Р Е Ш Е Н И Е
Номeр
VІ - 11 Година 2021,
8 януари гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на десети декември две хиляди и
двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при секретаря Тодорка Стоянова разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 2721/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 260276/25.09.2020г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр.д. № 3030/2020г. С това решение съдът е отхвърлил иска на „Модул“
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Аксаково, област Варна, местността
„Чанлъка“, поземлен имот № 00182.45.47 да се приеме за установено по отношение
на С.Т. К., ЕГН: ********** ***, че последният дължи на дружеството сумата от
4 387,49 лева, представляващи обезщетение за 6-месечен престой на лек
автомобил „Рено Меган“ с рег.№ В0511ВН в периода от 10.02.2020г. до
10.08.2020г. на основание чл.1 и чл.23, т.5 от общите условия на договор за наем
на автомобил, сключен на 23.01.2020г., както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 21.04.2020г. до
окончателното изплащане, които вземания съставляват част от предмета на заповед
за изпълнение № 812/30.04.2020г. по ч.гр.д. № 2023/2020г. на БРС.
Подадена
е въззивна жалба от „Модул“ ЕООД против решение № 260276/25.09.2020г. В жалбата въззивното
дружество твърди, че решението е неправилно и немотивирано, защото е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на
оплакванията си въззивникът излага подробни доводи. Иска от съда да отмени
решението и да постанови друго, с което да уважи установителния иск. В съдебно
заседание въззивникът се представлява от адвокат Кутиев от БАК, който пледира за уважаване на жалбата
и за присъждане на разноски.
Ответната
страна – С.Т. К. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност за въззивните оплаквания. В съдебно заседание въззиваемият се
представлява от адвокат Владикова от БАК, която пледира за отхвърляне на
жалбата.
Като
взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На
23.01.2020г. е сключен договор на наем на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№
В0511ВН между „Модел“ ЕООД – наемодател и С.Т. К. – наемател за срок от пет
дни. С допълнителни споразумения срокът
е удължен до 15.02.2020г.
На 11.02.2020г.
автомобилът е управляван от трето за договора лице и е спрян за проверка от
органите на КАТ. При проверката е установено, че водачът е неправоспособен.
Издадена е заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-769-323/11.02.2020г., с която регистрацията на автомобила е прекратена за
срок от 6 месеца, считано от 10.02.2020г.
На 21.04.2020г.
„Модул“ ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против К. за сумата от 4387,49
лева, представляваща обезщетение за спирането на автомобила от движение за срок
от 6 месеца и еднократна сума в размер на 50 евро (чл. 23, т. 5 от общите
условия – разликата между 200 евро и платения депозит от 150 евро).
Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение № 812/30.04.2020г. След възражение по чл.414 от ГПК е предявен
установителен иск по чл.422 от ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че
ответникът е предоставил управлението на наетия автомобил на трето лице, поради
което му дължи обезщетение в размер на 4289,33 лева за 6-месечния период на
спиране на автомобила от движение от 10.02.2020г. до 10.08.2020г. и еднократна
такса от 200 евро (чл. 23, т. 5 от общите условия). След приспадане на платения от ответника
депозит в размер на 150 евро, претенцията на ищеца възлиза на 4387,49 лева.
Ответникът не подава
писмен отговор.
На
25.09.2020г.*** постановява решение, с което отхвърля иска на „Модул“ ЕООД. За
да постанови това решение, съдът приема, че вземането на ищеца се основава на
чл.23, т.5, вр. чл.1 от общите условия към договора за наем, но ответникът не е
изразил писмено съгласие за приемането им според изискването на чл.147а, ал.1 и
ал.2 от ЗЗП.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението е
валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му
власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно.
Този
извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.147а от ЗЗП при сключване на договор при общи условия с потребител общите
условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е
съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с
неговия подпис. Тежестта за доказване на изразеното от потребителя съгласие с
общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от
търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, която е включена индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на
екземпляр от потребителя. В настоящия случай ищецът се позовава именно на
клауза в индивидуалния договор, която не е доказателство за приемането на
общите условия от потребителя според чл.147а, ал.5 от ЗЗП. При това положение,
изводът на Районния съд, че ищецът не е доказал изразеното от потребителя
съгласие с общите условия е правилен и обоснован. По делото е представен
подписан екземпляр от договор за наем, в който е инкорпорирана клауза за
съгласие с общите условия. Самите общи условия обаче са приложени отделно и не
са подписани от страните. При тези факти, възражението на въззивната страна, че
потребителят е приел общите условия е неоснователно. Като е достигнал до този
извод, Районният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са
налице основанията за отмяна, въведени в жалбата. Настоящият съдебен състав
споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, поради което препраща към
тях на основание чл.272 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със
следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски само от въззивната
страна. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК, съдът
намира, че искането е неоснователно.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260276/25.09.2020г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр.д. № 3030/2020г.
Решението
e окончателно
и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ЧЛЕНОВЕ: