Разпореждане по дело №235/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

477

Година

14.8.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.14

Година

2015

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК.

С Решение №123 от 23.04.2015 година, постановено по ГР.Д. №1347 по описа за 2014 година на Горнооряховски районен съд, по реда на чл.422 от ГПК и на основание чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от “Е. П.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В., против М. Х. А., ЕГН-*, с адрес гр. Л., община Л., област Велико Търново, ул.”Т. Х.” №3, иск за установяване съществуването на оспореното парично притезание съгласно заповед по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.Г.Д.№974 по описа за 2014 година на Горнооряховски районен съд, за исковите суми: 913,64 лева,представляващаглавница за неизплатена ел.енергия и такса за възстановяване по фактури, издадени за периода 14.12.2011 година до 05.10.2012 година, за обект град Лясковец ул.”Тодор Хрулев” №4, по клиентски №*, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.06.2014 година, до окончателното плащане; сумата от 178,18 лева, представляващамораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, като неоснователен и нед¯казан; отхвърлена е и претенцията на „Е.- П. П.“ , ЕИК-.., за присъждане на направените разноски, като неоснователна.

Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от „Е. П.“ , чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението, както и доводи и съображения във връзка са тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като бъде постановено ново, с което да се приеме за установено, че А. дължи заплащане на „Е.- п. П.“ – град В. на сумите, за които е осъдена със заповед за изпълнение по Ч.Г.Д.№974 по 2014 годна на Горнооряховски районен съд. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, подаден от ответницата, чрез процесуалния представител по пълномощие. Заето е становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, изложени са доводи и съображения във връзка със заетото становище. Направено е искане да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания: обуславящи с право основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД, във вр. с чл.20а от ЗЗД, във вр. с чл.17, т.2 и чл.26, ал.1 и ал.6 от ОУ на „Е.ОН. Б.П.” , във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ; обусловени с правно основание чл.79, ал.1, предложение второ от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД, във вр. с чл.20а от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1 и ал.6 от ОУ на „Е.ОН. Б. П.” , във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ, всичкитепризнати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими.

Правният интерес и процесуалната легитимация на страните при установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

Правният интерес е обоснованот вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за частично неправилно. Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна.

Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях с изключения, които съдът ще посочи по-долу. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд, с изключенията, които съдът ще посочи по-долу. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства без изключенията, които съдът ще посочи по-долу..

По отношение изключенията.

Преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства - въззивниятсъд не приема за установени от фактическа страна някои обстоятелствата, които районният съд е приел за установени, а именно:

Чрезсъдържаниетона изисканата и приложена на л.73 от първоинстанционното дело „Справка” от ТД на НАП гр. Б. за регистрирани трудови договори на името на ответницата не се установява, че ответницата е работила в Италия през процесния период, както е приел първоинстанционния съд. Този извод е обоснован от съдържанието на посочената „Справка”.

Приетата като писмено доказателство „Извадка от осигурителна сметка”, приложена на л.77 от първоинстанционното дело, не е издадена от Националния институт за социално осигуряване, както е приел районният съд. Този извод е обоснован от съдържанието на посочения документ.

Освен това от приетитев първоинстанционото производство писмени доказателства въззивният съд приема за установени и други обстоятелства, които районният съд не е приел за установени, а именно:

Чрезсъдържаниетона изисканата и приложена на л.73 от първоинстанционното дело „Справка” от ТД на НАП гр. Б. за регистрирани трудови договори на името на ответницата се установява, че няма регистрирани данни ответницата да е работила в Италия през процесния период и през същия период няма регистрирани никакви трудови договори.

Приетата като писмено доказателство „Извадка от осигурителна сметка”, приложена на л.77 от първоинстанционното дело, не е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща решаващия съд доказателственасила. Този извод е обоснован от съдържанието на посочения документ.

Документът е частен свидетелстващ, удостоверителен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. Поради което по отношение на частните удостоверителни документи, чиято истинност - вярност е оспорена, не се открива производство по реда на чл.193, ал.2 от ГПК и не се прилага разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК относно разпределяне на доказателствената тежест, както е постъпил районният съд.

Посоченото производство се открива и доказателствената тежест се разпределяпо начина, визиран с разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, при оспорване автентичността и верността на официален удостоверителен документ и по отношение на частни удостоверителни документи самокогато е оспорена автентичността им, но не и верността им, поради липса на обвързваща доказателствена сила.

При последната хипотеза, какъвто е настоящия казус, доказателствената тежест лежи върху страната, която извлича изгодни за себе си правни последици от удостоверените в него обстоятелства. В настоящия казус - ответницата.

Изложеното обосновава извод - по делото не са събрани доказателства, чрез които по несъмнен начин да се установява, че ищцата през процесния период е била извън територията на РБ България и е работила в Италия.

Освен това този факт е ирелевантен по отношение възникване и съществуване на претендираното от ищеца вземане по съображения, които съдът ще изложи в правните си изводи.

Чрез приетото заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционото производство съдебно-техническа експертиза съдът приема за установени следните обстоятелства:

„Киловатите електроенергия отразени в Справката за потребление през последните 12/24/36 месеца от 23.07.2014г. за обект с адрес гр. Л., ул. "Т.Х." №3, с абонатен №* съответстват с фактурираните, отразени в процесните Фактурите; Показанията от отчетите, посочени в извадките от електронния картон за обект с абонатен №*, съответстват с показанията от процесиите фактури; Процесният електромер е произведен през месец февруари 2011г. и е монтиран на 12.08.2011г.; Последната метрологична проверка на процесния електромер е всъщност първоначалната метрологична проверка в годината на производство . февруари 2011г.; Процесният електромер отговаря на Европейските и на Международните стандарти; Производителят гарантира параметрите на електромера, чрез качествен контрол, който се приема за първоначална метрологична проверка;Съгласно Заповед №А-441/13.10.2011г. на ДАМТН, която е относима към процесния период и за процесния електромер, срокът за последваща проверка на електромери, монофазни, е шест години; Следователно процесното СТИ е трябвало да премине последваща метрологична проверка през 2017г.; Няма данни по делото, които да сочат неизправност в процесното СТИ”; Количествата начислена ел. енергия посочени в Справката за потребление през последните 12/24/36 месеца от 23.07.2014г. са остойностени правилно, съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени.

От приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, съдът приема за установено от фактическа странаследното:

= процесният електромер е изправен, отговаря на всички изискуеми се стандарти;

,= отчетеното количество електрическа енергия чрез процесното СТИ е реално доставено и реално потребено;

= реално доставеното и реално потребното количество електрическа енергия, отчетено чрез процесното СТИ, е точно отразено в съставените процесни „Справката за потребление” и „Фактури”;

= цената на реално доставеното и реално потребното количество електрическа енергия, отчетено чрез процесното СТИ, е изчислена, съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени, и е отразена в съставените процесни „Справката за потребление” и „Фактури”.

Чрез приетото заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционото производство съдебно-счетоводна експертиза съдът приема за установени следните обстоятелства:

За процесния период от 14.12.2011г. до 05.10.2012г. са издадени следните фактури, с отразени номер, дата на издаване, стойност, период, падеж и дали са платени, както следва:

Ф-ра №* от 14.12.2011г., на стойност - 110.38 лв., период от 03.11.2011 г. до 02.12.2011 г., падеж-25.01.2012 г.; плащане 24.10.2014 г.;

Ф-ра №* от 16.01.2012г., на стойност-140.93 лв., период от 03.12.2011 г. до 04.01.2012 г., падеж - 7.02.2012 г., плащане - 24.10.2014 г.;

Ф-ра №* от 14.02.2012г., на стойност - 150.89 лв., период 05.01.2012г. – 04.02.2012 г., падеж- 26.03.2012 г., плащане-24.10.2014 г.;

Ф-ра №* от 14.03.2012г., на стойност-192.83 лв., период 05.02.2012 г. – 02.03.2012 г., падеж-25.04.2012 г., плащане-няма;

Ф-ра №* от 12.04.2012г., на стойност -187.51 лв., период 03.03.2012 г. – 03.04.2012 г., падеж-29.05.2012 г., плащане-няма;

Ф-ра №* от 14.05.2012г., на стойност - 112.10 лв., период 04.04.2012 г. – 03.05.2012 г., падеж-25.06.2012г., плащане-няма;

Ф-ра №* от 05.10.2012г., на стойност-19.00 лв., падеж-05.10.2012 г., плащане-24.10.2014 г.

От приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, съдът приема за установено от фактическа странаследното:

Общата сума по всички процесни фактури е в размер на 913.64 лв.;

Общата сума по неплатените процесни фактури към датата на изготвяне на заключението-05.02.2015т. е в размер на

Законната лихва за забава върху сумите по неплатените фактури, считано от датата на падежа на всяко вземане до 27.03.2014г., е в размер на 91.52 лв.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства също приема за установени, с посочените изключения, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящите искови претенции.

Предявените от ищеца искови претенции са с предмет вземания, които са възникнали и са изискуеми. Съображенията за този краен извод са следните:

За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното:

= признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. В настоящия казуспосоченитеобстоятелства са установени чрез приложеното частно гражданско дело; както и

= осъществяване на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът на вземането и настъпил падеж.В настоящия казус посочените обстоятелства са установени чрез събраните по делото доказателства.За този извод съдът е мотивиран от следното:

Със Закон за енергетиката, Общите условияна договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България П.” , сега „Е. П.” , и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” , сега „Е. Мрежи” , са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия, като фактическият състав, от който възниква претендираното от ищеца вземане, е регламентиран с разпоредбите на ОУ на „Е.ОН България П.” .

На основание чл.98а, ал.1 и чл.98б, ал.1 от Закон за енергетиката Общите условияса приложими при продажба на електрическа енергия от крайния снабдител и използването на разпределителните мрежи, към които са присъединени потребителите на крайния снабдител.

Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ, в редакцията им към процесния период, за публикуване, както на ОУ на „Е.ОН П.” и ОУ на „Е.ОН Мрежи” , така и на изменението на ОУ на „Е.ОН Мрежи” . Обстоятелства, служебно известни на решаващия състав.

Общите условия и изменението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ, в редакцията им към процесния период.

Ответницатане е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.98а, ал.5 от ЗЕ, в редакцията към процесния период.

Съгласно разпоредба на чл.98а, ал.3 от ЗЕ, в редакцията към процесния период, крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Това не означава, че ЕРП следва да публикуват общите си условия във всеки местен ежедневник на територията, на която извършват дейността си. Достатъчно е публикацията да е извършена в един от тях, за да се счете, че ОУ са били оповестени. ОУ са публикувани както в местен ежедневник в седалище на ответника, така и в местен ежедневник, разпространяван на територията на Област Велико Търново, което е достатъчно, за да се счете, че са станали известни на ответницата и след като същата не е депозирала възражение против тях в установения в чл.98а, ал.5 от ЗЕ срок, те имат спрямо нея обвързваща сила.

С оглед на изложенотоОбщите условияна договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България П.” , сега „Е. П.” , действащи към процесния период, са приложими към настоящия казус и възражението на ответната страна, свързано с приложимостта на ОУ е неоснователно.

Фактическият състав, от който е възникнало вземането на ищеца от ответницата, и който е регламентиран с разпоредбите на ОУ на „Е.ОН България П.” , действащи към процесния период, е следният:

= ищецъте продавач на електрическа енергия и осигурява снабдяването с електрическа енергия на имот, който е присъединен къмелектроразпределителната мрежа на „Е.ОН Б.Мрежи” , сега „Е. Мрежи” ;

= ответницата е „потребителна електрическа енергия за битови нужди”, в качеството й насобственик наимот, който е присъединен къмелектроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” , сега „Е. П.” ;

= пренесена е идоставена електрическа енергия до имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответницата;

= потребеное количество електрическа енергия, измерено чрез изправно СТИ, монтирано на имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответницата;

= издадени са фактурисъс съдържанието, регламентирано с разпоредбата на чл.18а, ал.2 от ОУ на „Е.ОН България П.” , сега „Е. П.” , а именно: количеството електрическа енергия за отчетения период; продължителност на периода; цената за снабдяване; цената за разпределение; дължимата сума за отчетената електрическа енергия; дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по рапределителната мрежа; акциза; дължимия ДДС; периода на следващото отчитане, както и срока за плащане.

По делото е установено осъществяването на всички кумулативно изискуеми се юридически факта, посочени по-горе. Този извод е обоснован от следното:

Съгласно чл.1, ал.1, ал.2 и ал.3 от ОУ на „Е.ОН П.”, действащи към процесния период, ищецът по настоящото дело осъществява продажбатана електрическа енергия и осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени къмелектроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” , при условията на тези ОУ, като осъществява дейността сина територията на няколко административни области, една от които е с център Велико Търново. Обстоятелство, установено чрез вписаните данни по партидата на ищеца в търговския регистър.

Ответницата по настоящото дело е „потребител на електрическа енергия за битови нужди” по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период, и съгласно чл.4, ал.1 от „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България П.” , действащи към процесния период, а именно: физическо лице - собственик на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” , което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България П.” . Обстоятелството, че ответницата е собственик на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” , не е спорно. Това е факт, който ответницата признава.

Фактите, че е пренесена е идоставена електрическа енергия до имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответницата, че е потребено количество електрическа енергия, измерено чрез изправно СТИ, монтирано на имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответницата, и че са издадени фактури със съдържание, посочено по-горе, са установени чрез събраните по делото доказателства - писмениизаключения на вещи лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство СТЕ и СЧЕ, обсъдени по-горе.

С осъществяване на посочения по-горе фактически състав е възникнало претендираното от ищеца вземане.

Освен, че е възникнало, претендираното от ищецавземане е и изискуемо. Настъпил е визираният в чл.26, ал.1 от ОУ на „Е.ОН България П.” , падеж, посочен, съгласно изискването на чл.18а от ОУ, във всяка една от издадените процесни фактури.

На основание чл.17, т.2 от ОУ на „Е.ОН България П.” за ответницата е възникнало задължение да заплатистойността на използваната в имота електрическа енергия в срокове и начин, определени в чл.26, ал.1 и чл.18а от ОУ на „Е.ОН България П.” .

Ответницата обосновава „недължимост” на претендираните от ищеца вземания чрез твърдения, че през процесния период не е живяла в имота, чиято собственост притежава, и не еползвала реално за собствени битови нужди електрическата енергия, която е отчетена, като използвана в имота през процесния период.

Ирелевантен завъзникване на вземането на ищеца спрямо ответницата е фактът, че ответницата е била извън пределите на Република България през целия процесен период. Този факт не я освобождава от отговорност за плащане на цената на отчетеното чрез СТИ, монтирано в имота, присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ответницата, количество електрическа енергия за процесния период, както неправилно е приел районният съд. Съображенията за този извод са следните:

„Потребител на електрическа енергия за битови нужди” по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период, и съгласно чл.4, ал.1 от „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България П.” , действащи към процесния период, ОСВЕН СОБСТВЕНИКЪТ на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” , който ползва електрическа енергия за домакинството си, ЕИ физическото лице – „ПОЛЗВАТЕЛ на имота”, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” , което ползва електрическа енергия за домакинството си.

„ПОЛЗВАТЕЛ на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” , което ползва електрическа енергия за домакинството си по смисъла на ОУ на„Е.ОН България П.” , е лицето, което е ТИТУЛЯР на вещното право на ползване на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” . Този извод са извлича от разпоредба на чл.6, ал.2, изречение първо от ОУ на„Е.ОН България П.” .

Съгласно разпоредба на чл.6, ал.2, изречение първо от ОУ на„Е.ОН България П.” „потребител на електрическа енергия за битови нужди” може да стане ОСВЕН собственикът и титулярът на вещното право на ползване И лицето, по отношение на което собственикът или титулярът на вещното право на ползване са дали пред „Е.ОН България П.” съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок.

На основание разпоредбата на чл.6, ал.2, изречение последно от ОУ на„Е.ОН България П.” зазадълженията към „Е.ОН България П.” собственикътИЛИлицето, което е титуляр на вещното право на ползване, е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.

На основание разпоредбата на чл.6, ал.4 от ОУ на„Е.ОН България П.” страна в отношенията с „Е.ОН България П.” е лицето, явяващо се „потребител” по смисъла на ал.2 от чл.6 на ОУ на„Е.ОН България П.” , посочен по-горе, и всички фактури се издават на негово име.

Изложеното обосновава следните изводи:

Страна в отношенията с „Е.ОН България П.” , която носи отговорност за задълженията към „Е.ОН България П.” , СА САМО собственикът,ИЛИтитулярът на вещното право на ползване на имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, ИЛИ лицето, за коетособственикътилититулярът на вещното право на ползване, е далпред „Е.ОН България П.” съгласието си в нотариално заверена форма да бъде потребител за определен срок, като отговорността е солидарна;

Лицето, което „реално е ползвало електрическата енергия”, ако НЕ Есобственикът,ИЛИтитулярът на вещното право на ползване, ИЛИлицето, за което собственикът или титулярът на вещното право на ползване, са далисъгласието си да бъде потребител за определен срок, не носи отговорност за задълженията към „Е.ОН България П.” , защото то не е ползвател по смисъла на чл.6, ал.2, изречение последно от ОУ на„Е.ОН България П.” ;

Собственикът, ИЛИтитулярът на вещното право на ползване на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа, ИЛИлицето, за което собственикът или титулярът на вещното право на ползване, е дал пред „Е.ОН България П.” съгласието си в нотариално заверена форма да бъде потребител за определен срок, не се освобождават от отговорност, АКО имотът се е ползвал реално от друго лице, извън кръга на посочените, лице, което фактически е живеело в имота, и „реално” е ползвало електрическа енергия за собствените си битови нужди.

Изложеното обосновава неправилността на извода на районния съд, че собственикът, който не е ползвал „реално”, фактически начислените с процесните фактури количества електрическа енергия, не носи отговорност за заплащане на цената й, и извод за неоснователностна възраженията на ответницата за „недължимост” на възникналото и изискуемо вземане на ищеца към нея.

По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции са основателни и доказании следва да бъдат уважени в размер,съобразенсъс заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционото производство СЧЕ, при отчитане на погасените във висящото производство вземания на основание чл.235, ал.3 от ГПК, който задължава решаващия съд да вземапредвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

По отношение на обусловените искови претенции.

Поради основателността на обуславящите искови претенции и обусловените са основателни. Има възникнали парични задължения, чието изпълнение е забавено.

Дължимостта на законната лихва върху вземане, признато в заповедно производство, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане, е обосновано, кактоот разпоредбата на чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК - относно момента, от който се счита предявен установителният иск, във връзка с разпоредбата на чл.214, ал.2 от ГПК - относно дължимостта на законната лихва, считано от предявяване на иска по главното вземане и възможността да бъде поискано присъждането й и след предявяване на исковата претенция за главното вземане.

Освен това в настоящия казус тези претенции са заявени с подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и са признати в заповедното производство.

По изложените съображения итези искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в размер,съобразенсъс заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционото производство СЧЕ, при отчитане на погасените във висящото производство вземания по изложените по-горе съображения.

С огледфактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съде валидно, допустимо и неправилно в частта, в която исковите претенции са отхвърлени до размера, установенсъс заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционото производство СЧЕ, при отчитане на погасените във висящото производство вземания.

Жалбата е частично основателна и решениетона районния съд следва да бъде отменено в посочената неправилна част, вместо което да бъдат уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК обуславящи и обусловени искови претенции така, както се посочи по-горе, като в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото:

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в двете инстанции общо в размер на 419, 85лв., съразмерно с уважената част от исковите претенции;

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване - цената на всяка една от кумулативно обективно съединените искови претенции, които са за парични вземания, на основание чл.69, ал.1, т.1 от ГПК е търсената сума, която е под 5 000 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №123 от 23.04.2015 година, постановено по ГР.Д. №1347 по описа за 2014 година на Горнооряховски районен съд, в частта, в която са отхвърлени исковите претенции, предявени от “Е. П.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В., против М. Х. А., ЕГН-*, с адрес гр. Лясковец, за сумата от492,44 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, представляващаглавница за неизплатена ел.енергия и такса за възстановяване по фактури, издадени за периода 14.12.2011 година до 05.10.2012 година, за обект град Л., ул.”Т. Х.” №4, по клиентски №*, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.06.2014 година, до окончателното плащане; засумата от 91,52 лв. /деветдесет и един лев и петдесет и две стотинки/, представляващамораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, на основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД, във вр. с чл.20а от ЗЗД, във вр. с чл.17, т.2 и чл.26, ал.1 и ал.6 от ОУ на „Е.ОН. Б. П.” , във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и на основание чл.79, ал.1, предложение второ от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД, във вр. с чл.20а от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1 и ал.6 от ОУ на „Е.ОН. Б. П.” , във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ по отношение на М. Х. А., ЕГН-*, с адрес гр. Л., община Лясковец, област В. Т., ул.”Т. Х.” №3, че М. Х. А., ЕГН-*, дължи на “Е. П.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В., сумата от 492,44 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/,представляващаглавница за неизплатена ел.енергия и такса за възстановяване по фактури, издадени за периода 14.12.2011 година до 05.10.2012 година, за обект град Лясковец, ул.”Тодор Хрулев” №4, по клиентски №*, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.06.2014 година, до окончателното плащане; сумата от 91,52 лв. /деветдесет и един лев и петдесет и две стотинки/, представляващамораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, за които суми е издадена на “Е. П.” , ЕИК-...., по Ч.ГР.Д.№ 974 по описа за 2014 година на Горнооряховски районен съд „Заповед за изпълнение по 410 от ГПК”.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА М. Х. А., ЕГН-*, с адрес гр. Лясковец, община Лясковец, област В. Т., ул.”Т. Х.” №3, да заплати на “Е. П.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В., направените разноски в двете инстанции в размер на 419, 85 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: