№ 354
гр. С.З., 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20235501000325 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Б.Б. ЕООД против Решение №
258/03.04.2023г., постановено по гр.д. № 2630/2022 г. по описа на Районен съд
– гр.С.З., с което са отхвърлени предявените от „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.**, против К. С. Щ., ЕГН **********,
1 адрес: гр. С.З., **, искове за установяване съществуването на вземанията на
„А.Б.Б.“ ЕООД за следните суми: сумата 700 лева за главница – по договор за
кредит № 737568/23.09.2016 г., обезпечен чрез договор за предоставяне на
поръчителство от 23.09.2016 г., с 73,80 лева – договорна /възнаградителна/
лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 31.10.2016 г. до
28.02.2017 г., с 320,66 лева – законна лихва за забава по договора за кредит за
периода от 31.10.2016 г. до 23.02.2021 г. и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 13.01.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 137/2022 по описа на Районен съд -
С.З., като неоснователни. Във въззивната жалба въззивника излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
1
решение. Посочена е съдебна практика. Развити са съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и
да се постанови друго, с което да се уважат предявените от въззивника
искове. Претендират се направените по делото разноски пред двете
инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия,
чрез особения представител на страната, с който се взима становище, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения
по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени
доказателствени искания.
Постъпила е молба с дата 26.09.2023г. от въззивника, в която посочва, че
не може да се яви в насроченото с.з. по делото, като моли да се даде ход на
делото. Поддържа въззивната жалба. Не прави нови доказателствени искания.
Излага съображения по същество. Претендира разноски пред двете
инстанции.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 137/2022г. по описа на Районен съд -
С.З., съдът е издал в полза на „А.Б.Б.“ ЕООД срещу К. С. Щ., заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 700 лева за
главница – по договор за кредит № 737568/23.09.2016 г., обезпечен чрез
договор за предоставяне на поръчителство от 23.09.2016 г., с 73,80 лева –
договорна възнаградителна 6 лихва върху главницата по договор за кредит за
периода от 31.10.2016 г. до 28.02.2017 г., с 320,66 лева – законна лихва за
забава по договора за кредит за периода от 31.10.2016 г. до 23.02.2021 г. и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
13.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 16,33 лева – разноски
съразмерно с уважената част от заявлението.
Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и
ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
2
установяване на вземанията по заповедта.
По делото е представен възпроизведен на хартиен носител електронен
документ: договор за кредит № 737568/23.09.2016 г., в който е посочено, че се
сключва между „К.“ АД, като кредитор и К. С. Щ., като кредитополучател,
като в Приложение 1 към него са посочени условията на кредита: размер на
кредита 700 лева, размер на погасителната вноска 154,76 лева, брой на
погасителните месечни вноски.
Видно от договор за поръчителство от 23.09.2016г., сключен между
„А.Т.“ ЕООД, като поръчител и К. С. Щ., като потребител, поръчителят е поел
задължение да отговаря пред „К.“ АД за изпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит в размер на 700 лева срещу
заплащане на месечно възнаграждение на поръчителя.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г., сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ЕООД, от една страна, като
цеденти и „А.Б.Б.“ ЕООД, като цесионер, и Приложение 1 към него, на ищеца
в настоящото производство е прехвърлено вземане по договор за кредит №
737568/23.09.2016 г., с кредитополучател ответницата, с посочена като общо
дължима сума 1553,99 лева.
Няма представени доказателства по делото уведомление за извършената
цесия да е било връчено на ответницата преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК. С исковата молба се прави искане с връчването й ответницата да се
счита уведомена за извършената цесия.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
прави изводи:
По делото няма представено уведомление до ответницата за
уведомяването за извършената цесия. Цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение-кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня,когато предишният
кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Установеното в този текст
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
3
на неговото задължение т.е срещу изпълнение на лице,което не е носител на
вземането.Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно
логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
/цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му т.е изпълнение спрямо лице,което е
легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД.
С решение № 123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г.,
постановено по реда на чл.290 ГПК съдът се е произнесъл, че поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва
да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл.235 ал.3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение
№ 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е
прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
По отношение на поддържаното пред настоящата инстанция известяване
чрез връчване на уведомленията до длъжника, като приложения към исковата
молба, следва да се отбележи, че ответникът е бил представляван от назначен
от съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на когото
са връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на
книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с
материалноправен ефект по чл. 99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването
на уведомленията на особения представител не може да се приравни на
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
4
осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се заключи, че ответникът
не е бил валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на
нов кредитор. Предявените искове са неоснователни. Районния съд е стигнал
до този извод, поради което обжалваното решение като правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед цената на иска, в размер на 1110,79 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 258/03.04.2023г., постановено по гр.д. №
2630/2022 г. по описа на Районен съд – гр.С.З.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5