Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.08.2022 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори граждански състав на двадесет и девети юни две хиляди и двадесет и втора година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 402 по описа за 2020 г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.195 вр.чл.193
и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Е.М.Д., чрез пълномощника си адвокат С.Х., моли
да се постанови решение, с което
да бъдат осъдени солидарно ответниците: Й.Б.Й. и Г.К.Й., да му заплатят сумата
от 4 765.59 лева лв., представляваща направени от него разноски за
отстраняване на всички констатирани недостатъци по автомобила, консумативи и
нотариални разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението. Твърди, че на 28.10.2019 г. той е
закупил от ответниците л.а. „Ланд Ровер“, модел „Дискавъри 3“, с рег.№ РВ 1029
КС за сумата 14 000 лева, но по настояване на същите в договора е отразена
цена 7200 лева. Непосредствено след закупуване на автомобила ищецът е установил доста повреди, което наложило да
закара същия за преглед в различни сервизи.
При преглед в сервиза на „Мото Пфое“ ЕООД Пловдив са констатирани
следните повреди по ходовата част: повреден преден сензор за паркиране, течове
на масло от картера и от буксата на скоростната кутия, преден и заден
диференциал – виене, свирене и други – признак за наличие на метални стружки в
маслото на двата диференциала. За
допълнителен тест в сервиза ищецът е заплатил сумата 126.72 лв., била му е
издадена и проформа фактура за стойността на честите, необходими за да извърши
ремонт на ходовата част на същия на стойност 4957.79 лева /заплатени от него/,
същия е сменил: акумулатора, маслото, заедно с филтри на скоростната кутия,
маслото на раздатката и на двата
диференциала. Ищецът е изпратил до ответниците нотариална покана, с която ги
кани да уредят отношенията си, като им е предложил да изкупят обратно
автомобила си или да му заплатят за извършените ремонти, но същите не са се явили. Заявява, че сумата за нот.покана, която е
заплатил е 84 лв., а за констативен протокол при нотариуса – 72 лв., която цена
е включил в общата стойност на иска, които е сбор от стойността на резервните
части, консумативи, извършения в сервиза тест и нотариални разноски. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
В
постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответниците
Й.Б.Й. и Г.К.Й., чрез адвокат Р. оспорват иска като неоснователен, молят
същия да бъде отхвърлен. Същите заявяват, че ИМ е нередовна, тъй като не е ясно
на какво основание ищеца претендира солидарна отговорност. Признават, че между
тях и ищеца е налице облигационно отношение -
сключен договор за покупко-продажба на МПС, но останалите твърдения са
неверни. Завяват, че посоченото МПС са продали в изправно състояние, както че
същия е продаден на посочената в договора цена, след преглед в сервиз, на които
е присъствал и ищеца.Твърдят, че от датата на продажба на автомобила до прегледа на същия в „Мото пфое“ ищецът е
изминал 2210 км. Прави възражение, че искът е погасен по давност. Оспорва част
от представените писмени доказателства. Ангажира доказателства, претендира за
разноски.
След като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Между страните на 28.10.2019 г. е сключен договор за покупко-продажба на
МПС: л.а. „Ланд Ровер, модел „Дискавъри
3“ с рег.№ РВ 1029 КС, по които ищецът е „купувач“, а ответниците „продавачи“. В договора е посочено, че МПС-то се продава в
такова състояние, в което се намира в момента
на продажбата за сумата 7200 лв., която сума продавачите са получили
напълно и в брой от купувача при сключване на договора. Посочено е също, че
МПС-то в момента на продажбата е в движение.
От ищеца е представена Поръчка от 18.11.2019 г. касаеща изправността на
посоченото МПС, фактури и касови бележки за проверка състоянието на автомобила
и заплатени части, консумативи и ремонт за същия.
От показанията на свид. Б. Й. – син на ответниците, които съдът кредитира
се установява, че ищецът е харесал автомобила, пробвал го е в присъствие на
свидетеля (които са возил в автомобила), които карал доста екстремно и бързо. След
като ищеца е изпробвал и харесал колата са уговорили дата за продажбата и.
Автомобила е бил непълно изправен, без забележки и дефекти. Преди продажбата по
настояване на ищеца, автомобила е проверен в сервиз в Пловдив, където е
установено че всичко по същия е наред.
От показанията на свид. Г.Н. *** се установява, че същия е проверил автомобила
преди продажбата, които бил напълно изправен – без забележки, за което е издал
ремонтна карта (приложено по делото).
От показанията на свид. К.П. *** се установява, че същия поддържа личните и
фирмените автомобили на ответниците от дълги години. Преди продажбата въпросния
автомобил е бил проверен в сервиза на свидетеля, там са му сменяни: масла,
филтри, волана и маншон на полуоската. Свидетелят е карал автомобил, за които
твърди че е бил напълно изправен, със същия автомобил се е возило семейството
на ответниците, а в последствие свидетелят е разбрал, че са го продали.
От показанията на свид. Н.Н. – ръководил на автосервиз „Мото пфое“ Пловдив
се установява, че автомобила е бил в сервиза на 18.11.2019 г. , проверен от
механик, които е изготвил оферта за ремонт.
От приетата по делото СТЕ на вещото лице инж. М., което съдът кредитира се
установява, че средната пазарна стойност на л.а. „Ланд Ровер, модел „Дискавъри
3“ с рег.№ РВ 1029 КС към 28.10.2019 г. е била 13 376 лева. В полица за
застраховка „Каско“ е посочена застрахователна сума 15 422 лева. По делото
има противоречиви данни за цената на автомобила, от договора за покупко-продажба е видно, че
същия е продадена за сумата 7200 лв., а от преводните нареждания се установява,
че платената цена за автомобила е
8 000 лева (по малка от средната пазарна цена на автомобила). Преди датата
на продажбата на автомобила са били сменени: масла, филтри, маншон и ремонтиран
волан. На 18.11.2019 г. при проверка в сервиз са констатирани различни повреди,
за които няма приложени фактури за извършен ремонт. Към 19.11.2019 г. са закупени 4 бр. гуми, като няма посочена
връзка с процесния автомобил. Те са консуматив за автомобилите, като тяхното
състояние може да се оцени визуално, т.е. ищецът е имал възможност да ги оцени
на 28.10.2019 г. когато е сключил договора за покупко-продажба. Към 19.03.2020
г. не може да се оцени състоянието на автомобила, тъй като в приложената
фактура не е посочено какъв ремонт е бил извършен. Към 06.04.2020 г. автомобила
е бил във влошено техническо състояние, за което свидетелства извършения ремонт
и вложените материали/ консумативи. До таза дата са били изминали 5 месеца, от
датата на придобиване на автомобила от ищеца, към която дата автомобила е
изминал около 209322-205000 = 4322 км. във владение на ищеца, поради което не
може да се направи връзка между техническото състояние на тази дата, с
техническото състояние към 28.10.2019 г. (когато е сключен договора за
покупко-продажба). Към 02.11.2019 г. при проверка в сервиз не са констатирани
повреди в автомобила. На 18.11.2019 г. автомобила е бил във влошено техническо
състояние, за което свидетелстват извършена диагностика в официалния сервиз. До
тази дата са изминали 20 дни от продажба на автомобила, със същия е изминат
пробег 2110 км. Повредите по автомобила, които най-вероятно са били налични по
автомобила и за които има данни от проверка в официалния сервиз на „Ровър"
са посочени в заключението. Стойността на ремонта за отстраняване на повредите
е 4 782.26 лева.
От приетата по делото СТЕ на вещото лице инж. С., което съдът кредитира
като компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че към
датата на продажбата на автомобила, същия е в експлоатация 12 г., 3 м. и 4 дни
и не е подлежал на гаранционно обслужване от представителството на марката. На
02.11.2019 г. при проверка в сервиз „Джоро 03“ ЕООД не са били констатирани
повреди по автомобила. А на 18.11.2019 г. в сервиз на представителството на
„Мото пфое“ ЕООД са констатирани подробно посочени повреди. При използване на
нови части за ремонт ще е необходима сумата 8 379.65 лева с ДДС. На 19.11.2019 г. са закупени 4 бр. гуми, като
няма връзка с процесния автомобил, тъй като те са консуматив. Към 19.03.2020 г.
в сервиз на "Тодоров ауто 83“ ЕООД е установено, че при ремонт са вградени
алтернативни и оригинални авточасти от
фактура № **********/08.01.2020 г. на „Макс ауто“ ООД, като стойността на
обслужване на автомобила е 1395.08 лв. с ДДС,
а авточасти с текущ ремонт 581.78 лв. Към 06.04.2020 г. в сервизната база на „Аутовижън 76“ ЕООД,
предвид описаните във фактура № **********/06.04.2020 г. трудови операции за
ремонт с подмяна на материали и консумативи, автомобилът е бил във вложено
техническо състояние. До тази дата са изминали около 5 месеца, от датата на
придобиване на автомобила от ищеца, към която дата автомобила е изминал 4322
км. във владение на ищеца, поради това не може да се направи връзка м/у
техническото състояние на тази дата с техническото състояние към 28.10.2019 г,
когато е сключен договора за
покупко-продажба. Маслото на задния диференциал, закупено от „Макс ауто“ ООД и
което е било поставено в автомобила на
19.03.2020 г. от "Тодоров ауто 83“ ЕООД, не е одобрено за вграждане в
изследваното МПС, както от производителя му, така и от производителя на
автомобила. На 18.11.2019 г. при проверка в сервиз на представителството на
„Мото пфое“ ЕООД са констатирани конкретно посочени повреди по автомобила, за
което е изготвена поръчка, но няма приложена фактура за извършен ремонт в
сервиза на марката-производител. Ако авточастите за подмяна са били оригинални,
то стойността на ремонта би възлизал на 8 379.65 лв. с ДДС. Средно пазарната стойност на същата марка и модел
автомобили към датата на покупко-продажбата е 13 042 лева. Застрахователната
сума в полица за застраховка „Каско“ е 15 422 лв. А ищеца е заплатил по
банков път за автомобила на ответниците сумата 8 000 лева. Практиката
показва, че на свободния пазар на автомобили в РБ, попадането на автомобил с
параметри на изследвания, но „без забележки“ е рядкост. Изследвания автомобил е
бил в експлоатация 12 г., 3 м. и 4 дни и не е подлежал на гаранционно
обслужване от представителството на марката. Придобиването на собственост при
покупко-продажба може да стане по
няколко начина: на реална пазарна стойност, под реална пазарна стойност и над
реална пазарна стойност. Експертизата не изключва възможността търговския нюх
(преценка) на страните и познанието им да се възползва от добрата моментна
сделка. Проучванията на пазара показват, че закупуването/продажба на даден
продукт/МПС, със стойност значително по-ниска или по-висока е възможно, предвид
на което не можа еднозначно да се отхвърли възможността, че изследвания актив
на обявената цена в договора за покупко-продажба е цената, на която ищецът го е
получил, а ответника го е продал. Напълно възможно е още едната и другата
страна (подавач и купувач) да не са знаели за проблеми по автомобила към датата
на продажбата му. При калкулиране на обявената стойност на автомобила в
договора за покупко-продажба и стойността на ремонта с нови оригинална авточасти се получава сума
21 421.89 лв. При калкулиране на продажната стойност на автомобила - 8000
лв. (приведени от ищеца на ответниците) и стойността на ремонта с нови оригинална авточасти се получава сума
16 379.65 лв. При всички обстоятелства възможността автомобил да бъде
продаден в състояние „без забележки“ би нараснала в сравнение с автомобил с
установени технически проблеми, като в същата насока е и вероятността продавача
да получи по-голяма сума за него. Необходимостта от подмяна на авточасти може
да се дължи както на тяхното износване, следствие на експлоатационния им пробег
в км., така и от необходимостта за периодичното им подменяне. От материалите по
делото няма данни кога и дали е имало предходна смяна на маслата на
диференциалите и раздатката на автомобила, няма данни и при какви условия е
управляван автомобила в периода от пускането му в експлоатация до установените
207 710 км. в описа на Мото пфое“ ЕООД от 18.11.2019 г., няма данни какви
по марка са увредените части, т.е не може еднозначно и категорично да се отговори
какъв следва да е пробега на подмяна или каква би била степента, с която ще се
износят частите и консумативите, съгласно описа от „Мото Пфое“ от 18.11.2019
г., ще се касае за предложение което е недопустимо в експертния технически
анализ.
Съгласно съдебната практика
на ВКС (в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение №
ЗЗ/01.11.1973 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 54/23.06.1986 г. на
ОСГК на ВС) отговорността на продавача
за недостатъци в продадената вещ по чл. 193 ЗЗД се отнася до такива
недостатъци, които съществено намалят нейната цена или нейната годност за
обикновеното или предвиденото в договора употребление.
От фактическите твърдения
на ищеца следва, че правната
квалификация на предявения иск е по чл. 195, ал.1 във връзка с чл. 193 ЗЗД.
Исковете на купувача по чл.
195 ЗЗД се погасяват с изтичане на една година от продажбата на недвижими вещи
и на шест месеца при продажбата на движими вещи, съгласно разпоредбата на чл.
197 ЗЗД. Доколкото срокът е давностен (в този смисъл решение № 30 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1017/2012 г. по
описа на ВКС), съдът не следва да го
прилага служебно, но в случая е налице възражение на ответницте в тази насока. В настоящия случай се касае за
продажбата на движима вещ, исковата претенция следва да е предявена в шест
месечен срок, който започва да тече от предаването на вещта – 28.10.2019 г. / това е датата на
сключване на договора/ и изтича на 28.02.2020 г. С оглед тези факти
следва, че исковата претенция е предявена
преди изтичане на горепосочения срок, с оглед датата на депозиране на исковата
молба в съда – 26.02.2020 г., поради което това възражение
на ответниците е неоснователно.
Съгласно чл. 193 от ЗЗД продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление. Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни
на купувача при продажбата (чл. 193, ал. 2 от ЗЗД). След като приеме вещта, купувачът
трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за
това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните
недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно
се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен
преглед, тъй наречените скрити недостатъци. В
последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми
продавача за открития недостатък – чл. 194, ал. 1
от ЗЗД. Уведомяване на продавача обаче, не е необходимо ако той е знаел
недостатъка, което следва от изричното правило, предвидено в чл. 194, ал. 2
от ЗЗД. Границите на отговорността на продавача са уредени в чл. 195 от ЗЗД.
Купувачът разполага с избор между предвидените в чл. 195 от ЗЗД алтернативни
възможности: 1) да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата, 2 ) да задържи вещта и да иска намаляване на цената 3 ) да отстрани
недостатъците за сметка на продавача, както и да иска 4 ) обезщетение за
вредите, договорното неизпълнение по общите правила – имуществени и
неимуществени вреди, съгласно чл. 82 от ЗЗД.
В процесния случай, ищецът е избрал да отстрани недостатъците на вещта за сметка на
продавачите, и да иска
заплащане на сумата 4257.09 лева от продавачите – представляваща заплатени суми
за авточасти и ремонт на закупения от
тях автомобил и за изпращане на нотариална покана.
Недостатъкът представлява
всяко неблагоприятно отклонение от нормално установените, общоприетите или
уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което
съществено намалена се оказва било цената й, било годността й за нейното
обикновено употребление или уговорено такова. От представените по делото
доказателства, както от приетите по делото съдебно-автотехнически експертизи и показанията на разпитаните
по делото свидетели не се установява,
че посочените от
ищеца недостатъци, са съществувал към момента на
сключването на договора за покупко-продажба. Непосредствено преди
сключване на договора автомобила е бил в сервиз в Асеновград, а в последствие
проверен в сервиз в Пловдив – по настояване на ищеца, където посочените
недостатъци не са били констатирани. В сключения между страните договор е
посочено, че към момента на продажбата автомобила е в движение, както че същия
се продава в такова състояние, в което се намира в момента на продажбата. На
18.11.2019 г., след като ищецът е изминал
2110 км. с автомобила, при
проверка в сервиз са констатирани повреди, за които по делото няма приложени
фактури за извършен ремонт. При повторна проверка в сервиз на 06.04.2020 г. е установено, че
автомобила е бил във влошено техническо състояние, към която дата същия е бил
изминал 4322 км. (той е бил във владение на ищеца 5 месеца), а от експертизата
се установи, че не може да се направи връзка между състоянието на автомобила
към датата на закупуване. Още повече, че към датата на продажбата на автомобила
същия е бил в експлоатация 12 г., 3 м. и 4 дни, а на пазара на автомобили –
втора употреба в България, предлаган/продаден „без забележка“ е рядкост.
Установи се още, че необходимостта от подмяна на авточасти може да се дължи
както на тяхното износване, следствие на експлоатационния им пробег в
километри, така и от необходимостта за периодичното им подменяне. Ищецът е сменил:
акумулатора, маслото, филтри на скоростната кутия, маслото на раздатката на
двата диференциала и гуми – което са консумативи и същите подлежат на подмяна
при определен пробег на автомобила, а по делото не бяха ангажираните
доказателства, че същите са били сменяни преди продажба на същия. Още повече по
делото не бе доказано, че извършените ремонти не са възникнали вследствие на ползването и
неправилното експлоатиране на автомобила от купувача. От така събраните доказателства не се установи чрез пълно и пряко доказване
от ищеца (въпреки оказана за това доказателствена тежест), че същия е закупил автомобила с посочените недостатъци – за което е бил необходим
ремонт, които той е извършил след 5 месеца и пробег 4322 км., за да може да се
ангажира отговорността на ответниците да заплатят претендираните суми за ремонт
/за отстраняване на всички констатирани недостатъци по
автомобила, консумативи и нотариални разходи, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Ето защо предявения иск като неоснователен и
недоказан ще следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците, направените по делото разноски в размер 1320 лева – за което по
делото са представени доказателства и списък, от които: заплатено адвокатско възнаграждение 800 лв.,
депозит за призоваване на свидетели 20 лв., 500 лв. хонорар по допуснатите СТЕ.
Поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.М.Д., ЕГН ********** ***, против: Й.Б.Й.,
ЕГН ********** и Г.К.Й., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата 4 765.59 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за отстраняване на всички
констатирани недостатъци и консумативи по лек автомобил „Ланд Ровер“, модел
„Дискавъри 3“, с рег.№ РВ 1029 КС (след закупуване на същия на 28.10.2019 г.),
и нотариални разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.М.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА: Й.Б.Й., ЕГН **********
и Г.К.Й., ЕГН ********** ***, сумата 1320
лева (хиляда триста и двадесет), направени разноски по производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: