Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1723 10.12.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и пети
ноември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1949 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр.
чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Риган-84“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, бл. „Роза“,
ет. 2, ап. 226, представлявано от управителя Д. Е. М., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-151-0049327/13.08.2020 г.,
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С
обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект- барбекю „Шрек“, находящо в курортен
комплекс „Слънчев бряг“, зад хотел „Троя“, за срок от 14 дни.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради съществено нарушение на процесуални правила, нарушение
на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В нея се
сочи, че не са установени от административния орган обстоятелствата,
съставляващи фактическо основание за налагане на принудителната мярка, тъй като
към момента на издаване на заповедта не е съставен акт за установяване на
административно нарушение и не е издадено наказателно постановление. Наред с
това е отбелязано, че не са изложени в административния акт мотиви относно
продължителността на срока на наложената мярка и не може да бъде извършена
преценка за съответствие на акта с целта на закона. Изложено е също, че не е
установена необходимост от охрана на важни държавни интереси, тъй като не е
предвидено от органа предварително изпълнение на мярката. По същество се иска
отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на
заповедта.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. С писмено становище излага подробни доводи за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
14-дневен срок, считано от датата на връчване решението на горестоящия орган, и
е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за
установено следното:
На 01.08.2020 г. в 23.35 часа е извършена от служители
на ТД на НАП- Бургас проверка в търговски обект- барбекю „Шрек“, находящо в
курортен комплекс „Слънчев бряг“, зад хотел „Троя“, стопанисвано от
жалбоподателя „Риган-84“ ЕООД. В хода на проверката е направена контролна
покупка на стойност 4.20 лева, заплатена в брой от проверяващите лица. Плащането
е прието от лицето М.О.Ми., касиер в обекта. За извършената продажба не е
издаден фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално
устройство. Тези констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия
АА № 0049327 от 01.08.2020 г. За нарушението бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № F563737
от 10.08.2020 г. На основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена
обжалваната Заповед № ФК-151-0049327/13.08.2020 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Жалбата на търговеца срещу тази заповед е
оставена без уважение с решение № ГДФК-100/28.08.2020 г. на директора на
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в
административната преписка. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими
факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка серия АА № 0049327
от 01.08.2020 г. (на л. 27 и сл. от делото), изготвен в хода на проверката на
основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че на посочената дата е
извършена от проверяващите лица контролна покупка, заплатена в брой, за която
фискален бон не е издаден. Като съставен от длъжностни лица в кръга на
компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен документ
и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за извършените от и
пред приходния орган действия и изявления. В проведеното съдебно производство
той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред, указан в чл.
193, ал.1 от ГПК, и съдът е обвързан да приеме, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в него. Ето
защо съдът приема, че приетите от административния орган фактически констатации
са доказани посредством допустимите доказателствени средства.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3
от ЗДДС да издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до
30 дни.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е надлежно
мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се
основава на констатациите при извършената от служители на НАП проверка, отразени
в съставения протокол за извършена проверка. Видно от мотивите на
административния акт, при налагане на мярката са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него, видът и характерът на извършваната
търговска дейност и местоположението на обекта. Прието е, че с нарушението се
засяга утвърдения ред на фискална дисциплина, който осигурява отчетност на
извършваните от лицата продажби. Отбелязано е, че създадената организация на
работа позволява част от оборота да не се отчита чрез фискалното устройство, а
това води до невъзможност за проследяване на реализираните обороти. В тази
връзка е посочено, че не се отчита всяка промяна в касовата наличност със
съответното записване в момента на извършването и́, като в случая е
установен недостиг на парични средства в размер 668.49 лева. Посочено е също,
че декларираните финансови резултати от дейността на дружеството са нереално
ниски (данъчна печалба за 2019 г.- 3951.38 лева; за 2018 г.- 6755.89 лева; за
2017 г.- 5681.1 лева), с оглед местоположението на обекта (в курортен комплекс
„Слънчев бряг“) и естеството на осъществяваната дейност, както и че дружеството
има непогасени публични задължения в размер на 3452.98 лева. С оглед горните
данни е прието, че срокът на запечатване на обекта от 14 дни съответства на
тежестта на нарушението, съобразен е с целената превенция за преустановяване
незаконосъобразните практики в обекта, и е необходим за създаване организация
на отчитане дейността на търговеца, с оглед недопускане вреда на фиска.
Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за
извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта.
Принудителната административна мярка запечатване на
обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при
наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни
предпоставки. Следователно обстоятелството, че не е съставен акт за
установяване на административното нарушение и не е издадено наказателно
постановление, е ирелевантно за законосъобразността на процесната заповед и
наведените от жалбоподателя доводи в този смисъл са неоснователни.
Материалноправните предпоставки за прилагане на
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един
месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. В случая като правно
основание за издаване на оспорения акт административният орган е посочил чл.
186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според който мярката се налага на лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Тези
предпоставки несъмнено са налице. От данните по делото е видно, че за
извършената контролна покупка на стойност 4.20 лева, заплатена в брой от
проверяващите лица, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство, в нарушение на установения в чл. 118, ал.1 от ЗДДС
ред за документиране на продажбите, с което е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Следователно, налице са и
основанията за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.
Принудителната административна мярка е с
превантивен характер. С нея се цели да се въздейства предупредително към
нарушителя и да се осуети възможността да извършва други нарушения на
фискалната дисциплина, поради което следва да се приеме, че тя съответства на
целта на закона.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Не се установяват основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва
да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Риган-84“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, бл. „Роза“, ет. 2, ап. 226,
представлявано от управителя Д.Е. Ми., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-151-0049327/13.08.2020 г., издадена от
началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: