О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 10.06.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав
в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година като
изслуша докладваното от съдия Мирослава Кацарска т.д.№ 536 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът З.
„Б.И.“ АД е предявил частичен иск за
сумата от 30000 лв., представляваща изплатено от него обезщетение за
неимуществени вреди на посочените лица, което той е изплатил като застраховател
по застраховка „ГО“ на правоимащите лица за щети при ПТП, настъпило на
06.12.2014г. на АМ – Хемус, км 388, по пътя Варна-Шумен. Твърди, че ПТП е
настъпило поради дупка на пътното платно, а отговорността е на ответника –
Агенция Пътна инфраструктура. Видно от протокола за ПТП, местопроизшествието е
посетено от дежурен ОД на МВР – Варна, РУП гр. Провадия.
С
постъпилия на 26.04.2021г. отговор, ответникът е възразил за местна
неподсъдност на спора, като претендира изпращане на делото на ОС – Варна по
подсъдност. Позовава се на нормата на чл.108, ал.2 от ГПК и счита, че
компетентния съд е Окръжен съд – гр. Варна.
Ищецът е
получил препис от отговора с възражението за неподсъдност за становище и не е
изразил такова в дадения му срок.
Съдът
намира, че възражението на ответника е основателно.
Съобразно чл. 108, ал. 2,
изречение второ от ГПК исковете срещу Държавата и държавни учреждения, включително поделения или клонове
на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора. Нормата на чл. 108, ал. 2 от ГПК
е специална спрямо общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК и съдът следи
служебно за нейното спазване по аргумент от чл. 119, ал.3 от ГПК. С разпоредбата на чл. 115 от ГПК е предвидена
изборна подсъдност, даваща възможност на ищеца по предявени искове за вреди от
непозволено увреждане, да сезира с такива претенции и съда по местоизвършването
на деянието. Подсъдността по чл. 115 ГПК е специална
спрямо общата подсъдност на исковете срещу държавни учреждения по чл. 108 ГПК, доколкото касае само предметно
посочените в чл. 115 искове, а подсъдността по чл. 108 ГПК
касае всички други, за които няма специално
уреждане според техния предмет, както посочва изрично в този смисъл и САС в определение
№ 2702/07.12.2020г. по
в.ч.гр.д.№3873/2020г. и др. Съгласно
новата разпоредба на ал.2 на чл. 115 от ГПК, приета с ДВ,
бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., исковете
за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване
на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
По приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ
бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС,
обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на
ВКС, І т.о. и др., съгласно която законодателят
е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове
за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата
подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник
- юридическо лице се предявяват по неговото седалище. В
рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни
възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен
съд измежду изброените в чл. 115, ал. 2 ГПК - съдът, в чийто район към
момента на настъпване на застрахователното събитие се намира
настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по
местонастъпване на застрахователното събитие, като правото на избор принадлежи
на ищеца. В случая горната е неприложима,
тъй като се касае за иск, който не е предявен от увреденото лице и не е срещу
посочените в тази хипотеза ответници. Както приема и ВКС в определение
№87/21.02.2020г. по ч.т.д.№2870/2019г., Първо Т.О., от
систематичното място на нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК и от нейното съдържание,
се извежда, че е приложима при следния фактически състав: непозволено
увреждане, с оглед, на който е уредена възможността на увреденото лице да
предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при
преференциално определена местна подсъдност - по неговото местоживеене, респ.
по местоосъществяване на ПТП. Когато се претендира обезщетение по щета,
свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него по
осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане,
независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП.
Предвид горното в случая е приложима подсъдността по чл. 108, ал.2 от ГПК,
доколкото АПИ е държавно учреждение, има подразделение в гр. Варна, в района на
който е настъпило процесното ПТП. Ищецът като застраховател няма право да се
възползва от изборната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК,поради което
възражението на ответника е основателно и делото следва да бъде прекратено и
изпратено на ОС-Варна по подсъдност.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред настоящия съд.
ИЗПРАЩА делото по
подсъдност на ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ВАРНА.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: