Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12542 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 04.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 12000/2019г. на СРС, ГО, 120 състав, е уважен предявеният от Н.Б.Б. срещу В.Н.Г. по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 7 150 лева, представляваща главница
по договор за заем от 09.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 18.05.2018г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 31715/2018г. по описа на СРС, ГО, 120 състав.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответника В.Н.Г., в която са изложени оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е формирал неправилни правни
изводи в резултат на неправилно възприемане на приложените и приети
доказателства, както и че е налице несъобразяване с всички приложени и приети
по делото доказателства, които не са обсъдени в цялост. Поддържа се
релевираното възражение, че не е налице облигационно правоотношение между
страните, от което да произтича и да е видно наличието на задължение за връщане
на процесната парична сума, както и че исковата сума не била предавана в заем
от страна на ищеца. Навеждат се съображения, че от събраните по делото гласни
доказателствени средства не се установява по безспорен начин, че ищецът е
поискал връщане на сумата от 7 150 лева. Дори първоинстанционният съд не е
посочил в мотивите си, че кредитира показанията на разпитания свидетел, което
според жалбоподателя представлява съществено процесуално нарушение. По
отношение на представената разписка за предаване на сумата от 09.12.2016г. е
посочено, че според въззивника съдържанието на същата не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила както неправилно бил приел съдът. Излагат
се и бланкетни оспорвания за неправилно разпределена доказателствена тежест по
чл. 154 от ГПК. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Насрещната страна Н.Б.Б. оспорва въззивната жалба като
неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за
правилно и обосновано, постановено при съобразяване на правилата за
разпределение на доказателствената тежест и при правилно приложение на
относимите материално-правни норми. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира връщане по договор за заем от
09.12.2016г., сключен с нотариална заверка на подписите, на получената от
ответника парична сума в размер на 7 150 лева.
В срока за отговор на исковата молба ответникът В.Н.Г.
е оспорил изцяло предявения иск. Релевирани са възражения, че не е получавал
каквито и да било парични суми в заем след подписването на договора, както и че
ищецът не е искал връщане на процесната сума, поради което вземането не било
изискуемо.
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от представените по
делото писмени доказателства – договор за заем, разписка за предаване на сумата
и уведомление от 31.03.2018г., както и от показанията на разпитания по делото
свидетел, се установяват всички кумулативни предпоставки на предявения иск.
Посочено е, че автентичността на писмените доказателства не е оспорена от
ответника, поради което е приел за доказано постигането на съгласие за
сключване на договора за заем и предаването на паричната сума. В мотивите е
прието, че изискуемостта на вземането е настъпила преди предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение с получаването от ответника на
уведомление от 31.03.2018г.
Договорът за заем за потребление е неформален, реален,
едностранен, възмезден или безвъзмездeн, и комутативен – правните последици
настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка, като
за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият състав на
договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от следните правопораждащи
юридически факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на две насрещни
волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен
резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на
това парично задължение и 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Тези материални предпоставки, включени във фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на изискуемостта на паричното договорно
задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат установени от
ищеца-заемодател при пълно и главно доказване - съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. При оспорване на иска
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може само да проведе насрещно доказване на своите
възражения и оспорвания: че средствата са дадени на друго основание; че е
налице порок на волята; че задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез
други правопрекратителни способи, и др.
В конкретния случай е представен договор за паричен
заем от 09.12.2016г. с нотариална заверка на подписите на страните, рег. №
11613 от 09.12.2016г. по регистъра на нотариус Е.Е., рег. № 367 на НК. Договорът
е сключен между Н.Б.Б., в качеството на заемодател, и В.Н.Г., в качеството на
заемоискател /заемател/, по силата на който заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя сумата от 7 150 лева /чл. 1, ал. 1 от договора/. В чл.
2 страните са постигнали съгласие, че заемните средства ще бъдат предоставени в
деня на подписване на договора, за което заемоискателят подписва разписка.
Връщането на паричната сума е следвало да се извърши в срок до три дни след
поискване от страна на заемодателя /чл. 3 от договора/.
В приложение на нормата
на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният частен документ /какъвто
е представеният договор за паричен заем/, чиято автентичност /авторство на
волеизявленията/ не е оспорена от ответника, се ползва с формална
доказателствена сила и съставлява доказателство, че обективираното в него изявление
изхожда от лицето подписало документа, в частност – изхожда от ответника.
Приложеният договор обективира съвпадащите волеизявления на страните по него да
се обвържат с правните последици на договор за паричен заем.
Предаването на
паричната сума е установена въз основа на представената разписка от
09.12.2016г., подписана от ответника. В същата е посочено, че В.Г. е получил
сумата от 7 150 лева от Н.Б. съгласно договор за заем от 09.12.2016г.
Посоченият документ е частен свидетелстващ и се ползва с доказателствена сила, противопоставима на неговия автор, тъй като
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, т.е. документът има сила
на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя
издател. Свидетелстващият документ /частен и официалев/ разполага с материална
доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при
официалните свидетелстващи документи. Оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК на
частен документ е налице, когато се цели отпадане на обвързващата му
доказателствена сила. Частните свидетелстващи документи са годни
доказателствени средства, а съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед
на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила
на ГПК – чл. 153, 154 и 155 от ГПК, а не по тези за производството по чл. 193
от ГПК /така решение № 50 от 21.07.2017г., постановено по гр.д. № 4880/2014г.
по описа на ВКС, Четвърто ГО/.
В конкретния случай ответникът не е оспорил в
преклузивния за това срок автентичността /формалната доказателствена сила/ на приетата
като доказателство по делото разписка от 09.12.2016г. В отговора на исковата
молба са изложени общи оспорвания срещу основателността на иска, като по
отношение на твърдяното от ищеца предаване на паричната сума на основание
договор за заем, е заявено единствено, че по делото не са ангажирани
доказателства за установяване на този факт. Следва да се посочи, че разписката
за получаване на процесната сума е била приложена като писмено доказателствено
средство към исковата молба и преклузивният срок за оспорване на документа по
реда на чл. 193 от ГПК /т.е. по отношение на автентичността на същия/ съвпада
със срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. В този срок не е
заявено конкретно оспорване на автентичността на този частен свидетелстващ
документ. Не са заявени и твърдения, които да имат характеристиката на изявления за опровергаване съдържанието на документа.
Ответникът не е твърдял, че обективираното в документа негово изявление не
отразява действителната му воля.
С оглед изложеното и предвид необорената формална
доказателствена сила на разписката /чл. 180 от ГПК/ и липсата на оспорване на удостоверените
в нея факти, се налага извод, че е доказано, че ответникът е получил от ищеца
парична сума в размер на 7 150 лева, предоставена на основание договор за заем
от 09.12.2016г.
Падежът на задължението за връщане на заетата сума
е уговорен след изтичане на 3 дни от поканата /чл. 3 от договора/. Като
доказателство по делото е прието уведомление от 31.03.2018г. /приложено като
доказателство в заповедното производство/, получено и подписано от ответника, с
което заемодателят Н.Б. е поканил заемополучателя В.Г. да върне сумата по
договора за заем от 09.12.2016г. до 31.03.2018г. Уведомлението е получено от
ответника на 31.03.2018г., за което обстоятелство същият е положил подпис и е
датирал получаването. Изявлението за получаване на уведомлението не е оспорено
от ответника, поради което съдът приема, че поканата за връщане на заетата сума
е получена от В.Г. на 31.03.2018г.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свид. Г.Г., чиито показания съдът следва да кредитира
като логични, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за
спора обстоятелства и кореспондиращи с неоспореното уведомление от 31.03.2018г.
Свидетелят е близък на ищеца, двамата си споделяли различни неща, включително Н.
му споделил за проблема с ответника, който не искал да връща дадените му в заем
пари. Свид. Г.и Н.Б. работели в един и
същи офис, като Г.имал работно място в друга фирма. Свидетелят Г.присъствал на
проведената в офиса на ищеца в края на м.03.2018г. среща между ищеца и
ответника, на която Н.Б. е поискал от В. връщането на сумата от 7 150 лева,
която бил предоставил по договор за заем. За това поискване била съставена и
разписка.
С оглед изложеното се
налага извод, че иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е установен по основание –
установени са твърденията за възникнало правоотношение между страните по
реалния договор за заем. В това правоотношение с посочения договорен източник
ищецът има качеството на заемодател, а ответникът е заемополучател. Заемът за потребление, както се посочи, е реален договор, който се
счита сключен от момента на получаване на сумата от заемателя /ако сумата не е
предадена няма сключен договор/, което в разглеждания случай съдът приема за
доказано. Ответникът нито твърди, нито доказва, че е изпълнил поетото спрямо ищеца задължение за връщане на заетата
сума при настъпване на падежа на
задължението
– в случая в срок до 03.04.2018г., поради което предявеният иск
е основателен.
Като е достигнал до
същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110725 от 04.06.2020г., постановено по гр. дело № 12000/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав.
ОСЪЖДА В.Н.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на Н.Б.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 800 /осемстотин/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.