Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Ловеч, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на единадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА Й.
при секретаря...............П.
МАРИНОВА..................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 727 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Субективно и обективно съединени искове
с правно основание чл. 45 и чл.49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Постъпила
е искова молба от ЕТ „Н.Н.-К.Н.“ /след настъпило в хода на производството
правоприемство от ЕТ „Н.Н.“/ и „Н. Г Й“ ЕООД, с адрес в гр. Ловеч, чрез
пълномощник адвокат С.Г., против С.К.П., с адрес: ***, ул. *******, и „АГРОКОМ
КОНСУЛТ“ ЕООД – гр. Плевен, представлявано от Т. С. К., за присъждане на
обезщетения за причинени вреди.
В исковата молба се твърди, че въз
основа на молба от ищците с правно основание чл. 207 ГПК, е образувано ч.гр.д.
№ 1468/2017 г. по описа на Ловешкия районен съд, като в същата е изложено, че
представляваните от тях фирми са собственици и ползватели на земеделски земи в
землището на с. Деветаки, Ловешка община, ЕКАТТЕ 20420. Със Заповед №
РД-12-205-87/14.10.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" -
Ловеч и на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, във връзка
с чл. 3, ал. 4 от Устройствения правилник на ОД „Земеделие" – Ловеч, било
определено и разпределено ползването на масивите за ползване на земеделските
земи - обработваема земя по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ за землището на с. Деветаки,
ЕКАТТЕ 20420, съгласно сключено споразумение за ползване за стопанската
2016/2017 г.
Ищците изложили в молбата, че те не
са включени в посочената Заповед, тъй като са заявили собствените им и наети
земи за ползване през посочената стопанска година в реални граници, поради
което съгласно същата Заповед и изготвената към нея карта са им оставени пътища
за достъп. Твърдят, че тези пътища са обработени и засети от двамата ответници
като ползватели на съседните имоти, по който начин на ищците бил прекъснат
достъпа до заявените от тях земи. Поради тази причина и въпреки че те все пак
успели да ги обработят и засеят още в самото начало, посочват, че не са имали
възможност след това да извършат в същите необходимите агротехнически
мероприятия, което довело до слаба реколта или провалена такава, като в момента
не са имали възможност да я приберат. Твърдят, че по този начин са им причинени
сериозни загуби и вреди от страна на ответниците, което формирало правния им
интерес да предявят искове за репариране на тези вреди. В молбата изложили, че във
времето, а и поради предстоящата тогава съдебна ваканция, предявяването на
исковете и насрочването на делата би се извършило в един значително по-късен
етап /след около два-три месеца/, като през това време имотите, които се
ползват на правно основание от фирмите на ищците останали без достъп, като
пътищата до тях са изорани и засети от двамата ответници със слънчоглед, ечемик
и пшеница, чието ожънване не било извършено или предстояло да бъде довършено.
При тези действия заемането и унищожаването на пътищата можело да бъде заличено
или трудно установимо в бъдещите производства по установяване и доказване на
прекъснатия достъп, а от там и на размера на причинените на ищците вреди,
поради което те направили искане пред съда да допусне обезпечаване на доказателства
преди предявяване на иска поради опасност същите да се изгубят или да се
затрудни тяхното събиране, като по повод тази им молба съдът допуснал и
назначил комплексна съдебна геодезична и агрономическа експертиза с вещи лица
геодезист и агроном, с поставени конкретни задачи, на които да отговорят след
оглед на място в землището на с. Деветаки, на всички имоти, ползвани на правно
основание от ЕТ „Н.Н.", представлявано от Н.Г.Н., и „Н. ГЙ" ЕООД,
представлявано от Н.Г.Н., които имоти са публикувани и са общодостъпни на
електронния сайт на Общинска служба по земеделие - гр. Ловеч в информационната
система за ползване на земеделските земи II за стопанската година от 01.10.2016
г. до 30.09.2017 г. като имоти от заявления по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Ищците
посочват, че съдът по обезпечението на доказателства приел заключението на
комплексната експертиза, по която ответниците не изразили становище и не
направили възражения.
Ищците посочват също, че
констатациите на вещите лица им дават основание да предявят следните искове:
I. Искове от ЕТ „Н.Н.“:
1. Иск против ЧЗП С.К.П.:
Твърди се, че ищецът заявил за
ползване в реални граници за стопанската 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г., имоти,
находящи се в землището на с. Деветаки, Ловешка област, с ЕКАТТЕ 20420, с
кадастрални номера и площи, както следва: 159.16 - 7.504 дка; 213.17 - 8.004
дка и 240.27 - 1.902 дка. Пътищата за достъп до тези имоти били заявени от
ответника ЗП С.К.П., който е обработил и засял същите изцяло с масивите, които
е ползвал на правно основание и по този начин за ищеца не бил осигурен достъп
до посочените по-горе имоти. Тези обстоятелства били отразени в Таблица 2 на
Заключението, стр. 12 и 13.
Посочва се, че имотите първоначално
били обработени и засети от ищеца с грах, който останал неприбран, поради
обстоятелството, че съседните масиви са били засети от ответника със слънчоглед
/за имоти 159.16 и 240.27/ и с ечемик /за имот 213.17/, което било отразено в първата
таблица на Раздел IV „Резултати и заключение на експертизата“, стр. 19, и
поради това обстоятелство ищецът твърди, че не е могъл да прибере реколтата,
без да унищожи съседните посеви.
По описания начин на ищеца била
причинена вреда, изразяваща се в невъзможност да прибере продукцията от грах от
общо 17.41 дка. Твърди се, че средният добив на тази култура от 1 дка е била
300 кг, а пазарната му цена - 0.30 лв. за 1 кг., или общият размер на
причинената на ищеца вреда бил 1 566.90 лв.
2. Иск против „АГРОКОМ КОНСУЛТ"
ЕООД:
Твърди се, че ищецът заявил за
ползване в реални граници за стопанската 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г., имоти,
находящи се в землището на с. Деветаки, Ловешка област, с ЕКАТТЕ 20420, с
кадастрални номера и площи, както следва: 242003 - 2.702 дка; 242004 - 2.602
дка; 242014 - 3.995 дка; 256018 - 6.501 дка; 256019 - 4.804 дка; 282011 - 5.030
дка и 282015 - 3.596 дка. Пътищата за достъп до тези имоти били заявени от
ответника „Агроком консулт" ЕООД, което дружество е обработило и засяло
същите изцяло с масивите, които е ползвало на правно основание и по този начин
за ищеца не бил осигурен достъп до посочените по-горе имоти. Тези обстоятелства
били отразени в Таблица 2 на Заключението /стр. 13 и 14/.
Посочва се, че имотите първоначално
били обработени и засети от ищеца с грах, който е останал неприбран, поради
обстоятелството, че съседните масиви са били засети от ответника със
слънчоглед, което било отразено в първата таблица на Раздел IV „Резултати и
заключение на експертизата“, стр. 19, и поради това обстоятелство ищецът
твърди, че не е могъл да прибере реколтата, без да унищожи съседните посеви.
По описания начин на ищеца била
причинена вреда, изразяваща се в невъзможност да прибере продукцията от грах от
общо 29.232 дка. Твърди се, че средният добив на тази култура от 1 дка е била
300 кг, а пазарната му цена - 0.30 лв. за 1 кг., или общият размер на
причинената на ищеца вреда бил 2 630.70 лв.
II. Искове от „Н. Г Й" ЕООД:
1. Иск против ЧЗП С.К.П.:
Твърди се, че ищецът заявил за
ползване в реални граници за стопанската 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г., имоти,
находящи се в землището на с. Деветаки, Ловешка област, с ЕКАТТЕ 20420, с
кадастрални номера и площи, както следва: 209017 - 6.504 дка; 209022 - 1.501
дка и 209024 - 4.001 дка; 212029 - 1.004 дка; 212030 - 2.402 дка; 212033 -
3.501 дка; 212034 - 3.337 дка; 212056 - 1.201 дка; 212058 - 3.499 дка; 213013 -
1.001 дка; 240007 - 21.997 дка и 240028 - 2.399 дка. Пътищата за достъп до тези
имоти били заявени от ответника ЗП С.К.П., който е обработил и засял същите
изцяло с масивите, които е ползвал на правно основание и по този начин за ищеца
не бил осигурен достъп до посочените по-горе имоти. Тези обстоятелства били
отразени в Таблица 2 на Заключението, стр. 9 и 10.
Посочва се, че имотите първоначално
били обработени и засети от ищеца с грах, който е останал неприбран, поради
обстоятелството, че съседните масиви са били засети от ответника с ечемик с
изключение на последните два имота, около които масивите били засети със
слънчоглед, което било отразено в първата таблица на Раздел IV „Резултати и
заключение на експертизата“, стр. 19, и поради това обстоятелство ищецът
твърди, че не е могъл да прибере реколтата, без да унищожи съседните посеви.
По описания начин на ищеца била
причинена вреда, изразяваща се в невъзможност да прибере продукция от грах от
общо 52.347 дка. Твърди се, че средният добив на тази култура от 1 дка е била
300 кг, а пазарната му цена - 0.30 лв. за 1 кг., или общият размер на
причинената на ищеца вреда бил 4 711.23 лв.
2. Иск против „АГРОКОМ КОНСУЛТ"
ЕООД:
Твърди се, че ищецът заявил за
ползване в реални граници за стопанската 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г., имоти,
находящи се в землището на с. Деветаки, Ловешка област, с ЕКАТТЕ 20420 с кадастрални
номера и площи, както следва: 242013 - 3.602 дка; 244031 - 11.607 дка; 251019 -
1.995 дка; 251020 - 1.499 дка; 251026 - 1.500 дка; 251027 - 4.702 дка; 281005 -
8.803 дка; 281007 - 5.603 дка; 281008 - 6.010 дка; 282013 - 3.999 дка и 282019
- 5.000 дка. Пътищата за достъп до тези имоти били заявени от ответника
„Агроком консулт" ЕООД, което дружество е обработило и засяло същите
изцяло с масивите, които е ползвало на правно основание и по този начин за
ищеца не бил осигурен достъп до посочените по-горе имоти. Тези обстоятелства
били отразени в Таблица 2 на Заключението /стр. 10 и 11/.
Посочва се, че имотите първоначално
били обработени и засети от ищеца с грах, който е останал неприбран, поради
обстоятелството, че съседните масиви са били засети от ответника със слънчоглед
и пшеница, което било отразено в първата таблица на Раздел IV „Резултати и
заключение на експертизата“, стр. 19, и поради това обстоятелство ищецът
твърди, че не е могъл да прибере реколтата, без да унищожи съседните посеви.
По описания начин на ищеца била
причинена вреда, изразяваща се в невъзможност да прибере продукция от грах от
общо 54.320 дка. Твърди се, че средният добив на тази култура от 1 дка е била
300 кг, а пазарната му цена - 0.30 лв. за 1 кг., или общият размер на причинената
на ищеца вреда бил 4 888.80 лв.
Ищците молят да бъде постановено
осъдително решение срещу всеки от ответниците, за посочените по-горе суми,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане.
Претендират присъждане и на
сторените по делото разноски, включващи и тези по ч.гр.д. № 1468/2017 г.
В
законоустановения едномесечен срок са постъпили писмени отговори от
ответниците, чрез пълномощник адвокат Г.Г.. Изразено е становище за
недопустимост на предявения иск срещу „Агроком Консулт“ ЕООД с аргумент, че
отговорност по чл. 45 от ЗЗД носят единствено физическите лица. Изложени са
доводи и за неоснователност на исковете против двамата ответници, като се
цитира разпоредбата на чл. 37в ал. 17 от ЗСПЗЗ, въз основа на която се изтъква,
че реално достъп не би могъл да бъде осигурен без трасиране на имотите от
собственика/ползвателя, който е заявил имотите за ползване в реални граници. В
случая от приложеното ч.гр.дело № 1468/2017 г. по описа на ЛРС било видно, че
никой от ищците не е отправял искане за трасиране на пътищата. Признава се, че
ответниците са обработили част от предоставените им пътища /имало такива, които
са необработваеми/, за което били платили, а по отношение на това кои точно
ползватели са заявили за реална обработка масиви в съседство, нямало как
ответниците да следят и да знаят при наличие на толкова имоти и без трасиране.
От друга страна, се твърди, че ищците, поради липса на техника, са изостанали
със сеитбата на грах, посевите били лоши и некачествени, като не е имало
продукция от грах, поради изключително лоша обработка и засяване. Освен това,
твърди се, че ответниците не са обработили в цялост посочените пътища, а
единствено частта, която граничи с ползваните от тях имоти, което било видно и
от сключения с Община Ловеч договор.
В съдебно заседание, ищците се
представляват от адвокат С.Г., който поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени, като съображения за тяхната основателност и доказаност е изложил в
представени писмени бележки.
Ответниците С.К.П. и „Агроком
Консулт“ ЕООД се представляват от адвокат Г.Г., която поддържа становището си
по отговорите и оспорва исковете. В хода на устните състезания ответниците не
се представляват и не са ангажирали становище по съществото на претенциите. В
писмена молба, процесуалният им представител адв. Г., моли, да им бъдат
присъдени направените разноски по делото. В случай на прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците, прави искане за редуцирането
му.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, от заключението на комплексната съдебно-геодезична и
агрономическа експертиза по приложеното ч.гр.дело № 1468/2017 г. по описа на
Ловешкия районен съд, с предмет чл. 207 от ГПК – обезпечение на доказателства, от
заключенията на допуснатите в
настоящото производство съдебно-агрономическа, съдебно-икономическа и съдебно-геодезични
експертизи, както и от доводите и становищата на
страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Със Заповед № РД-12-205-87/14.10.2016
г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Ловеч, на основание чл.
37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е определено разпределение на
ползването на масивите за ползване на земеделски земи – обработваема земя по
чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Деветаки, ЕКАТТЕ 20420, община
Ловеч, съгласно сключено споразумение за ползване за стопанската 2016/2017
година /л. 3-16 от ч.гр.д.№ 1468/17 г. на ЛРС/.
Не се спори, че ищците не са
участвали в това споразумение, тъй като са заявили собствените им и наети земи
за ползване през посочената стопанска година в реални граници.
В отговор на молба за указания, подадена
от „Агроком Инвест“ ЕООД, „Агробиофарм Инвест“ ЕООД и ответниците „Агроком
Консулт“ ЕООД и ЧЗП С.К.П. до Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/
и Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ – Ловеч с вх.№ ВС-37-1627/31.07.2017 г.,
относно ползване на земеделски земи в землището на с. Деветаки, е отправено
писмо от ОДЗ-Ловеч до Н.Г.Н., като представляващ „Н. Г Й“ ЕООД и действащ като
ЕТ „Н.Н.“, че е необходимо да заяви в ОСЗ-Ловеч трасировка на имотите, които
ползва в реални граници, поради възникнали трудности при обработката на земята
от него и ползватели на други имоти, попадащи в масивите, тъй като липсата на геодезична
трасировка създава неясноти за точното местонахождение на ползваните имоти /л. 23
от делото/.
За нуждите на
настоящото производство е приложено ч.гр.дело № 1468/2017 г. по описа на ЛРС, което
е образувано по реда на чл. 207 от ГПК, по повод молба на ищците за обезпечение
на доказателства по бъдещ техен иск против ответниците за претърпени вреди от
неоставени им пътища за достъп до имотите, които ползват в реални граници в
землището на с. Деветаки през стопанската 2016/2017 година.
В хода на това производство е
допусната и изслушана комплексна експертиза, при извършването на която, вещите
лица – геодезист и агроном, след оглед на място в землището на с. Деветаки,
обл. Ловеч, след проверка на интернет страницата на ДФЗ и ползване на сателитни
снимки, са дали заключение по поставените им задачи, което съдът намира за
обективно и професионално изготвено относно релевантните за спора факти.
От заключението се установява, че
ищецът ЕТ „Н.Н.-К.Н.“, за стопанската 2016/2017 година /01.10.2016 г. до
30.09.2017 г./ е заявил за ползване в реални граници имоти, находящи се в
землището на с. Деветаки, с ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални номера и площи, както
следва: 159.16 - 7.504 дка; 213.17 - 8.004 дка и 240.27 - 1.902 дка, всички с
обща площ 17.41 дка. Имотите са били засети от ищеца с грах, който факт не се
оспорва по делото. Номерата на пътищата, които е следвало да осигурят достъп до
тези имоти са посочени в Таблица 2 на заключението, като вещите лица, чрез
проверка по кадастрален номер на всеки път поотделно на интернет страницата на
ДФЗ, са установили, че пътищата за достъп до посочените имоти на ищците са били
заявени за ползване за стопанската 2016/2017 г. от ответника С.К.П. /стр. 12 и
13 от заключението/. Видно от таблица първа в Раздел IV „Резултати и заключение
на експертизата“ /стр. 19/, имот с № 159.16 е с път за достъп с № 159.38, в
съседство засят със слънчоглед; имот с № 213.17 е с път за достъп с № 209.37, в
съседство засят с ечемик; имот с № 240.27 е с пътища за достъп с № 240.34 и №
214.48, в съседство засят със слънчоглед.
Ищецът ЕТ „Н.Н.-К.Н.“ е заявил за
ползване в реални граници за стопанската 2016/2017 година и следните имоти в
землището на с. Деветаки, с ЕКАТТЕ 20420, а именно: 242003 - 2.702 дка; 242004
- 2.602 дка; 242014 - 3.995 дка; 256018 - 6.501 дка; 256019 - 4.804 дка; 282011
- 5.030 дка и 282015 - 3.596 дка, всички с обща площ 29.230 дка. Тези имоти също
е засадил с грах. Пътищата за достъп до тези имоти са заявени за ползване от
ответника „Агроком Консулт“ ЕООД /Таблица 2, стр. 13 и 14 от заключението/.
Установява се, че имоти с №№ 242003, 242.004 и 242014 са с пътища за достъп с
№№ 244.61 и 242.54, в съседство засети със слънчоглед; имоти с №№ 256018 и
256019 са с път за достъп с № 253.19, в съседство засят със слънчоглед; имоти с
№№ 282011 и 282015 са с пътища за достъп с №№ 282.34 и 282.32, в съседство
засети със слънчоглед /таблица първа в Раздел IV от заключението/.
Ищецът „Н. Г Й“ ЕООД, за стопанската
2016/2017 година е заявил за ползване в реални граници имоти, находящи се в
землището на с. Деветаки, с ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални номера и площи, както
следва: 209017 - 6.504 дка; 209022 - 1.501 дка и 209024 - 4.001 дка; 212029 -
1.004 дка; 212030 - 2.402 дка; 212033 - 3.501 дка; 212034 - 3.337 дка; 212056 -
1.201 дка; 212058 - 3.499 дка; 213013 - 1.001 дка; 240007 - 21.997 дка и 240028
- 2.399 дка, всички с обща площ 52.347 дка. Не се спори, че тези имоти са били
засети от ищеца с грах. Пътищата за достъп до тези имоти са заявени за ползване
от ответника С.К.П. /Таблица 2, стр. 8-10 от заключението/. Установява се, че
имоти с №№ 209017, 209022 и 209024 са с път за достъп с № 209.37, в съседство
засят с ечемик; имоти с №№ 212029, 212030, 212033, 212034, 212056 и 212058 са с
пътища за достъп с №№ 212.70, 212.69 и 212.72, в съседство засети с ечемик;
имот с № 213013 е с път за достъп с № 209.37, в съседство засят с ечемик; имоти
с №№ 240007 и 240028 са с пътища за достъп с №№ 240.34 и 214.48, в съседство
засети със слънчоглед /таблица първа в Раздел IV от заключението/.
Ищецът „Н. Г Й“ ЕООД е заявил за
ползване в реални граници за стопанската 2016/2017 година и следните имоти в
землището на с. Деветаки, с ЕКАТТЕ 20420, а именно: 242013 - 3.602 дка; 244031
- 11.607 дка; 251019 - 1.995 дка; 251020 - 1.499 дка; 251026 - 1.500 дка;
251027 - 4.702 дка; 281005 - 8.803 дка; 281007 - 5.603 дка; 281008 - 6.010 дка;
282013 - 3.999 дка и 282019 - 5.000 дка, всички с обща площ 54.320 дка. Тези
имоти също са били засети от ищеца с грах. Пътищата за достъп до тези имоти са
заявени за ползване от ответника „Агроком Консулт“ ЕООД /Таблица 2, стр. 10 и
11 от заключението/. Установява се, че имот с № 242013 е с пътища за достъп с
№№ 244.61 и 242.54, в съседство засети със слънчоглед; имот с № 244031 е с път
за достъп с № 244.60, в съседство засят със слънчоглед; имоти с №№ 251019,
251020, 251026 и 251027 са с път за достъп с № 282.34, в съседство засят с пшеница;
имоти с №№ 281005, 281007 и 281008 са с пътища за достъп с №№ 281.17 и 432.5, в
съседство засети със слънчоглед; имоти с №№ 282013 и 282019 са с пътища за
достъп с №№ 282.34 и 282.32, в съседство засети със слънчоглед /таблица първа в
Раздел IV от заключението/.
При изготвяне на експертизата вещите
лица са констатирали също, че за всички заявени за ползване имоти в реални
граници е предвиден път за достъп, което са установили от споразумението за
2016/2017 г. С Решение № 285/24.11.2016 г. на Общински съвет-Ловеч части от
пътищата са предоставени под наем на ответниците, а части от тях е трябвало да
осигурят достъп на ищците, но според вещите лица, това не е било спазено, тъй
като от сателитни снимки на Google Earth от месец юни 2017 г. се виждало, че няма
оставени пътища за достъп, като са били обработени целите пътища и същите са
били засети с различни култури. Този извод, че пътищата са били обработени и
през стопанската 2016/2017 г., се налагал не само от сателитните снимки, но и
от вида на извършената дълбока оран на площите, при която нямало различна
плътност на браздите, което се получавало при изораване на уплътнена и
необработена почва. Освен това, вещите лица заключават, че пътища, оставени за
достъп без части от тях да са включени в масиви за ползване, са били
обработени, защото при засетите тогава есенни култури също не се виждала
разлика в плътността на земната повърхност и обработките.
Според експертите, неосигуреният
достъп за ползване е повлиял в различна степен на ищците в зависимост от вида
на културите, засети в съседство от ответниците. При еднакви по вид или
различни, но есенни култури, или пък еднакви окопни, това е довело до известни
неудобства, като забавяне в обработки, изчакване за прибиране, за да не се
унищожат в съседство площите, намаляване на използваната полезна площ при
обръщане, като това е намалило рентабилността на културите. Когато културите са
били от различен вид, като грах и слънчоглед, това е довело до около 80 % и
повече загуби от добив на продукция, а при грах и ечемик – до около 40 % загуби,
поради различния вегетационен период на културите и невъзможност за прибиране
без да се унищожат площи в съседство.
От заключението на допуснатата
в настоящото производство съдебно-геодезична експертиза с вещо лице инж. К., изготвено
на база цифровата карта на споразумението за стопанската 2016/2017 г. и нейното
изображение в Google Earth, се потвърждават установените с
комплексната експертиза факти кои са пътищата за достъп до ползваните от ищците
имоти и от кого са заявени за ползване тези пътища. Вещото лице е установило,
че от прилежащите общо 15 на брой пътища, само един от тях /№ 209.37/ преминава
през храсти, като това е причината за невъзможност за достъп до процесните имоти,
които обслужва. Според експерта, за останалите пътища, за които е установено,
че са обработени от ответниците, това е причината за невъзможност за достъп до
процесните имоти. Относно алтернативните възможности за достъп до имотите,
експертът е установил такава възможност само за имот с № 209024 – през път с №
209035. При устното му изслушване, вещото лице поясни, че „алтернативно
преминаване“ не означава да се преминава през собствен имот, тъй като може да
са засети различни култури, които да се нуждаят от обработка в различно
време.
Заключението на допуснатата
тройна съдебно-геодезична експертиза, в чийто състав не участва инж. К., също
потвърждава горните констатации и допълва, че въз основа на цитираното по-горе
Решение № 285/24.11.2016 г. на Общински съвет-Ловеч, ответниците и „Агроком
Инвест“ ЕООД са сключили споразумения за ползване като „бели петна“ на части от
процесните пътища. Вещите лица също са констатирали по запазени изображения в Google Earth към 2016/2017 г., че само един от
процесните пътища с кадастрален номер 209.37, е минавал през храсти. Според
експертите, осъществяването на достъп до всеки един от имотите на ищците е
единствено възможен чрез предвидените за целта по плана за земеразделяне
процесни пътища. С плана за земеразделяне е осигурен без алтернатива само един
пътен достъп до имотите, целостта на който е нарушен в резултат на сключените
споразумения с ответниците за обработване на част от процесните пътища като
„бели петна“.
От допълнителното
заключение на тройната съдебно-геодезична експертиза, изготвено на 05.12.2019
г., след два огледа на място, извършени поотделно от две от вещите лица в
присъствието на страните поотделно, подписано и поддържано в съдебно заседание
и от тримата експерти, се установява, че към момента на огледите, проектираните
в орната земя пътища са изорани и засети, което прави преминаването невъзможно
поради неминуемото унищожение на посевите; проектираните в дерета, храсти и
оврази пътища са непроходими за селскостопанска техника, а достъпът от шосейната
мрежа е недостъпен поради наличие на канавка и денивелация между шосето и
орната земя.
По делото е допусната
и изслушана и съдебно-агрономическа експертиза с вещо лице П.П., с поставени
задачи, относими към размера на претендираните вреди.
Установява се, че за да изготви експертизата, вещото лице е
посочило, че е извършило проверка на съответната документация в офиса на
ищците, като е приложило към заключението и копия от проверените документи. Тъй
като в исковата молба не е уточнено предназначението на засятата от ищците
селскостопанска култура „грах“, вещото лице е пояснило, че тя може да бъде
„грах – зелен на зърно за консервиране“ и „фуражен за зърно“. От проверените
документи експертът е констатирал, че засятата култура е била „грах за животни“
/Хронологичен регистър на ЕТ „Н.Н.“ от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г./, т.е.
„фуражен грах“. При направена справка относно пазарната цена на фуражен грах за
стопанската 2016/2017 година с различни земеделски производители на територията
на Северна България, експертът е установил, че пазарната цена на фуражния грах
за 2017 г. е била 0.42 лв./кг с ДДС, като средните добиви са били около 380
кг/дка. Констатирал е също, че в издадена от „Н. Г Й“ ЕООД фактура с №
0000209/22.12.2017 г. е посочена единична цена на „фуражен грах – реколта 2017
г.“ – 0.35 лв./кг без ДДС, а с ДДС – 0.42 лв./кг. С фактура №
*********/03.02.2017 г., издадена от „Венагро“ ЕООД – гр. Плевен, дружеството „Н.
Г Й“ ЕООД е закупило 7 тона грах /семена „Мадона“, 1-во размножение/ на
единична цена 1200 лв./т, като при калкулирането на себестойността на цената на
фуражния грах се взема и цената на посадъчния материал, която е 1.20 лв./кг без
ДДС. В заключението си вещото лице е дало три варианта при изчисляване на размера
на претендираните от ищците вреди от нереализиране на реколтата от грах: 1-ви
вариант – при посочените в исковата молба цена от 0.30 лв./кг и добив 300
кг/дка; 2-ри вариант – при цена от 0.42 лв./кг с ДДС на фуражния грах и добив
300 кг/дка по документацията на ищците; 3-ти вариант – при установената реална
цена от 0.42 лв./кг с ДДС и реален добив 380 кг/дка за стопанската 2016/2017
г., относим и за землището на с. Деветаки. Според първия вариант, крайната цена
на фуражния грах за заявените от ищците за ползване в реални граници имоти за
стопанската 2016/2017 г. в землището на с. Деветаки, е както следва: за имоти с
№№ 159.16, 213.17 и 240.27, с обща площ 17.410 дка, ползвани от ищеца ЕТ „Н.Н.-К.Н.“
– 1566.90 лева /Таблица № 1а от заключението/; за имоти с №№ 242.003, 242.004,
242.014, 256.018, 256.019, 282.011, и 282.015, с обща площ 29.230 дка, ползвани
от същия ищец – 2630.70 лева /Таблица № 2а/; за имоти с №№ 209.017, 209.022,
209.024, 212.029, 212.030, 212.033, 212.034, 212.056, 212.058, 213.013, 240.007
и 240.028, с обща площ 52.347 дка, ползвани от ищеца „Н. Г Й“ ЕООД – 4711.23
лева /Таблица № 3а/; за имоти с №№ 242.013, 244.031, 251.019, 251.020, 251.026,
251.027, 281.005, 281.007, 281.008, 282.013 и 282.019, с обща площ 54.320 дка,
ползвани от същия ищец – 4888.80 лева /Таблица № 4а/. Съдът счита, че
останалите варианти не следва да се обсъждат, тъй като не са в съответствие с
претенцията на ищците, които не са правили изменение в размера на иска по реда
на чл. 214 от ГПК.
От заключението на допуснатата по искане на ответниците
съдебно-икономическа експертиза със задачи относно надлежно ли са отразени
счетоводните записвания при ищците във връзка с обработката, засяването,
култивирането и реколтирането на процесните земеделски земи, се потвърждава
наличието на посочената по-горе фактура № 1262/03.02.2017 г. за покупка от „Н.
Г Й“ ЕООД на грах – семена „Мадона“, количество – 7,1 т., с цена на тон 1200.00
лв. /1.20 лв. на кг./, със стойност на сделката с ДДС – 10 224.00 лева.
Потвърждава се и издадената от „Н. Г Й“ ЕООД фактура № 209/22.12.2017 г. за
продажба на фуражен грах – реколта 2017 г. – 4240.00 кг х 0.35 лв., на обща
стойност с ДДС – 1780.80 лева. Фактурата е включена в дневника за продажби и в
справка-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. От страна на
Едноличния търговец – ищец няма продажба на грах в процесния период. Според
експертизата, в счетоводството на дружеството – ищец операцията по закупуване
на грах семе е отразена коректно, като материал и съответно вложеното
количество за посев. От закупеното количество семе грах няма продадено на ЕТ „Н.Н.“.
Вещото лице е констатирало, че остатък от закупеното семе в размер на 4088.50
кг, на стойност 4906.20 лева, е отразен в счетоводството на едноличния търговец
без документална обоснованост на стопанската операция. Относно едноличния
търговец е констатирано също, че в хронологичен регистър за осчетоводяване на
разходи за отглеждане на грах фигурират разходи за гориво, на обща стойност
517.63 лева, в сметка 303/9 готова продукция грах – заприходено количество 8388.45
кг, заприходена стойност 5318.28 лв., средна цена 0.634 лв., в хронологичен
регистър за осчетоводяване на готова продукция – грах от 31.07.2017 г., с
основание – заприходена продукция грах от 27.960 дка с включени разходи за
46.640 дка без жътва. Направено е заключение, че при едноличния търговец няма
аналитична отчетност за разходите по видове култури, а същите се разпределят на
база засети дка по култури при формиране на себестойността на прибраната готова
продукция. В счетоводството на дружеството – ищец разходите по обработка,
засяване, култивиране и реколтиране също не се водят аналитично по култури, а
общо за всички засети култури.
По делото са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. Посочените от ищцовата
страна свидетели М.Г.и С.Д.заявиха,
че през стопанската 2016/2017 г. са работили при ищците Н.и като „трактористи“,
първият при Едноличния търговец, а вторият към дружеството, и знаят, че
работодателите им са ползвали имоти в землището на с. Деветаки в реални граници.
В обработката на имотите –оран, култивиране, сеитба, прибиране на реколта,
участвали свидетелите и двамата синове на Н.Н.. Част от имотите тогава засели с
грах, като сеитбата на тази култура се извършва пролетта и не е имало
закъсняване в засяването. В началото нямало пречка да обработват имотите, но
впоследствие съседните имоти, ползвани от фирми на П.К./свидетелите не знаят
точните наименования на фирмите/, били засети със слънчоглед и нямало оставени
пътища за достъп, поради което след като израснал слънчогледа, свидетелите
заявиха, че не могли да приберат реколтата от грах, който се прибира по-рано, в
началото на лятото, а слънчогледът – по-късно. Когато отишли да жънат, не могли
да влязат в имотите с грах, тъй като с техниката ще се прегази чуждия слънчоглед.
По думите на свидетеля Г.: „блокът е един цял и слънчоглед и грах…трябваше да
има път, но не беше оставен от другата фирма път, по който да влезем и да
ожънем граха…“. Успели да приберат реколта от грах само от крайни парчета земя,
където има път и не се налагало да влизат в блока. Останала неприбрана реколта
по нивите, а когато извършвали оран през януари 2018 г. неприбраният грах бил
слепен със земята и си стоял там /св. Г./. Според свидетелите, Н. разполага със
селскостопанска техника – трактори и комбайн, с които да обработва земите си. В
тази връзка съдът отбелязва, че за притежаваната от Н.и техника са представени
и многобройни писмени доказателства – свидетелства за регистрация на земеделска
и горска техника.
Свидетелите, ангажирани от ответната
страна – В.С., С.С.и И.И.са работили като водачи на селскостопански машини към
„Агроком Инвест“ ЕООД и тази длъжност са заемали и през 2017 година. В
изпълнение на функциите си, заявиха, че са обработвали земеделски земи в
землището на с. Деветаки, ползвани не само от това дружество, но и от
дружеството „Агроком Консулт“ и от земеделския производител С.К.– „…където ни
кажат да работим, ние работим…“, без да се интересуват коя земя на коя фирма е
/по думите и на тримата свидетели/. Засявали са имотите с ечемик, пшеница и
слънчоглед. Знаят, че в съседство е имало имоти, ползвани от Н., но не са
виждали имоти, засети с грах. Заявиха, че изпълнявайки функциите си, са
оставяли пътища за достъп до неговите имоти, като в машините, които управляват,
имат GPS-навигация, в която са зададени картите на имотите и по този начин се
ориентират кои имоти са им възложени да обработят, а където има пътища, ги
спазват и оставят, без да сеят. Според свидетелите имотите на Н. се отличавали
по това, че неговата реколта била по-слаба, тъй като закъснявал с обработката,
с жътвата и прибирането на реколтата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
при условията на активно и пасивно субективно съединяване е сезиран с искове за заплащане на обезщетения за
претърпени имуществени вреди от невъзможност за прибиране на продукция от грах
в описаните в исковата молба недвижими имоти в землището на с. Деветаки, поради липса на оставени пътища за достъп от страна на
ответниците до тези имоти.
С доклада
си по делото, квалифицирайки исковете общо като такива на основание чл. 45 от ЗЗД, съдът счита, че е допуснал пропуск, тъй като съгласно трайната съдебна
практика и в частност постановката на т. 1 от Постановление № 7/30.12.1959 г.
на Пленума на ВС, което не е загубило актуалност и към момента, отговорност за
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия, а юридическите
лица, каквото е и ответното дружество „Агроком Консулт“ ЕООД, отговарят за
непозволено увреждане на основание чл. 49 или чл. 50 от ЗЗД.
Ето защо,
исковете против ответника С.К.П., като физическо лице, следва да се
квалифицират по чл. 45 от ЗЗД, а исковете против ответника „Агроком Консулт“
ЕООД, като юридическо лице, следва да се подведат под нормата на чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства,
обосноваващи настъпване на вредите от действия, възложени от дружеството на другиго
във връзка с обработването и засяването на ползвани от това дружество имоти.
Независимо
от така разграничената правна квалификация, доказателствената тежест, указана
на страните с доклада по делото, не се променя, тъй като ищците са тези, които
при условията на пълно и главно доказване, следва да докажат претенциите си,
основани на непозволено увреждане, а ответниците следва да докажат твърденията
си, формиращи защитната им позиция, че са осигурили достъп до имотите на
ищците, респ. наличието на път за достъп.
С оглед на
изложеното съдът намира, че исковете са допустими, тъй като са предявени от надлежни страни, имащи
правен интерес от водене на настоящото производство срещу страни, процесуално
легитимирани да отговарят по заявените претенции, което налага разглеждането им
по същество.
Съгласно общата разпоредба на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Оттук следва, че за да е
налице фактическия
състав на деликтната отговорност за ответника – физическо лице, следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на
делинквента, настъпването на твърдяните от ищците вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди,
както и вина на причинителя, която, съгласно презумпцията
на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, се предполага до
доказване на противното.
Според
чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. При
тази хипотеза
отговорността е безвиновна и с гаранционно-обезпечителна функция за виновно
поведение – действие или бездействие на длъжностни лица, на които е възложено
изпълнението на определена работа.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението за извършен деликт се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Понятието „вреди“ включва както претърпените загуби, изразяващи се
в намаляване на имуществото на увреденото лице, така и пропуснатите ползи,
изразяващи се в пропускане на възможността от увреденото лице да реализира
реално възможно увеличаване на имуществото си.
Докато претърпените
загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на
актива на имуществото на едно лице, пропуснатите ползи като вид имуществени
вреди, са само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката – при
тях вредата произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива
на имуществото на лицето /в т.см. Решение № 73/27.07.2010 г. по т.д.№ 897/2009 г.
на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по чл. 290 от ГПК/.
В случая претенциите
на ищците следва да се разглеждат като произтичащи от пропуснати ползи с оглед твърденията
им за неосъществен добив от реколта в ползваните от тях имоти, поради липса на
оставени пътища за достъп.
От обсъдените по-горе доказателства съдът
приема за безспорно установено, че през стопанската 2016/2017 година
ответниците са ползвали земеделски имоти в землището на с. Деветаки на
основание участието си в сключено споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и
издадена по съответния ред Заповед № РД-12-205-87/14.10.2016 г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Ловеч за разпределение на масивите
за ползване в землището.
През същата стопанска година ищците
не са участвали в това споразумение, а са заявили за ползване в реални граници описаните за всеки от тях
в исковата молба земеделски земи в землището на с. Деветаки и са засели същите
с грах. Фактът на засяването им с посочената земеделска култура не е оспорен в
отговора на ответниците, като този факт се подкрепя както от показанията на
свидетелите на ищците, които в кръга на службата си са участвали пряко в
сеитбата на грах, така и от констатациите на вещите лица агроном и икономист,
които са анализирали наличието на фактура № 1262/03.02.2017 г. за покупка от „Н.
Г Й“ ЕООД на грах – семена „Мадона“, количество – 7,1 тона. Показанията на
свидетелите на ответниците, че не са виждали имоти, засети с грах в съседство
на обработваните от тях имоти, остават изолирани и не се подкрепят от други
доказателства по делото, поради което съдът не ги съобразява.
Съгласно чл. 37в, ал. 4, изр. 2-ро от
ЗСПЗЗ, в масивите за ползване могат да се
включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, а според чл.
37в, ал. 17 от същия закон, ползвателят, на който са предоставени полските
пътища, осигурява достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални
граници през следващата стопанска година.
От заключението на комплексната съдебно-геодезична и агрономическа
експертиза по чл. 207 от ГПК стана ясно, че за всички заявени за
ползване имоти в реални граници е предвиден път за достъп, което вещите лица са
констатирали от споразумението за 2016/2017 г. Установили са също, че с Решение
№ 285/24.11.2016 г. на Общински съвет-Ловеч части от пътищата са предоставени
под наем на ответниците, а части от тях е трябвало да осигурят достъп на ищците,
но според вещите лица, това не е било спазено, тъй като от сателитни снимки на Google Earth от месец юни 2017 г. се виждало, че
няма оставени пътища за достъп, като са били обработени целите пътища и същите
са били засети с различни култури. Този извод са направили не само от
сателитните снимки, но и от вида на извършената дълбока оран на площите, при
която нямало различна плътност на браздите, което се получавало при изораване
на уплътнена и необработена почва, като при засетите тогава есенни култури също
не се виждала разлика в плътността на земната повърхност и обработките.
Според основното
заключение на допуснатата в настоящото производство тройна съдебно-геодезична
експертиза, осъществяването на достъп до всеки един от имотите на ищците е
единствено възможен чрез предвидените за целта по плана за земеразделяне
процесни пътища. С плана за земеразделяне е осигурен без алтернатива само един
пътен достъп до имотите, целостта на който е нарушен в резултат на сключените
споразумения с ответниците за обработване на част от процесните пътища като
„бели петна“. Вещите лица са констатирали по запазени изображения в Google Earth към 2016/2017 г., че само един от
процесните пътища с кадастрален номер 209.37, е минавал през храсти. От
допълнителното заключение на тази експертиза се установи, че проектираните в
дерета, храсти и оврази пътища са непроходими за селскостопанска техника, а
достъпът от шосейната мрежа е недостъпен поради наличие на канавка и
денивелация между шосето и орната земя.
Съдът съобразява
посочените експертни заключения като компетентни и обективно изготвени, още
повече, че комплексното заключение по чл. 207 от ГПК се основава на данни към процесната стопанска 2016/2017 г. Обсъждайки ги
съвместно, съдът стига до извода, че единствено възможният достъп до
имотите на ищците е чрез предвидените за целта пътища, който обаче е нарушен от
страна на ответниците, чрез допуснатата от тях обработка на тези пътища в
тяхната цялост.
Извод за неоставени
от ответниците пътища за достъп до процесните имоти следва и от показанията на посочените
от ищците свидетели, изпълнявали длъжността „тракторист“ при първия и втория
ищец, които, като преки участници в кръга на службата си по обработка на земите,
последователно и безпротиворечиво пресъздадоха впечатленията си, че ползваните
в съседство имоти са били засети със слънчоглед изцяло с пътищата, при което
нямало достъп до имотите на работодателите им. Именно,
поради тази причина, след като израснал слънчогледа, не могли да приберат
реколтата от грах, който се прибира по-рано от слънчогледа, тъй като с
техниката ще се прегази чуждия слънчоглед.
Успели да приберат реколта от грах само от крайни парчета земя, където има път
и не се налагало да влизат в блока, а в другите ниви реколтата останала
неприбрана.
Депозираните в обратната насока показания от свидетелите
на ответната страна, които в изпълнение на функциите им на водачи на
селскостопанска техника, твърдяха, че са оставяли пътища за достъп до имотите
на ищците, не се съобразяват от съда, тъй като
отново останаха изолирани и не се подкрепят от останалите събрани доказателства.
От
друга страна, от показанията на същите свидетели стана ясно, че в своята
дейност по обработка на имотите, те са се ръководели от GPS-навигация на база въведени
карти на имотите и по този начин са имали знание кои имоти са им възложени да обработят
и къде има пътища. С оглед на това, съдът намира за неоснователен довода на
ответниците, че реално достъп не може да бъде осигурен без да са трасирани
имотите на ищците, още повече, че няма задължителна законова норма в тази
насока. Разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ППЗСПЗЗ е пожелателна, тъй като
предвижда, че „по писмено искане на собственици и ползватели границите на
масивите за ползване могат да се трасират частично или изцяло“.
Твърденията
в отговорите на ответниците за ненавременно осъществена от ищците сеитба на
грах, поради липса на техника, лоши и некачествени посеви и въобще липса на
продукция, се опровергават при съвкупния анализ на доказателствата по делото,
като съдържащите се в показанията на свидетелите им впечатления за „по-слаба“
реколта от имотите на Н. са твърде общи и без някаква конкретика. Техническите
възможности на ищците да обработват имотите си се установяват от приложените и
неоспорени многобройни писмени доказателства за притежавана от тях земеделска
техника. За наличието на реколта от грах през 2016/2017 година свидетелства
издадената фактура от дружеството – ищец с № 209/22.12.2017 г. за продажба
на фуражен грах – реколта 2017 г. – 4240.00 кг х 0.35 лв., на обща стойност с
ДДС – 1780.80 лева, както и хронологичния регистър на ищеца - ЕТ за
осчетоводяване на готова продукция – грах от 31.07.2017 г., с основание –
заприходена продукция грах от 27.960 дка с включени разходи за 46.640 дка без
жътва. Тези данни, установени от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, което съдът също намира за обективно и компетентно изготвено, са в
синхрон с показанията на свидетелите на ищците за прибрана частично реколта,
като в хода на делото не са навеждани твърдения тази реколта да е събрана от
посочените в исковата молба имоти. Що се касае до заключението на икономическата
експертиза в частта за липсата на аналитична отчетност по видове култури в
счетоводствата на ищците, съдът намира, че е без значение за спора и не го
съобразява в тази част.
От всички коментирани
по-горе доказателства съдът приема, че ответниците, обработвайки ползваните от
тях на правно основание имоти и части от предоставените им за ползване пътища,
не са оставили пътища за достъп до намиращите се в съседство имоти на ищците,
тъй като са обработили пътищата в цялост и по този начин са препятствали
единствено възможният достъп до имотите на ищците, което е довело до
невъзможност на последните да приберат реколтата си от грах от тези имоти през
стопанската 2016/2017 година. Безспорно този неблагоприятен за ищците резултат
представлява вреда в имуществената им сфера от категорията на пропуснати ползи,
като в тази насока съдът съобразява комплексното заключение по чл. 207 от ГПК,
според което неосигуреният достъп за ползване е повлиял в различна степен на
ищците в зависимост от вида на културите, засети в съседство от ответниците,
като при еднакви по вид или различни, но есенни култури, или пък еднакви
окопни, това е довело до известни неудобства, включително изчакване за
прибиране, за да не се унищожат в съседство площите.
Съдът приема, че
действията на ответниците, довели до неоставен достъп до имотите на ищците, са противоправни,
тъй като са извършени без правно основание. Налице
е и причинна връзка между противоправните действия на ответниците и настъпилите
за ищците вреди, представляващи пропуснати ползи от създалата се невъзможност
да приберат продукцията си в резултат на неоставения им достъп. В този смисъл така
настъпилите вреди подлежат на обезщетяване съгласно чл. 51 ал. 1, изр. първо от ЗЗД, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е.
закономерно следствие от противоправното деяние, което съдът приема, че е
извършено виновно от ответника – физическо лице, тъй като презумпцията за вина
по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, приложима по отношение на него, не беше оборена.
Що се касае до ответника
– юридическо лице - „Агроком Консулт“ ЕООД, съдът приема, че той е допуснал
тези противоправни действия чрез възложена обработка на имотите на други лица,
каквито в случая са свидетелите – водачи на селскостопанска техника, които
макар и да са служители на дружеството „Агроком Инвест“, в показанията си бяха
категорични, че им е възлагано да обработват имоти и на „Агроком Консулт“, „…където ни кажат да работим, ние работим…“, без да
се интересуват коя земя на коя фирма е. При това положение съдът счита,
че следва да се ангажира отговорността на ответника „Агроком Консулт“ ЕООД, тъй
като в качеството си на ползвател на разпределените му имоти, е отговорен за
всички дейности, свързани с тях, включително за нанесени в резултат на
обработката им вреди на други лица.
От всичко изложено до тук съдът намира, че предявените искове по
чл. 45 от ЗЗД срещу С.К.П. и по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу „Агроком
Консулт“ ЕООД, за присъждане на обезщетения за претърпените от ищците вреди под
формата на пропуснати ползи се явяват основателни.
Относно размера на вредите съдът
съобразява изцяло като обективно, компетентно и неоспорено от страните
заключението на вещото лице П.П. по изготвената от него подробна и
професионално аргументирана съдебно-агрономическа експертиза. В този смисъл
претендираните обезщетения следва да се присъдят в рамките на изчисленията,
направени от вещото лице по вариант 1 от заключението, които изцяло съвпадат
със заявените размери в исковата молба.
С оглед на изложеното, исковете за
присъждане на обезщетения за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
следва да бъдат уважени изцяло така, както са предявени, като се присъди и
законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска /30.04.2018 г./ до
окончателното им изплащане.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищците имат право да им
бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, включително разноските в производството по чл. 207 от ГПК по обезпечение
на доказателства.
Ищците не са представили списък на разноските по чл.
80 от ГПК. От приложените вносни бележки е видно, че са направили следните
разноски по делото: 551.91 лева – държавна такса; 7.10 лева – банкова такса за
превод на държавната такса; 915.00 лева – депозити за вещи лица; 15.80 лева –
банкова такса за превод на депозитите; 900.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.04.2018 г., както
и разноски в производството по обезпечение на доказателства /ч.гр.д.№ 1468/2017
г. по описа на ЛРС/ - 25.00 лева – държавна такса, от която дължима е сумата
20.00 лева, съгласно чл. 22, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК; 1.90 лева – банкова такса за превод; 600.00 лева
– депозити за вещи лица; 10.10 лева – банкова такса за превод и 300.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
21.07.2017 г., или общо разноски: 3321.81 лева.
Относно заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от страна на
ответника. Съобразно материалния интерес по предявените искове и предвидения
размер в чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимото в случая адвокатско възнаграждение се
определя в размер на 943.93 лева. Следователно, заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева
не е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, поради което в този му размер следва да бъде присъдено, като не се
налага намаляването му по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева в производството по чл. 207
от ГПК също не е прекомерно и съответства на нормативно установения размер по
чл. 7 ал. 1, т. 5 от цитираната по-горе наредба, поради което в този размер
следва да бъде присъдено.
С оглед на изложеното, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците разноски в двете производства общо в размер на
сумата 3321.81 лева.
Предвид изхода на процеса, искането на ответниците за
присъждане на направените от тях разноски по делото следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.К.П., ЕГН **********,***, ул. *******, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на К.Н.Н., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Н.Н.-К.Н.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************, сумата
в размер на 1566.90 лв. /хиляда петстотин
шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможност
за прибиране на продукция от грах през
стопанската 2016/2017 година в имоти, находящи се в землището на с.
Деветаки, Ловешка област, с ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални номера и площи, както
следва: 159.16 - 7.504 дка; 213.17 - 8.004 дка и 240.27 - 1.902 дка, всички с
обща площ 17.410 дка, поради неоставени пътища
за достъп до тези имоти, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на иска /30.04.2018 г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр************, представлявано от Т. С. К., на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на К.Н.Н., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Н.Н.-К.Н.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************, сумата
в размер на 2630.70 лв. /две хиляди шестстотин
и тридесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможност за
прибиране на продукция от грах през стопанската
2016/2017 година в имоти, находящи се в землището на с. Деветаки,
Ловешка област, с ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални номера и площи, както следва:
242003 - 2.702 дка; 242004 - 2.602 дка; 242014 - 3.995 дка; 256018 - 6.501 дка;
256019 - 4.804 дка; 282011 - 5.030 дка и 282015 - 3.596 дка, всички с обща площ
29.230 дка, поради неоставени пътища за достъп
до тези имоти, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на предявяване на иска /30.04.2018 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.К.П., ЕГН **********,***, ул. *******, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на „Н. Г Й“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от Г.Н.Н., сумата в размер на 4711.23 лв. /четири хиляди седемстотин и единадесет лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможност за прибиране на
продукция от грах през стопанската 2016/2017
година в имоти, находящи се в землището на с. Деветаки, Ловешка област,
с ЕКАТТЕ 20420, с кадастрални номера и площи, както следва: 209017 - 6.504 дка;
209022 - 1.501 дка и 209024 - 4.001 дка; 212029 - 1.004 дка; 212030 - 2.402
дка; 212033 - 3.501 дка; 212034 - 3.337 дка; 212056 - 1.201 дка; 212058 - 3.499
дка; 213013 - 1.001 дка; 240007 - 21.997 дка и 240028 - 2.399 дка, всички с
обща площ 52.347 дка, поради неоставени пътища
за достъп до тези имоти, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на предявяване на иска /30.04.2018 г./ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********, представлявано от Т. С. К., на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на „Н. Г Й“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител“ № 18, ет. 3, ап. 5, представлявано
от Г.Н.Н., сумата в размер на 4888.80 лв.
/четири хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от невъзможност за прибиране на продукция от грах през стопанската 2016/2017 година в имоти,
находящи се в землището на с. Деветаки, Ловешка област, с ЕКАТТЕ 20420, с
кадастрални номера и площи, както следва: 242013 - 3.602 дка; 244031 - 11.607
дка; 251019 - 1.995 дка; 251020 - 1.499 дка; 251026 - 1.500 дка; 251027 - 4.702
дка; 281005 - 8.803 дка; 281007 - 5.603 дка; 281008 - 6.010 дка; 282013 - 3.999
дка и 282019 - 5.000 дка, всички с обща площ 54.320 дка, поради неоставени пътища за достъп до тези имоти,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на иска /30.04.2018 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.К.П. и „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД, с
горните данни, да заплатят на К.Н.Н., действащ като ЕТ „Н.Н.-К.Н.“ и на „Н. Г
Й“ ЕООД, с горните данни, сумата в общ
размер на 3321.81 лв. /три хиляди
триста двадесет и един лева и осемдесет и
една стотинки/, представляваща разноски по настоящото дело и в производството
по обезпечение на доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.К.П. и
„АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД за присъждане на направените от тях разноски по делото.
БАНКОВИ СМЕТКИ, по които могат да бъдат преведени присъдените
суми в полза на ищците:
- ЕТ „Н.Н.-К.Н.“ - IBAN: ***, BIC: ***;
- „Н. Г Й“ ЕООД - IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: