№ 1196
гр. Пазарджик , 23.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Камен Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Васка Георгиева Наскова (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Гатев Наказателно дело от
общ характер № 20215220200657 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Подсъдимият П.Г. - редовно призован, се явява лично. За него се явява
адв. К. надлежно упълномощен от преди.
Пострадалият А.К. - редовно призован, се явява лично. За него се явява
адв. Власев с пълномощно от днес.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
АДВ. ВЛАСЕВ - Да се даде ход на делото.
АДВ. К. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма пречка да се даде ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
П. СТ. Г. – роден на 31.08.1975 г. в гр. Пазарджик, живущ в с. В.,
българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование,
работещ, ЕГН – **********.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: –Получил съм препис от обвинителния акт заедно
с разпореждането и въпросите по чл. 248 от НПК.
1
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.94, чл.115 ал. 4 и
чл.274 от НПК.
РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл. 371 и НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Разбрах правата си.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Желая делото да се гледа по съкратената
процедура.
На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.371 от НПК и същият
беше уведомен, че евентуално направеното от него самопризнание, както и
събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, могат да бъдат
използвани при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Разбрах си правата.
Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите
по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1
от НПК, намира следното:
1. Делото е подсъдно на съда;
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия или на неговите
наследници;
4. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила – Глава XXVII от НПК;
2
5. Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. Липсват основания за изменение на действащата понастоящем
мярка за неотклонение „Подписка", поради което същата следва да бъде
потвърдена.
7. Не са направени искания за събиране на нови доказателства;
8. Налице са основания за незабавно разглеждане на делото
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
КОНСТАТИРА, че в хода на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия.
Не са налице основания за произнасяне по взетата МН спрямо
подсъдимия.
Определението е окончателно.
Съдът, като съобрази становището на защитата и подсъдимия, намери,
че искането е процесуално допустимо и основателно, при което ще следва да
се пристъпи незабавно към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от
НПК.
По тези съображения и на основание чл.252, ал.1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА незабавно разглеждане на делото в първата
инстанция по реда на Глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
3
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме искания на този етап.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА се основанието за образуване на съдебното производство.
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт на
РП - Пазарджик против подсъдимия П. СТ. Г. за извършено от него
престъпление по 216, ал.1, пр.1-во и пр.2-ро от НК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи обстоятелства във
връзка с обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам всички обстоятелства, подробно посочени
в ОА. Няма да соча нови такива.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Разбирам обвинението.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПОДСЪДИМИЯ, КАКТО
СЛЕДВА:Разбирам обвинението признавам фактите
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Признавам се за виновен по обвинението. Няма
да давам подробни обяснения. Това, което е написано в обвинителния акт е
вярно.
СЪДЪТ, като съобрази самопризнанията на подсъдимия, намери, че
същите се подкрепят от събраните в ДП доказателства, а именно: протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум, писмо от „РЦ- Кърджали 112“
ведно с компактдиск съдържаш 2 броя аудио записи и два броя снимки на
електронни картони, заключение на СМЕ на веществени доказателства,
справка за собственост и копие на свидетелство за регистрация на МПС, лист
от преглед на пациент, копие от проформа фактура, С М У, заверено копие от
присъда № 58/2020 по НЧХД №440/2019 г., снимков материал, заключение на
КАТСМЕ, АТЕ, повторна АОЕ, копие на документи от Община-Пазарджик,
копие от разписка за паричен превод и служебен бон от български пощи,
4
свидетелство за съдимост, характеристична справка и ДСМП на подсъдимия.
От друга страна съдът намери, че гореописаните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства са събрани в съответствие с
процесуалния закон и са правовалидни.
По тези съображения и на основание чл.372, ал.4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Да се приключи делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам обвинението, което е повдигнато спрямо
подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 216, ал.1, пр. 1-во и
пр.2-ро от НК. Считам, че фактическата обстановка е напълно изяснена,
същата се подкрепя, както от направените самопризнания от подсъдимия,
така и от всички останали писмени и гласни доказателства приобщени към
доказателствения материал по делото. От анализа от всички тези
доказателства следва единственият възможен извод, че на инкриминираната
дата посочена в ОА, а именно на 07.09.2018 г., подсъдимият е унищожил и
повредил чужди движими вещи на л. а. на пострадалия К. на обща стойност
830.10 лева. Налице са безспорни доказателсва, че деянието е извършено при
наличие на пряк умисъл като форма на вината като подсъдимия, е целял и
искал настъпването на обществено опасни последици, а именно да причини
съставомерните имуществени вреди по автомобила на пострадалия. Няма да
се спирам подробно на фактическата обстановка, тъй като същата е подробно
описана в ОА, а и сме в хипотеза на съкратено съдебно следствие, при което
5
подсъдимият признава изцяло фактите изложени в ОА. Поради изложеното
моля да признаете подсъдимият за виновен по така повдигнатото обвинение и
да постановите осъдителна присъда, като при определяне вида и размера на
наказанието съобразите разпоредбата на чл. 58А, ал.1 от НК и така
предвиденото наказание лишаване от свобода да се намали с 1/3, тъй като към
момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан, няма
пречка да се приложи института за условно осъждане по чл. 66, ал.1 от НК,
като се определи подходящ изпитателен срок. На подсъдимия следва да се
възложат в тежест и направените по делото разноски в размер на 1530,02 лв.
Моля да се произнесете и по веществените доказателства, които са
приложени към кориците на делото. В горния смисъл моля за вашата присъда
АДВ. ВЛАСЕВ – Поддържам становището на прокурора, като считам
че от събраните всички доказателства по делото обвинението се доказва по
категоричен начин. Налице е пряк умисъл като форма на вина и с целене и
настъпване на обществено опасни последици. Моля да постановите
осъдителна присъда съгласно изискванията на НК. Имуществените щети в
размер на 830.02 лева не са възстановени на пострадалия К., за да бъдат
възстановени щетите трябва да има двустранен процес-приемане и предаване
на съответната сума и в конкретния случай това не е налице. Моля да
постановите осъдителна присъда съгласно предвидените в НК размери.
АДВ. К. – Настоящият процес не поставя пред Вас никакви проблеми от
фактическо естество с оглед на събраните доказателства и с оглед на
процедурата по която реши да преминава моят подзащитен, а именно
признаване на всички факти и обстоятелства описани в обстоятелствената
част на ОА. Да, от фактическа гледна точка няма проблеми, но аз считам, че
от юридическа гледна точка има проблеми. Аз считам, че деянието което е
вменено на моят подзащитен представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 216, ал. 4 от НК. Защо смитам, че е маловажен случай? Това с оглед
разпоредбите на чл. 93, т. 9 и с оглед на събраните доказателства моя извод е
този, като този мои извод се гради и на трайната практика на ВС относно
престъпленията с имуществен характер. ВС винаги е застъпвал становището
за квалифициране на съответното деяние с оглед относимостта на стойността
на предмета на престъплението към броя на работните заплати. За съжаление
този проблем не е стоял на вниманието на РП. В предходна по стара практика
6
на ВС, но и с оглед постановките на тълкувателно Решение № 1/ 30.10.1998 г.
на ВКС критерия за определяне на квалификация е именно броя на
минималните работни заплати, като към този брой се отнася равностойността
на предмета на престъплението. В посоченото постановление за значителни
имуществени вреди са посочени 14 работни заплати, за големи размери 70 и
за особено големи 140 работни заплати. В това тълкувателно решение липсва
произнасяне по въпроса за маловажния случай, какъв е критерия, колко
минимални работни заплати ти трябва да отговаря на равностойността на
предмета на престъплението. Тук аз ще насоча вниманието Ви към
постоянната практика на ВС. Ще започна от по-далечната 2003 г., където в
Решение № 667/28.11.2003 г. по нак. д. № 525/03 г. на 1-во нак. отделение,
докладчик Бойка Попова се произнася по въпроса дали е налице маловажен
случай по извършена кражба, като при този казус имаме и предходни
осъждания. Лицето е осъдено по основния състав, но ВС не възприема това и
в мотивите си излага, че макар и извън контекста на чл. 93, т. 9 предишните
инстанции са приели, че процесното посегателство е с по- ниска степен на
обществена опасност и последиците от него са незначителни и с оглед на
доброволното предаване - цитира. Насочвам вашето внимание, че към месец
януари когато е извършено престъплението 2001 г. минималната работна
заплата е била 79.00 лв. Именно за това ВС не е споделил становището на
предходните инстанции и е изменил присъдата, като е приел, че случаят е
маловажен. В тази насока е Решение № 772/21.12.04 г на ВКС по над. Д. №
370/04 г. на 2-ро нак. отделение на различно от първото по което се разглежда
дело, което е било разглеждано от ПРС, който е приел за правилна
квалификация и е преквалифицирал деянието по чл. 194, ал. 1 в чл. 194, ал. 3
от НК въз основа на протест на прокурора от РП –Пазарджик. Въззивният съд
е отменил това преквалифициране и е осъдил подсъдимият по основния
състав въз основа на жалба на подсъдимия. ВКС отменя въззивното решение
и потвърждава присъдата на първоинстанционния съд, който е
преквалифицирал деянието от чл. 194, ал.1 в чл. 194, ал.3 от НК. Стойността
отново е 110 лева, като към онзи момент 2002 г. размера на минималната
работна заплата е 100 лева. В тази насока още едно Решение № 529/12.01.2010
г. на ВКС по нак.д. № 615/2009 г. на 3-то наказателно отделение. Тук искам
да вмъкна виждате, че всички наказателни отделения имат този критерии. Тук
вече на 3 наказателно отделение като предмет на престъпление е наркотично
7
вещество на стойност 358.00 лева при минимална работна заплата 180.00 лева
за 2007 г. ВКС отменя решението на Великотърновския апелативен съд и
изменя присъдата като приема, че имаме престъпление не по основния състав
чл. 354а, ал.1, а по чл. 354, ал. 5 маловажен случай и то за наркотици.
Решенията са достатъчни, за да съзрете каква е практиката на ВС относно
квалификацията. Съзнавам и съм убеден, че и Вие сте на ясно с разпоредбата
на чл. 93, т. 9 относно критериите за маловажността на случая, кои са
критериите, които са относими, за да се приеме, че това деяние е с по- малка
степен на обществена опасност и следва да се преквалифицира като
маловажен случай – чистото съдебно минало на моя пдазищетен към онзи
момент, положителни характеристични данни, възстановяването в
юридически смисъл на щетите. Тук не споделям становището на колегата,
защото то е в разрез с едно тълкувателно Решение № 6 /1971 г. относно
кражбите и възстановяването на отнетото имущество, в което тълкувателно
решение се сочи, че когато обвиняемият или подсъдимият е изпратил с
пощенски запис сума, която е равностойна на предмета на престъплението и
тя е отказана от пострадалото лице то това не може да се вменява във вина на
обвиняемия, респективно на подсъдимият и да се приема, че не е
възстановено имуществото. Ето защо аз ще Ви моля да не кредитирате тези
доводи, защото те не отговарят на практиката и на смисъла на закона. Това
което каза колегата, че това било двустранна сделка и трябвало да има
приемане е правно ирелевантно. Тук от значение е поведението на
обвиняемия, респективно на подсъдимия дали той е направил всичко
необходимо от него до приключване на съдебното следствие на съдебна
инстанция да възстанови или обезпечи възстановяването на щетите. Моят
подзащитен ги е изпратил с пощенски запис за който има доказателства.
Обстоятелството, че те не желаят да се приемат от пострадалите не може да
се тълкува във вреда на подсъдимия, защото той е направил всичко
необходимо каквото изисква закона за възстановяване. С оглед на всички тези
смекчаващи вината обстоятелства с оглед на цитираната съдебна практика, аз
ще моля вие да оправдаете моят подзащитен, че е извършил престъпление по
чл.216 ,ал. 1 от НК и да приемете, че е осъществил елементите на чл.216, ал. 4
маловажен случай и като приемете това моля на осн. чл. 78А от НК да
освободите подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложите
административно наказание глоба. Ето това е проблем в настоящия казус, не
8
от фактическа, а от юридическа страна, но тези обстоятелства въпрос на
вътрешно убеждение не са стояли на вниманието на РП и аз ги навеждам и ще
моля да ги възприемете. Ако Вие не възприемете тези съображения, моля да
изложите мотиви съображение, защо не ги възприемете, защото съм повече
от убеден, че това дело ще ходи в ПОС. Съжалявам, че се е развило така не
одобрявам поведението на моят подзащитен и ако съм тук то има и известен
деликатен момент с оглед на моите уважения към г-н К., но това няма общо с
поддържане на становището ни, защото то не е в разрез и с тяхната
фактическа позиция. За съжаление са се развили нелицеприятни неща между
близки хора.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА – Не мога да се съглася със становището
на защитника на подсъдимия, че деянието представлява маловажен случай.
Логическото и систематичното тълкуване на материално правната норма,
която се застъпва в случая мотивира нейната приложимост за различни
престъпления, които са престъпления предвид собствеността. Високата
степен на обществена опасност за определения вид деяния, каквито са
престъпленията против собствеността, предоставя и тяхната криминализация
и дава основание за тях да се носи наказателна отговорност, а не друга.
Степента на обществена опасност на конкретното деяние също следва да се
преценява за конкретния случай и да се прецени дали то макар и формално да
осъществява признаците на престъплението по чл. 216, ал. 1 не е
малозначително. Считам, че инкриминираната проява илюстрира типичен
пример на посегателство срещу собствеността по смисъла на чл.216, ал.1 от
НК и обосновава достатъчна степен на обществена опасност, както на
конкретното деяние, така и на неговият извършител. Т.е. конкретната степен
на обществена опасност на самото деяние и на дееца следва да се приеме
самото деяние като престъпно, а не като маловажен случай. Случаят се касае
за посегателство срещу важна част на лек автомобил, каквото е предното
панорамно стъкло. Това посегателство би довело до застрашаване живота на
самият пострадал, който е бил вътре в автомобила и неговия водач, би
застрашило и останалите участници в движението по пътищата, тъй като се е
на намирал в местността „Манастира“ и пострадалият е трябвало да се
придвижи до с. В. до дома си. Т.е. инкриминираното деяние можело да доведе
до тежки последици, както за пострадалия, така и за останалите участници в
движение по пътищата и възникване на ПТП. Отделно от това причинената
9
щета на автомобила 830.10 лева е над размера на минималната работна
заплата, която е постановена за страната към инкриминираната дата, а именно
510.00 лева. Така, че сама по себе си стойността на причинената щета не може
да е малозначителен случай или маловажност на извършеното деяние. Прави
впечатление изключителната безцеремонност на извършената проява за
поведението на подсъдимия. По същото време и място е било водено НЧХД
по което е бил признат за виновен за извършено престъпление от ЧХ и има
влязла в сила осъдителна присъда. Не на последно място искам да посоча и
обстоятелството, че към инкриминираната дата подсъдимият е заемал
длъжността кмет на с. В. и тази длъжност предполага изключително
правомерно поведение дори и в конкретно създалата се ситуация и
предпоставя спазване на закона постановен в страната, а не решаване на
проблеми по начина по който са се развили събитията, които са описани в
настоящия ОА. Ето защо считам, че в случая не следва да се прилага
хипотезата на маловажен случай, а извършване на горното деяние. В тази
насока за престъпленията извършени против собствеността действително има
богата съдебна практика Решение №20/27.01.2010 г на ВКС по нак. д.№
655/2009г., което разисква казус свързан с извършена кражба от непълнолетен
извършител и стойност на инкриминираните вещи далеч по- ниска от тази за
която е настоящето обвинение 49.00 лева. Тук ВС е подчертал липсата на
малозначителност на деянието. Ще Ви моля отново да постановите
осъдителна присъда по обвинението, което е повдигнато спрямо подсъдимия.
АДВ. ВЛАСЕВ – Също подкрепям мнението на прокурора ще цитирам
Решение № 15/14.02.2018 г. на ВКС по нак.д.№ 1239/17 г. на 1 нак. отделение
от съдия докладчик Кристина Михова. В този случай става дума за стойност
на задна гума на л. а. унищожена на стойност 80,80 лв., където ВС не приема
за маловажнос,т а си прилага съответните разпоредби на закона и отхвърля
тезата за маловажния случай. С оглед на горното моля да постановите
осъдителна присъда
АДВ. К. - Моля да не възприемете съображенията на прокурора.
Убедихте се, че възражението гравитираше около степента на обществена
опасност на деянието, че то било инкриминирано, като престъпление, че за
него трябвало да се носи наказателна отговорност, а не административна.
Член 78 се прилага за деяния, които са престъпления, а не за
10
административни нарушения там има освобождаване от наказателна
отговорност. Освен това законодателят е отчел степента на обществена
опасност на конкретния вид престъпление с оглед инкриминирането, но и с
оглед размера на наказанието, което се предвиждат. Освен това на няколко
пъти прокурора използва волно или неволно един термин, че случаят не може
да се приеме, че е малозначителен. Колеги, аз говоря за маловажност,
малозначително и това което колегата цитира с последното решение на ВС се
говори за малозначителност, това е за приложението на чл. 9, ал. 2. Да сте
чули аз да пледирам за чл. 9, ал. 2, тук става въпрос за маловажен случая чл.
93, т. 9 и цитирах практика на ВС с конкретни критерии и не чух от колегите
конкретни критерии, защо не трябва да се примат доводите на ВС, като те
говореха априори без едно конкретно съображение. Дори последното дело
което беше отменено на съдия Парпулова по 1-во нак. дело пак беше за такъв
случай, че е под три минимални работни заплати, затова обосновавах и се
позовавах на тълкувателно решение № 1, което определя като критерии броя
на минималните работни заплати към равностойността на предмета на
престъплението. Затова посочих и се позовах на решенията на ВК, където
пише 3 минимални работни заплати и при наличието на други смекчаващите
вината обстоятелства. Да се възразява по принцип заради самото възразяване
не смятам, че е основателно.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Г. – Нямам какво
да кажа поддържам каквото каза адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Г. – Няма какво да кажа.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
При този изход на делото и на основание чл. 309, ал.4 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение взета по отношение на подсъдимия
П. СТ. Г. - Подписка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок
от днес пред Пазарджишкия Окръжен съд.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14:50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12