№ 307
гр. Плевен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500448 по описа за 2022 година
С решение № 260023 от 14.04.2022година., постановено по гр.д.
№ 9288/2018г. Плевенски районен съд е намалил, на основание чл.30 ЗН,
разпореждането, извършено от наследодателя Л. К. В.. направено
с дарение от 20.01.2014г.-нотариален акт с рег № 255 от 20.01.2014г., като
е възстановил запазената част на ищците в размер на 23933,33 лева общо, или
по 11966,66 лева за всеки от двамата ищци Л.В. и Ф. В..Допуснал е съдебна
делба между ищците Л. К. В., Ф.К. В. и ответника Е. Л. В. на следните
недвижими имоти : 1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № 56722.1049.1.6, находящ се в гр.Плевен, с адрес на имота
гр.Плевен, ул.***, с предназначение на самостоятелния обект жилище,
апартамент, с площ по документ 102,00 кв-.м., заедно с прилежащи
мазенско помещение №3 с площ от 17 кв.-м., таванско помещение №5 с площ
от 18 кв.м., подробно описан в решението;2. МАГАЗИН, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.1049.1.10 по КККР,
с адрес на имота гр.Плевен ул.***, тип – за търговска дейност, при 36 равни
дяла, от които 22 дяла за Е. В., 7 дяла за Л.В. и 7 дяла за Ф. В..
1
С решението е допусната и съдебна делба между същите
съделители на следните недвижими имоти:НИВА с площ от 21,185 дка, част
от имот №***; ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА от 0,1 дка, представляваща
имот №***;ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА от 0,1 дка, представляваща имот
№***, и ПАСИЩЕ с храсти от 2,365 дка, част от имот № 137028, всички в
землището на с.***, Община Пордим, Плевенска област, описани подробно в
решението, както и на ½ ИДЕАЛНА ЧАСТ от ДВОРНО МЯСТО, цялото
от 925 кв.м., находящо се в с.с., съставляващо парцел VII-422, в стр.кв.м39 по
плана на селото, заедно с ½ идеална част от построените в него жилищна
сграда и 6/8 идеални части от лятна кухня и стопански постройки, при 4
равни дяла, от които 2 дяла за Е. В. и по 1 дял за Л.В. и за Ф. В.. Със същото
решение е отхвърлен е иск за делба на ГАРАЖ №2 , находящ се в гр.Плевен,
на ул.***, със застроена площ от 12,51 кв.м.
Уважена е, по реда на чл.344, ал.2 ГПК, претенция на ищците
ответника да им заплаща обезщетение за ползването на собствените им
идеални части от делбените имоти АПАРТАМЕНТ и МАГАЗИН в размер на
по 56,39 лева месечно на всеки, считано от влизане в сила на привременната
мярка до окончателното извършване на делбата, като за разликата до 650 лв.
искането е отхвърлено.Присъдено е и обезщетение за ползване на
съответните идеални части от земеделския имот НИВА с площ от 21,185 дка
в местността Полугаря, в размер на в размер на 264,81лв. годишно, в полза на
всеки от двамата ищци, като за разликата до 150 лева месечно (1800 лева
годишно) претенцията е отхвърлена.Отхвърлено е искането за заплащане на
обезщетение за ползване на гаража, който не е допуснат до делба, както и на
другите земеделски имоти и на жилищния такъв в с.***.
С оглед извършване на делбата на допуснатите до такава
недвижими имоти е назначена съдебно-техническа експертиза, която да
даде заключение за действителната им пазарна цена, както и относно
тяхната поделяемост, при депозит 800 лв., вносим от ищците в седмодневен
срок от влизането в сила на решението по първата фаза на делбата.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищците Л. К. В. и Ф.К. В., чрез пълномощникът им адв.Л.Ч., в частта с която
РС е присъдил обезщетения за ползване и в частта от решението, с която е
назначил експертиза.С оглед предмета на въззивно обжалване, уточнен от
2
въззивниците, тяхната жалба е с характер на частна такава и в едната си част е
недопустима. В жалбата се правят оплаквания, че от решението на районния
съд не става ясно откога се дължат присъдените обезщетения и дали се дължи
лихва за забава върху сумите.По отношение на обезщетението за ползване на
къщата в с.***, която се твърди, че използвана единствено от ответника и че
ищците не са пречели на това ползване. Съображенията са изложени по-
подробно в жалбата, като жалбоподателите молят да бъде отменено
решението в посочените части, в „които не са изяснени тези детайли“.
След подаване на частната жалба ответникът Е. В. е починал, като
на негово място са конституирани правоприемниците му –негови наследници
по закон възиваемите В. С. В., Р. Е. В. и Д.Е. В.-М., които се представляват от
адв. Т.М. от АК-Плевен.От ответниците по частната жалба е постъпил
отговор, подаден чрез пълномощникът им, в който е взето становище, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и молят да бъде
потвърдено.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в частната
жалба, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледани по същество се явява неоснователна
досежно произнасянето на съда по привременни мерки в делбата и
недопустима досежно назначаването на експертиза с решението.
Назначаването на такава съдебно-техническа експертиза е необходимо с
оглед подготовката на делбата във втората и фаза.Предмет на изследване от
експерта е не само пазарната цена на имотите допуснати до делба, но и
тяхната поделяемост, който въпрос не е бил изследван с предходна такава. В
тази част решението на съда има характер на определение, но то не подлежи
на самостоятелно обжалване. Ако ищците не внесат в указания им срок след
влизане в сила на решението в първа фаза определения депозит за изготвяне
на експертизата, то делото ще бъде внесено в архив и делбата няма да бъде
извършена.Поради изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без
разглеждане в частта ѝ срещу решението, с характер на определение, с което е
назначена СТЕ.
Въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна в другата
3
част, поради следните съображения:
За да присъди посочените по-горе суми под формата на
обезщетение за ползване за делбените имоти, на основание чл.344, ал.2 ГПК,
съдът е приел, че още с определението за насрочване е указал на ищците, че в
тяхна тежест е да докажат претенцията си за обезщетение за ползване на
имотите, включително с експертиза. В с.з. от 15.02.2021г. отново им е указал
възможност да докажат претенцията си за обезщетение за ползване чрез
експертиза и че такива доказателства по делото липсват.До приключване на
съдебното дирене не е било направено искане за назначаване на експертиза,
поради което съдът е приема, че доказателства за размера на обезщетението
за ползване са събрани единствено по отношение на магазина, апартамента и
един от земеделските имоти.Приел е, че претенцията е основателна, макар да
не е посочил материално-правната норма от която тя произтича и
предпоставките за уважаване на искането, като се е позовал на представен по
делото договор от 10.12.2005г., с който наследодателят на страните е
предоставил под наем процесния магазин, преустроен от маза, срещу месечен
наем в размер на 70 лева. Размера на наема е бил потвърден и от показанията
на наемателя му, разпитан като свидетел. По отношение на размера на
обезщетението за апартамента, е съобразил представен договор за наем от
01.09.2015г., с който имотът е отдаван под наем от ответника за сумата от 220
лева. По отношение на претенцията за обезщетение за ползване на нива от
21,185дка, съдът е приел представения от ответника договор за наем от
28.02.2019г., вписан в АВп с № 1975/06.03.2019г, от който е установил, че
имотът е отдаден под наем за сумата от 50 лева за декар, който наем е в
размер на 1059,25 лева за целия имот годишно. По отношение на другите
земеделски имоти, съдът е приел, че двете зеленчукови култури и пасище, че
не е установено по безспорен и категоричен начин, ответникът да е пречил на
ищците да ги ползват. В същото време не са представени доказателства и не
са наведени доводи тези имоти да са отдавани под наем и от тях ответникът
да е получил доходи, което да е довело до неоснователното му
обогатяване.По отношение на обезщетението за ползване на къща в село ***,
не е било изяснено кой ползва имота, тъй като той е бил съсобствен и с други
лица и съдът е приел, че искът не е установен по своето основание.
Видно от исковата молба ищците са поискали с решението по
4
извършване на делбата да им бъде присъдено обезщетение по чл.33, ал.2 ЗС,
ведно със законната лихва от датата на заявените претенции. Исковата молба
не е оставяна без движение и искането в тази му част не е конкретизирано.
Очевидно е, че е допусната техническа грешка при посочване на правното
основание на претенцията за заплащане на обезщетение. Съдът го е възприел
като искане за привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК, целта на което
производство е да не се допусне неоснователно разместване на блага докато
трае делбата. Изводът е правилен, доколкото ищците са поискали заплащане
на обезщетение за ползване и то с решението във първа фаза на делбата. В
този случай се касае за право на иск по чл.31, ал.2 ЗС, съгласно който текст
когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.В случая такова писмено поискване не се твърди да е
направено преди завеждане на делото, т.е. исковата молба има ролята на
писмено поискване и обезщетението, ако се дължи такова, следва да бъде
присъдено от получаване на исковата молба от ответника. Предпоставките за
уважаване на иска, съгл. разясненията дадени с ТР№ 7от 02.11.2012г. на ВКС
по тълк.д. 7/2012г. ОСГК са: Претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
ще е основателна когато неползащ съсобственик е отправил писмено искане и
то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на
неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението , за задоволяване на свои/лични или
на семейството потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик –той или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея/напр. като държи ключа/, ползващия
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността
лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
За разлика от разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, съгласно която всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си, при хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС се има предвид лично ползване на
съсобствената вещ, „служенето“ с нея за задоволяване на лични нужди,
съобразно предназначението , без събиране на добиви и граждански
плодове. В случая за да уважи иска за присъждане на обезщетение за
ползване по чл.31, ал.2 ЗС съдът е следвало да установи именно наличието на
5
лично ползване, а не на събиране на граждански плодове от вещта под
формата на наеми. “Лично ползване“ е всяко осъществено от съсобственика
поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват
вещта според правата си, без да събират добиви и граждански плодове.Без
значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици,
съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е
допуснал трети лица да я ползват безвъзмездно.Ако обаче я е отдал под наем,
както в случая ответника признава това и сочи писмени доказателства за
получавани граждански плодове от нея, то съобразно правата си по чл.30, ал.3
от ЗС, ищците могат във втората фаза на делбата да предявят иск по сметките
за заплащане на припадащата им се част от тези плодове, съобразно правата
им в съсобствеността. Писмено поискване не е необходимо, когато се
претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с
чл.93 от ЗС всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела
му част от естествените и гражданските плодове.
С други думи казано искът по чл.31, ал.2 ЗС, предявен в
производство по привременна мярка по чл.344, ал.2 ЗС е
неоснователен/досежно обжалваната част от решението/, тъй като не се касае
до лично ползване, а до получаване на граждански плодове от съсобствената
вещ, които се дължат на друго основание и могат да се предявят с отделен
иск във втората фаза на делбата. Поради забраната да се влошава
положението на въззивника/чл.271, ал.1, изр.2 ГПК/ решението с характер на
определение не може да бъде отменено, а иска-отхвърлен, тъй като ответника
не е подал жалба срещу решението. По отношение на обезщетението за
ползване на къща в село ***, въззивния съд споделя доводите на РС, че искът
не е установен по своето основание, тъй като липсват доказателства кой
ползва имота, който е съсобствен с трети за производството лица.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на
заплащане на направените по делото разноски, списък за които е представен и
е направено искане по надлежен ред за присъждането им. Няма данни обаче
такива да са направени, тъй като в договора за правна защита и съдействие на
л.15 не е посочена договорена сума за адвокатско възнаграждение, нито има
данни за заплащането на такава от страна на трите въззиваеми.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023 от 14.04.2022година.,
постановено по гр.д. № 9288/2018г. на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, имаща характер на определение, с което съдът се е
произнесъл по привременни мерки, по реда на чл.344, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Л. К. В. и
Ф.К. В., подадена чрез пълномощникът им адв.Л.Ч. против решение №
260023 от 14.04.2022година., постановено по гр.д. № 9288/2018г. на
Плевенски районен съд в обжалваната му част, имаща характер на
определение, с което съдът е назначил експертиза.
Решението има характер на определение и може да се обжалва
пред ВтАС само в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане,
в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7