Определение по дело №691/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1140
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20217050700691
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

____________

 

 

гр. Варна, 11 април 2022г.

 

 

Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

           

                        Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

                                                                                                                                        

като разгледа докладваното от съдията Димитрова адм.дело № 691 по описа
за 2021год. за да се произнесе, взе предвид:

 

            Постъпило е искане С.д.№5766/08.04.2022г. от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане в полза на бюрото на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално представителство на М.К.Г. в производството по адм.д. № 691/2021г. на Адм.съд-Варна, в размер на 360,00лв., определен с Решение № ВН-35-1695/11.02.2022г. на НБПП по представен отчет № 35/2022г. от адв.Н.К.. Иска се на основание чл. 189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и чл.27а от Закона за правната помощ ЗПП) присъждане на сумата и издаване на изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.

Настоящият състав на Административен съд - Варна намира искането за неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.27а от ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи, какъвто не е процесния - лицето, на които е предоставена правната помощ е било ищец в първоинстанционното производство и касационен жалбоподател в касационното производство, като с Определение № 1207/21.05.2021г. правната помощ е предоставена на ищеца на основание чл.23, ал.3 от ЗПП - по преценка на съда, поради представени доказателства и преценка, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а не в хипотезата на ал.1 от с.р.

С оглед изложеното приложимо е правилото на чл.94 от ГПК, вр.чл.144 от АПК за безплатна адвокатска защита.

Неоснователно е позоваването на чл.189 от НПК, тъй като тази разпоредба не е приложима субсидиарно в административния процес. Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски. Административнопроцесуалният кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.94, ал.1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал. 1 ГПК, съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено, а настоящият случай не е такъв.

Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК. Същата урежда две хипотези - когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ, но настоящият случай не е такъв, тъй като исковата претенция на лицето, което е получило правна помощ, е отхвърлена с Решение № 1315/20.10.2021г. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на в случая и тази хипотеза не е налице, тъй като не е налице осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ.

Освен това разпоредбата има предвид разноските, които е направила по делото противната страна, като участник в производството, който извод се налага както от буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от систематичното ѝ място между останалите алинеи на чл.78 ГПК. Отношенията между НБПП, която не е страна в производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита, и страната, на която е предоставена помощ, са отношения, които стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо тях общите разпоредби на ГПК относно разноските са неприложими - така в Определение на ВАС № 6488 от 03.06.2015г. по адм.д. № 12484/2013г.; Определение на ВАС № 7063 от 10.06.2020г. по адм.д. № 3251/2019г.; Определение на ВАС № 2901 от 29.03.2022г. по адм.д. № 4378/2021г. и др.

По изложените съображения искането за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ в размер на 360лв. се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искане С.д. № 5766/08.04.2022г. на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално представителство на ищеца М.К.Г. в производството по адм.д. № 691/2021г. пред Административен съд - Варна.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му!

                                   

                                                           

Административен съдия: