Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Иванка Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 96 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Р.г.“ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ц.С.Р.;,
действащ чрез упълномощен процесуален представител адв.Б.Б., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 58-ФК/21.03.2023г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
гр.София, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект – атракцион „Тенис корт“, находящ се в гр.Шумен, Градска градина, пред
ресторант „Комплекс Тенис корт“ и е забранен достъпът до него за срок от 30 дни
на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
издаването ѝ в противоречие с материалния закон и неговата цел.
Обосновава се твърдение, че дружеството не е осъществило вмененото му нарушение
на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), като се оспорва фактическата обстановка,
изложена в издадената заповед. Жалбоподателят сочи, че въпросната сума от 4,00
лева била оставена от Х.И.на маса, до която стои права, говорейки по телефона, Я.Н.С.,
посетител в заведението. Заявява, че Х.И., И.С.и Я.Н.не са служители в „Р.г.“
ЕООД, съответно нито сумата от 24,00 лева, която проверяващите са установили в Я.Н.С.,
нито сумата от 4,00 лева, която е била на масата в близост до Я. Николова, са
били на „Р.г.“ ЕООД.
Наред с изложеното твърди, че няма доставена
услуга от „Р.г.“ ЕООД, като в тази насока сочи, че пари се вземат от служител
на дружеството след осъществяване на услугата – след като ползващият батута,
който обикновено е дете до 10 год. възраст, слезе от батута. По време на
проверката не е имало деца на луна парка, защото времето било облачно и
студено, съответно – липсва извършена доставка на услуга, за която да се дължи
плащане.
В обобщение заявява, че сумата от 4,00 лева не е
предадена в патримониума на жалбоподателя, а на трети лица и т.нар. „оборот“ не
е от проверявания търговски обект, а лични пари на Я.Н.и 4,00 лв на
проверяващия.
Оспорващият излага и съображения за издаване на
заповедта в нарушение на принципа за съразмерност и в противоречие с целта на
закона. Сочи, че налагането на принудителна административна мярка, изразяваща
се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите, закрепени в
закона, доколкото запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушение от същия вид. Въз основа на изложените аргументи
отправя искане за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател, представлявано от управителя Ц.С.Р.; и от адв.Б.Б., заявява,
че поддържа жалбата и по изложените в нея съображения настоява за отмяна на
обжалваната ЗППАМ като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените
по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в писмена
молба рег.№ ДА-01-1153/10.05.2023г. изразява становище за законосъобразност на
оспорената заповед. Сочи, че същата е издадена от оправомощен за това орган и
съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на
закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. Отправя искане жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание, действащ чрез
упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт В.М.оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена, като в полза на страната се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ № 58-ФК/21.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -
гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София, с която на
дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – атракцион „Тенис корт“, находящ се в гр.Шумен, Градска
градина, пред ресторант „Комплекс Тенис корт“ и е забранен достъпът до него за
срок от 30 дни, е издадена след
извършена на 18.03.2023г. от служители
на Главна дирекция „Финансов контрол“, ОД - гр.Варна при ЦУ на НАП,
проверка на търговски обект – атракцион „Тенис корт“, находящ се в гр.Шумен,
Градска градина, стопанисван от „Р.г.“ ЕООД
***.
В обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че в 15,25 часа е извършена контролна покупка на услуга
(1 брой ползване на батут) на стойност 4,00 лева, платена в брой от
проверяващия Ж.П.Ж. на М.Т.М.– оператор в обекта, за която не е издаден
фискален касов бон от наличното и въведено в експлоатация в обекта ФУ, или от
касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. При проверката от наличното в обекта ФУ е
изведен Дневен отчет № 016890/18.03.2023г., като съгласно разчетената от ФП
касова наличност е в размер на 4,00 лева, при фактическа наличност по съставен
опис в размер на 24,00 лева, в това число стойността от контролната покупка.
Изведен е 1 брой КЛЕН със записи от №16886 (11,30ч) до № 16889 (15,32ч) за дата
18.03.2023г., от който се установявало, че стойността на извършената и платена
в брой продажба на услуга в 15,25 часа на стойност 4,00 лева не е отразена. Въз
основа на изложените факти е счетено, че дружеството е осъществило състав на
нарушение по чл.25, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г.
Посочените обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0065422/18.03.2023г.,
съставен и подписан от контролните органи и от присъствалия по време на
проверката служител на дружеството М.Т.М..
С оглед констатирано
нарушение по чл.25, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.,
във връзка с 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“,
чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.187, ал.4 от ЗДДС предвид констатираната повторност
на нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление №679824-F680111/05.12.2022г. (влязло в законна сила на
19.12.2022г.), с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение, с
оспорваната по настоящото дело заповед, началникът на отдел „Оперативни
дейности“, гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
приложил ПАМ по отношение на „Р.г.“ ЕООД - запечатване на търговски обект и
забрана за достъп до него за срок от 30 дни.
Против дружеството е
съставен АУАН серия АN, № F700794 от 28.03.2023г., за неизпълнение на
административното задължение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. Въз основа на същия впоследствие е издадено Наказателно
постановление №698920-F700794/07.04.2023г.
Заповедта за ПАМ е връчена
на представляващия дружеството на 28.03.2023г., видно от разписката към нея.
Недоволно от заповедта, на 10.04.2023г. дружеството депозира настоящата жалба с
искане за нейната отмяна.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания
акт. Оспорващото дружество представя протоколи за извършени проверки на същия
обект от органи на НАП на 23.04.2023г.; 24.04.2023г. и на 25.04.2023г., видно
от които не е установено нарушение на данъчното законодателство.
В хода на съдебното
производство по искане на страните са изслушани свидетели.
И.С.и Х.И.заявяват, че на 18
март т.г. двамата били при атракционите в Градската градина на гр.Шумен. При
тях дошъл един господин, който попитал дали трамплинът работи и поискал да
заплати за ползването му с банкнота от 5,00 лева. Х.И.го насочил към
ресторанта, но тъй като човекът бил настоятелен, свидетелят взел от него
банкнотата, занесъл я в ресторанта и я оставил на маса, разположена на открито
до чаша с кафе.
Свидетелката Я.Н.сочи, че по
същото време била в ресторант „Кортовете“, на външна маса, пред входа на
заведението, където пиели кафе с М. (М.), нейна приятелка. М. била влязла вътре
в ресторанта, Я.Н.разговаряла по телефона, когато към нея се приближило едно
лице, което показало служебна карта и се легитимирало като проверяващ от
Агенцията по приходи. Проверяващият поискал да му бъде показано къде е
фискалното устройство, при което двамата влезли вътре в заведението. Заставайки
до ФУ, служителят казал на свидетелката да извади всички налични пари, при
което същата извадила личните си пари, налични в джоба на дрехата. По това
време при тях дошла управителката М. М. и разговорът продължил между нея и
проверяващия. Я.Н.заявява, че не е служител на заведението и не работи там, но
не е обяснила това пред контролните органи.
В своите показания М. М.,
служител в оспорващото дружество, оператор на атракционните в Луна парка, сочи
че е разяснила пред проверяващите органи, че само тя работи на атракциона,
съответно единствено тя получава дължимите суми за предоставяните услуги и
издава касови бележки. В случая не е имало никакви деца на атракционите, както
преди проверката, така и по време на проверката, която е продължила повече от
час. При проверката оборотът възлизал на 4,00 лева и в този размер същият е
маркиран на касовия апарат. Заявява, че в описа на наличните пари е вписала
всички пари, в това число и тези, които са лични на Я., тъй като така е казал проверяващият
служител.
Свидетелят, посочен от
ответната страна, Ж.П.Ж. – ст.инспектор по приходите в НАП, разказва, че във
връзка с възложена проверка по работна карта, посетили обект – атракцион в
градския парк на Шумен. Първоначално седнали в ресторанта, който е разположен
до самия актракцион с цел скрито наблюдение на обекта. В хода на наблюдението
не установили клиенти, които да ползват атракциона, поради което след известно
време, излязал навън с идеята да закупи услугата „ползване на батут“. В средата
на детското влакче имало двама мъже, които попитал на кого може да заплати
ползване на услугата. Единият от мъжете се отзовал, като му казал да даде
парите и ще ги занесат където трябва. Тръгнали заедно към будка, разположена до
самия ресторант и до атракциона. Вътре имало една дама, която говорела по
телефона. Мъжът подал банкнотата на жената, тя я прибрала и върнала ресто от
1,00лв. Към момента на плащането госпожата говорела по телефона, като не е
обяснила, че не работи там. След получаване на сумата, респективно връщане на
дължимото ресто от 1,00 лев, Ж.Ж. се обадил на своите колеги, които били все
още ресторанта, където изчаквали да извърши контролната покупка. Легитимирали
се и поискахме от дамата да им покаже оборота от услугите от атракциона. Тя ги
е въвела вътре в ресторанта, където се намира ФУ. Помолили жената да изкара
парите от атракциона, които са заплатени услуги. Тя извадила една сума пари,
които изброила и описала съответно в опис. Парите извадила от джобовете на
дрехата си. Впоследствие дошла управителката на ресторанта, която заявила, че
тази дама не работи там, а е нейна близка. Съответно управителката М. попълнила
описа с тези пари, които били извадени от нейната приятелка на масата до ФУ. Съставили
протокол за извършената проверка, в които посочили, че има неиздаване на
фискален касов бон за покупка на услуга „батут“ от атракциона, за което е и наложена
процесната ПАМ - запечатване на обекта.
Свидетелят сочи, че в хода
на проверката служителката, която била управител на ресторанта и едновременно
отговаряла за атракциона, възразила, че са описани и лични пари. Същият не
приел за основателно възражението. Сочи, че когато поканил дамата на изкара
парите от оборота, тя е извадила тези пари, поради което приел, че тези пари са
от оборота на атракциона.
Свидетелите еднозначно
заявяват, че по време на цялата проверка батутът не е бил ползван от клиенти.
Съдът ще обсъди фактите,
установени въз основа на свидетелските показания, при формиране на
правните изводи.
Оспорващият представя
трудови договори, видно от които М.Т.М.работи по трудово правотоношение в „Р.г.“
ЕООД, а Я.Н.С. - в „Стефанов ЦСЯ“ ЕООД.
При така установените факти
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
Заповед за налагане на ПАМ № 58 -ФК/21.03.2023г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна - индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС. Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на 28.03.2023г.,
поради което жалбата, подадена на 10.04.2023г., се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна, по следните съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП
предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т.1
от Заповед № ЗЦУ–1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП,
директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане
на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата
е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и
материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да
обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ѝ. Съобразно нормата на
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства
като съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59
от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването
ѝ.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Проверката е извършена в
присъствието на служител на дружеството, а резултатите от същата са подробно
описани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0065422 от 18.03.2023г.,
подписан без възражения от присъствалата М.Т.М., като по този начин адресатът
на заповедта своевременно е уведомен за започване на административното
производство.
Заповедта обаче е
постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване
целта на закона, поради следните съображения:
С разпоредбата на чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“, във връзка с ал.3, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят е
предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от ЗДДС са формулирани така: „Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба“. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение
за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в
търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ. По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на закона за пощенските услуги. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ „запечатване на обект и
забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз
„до 30 дни“.
В тежест на административния
орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено
нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай
извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е
установено по безспорен начин. В протокола от извършената проверка е посочено,
че услугата е заплатена от Ж.Ж. на лицето М.Т.М.. По аналогичен начин е описана
фактическата обстановка в обстоятелствената част на заповедта за прилагане на
ПАМ. Същевременно от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че работникът, който е отговарял за атракционите, в това число да
приема плащания и да издава касов бон, не е присъствал при плащането на сумата.
Въпреки противоречията между показанията на свидетелите досежно това дали банкнотата
от 5,00 лева е оставена на масата (според свидетеля Х.И.) или е приета от Я.Н.(в каквато насока са
сведенията, дадени от Ж.Ж.), съдът намира, че следва да кредитира свидетелските
показания на Ж.Ж. и приема, че парите са предадени от проверяващия орган на Я.Н.С.,
която се е намирала на маса пред ресторанта. Свидетелят Ж.Ж. заявява, че след
като е получил от нея ресто в размер на 1,00 лев, се е обадил на своите колеги,
легитимирали са се и са започнали последващите действия по проверката –
установяване на касовата и фактическата наличност, извеждане на КЛЕН от ФУ и
т.н. Едва в по-късен момент е дошла М.Т.М.– оператор в обекта. Това е станало
след като Я.Н.е извадила всички пари от джоба на дрехата си и те са били
преброени и описани. Изложените данни сочат, че дори и да е платена сумата от
4,00 лева, тази сума не е получена от М.Т.М.и изложеното в обстоятелствената
част на заповедта не съответства на установените по делото факти.
Наред с това, също от
свидетелските показания е видно, че както по време на скритото наблюдение, така
и до приключване на проверката, батутът не е бил ползван, нито е имало клиент –
дете, което би могло да го ползва. Това налага извод за липса на доставка, за
която да се дължи плащане, съответно – издаване на касов бон от функциониращото
в обекта ФУ.
С оглед изложеното съдът
приема, че събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, опровергават отразеното в заповедта за налагане на ПАМ фактическо
основание, мотивирало издаване на акта, а именно, че е извършена контролна
покупка на услуга (1 брой ползване на батут) на стойност 4,00 лева, платена в
брой от проверяващия Ж.П.Ж. на М.Т.М.– оператор в обекта. Административният
орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на
принудителната административна мярка, не е сторил това по безсъмнен начин,
поради което издадената от него ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и
произтичащата от това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., се
явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
Наред с изложеното, съдът
намира, че е налице и друго самостоятелно основание, водещо до
незаконосъобразност на издадената ПАМ. В тази връзка настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен - надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл.186, ал.1,
б. „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, тъй като цели да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. При определяне на срока на ПАМ, който според
закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, като на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта
на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, която е
част от задължителната преценка за издаването на административния акт при
правилно приложение на материалния закон. С оглед на това и за да може да се
извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в заповедта по
чл.186, ал.1 от ЗДДС е задължително излагане на конкретни мотиви, обосноваващи
взетото от органа решение във връзка с определяне продължителността на срока на
наложената ПАМ. Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с
извършеното нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на
закона. В случая определеният срок за налагане на ПАМ е 30 дни – в максимален
размер. В заповедта е посочено, че това предвид „констатирана повторност на
нарушението“, като са взети предвид вида и тежестта на извършеното нарушение –
неиздаване на касова бележка за извършена продажба на услуга на стойност 4,00
лева, последиците от нарушението – отклонение от данъчно облагане на
задълженото лице, местонахожданието на обекта – в централната част на голям
областен град, с голям човекопоток, вид на продаваните услуги, работното време
на обекта – от 10,00 часа до 17,00 часа без почивен ден и констатираната
положителна разлика между отчетената от ФУ касова наличност и фактическата
такава. Административният орган е заключил, че срокът на наложената ПАМ е
съобразен с принципа на съразмерност, като „целта му е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното
отразяване на оборота, а индиректният резултат е недопускане на вреда за
фиска“.
Настоящият състав намира, че
продължителността на определения 30 - дневен срок на принудителната мярка не е
мотивирана в съответствие с чл.186, ал.3 от ЗДДС. Налице е формално изпълнение
на задължението за мотивиране на акта, като изложените мотиви са еднакво
приложими към всяка една ПАМ по чл.186, ал.1, б.“а“ от ЗДДС, независимо от
конкретно определения срок за нейното налагане и без същите да са обвързани с
конкретните факти по случая, което е равнозначно на липса на мотиви, независимо
от техния обем. Не е дефинирана тежестта на нарушението. Както се посочи и
по-горе, от свидетелските показания се установява, че в рамките на цялата
проверка батутът не е бил ползван. В този смисъл и изводът, направен от
административния орган, че доколкото обектът се намира в централната част на
голям областен град, е налице голям човекооборот, също се явява необоснован. Не
става ясно и по какъв начин работно време на обекта оказва влияние върху
тежестта на нарушението, в каквато насока са съображенията, изложени в мотивите
на заповедта. Нещо повече, дори и да се приеме, че в заповедта са изложени
някакви обстоятелства, същите представляват само предположения (за защита на
обществения интерес, за предотвратяване на нови нарушения, за осигуряване на
бюджетните приходи и т.н.), които не съдържат ясни правила и точен и справедлив
критерий за определяне срока на принудителната административна мярка.
Необоснован и противоречащ на доказателствата по делото се явява изводът, че
30-дневният срок, определен в заповедта, е съобразен с обществената опасност на
деянието, неиздаване на фискален бон за продажба на услуга на стойност 4,00
лева. Неясно е как конкретният избор на срок на мерките постига целите на
превенцията в обхвата на възможното ограничение до 30 дни. Не е посочена
очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта, та
констатациите за това да са критерий при индивидуализирането на мерките за
административна принуда.
На следващо място, за
процесното нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършена
продажба на стойност 4,00 лева, е образувано административно наказателно
производство по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН, посредством съставянето срещу „Р.г.“
ЕООД на АУАН серия АN, № F700794 от 28.03.2023г., за неизпълнение на
административното задължение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. Посоченото обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на Европейския
съюз (Съда на ЕС) на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.
относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата
на основните права на Европейския съюз (Хартата) в решението от 04.05.2023г. по
дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се
приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел,
независимо от изложените по-горе съображения за немотивираност на срока на ПАМ.
Прилагането на санкционни
мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на
член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данък върху добавената
стойност – решение от 26.02.2013г., Еkerberg Fransson, C-617/10
(EU:C:2013:105), т.27, и решение от 05.04.2017г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и
C-350/15 (EU:C:2017:264), т.16, поради което тези мерки следва да бъдат
съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на
преследваните от законодателството цели – чл.6, ал.2 от АПК, и точки 56 и 57 от
решението от 04.05.2023г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на
мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС с иницииране на административно наказателно
производство срещу „Р.г.“ ЕООД за налагане на имуществена санкция по чл.185,
ал.1 от ЗДДС за нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на
стойност 4,00 лв.) не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на
ЕС (т.55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от
друга страна – е непропорционално. Спрямо фактите на конкретния случай (стойността
на услугата е 4,00 лева), запечатването на търговския обект е мярка, която
създава ограничения за дейността на търговеца, които се несъразмерни на
поставената цел – правилното определяне на дължимите налози. Мярката е
допълнителна тежест, която преценена с оглед инициираното срещу търговеца
административно наказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа
за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело
С-97/21). Ограничението на основното право по чл.50 от Хартата на основните
права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели
(осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба
(решение от 05.05.2022г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на
мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС, издадена в рамките на
административно производство, което е отделно от вече започналото
административно наказателно производство, е недопустимо, доколкото не
гарантира, че тежестта ѝ, преценявана съвкупно с тежестта на
имуществената санкция, която се следва за вмененото на дружеството
административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118,
ал.1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на
административно наказателно производство, в рамките на което законодателят е
предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, (арг.
от чл.185, ал.1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния състав за
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г.), съответно – от 1000
лв. до 4000 лв. при повторност (чл.185, ал.4 от ЗДДС), не е необходимо за
постигане на целта на ЗДДС, и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на
нарушението.
За направения извод е без
значение обстоятелството дали инициираното административно наказателно
производство е приключило с влязло в сила наказателно постановление. С
образуване на административно наказателното производство е преклудирана
възможността на органите на НАП да предприемат и действията по чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ и чл.187 от ЗДДС, доколкото производството по чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС се явява отделно от административно наказателното такова, в рамките
на което е предвидено налагане на допълнителни ограничения в дейността на
търговеца, наред с предвидената в чл.185 от ЗДДС административно наказателна
отговорност, без да е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени
с тежестта на нарушението.
В допълнение към изложеното
съдът намира за необходимо да акцентира и върху факта, че на обекта,
стопанисван от жалбоподателя, са извършени последващи проверки посредством
целодневно скрито наблюдение в три последователни дни – на 23.04.2023г.,
24.04.2023г. и на 25.04.2023г., при които не е установено каквото и да е
нарушение. Това е индиция, че дори без да е приложена процесната ПАМ, в
конкретния обект е създадена организация в извършване на дейността по начин,
недопускащ неправилно определяне на дължимите налози, каквато всъщност е и
целта на акта.
По изложените аргументи
съдът намира жалбата за основателна. Оспореният административен акт се явява
постановен при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, с
оглед своевременно направено искане за присъждане на сторените по делото
разноски и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да осъди
НАП, в чиято структура е административният орган, издател на акта, да заплати
на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1250 лева, в това число 50 лева
платена държавна такса и 1200 лева, договорено и заплатено адвокатското
възнаграждение.
Воден от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 58-ФК/21.03.2023г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
гр.София, с която на „Р.г.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Ц.С.Р.;, е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
атракцион „Тенис корт“, находящ се в гр.Шумен, Градска градина, пред ресторант
„Комплекс Тенис корт“ и е забранен достъпът до него за срок от 30 дни на
основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите – гр.София да заплати на„Р.г.“
ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Ц.С.Р.;, направените по
делото разноски в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: