Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик, 07.11.2016г.
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря И.П. като разгледа докладваното от районния съдия Николинка
Цветкова гр. д. № 2000 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба
на В.П.Г., ЕГН ********** ***, като баща и законен представител на малолетния А.В.П.,
ЕГН ********** ***, представлявани от адвокатско дружество „Петков, П. и
партньори“, Булстат *********, гр. Пазарджик, ул. „Петко Машев“ № 9, офис
център 1, ет. 2, офис 1, представлявано от управителя Р.Ц.П. чрез адв. П. от
ПАК със съдебен адрес:***, офис център 1, ет. 2, офис 11 против Е.М.М., ЕГН **********
***, в която се твърди, че В. П. Г. и Е.М.М. са имали сключен граждански брак,
от който е родено детето А.В.П. на ***г.По гр. д. № 2203/2013г. на Пазарджишкия
районен съд било одобрено от съда споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК за развод
между съпрузите, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака
им.Родителските права по отношение на детето А.П. били предоставени за
упражняване на бащата и местоживеенето му било определено при него.На
ответницата като майка на детето бил определен режим на лични контакти с детето
и същата била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 77, 50 лева в
негова полза, считано от влизане на решението в сила до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната
лихва при просрочие.Твърди се, че първоначално ответницата заплащала
присъдената издръжка, но от м. август 2014г. преустановила плащането й.От
2013г. до момента детето А. живеело при баща си и последният изцяло се
ангажирал с отглеждането и възпитанието му.Към датата на бракоразводното
решение, с което била присъдена издръжката, детето било на 11г. и учило в 4-ти
клас.През есента на настоящата 2016г. детето следвало да бъде в гимназиалния
курс на обучение.Имало потенциал и желание да учи в ЕГ „Бертолт Брехт“ гр.
Пазарджик.С напредването на възрастта и развитието му, растели и нуждите му от
учебници, облекло, храна, класни и извънкласни занимания, необходими за
нормалното му психо-физическо развитие и за задоволяване на интелектуалните му
потребности.Участие в издръжката на детето следвало да вземе и майката, която
работела и реализирала доходи, нямала други деца, за които да се грижи и на
които да дължи издръжка, поради което за нея не би следвало да представлява
трудност да заплаща минималната издръжка за непълнолетното си дете.Моли съда да
бъде постановено решение, с което да се измени размера на издръжката за детето А.В.П.,
която да бъде заплащана чрез неговия баща и законен представител В.П.Г. от
размера 77, 50 лв. на размера от 105 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба до отпадане на основанието за заплащането й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа да окончателното й
изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.
С писмения отговор на
ответницата се изразява становище, че иска е допустим, но исковата претенция се
оспорва по същество.Твърди, че няма редовни доходи и едва успява да погаси
задълженията си за издръжка за минало време.Твърди също, че повече от година
няма възможност за контакти с детето си.Моли да й бъде дадена възможност за представяне
на допълнителни писмени доказателства в съдебно заседание.
Ответницата по делото е
подала допълнително заявление вх. № 20573/30.09.2016г., с което признава
исковата претенция до стойността на минимално уредения размер за
издръжка.Твърди, че не разполага с икономически възможности, но същевременно не
търси начин да осуети изпълнението на това свое икономическо задължението към
детето си А..Заявява, че не би допуснала поведение в нарушение на интересите на
детето й.
В хода на производството
по делото иска се поддържа от ищцовата страна.Прави се искане на основание чл.
237, ал. 1 от ГПК за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение
съобразно признанието на иска.Поддържа се и искането са присъждане на
направените разноски по делото.Поддържат се и твърденията, че ответницата е
заплатила първоначално 6 вноски за издръжка и след подаване на исковата молба
за периода 04.08.2016г. до 17.09.2016г. е извършила плащания в общ размер от
2 020г.Заплащането на тази сума през време на производството по делото, не
било основание за отхвърляне на иска, нито за присъждане на разноските в тежест
на ищеца, а напротив разноските следвало да се възложат в тежест на
ответницата, тъй като същата с поведението си дала повод за завеждане на
делото.
Ответницата чрез
пълномощник в съдебно заседание поддържа признанието на иска.Отново прави
възражения относно осуетяването на личните й контакти с детето.
Районният съд след като се
запозна с изложените в исковата молба твърдения, становищата на страните,
пристъпи към произнасяне при хипотезата на чл. 237 от ГПК.Предвид изложените
твърдения в исковата молба и формулираното
искане съдът намира, че в случая са налице предпоставките за изменение
размера на първоначално присъдената издръжка в полза на детето А.В.П., роден на
***г.Детето вече е навършило 14г. и нуждите му от издръжка се
нараснали.Същевременно от първоначалното й присъждане са изминали повече от две
години, през който период е увеличен и размера на минималната работна заплата –
считано от 01.01.2016г. размера на същата и 420 лева.Съгласно чл. 142 , ал. 2
от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата или в случая 105 лв., колкото се претендира с
исковата молба.
Предвид гореизложеното
съдът приема, че следва да постанови решението си при признание на иска и да уважи
същия, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо за излага мотиви
за това.
С оглед изхода на делото
направените от ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева следва да се възложат в тежест на ответницата, тъй като в случая не
е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.Представените разписки за внасяни
суми за издръжка в полза на детето касаят издръжка за минал период, която не е
предмет на настоящия иск.Освен това сумите са заплатени през периода
04.08.2016г. – 17.09.2016г. след
завеждане на исковата молба за изменение размера на издръжката, а режима на
лични контакти между майката и детето не е предмет на настоящето дело.С оглед
на това не би могло да се направи извод, че ответницата с поведението си не е
дала повод за завеждане на делото.
Предвид изхода на делото
ответницата следва да заплати и ДТ от 39, 60 лева върху увеличения размер на
издръжката.
Воден от горното Пещерският районен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на
присъдената с решение № 842/14.11.2013г., постановено по гр. д. № 2204/2013г.
по описа на Пазарджишкия районен съд месечна издръжка като увеличава същия от
77, 50 лева на 105 лева и ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетното
си дете А.В.П., ЕГН **********
***, лично и със съгласието на неговия баща В.П.Г., ЕГН ********** *** месечна
издръжка в размер на 105 лв. /сто и пет лева/, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.06.2016г. до отпадане на основанията за заплащането й,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на А.В.П., ЕГН **********
***, лично и със съгласието на неговия баща В.П.Г., ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН ********** *** да
заплати ДТ в размер на 39, 60 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: