се претендират в общ размер от 32014.84 лева с вкл.
ДДС, преведени на адв.дружество с платежно нареждане от 01.02.2023г.,
като при изписване на сумата е била допусната ОФГ от съда с изписване
на сумата 3 014.84 лева. Претендира се присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции в общ размер от 32 389,84 лева.
2
По тази молба е постъпил отговор от ответника по нея Община П., в който се
иска оставяне без уважение на молбата като неоснователна и присъждане на
разноски на ответника Община Р. на основание чл.78, ал.3 ГПК чрез
определянето им съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер от
1000 лева.
Постъпило е във връзка с отговора на ответника по молбата на Община Р. от
последния насрещно становище, в което се поддържа изцяло молбата в
изложения й вид и с мотивиране на размера на претендираното
адв.възнаграждение като определено по нормативните изисквания на НМРАВ
№1/ 2004г. на ВАдвС според актуалната й редакция по ДВ, бр.88/ 2022г., в
сила от 04.11.2022г. и разпоредбите на ЗА. Във връзка с възражението
относно наличието на доказателства за постъпване на сумата по сметка на
адв.дружество, се представя от тази страна извлечение от банковата сметка на
адв.дружество „*********“ за извършено плащане по фактурата № 110/
30.01.2023г.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
1. По първата молба на Община П. с оглед предявения при условията на
евентуалност иск на основание чл.82 ЗЗД.
С мотивите на постановеното от въззивния съд решение, чието допълване се
иска, въззивната инстанция сподели приетото от районния съд относно
характера на претендираните от ищеца спрямо ответника по договор
задължения, а именно, че „ в контекста на текста на разпоредбите на чл.60 и
чл.64 ЗУО същите представляват разходи за таксата битови отпадъци, които
са пряко свързани с разпоредбата на чл.66, ал.1, т.2 ЗМДТ, според която
дейностите по предоставяне на услуги по чл.62 ЗМДТ включват третиране на
битовите отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови
отпадъци и/ или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или
обезвреждане на битовите отпадъци – за услугата по чл.62, т.2 ЗМДТ се
заплаща такса битови отпадъци, която представлява публично общинско
вземане. Прие се, като обосновано становището ,че тази принципно дължима
такса от гражданите формира приходната част от съответния общински
3
бюджет, от която следва да се извършват разплащания и на тези обезпечения
и отчисления по чл.60 и чл.64 ЗУО като формиращи се на база предадените за
депониране битови отпадъци на съответната община.
С оглед на това при решаване на делото по същество от въззивната инстанция
не е споделен крайният правен резултат, постановен от районния съд, вкл.
като несъответен на част от изложените по-горе съображения в мотивната
част на решението. От въззивния съд се сподели доводът, че в настоящия
случай се касае за аналогична фактическа и правна обстановка на даденото
разрешение по правен спор пред настоящия съдебен състав, предмет на
разглеждане по в.гр.д.№ 2224/ 2022г. на ПОС – ІХ гр.с., касаещ предишен
едногодишен период на действие на процесния договор за 2013г.
В тази насока следва само да се допълни, че относимата правна уредба за
определяне характера на процесните задължения с публичноправен характер
за 2014г. е в редакцията на ЗУО / ДВ, бр.53/ 13.07.2012г./ , според която
задълженото лице за плащане на отчисленията по чл.60 и чл.64 ЗУО е
собственикът на депото, който в случая безспорно е Община П. По – късно, с
изменението на посочения закон в ред., ДВ, бр.19/ 0503.2021г. , в сила от
05.03.2021г., се въвежда като задължено лице да бъде ползвателят на депото.
С оглед на това се възприема и схващането, че към процесния период
отношенията между ищеца в качеството му на собственик на депо за
отпадъци, и Държавата във връзка с отчисленията по чл.60 и чл.64 ЗУО , имат
публичноправен характер, като вземанията, които възникват в полза на
Държавата, съставляват публични държавни вземания по смисъла на чл.162,
ал.2, т.2 ДОПК.
С оглед гореизложеното въззивният съд намери по първия мотив в
постановеното решение, че претенцията на ищеца на основание чл.82 ЗЗД за
присъждане на обезщетение вместо изпълнение на задължение по смисъла на
чл.79, ал.1 , пр.ІІ ЗЗД е неоснователно по така мотивирания по-горе характер
на задължението спрямо нейния носител като собственик на депото,
съобразно посочената относима към процесния момент действаща правна
уредба в редакцията на ЗУО / ДВ, бр.53/ 13.07.2012г./, по което задължение е
било извършено плащане в полза на бюджета по издадения административен
акт - АУПДВ № 4/ 27.12.2019г. от Директора на РИОСВ – гр.П. По така
изложените мотиви следва да се допълни диспозитивът на постановеното по
4
делото главно решение чрез отхвърляне на предявения при условията на
евентуалност иск по чл.82 ЗЗД.
2. По втората молба на Община П. по възражението с правно основание
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение
при съобразяване на размера на предявения частичен иск /1000 лева/,
отхвърлен с въззивното решение по делото.
Възражението се намери за основателно.
Действително по делото от ищеца са били предявени при условията на
евентуалност два иска по чл.79, ал.1 ЗЗД – реално изпълнение на договорно
задължение и при условията на евентуалност – обезщетение вместо
изпълнение по чл.82 във вр. с чл.79, ал.1, пр.ІІ ЗЗД. И двата са предявени като
частични за сумите 1000 лева, върху които размери следва изчисление с оглед
материалния интерес по чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, което възлиза на по 400 лева
за всеки от частичните искове, съответно от по 480 лева с включен ДДС.
Съответно за всяка от съдебните инстанции минималното
адв.възнаграждение би следвало да възлезе на по 960 лева, съответно – за
двете съдебни инстанции общо в размер на 1920 лева, съразмерно на
предявените и отхвърлени искове за един адвокат, съобразно изискването на
78, ал.1 ГПК. Независимо от горното обаче доколкото съдът не е обвързан с
минималния размер по НМРАВ при определяне на адвокатското
възнаграждение, то така определения от съда в постановеното решение
размер за адв.възнаграждение / 3 389,84 лева/ за двете съдебни инстанции -
размер за един адвокат съответства на обема на извършените процесуалните
действия по поддържаната защитна теза в проведеното производство по
делото / но аналогична на тази по други идентични случаи на правен спор
между същите страни/, поради което адв.възнаграждение не следва да се
намалява до минималния му размер по цитираната наредба, каквото
задължение не е налице за съда.
3. По молбата от Община Р., представлявана в процеса от АД „********“,
представлявано от адв.Г. Т., чрез преупълномощения адв. Г. Б.
Действително молбата на тази страна от фактическа страна е мотивирана и
обоснована съобразно представените своевременно доказателства за реално
5
направени разноски от страната за адв.възнаграждение, което по размер е
договорено по материален интерес съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5
НМРВ / при интерес от 1000 000 лева до 500 000 лева/. Този материален
интерес обаче е общият такъв, ако не бе предявен от ищеца в частичния му
размер от по 1000 лева за двата иска по делото. В случая материалният
интерес се определя по частичния размер на предявените при условията на
евентуалност искове и ако би било налице условие за предявяване на пълния
размер на исковете, то върху последния би се определил и размера на всеки
един от исковете. В тази насока са и в т.2 на настоящото решение мотивите, в
която част въззивният съд приема, че така определеният размер на дължимо
АВ при условията на чл.78, ал.3 във връзка с чл.78, ал.1 ГПК е обоснован и не
следва да се изменя, вкл. по реда на чл.247 ГПК и по изложените
обстоятелства от молителя. С оглед на това молбата в тази насока ще се
остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.250 и чл.248 ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА постановеното Решение № 829/ 19.06.2023г. по в.гр.д.№ 944/
2023г. по описа на ПОС в частта на предявения при условията на
евентуалност иск от Община**** с правно основание чл.82 ЗЗД,
КАТО П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община П. против Община Р. при условията на
евентуалност частичен иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 1000
лева / хиляда лева/ - като частични искове от такива с общ размер 458 122,29
лева - 500 лева от главници в размер на 381 768,58 лихви и 500 лева от лихви
в размер на 76 353,71 лева, за претърпени имуществени вреди / загуби/,
претендирани за неизпълнение на поети с Договор № ДГ-47/ 20.02.2014г. за
периода 01.01.2014г.- 31.12.2014г. задължения на Община Р. във връзка с
наложилото се плащане от страна на Община П. с платежно нареждане от
07.07.2021г. по сметка на РИОСВ – гр.П., в резултат на издадения акт за
установяване на публично държавно вземане / АУПДВ/ № 4/ 27.12.2019г. от
Директора на РИОСВ – гр.П., като неоснователен.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Община П. за изменение на
постановеното Решение № 829/ 19.06.2023г. по в.гр.д.№ 944/ 2023г. по описа
на ПОС в частта на разноските чрез намаляването им до минималния
предвиден в НМРАВ присъденото по делото на Община Р. за двете съдебни
инстанции адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер
на сумата 3 029, 84 лева, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Община Р. поправка на основание
чл.247 ГПК или при условията на евентуалност – за изменение на основание
чл.248, ал.1 ГПК на постановеното Решение № 829/ 19.06.2023г. по в.гр.д.№
944/ 2023г. по описа на ПОС в частта на разноските, чрез присъждането на
претендираната разлика от 3 389,84 лева до 32 389,84 лева за
адв.възнаграждение за двете съдебни инстанции, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7