Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ДАМЯНОВА
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Алина Т., като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 10150 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 400521/04.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 1012/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, е отхвърлен
предявеният от И.Б.Т. срещу „А.Е.М.“ ООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със
заповед № 15/01.08.2017 г. поради изтичане на двумесечния давностен срок за
предявяване на иска.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцата чрез надлежно
упълномощен процесуален представител адв. Т., с която решението се обжалва в
цялост. Изложени са оплаквания за допуснати множество процесуални нарушения, а
именно пропуск на районния съд да констатира нередовност на исковата молба и да
даде указания на ищцата да уточни вида, размера и основанието за получаване на
обезщетение, както и възможността да ползва правна помощ. Твърди, че в
откритото съдебно заседание на 03.04.2018 г. съдът е докладвал молба от ищцата,
която била нечетлива и за която предоставил на страната едноседмичен срок да
представи в писмен вид, което според процесуалния представител на ищцата
фактически я е лишило от правото да направи уточнение към исковата молба и да
поиска съда да допълни доклада си. Неправилно районният съд първо бил приел
доклада за окончателен преди да обяви, че допълнителната молба на ищцата била
нечетлива. Поддържа, че свидетелката Ц.била заинтересована от изхода на делото
и въпреки нелогичните и непоследователните й показания, последните били
неправилно кредитирани от съда. Възразява, че въпреки че в доклада си районният
съд е приел иска за допустим, след това го е отхвърлил без да го разгледа по
същество. Излага доводи и за процесуални нарушения при разпита на свидетелката
Челебиева, който бил прекратен след първите две изречения като неотносим, като
от нейните показания щяло да се установи, че на 07.12.2017 г. ищцата за пореден
път поискала да й бъде връчена заповедта за уволнение, за което имало и писмена
молба. Посочва, че районният съд не е обсъдил обстоятелствата около връщането
на трудовата книжка, а именно изпратените от ответника, но неполучени от ищцата
препоръчани писма и защо трудовата книжка не й е била върната още на 01.08.2017
г. Не била обсъдена и заповедта, върху която ищцата се е подписала за
получаване на 18.12.2017 г. По изложените съображения се моли решението да бъде
отменено, а предявеният иск уважен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното
дружество „А.Е.М.“ ООД чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. В.,
с която се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа се, че от
представените доказателства се установява, че заповедта за уволнение е била
връчена на ищцата на 01.08.2017 г. при отказ, след което тя е сигнализирала
Дирекция „Инспекция по труда“ – София Област със сигнали за извършеното
уволнение. След приключване на проверките от страна на компетентните органи, от
които станало ясно, че уволнението няма да бъде обявено за незаконосъобразно,
ищцата подала исковата молба, но към този момент двумесеченият срок за
завеждане на иска вече е бил изтекъл. Посочва, че правилно в съответствие с
принципа на диспозитивното начало районният съд е разгледал единствено иска,
който е предявен, и оспорва твърденията за нарушения при изготвяне на доклада,
срещу приемането на който процесуалният представител на ищцата не е възразил в
откритото съдебно заседание. Намира, че няма причина свидетелските показания на
свидетелката Ц.да не бъдат кредитирани, а освен това правилно разпитът на
свидетелката Ч.е бил прекратен, тъй като дадените от нея отговори са били
неотносими към предмета на делото.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано
по същество е и правилно.
От събраните по делото доказателства се установява, а и
между страните не се спори, че на 12.12.2016 г. И.Б.Т. и „А.Е.М.“ ООД са
сключили трудов договор № 13 за длъжността „работник зареждане на рафтове“ с
изпитателен срок 6 месеца, на пълно работно време с основно месечно трудово
възнаграждение 470 лв.
По делото са приети две експертни решения на ТЕЛК: №
2378 от 12.09.2017 г., с което е констатирана временна неработоспособност по отношение на ищцата с диагноза „увреждания
на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопати“, „лумбална остеохондроза, поясен вертебрален синдром“ и № 3830 от
30.11.2017 г., с което по отношение на ищцата е определена 42 % трайно намалена
работоспособност с диагноза: „увреждания на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопати“, „дискова болест, дискова
протрузия Л2/Л3, Л3/Л4 и Л5/S1, поясен вертебрален синдром, радикулопатия Л5 и S1 двустр.,
биконкавна деформация на Th12, двустранна гонартроза, цервикална, торакална и
лумбална остеохондроза и спонделоза (Th5/Th6, Th6/Th7 и Th7/Th8),
лекостепенна плановулосна деформация на дясното стъпало. По делото са приети и
15 броя болнични листове, издадени на ищцата в периода м. 01.2017 г. – м.
11.2017 г., както и удостоверение от НОИ, ТО – София град, от което се
установява, че са й били изплатени обезщетения за временна неработоспособност
за месеците май, юни и юли 2017 г.
Всяка от страните е представила заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение № 15/01.08.2017 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ по
инициатива на работодателя. Върху заповедта, представена от ищцата на л. 6, има
ръкописен текст: „Получих заповедта 18.12.2017 г. Не съм съгласна и
възразявам.“, а върху заповедта, представена от ответното дружество на л. 39:
„Свидетели по отказа: 1. А.С.С.2. М.Д.В.3. М.А.Ц.“ с три подписа, като срещу
всеки подпис е изписана ръкописно и датата 01.08.2017 г.
Към исковата молба е приложена нотариална покана от „А.Е.М.“
ООД, с която дружеството е поканило ищцата да се яви да получи трудовата си
книжка и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. Видно от
отбелязването на гърба на нотариалната покана, същата е била връчена на ищцата
на 05.11.2017 г., като тя собственоръчно е отбелязала, че смята прекратяването
на трудовото правоотношение за незаконосъобразно, научила е за него на
05.11.2017 г. и не знае нито от коя дата се счита прекратено, нито на какво
основание, а освен това към датата на връчване на нотариалната покана е в
отпуск по болест.
Към исковата молба е приложена и молба от 07.12.2017 г.
от ищцата, адресирана до работодателя, с която тя моли да й бъде връчена заповедта
за прекратяване на трудовия договор. На гърба на молбата ищцата в ръкописен
текст е отбелязала, че на 18.12.2017 г. е получила заповедта за уволнение и
трудовата си книжка.
С приетия по делото протокол за извършена проверка от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ от 10.11.2017 г. на „А.Е.М.“
ООД са дадени предписания за предотвратяване и отстраняване на констатирани
нарушения, а именно при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят незабавно
да предава трудовите книжки на работниците и служителите, да определи периода
на сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или друг период
от време, който не може да бъде повече от 6 месеца съгласно чл. 142, ал. 2 КТ,
както и трудовите книжки да се съхраняват от работниците и служителите съгласно
чл. 348, ал. 3 КТ. Едно от констатираните с протокола нарушения се изразява в това,
че след прекратяването на трудовото правоотношение на И.Б.Т. със заповед от
15.08.2017 г., работодателят не й е предал незабавно трудовата книжка.
От приетия констативен протокол №
КП-5-21-00356797/28.12.2017 г., изготвен от НОИ, ТП – София град, се
установява, че въз основа на заявление от 16.11.2017 г. от И.Т. на ответното
дружество е била извършена проверка относно непредставени удостоверения с данни
относно правото на парично обезщетение по издадени болнични листове. При
извършената проверка е било установено, че трудовото правоотношение на ищцата е
било прекратено със заповед № 15/01.08.2017 г., считано от 01.08.2017 г., която
й е била връчена на 01.08.2017 г. при отказ, удостоверен от трима свидетели.
При проверка на дневника за представени документи е било установено, че за И.Т.
не са били вписани болнични листове с номера Е20171112280, Е20171112290 и
Е20171112554. Във ведомостта за работната й заплата е било посочено, че за
месец юли 2017 г. тя има 14 дни отпуск поради временна неработпособност и седем
дни платен отпуск. При проверката е било установено също така, че за периода
27.01.2017 г. – 20.07.2017 г. вкл. на ищцата е било изплатено паричното
обезщетение за временна неработоспособност поради злополука и общо заболяване
по декларираната от нея банкова сметка. ***, че по време на проверката на „А.Е.М.“
ООД са били връчени задължителни предписания за спазване разпоредбите на чл. 6
и чл. 12 НПОПДОО, като след представяне на болничните листове от И.Т.
осигурителят следва да спази цитираните разпоредби.
От писмо изх. № 4024-21-113#3/04.01.2018 г., изпратено от
НОИ, ТП – София град, дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ до И.Т. с
копие до „А.Е.М.“ ООД, се установява, че на 13.10.2017 г. ищцата е подала
заявление, във връзка с което е била извършена проверка. При проверката е било
установено, че трудовото правоотношение на И.Т. е било прекратено със заповед №
15/01.08.2017 г., считано от 01.08.2017 г., която й е била връчена на
01.08.2017 г. при отказ, удостоверен от трима свидетели, като са преповторени
констатациите от констативен протокол № КП-5-21-00356797/28.12.2017 г. В края
на писмото е посочено, че ищцата следва да представи болничните листове с
номера Е20171112280, Е20171112290 и Е20171112554 на адреса на работодателя.
От разпита на М.Ц.се установява, че тя работи като
касиер в магазин при ответното дружество. Свидетелката не знае дали ищцата е
имала трудово правоотношение с „А.Е.М.“ ООД, виждала я е няколко пъти в
магазина при управителя. През 2017 г. И.Т. е дошла в магазина. Собственикът на
магазина й връчил заповед за уволнение, но тя казала, че няма да я подпише и си
тръгнала, като свидетелката е удостоверила с подписа си, че И.Т. е отказала да
получи заповедта. В съдебно заседание на 03.04.2018 г. съдът е предявил на
свидетелката представената от
работодателя заповед за прекратяване на трудово правоотношение на л. 39 от
делото и тя е потвърдила, че се е подписала в т. 3 от заповедта, за да
удостовери, че ищцата не е получила заповедта.
От разпита на свидетелката Ч.се установява, че тя и
ищцата са съседки и приятелки. Свидетелката е заявила, че не може да се сети
къде е била ищцата на 01.08.2017 г., но след като към тази дата е била в
болничен, би следвало да си е била вкъщи.
Спорен между страните е въпросът на коя дата е била
връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и във
връзка с това дали правилно районният съд е преценил, че направеното от
ответната страна възражение за изтекъл двумесечен давностен срок по чл. 358,
ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателно. В тази връзка
въззивният съд приема следното:
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на
трудовото правораздаване предполага специална давност за предявяване на
исковете по трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма
бързина в уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и
жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е предвидил
исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото производство –
чл. 310 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ исковете по
спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. Правната уредба на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е в глава ХVІ „Прекратяване на трудовото правоотношение“,
раздел ІV „Защита срещу незаконно уволнение“, т.е. това е иск за оспорване
законността на прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се
предяви в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият
двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да
тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В разглеждания случай в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено, че същото се прекратява, считано от
01.08.2017 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ, съгласно който до изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен срокът, може да прекрати договора без
предизвестие. В чл. 5 от трудовия договор е посочено, че срокът за
изпитване е в полза на работодателя.
След анализ на събраните по делото доказателства
въззивният съд намира, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
е била връчена надлежно на ищцата при отказ на 01.08.2017 г., удостоверен с
подписите на трима свидетели. Съгласно константната съдебна практика отказът на
работника да му бъде връчена заповедта за уволнение може да бъде установяван с
всички доказателствени средства - Решение № 386 от
31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2010 г., IV г. о., Определение № 842 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2013 г., III г.
о. и Решение № 2006 от 25.11.2002 г. на ВКС по гр.
д. № 2369/2001 г., III г. о., като в случаите на отказ на работника или служителя да
получи заповедта за уволнение, срокът за предявяване
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
се брои от датата на отказа. Настоящият съдебен състав не
споделя възраженията във въззивната жалба, че показанията на М.Ц.не следва да
бъдат кредитирани, тъй като същата е заинтересована от изхода на делото, а
показанията й са непоследователни и нелогични. Напротив, показанията на
свидетелката са последователни и без противоречия. Тя категорично е заявила, че
ищцата е дошла в магазина, отказала е да се получи заповедта за уволнение и си
е тръгнала, поради което свидетелката с подписа си е удостоверила отказа на И.Т..
В откритото съдебно заседание при предявяване на представената от ответното
дружество заповед за прекратяване на трудово правоотношение М.Ц.е потвърдила,
че единият от подписите в заповедта е нейният. Обстоятелството, че свидетелката
е служител на ответното дружество не е достатъчно, за да послужи като основание
показанията й да не бъдат кредитирани. Освен това връчването при отказ е
удостоверено с подписите на още двама свидетели - А.С.С.и М.Д.В., чиято
истинност не е оспорена.
С оглед на изложеното
двумесечният срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е започнал
да тече на 01.08.2017 г. и е изтекъл на 01.10.2017 г., като исковата молба от
05.01.2018 г. е подадена след изтичането му. Обстоятелството, че на 18.12.2017
г. ищцата е получила копие от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не променя този извод, тъй като това представлява второ по ред
връчване, след което не започва да тече нов срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Давностният срок за оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение
изтича еднократно и се брои от първото връчване на заповедта за прекратяване,
което в случая е извършено при отказ на 01.08.2017 г.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно и възражението във въззивната жалба за неправилност на
обжалваното решение, тъй като въпреки че с доклада по делото районният съд е
констатирал, че предявеният иск е допустим, с крайния съдебен акт е направен
извод за изтекъл давностен срок за предявяване на иска, поради което същият бил
отхвърлен. Съобразно константната съдебна практика срокът по чл. 358, ал. 1, т.
2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна
давност е правопогасяващо - Решение № 10 от 9.04.2010
г. на ВКС по гр. д. № 4163/2008 г., IV г. о., Решение
№ 13 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2009 г., IV г. о., Определение № 842 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2013 г., III г.
о., Определение № 1310 от 25.09.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 955/2009 г., IV г. о., като в последното изрично е посочено, че давността по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е специална по-кратка давност от общата давност по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД и е продиктувана от
изискването за по-голяма бързина при уреждането на трудовите отношения, с които
са свързани ежедневните жизнено важни интереси на страните.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че преценката за основателност на възражението за изтекла погасителна
давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е преценка по съществото на делото, която се
извършва с крайния съдебен акт и не се отразява върху допустимостта на
предявения иск, по същия начин, както и преценката за изтичане на всеки друг
давностен срок не води до недопустимост на предявения иск. В този смисъл е и Решение № 119 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 675/2012 г., IV г. о., в което е посочено, че доводът за недопустимост на съдебното решение предвид направеното възражение за погасяване на
исковете по давност е неоснователен, тъй като погасителната давност е институт на материалното
право, поради което постановеното решение е процесуално допустимо, а въпросът
за това дали възражението е основателно, следва да се разгледа на плоскостта на оплакванията за неправилност на
обжалвания въззивен акт.
Като взе предвид изложеното,
въззивният съд намира, че искът е предявен след изтичане на давностния срок по
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което правилно е бил отхвърлен само на това
основание, с оглед на което останалите доводи на страните не следва да бъдат
разглеждани. Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото право
на разноски за въззивното производство има ответното дружество. То претендира
300 лв. адвокатско възнаграждение, за което е представило договор за правна
защита и съдействие с направено отбелязване за извършено плащане в брой на
сумата от 300 лв., като процесуалният представител на ищцата изрично е заявил в
проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, че не прави
възражение във връзка с така претендираното възнаграждение. По изложените
съображения в полза на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 300
лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 400521/04.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 1012/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА
И.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А.Е.М.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.