РЕШЕНИЕ
№ 1304
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120106043 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК ..........................., чрез юк Ф. И. срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, от ......................., с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер
на 722,98 лв. (седемстотин двадесет и два лв. и деветдесет и осем ст.) - главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода м. май 2019 г. -
м. април 2022 г., сумата от 173,38 лв. (сто седемдесет и три лв. и тридесет и осем ст.) -
мораторна лихва, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 03.07.2023 г., сумата от 31,81 лв.
(тридесет и един лв. и осемдесет и една ст.) - главница, представляваща неплатена цена за
дялово разпределение на топлинна енергия през периода м. юни 2020 г. - м. април 2022 г.,
сумата от 6,57 лв. (шест лв. и петдесет и седем ст.) - мораторна лихва, дължима за периода
от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
17.07.2023 г. до изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 589 /2024г. по описа на
Бургаски районен съд. Претендират се и разноските направени в заповедното и в
настоящото производство. Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно
отношение в процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е
закупувал топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла
на чл.150 ЗЕ, тъй като е собственик на имота. Твърди се, че дружеството е изправна страна в
правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са издадени
съответните фактури. Отчитането на потребената енергия е било извършвано от топлинния
счетоводител Термокомплект ООД. Твърди се, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, след което в края на отчетния период
са изготвени изравнителни сметки, съобразно действително потребеното количество,
отчетено от уредите монтирани на отоплителните тела. Направено е искане за конституиране
на Термокомплект ООД като трето лице помагач на страната на ищеца. Ангажирани са
1
писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно
икономическа експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника е подадена писмена молба с
представени към нея доказателства, в която се сочи, че задължението е погасено изцяло, с
плащането са сумата от 935 лв. на посочената в исковата молба банкова сметка. Ангажирани
са писмени доказателства.
В предоставения срок за становище от отвтника се признава извършеното плащане,
но се сочи, че сумата следва да бъде отнесена за погасяване на разноските в заповедното и
исковото производство, поради което по правилата на чл. 76 ЗЗД остава дължима главница
от 336.45 лв., която не е погасена.
Ответникът от своя страна е изразил становище за неоснователност на доводите на
ищеца и посочва, че с направеното плащане са погасени всички описани в исковата молба
вземания за главници и лихви и неправомерно експлатационното дружество отнася
плащането за разноски. Излагат се доводи за освобождаване на ответника от такси и
разноски по делото.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. 589/2024г. по описа на Бургаски районен
съд, по което е издадена заповед № 383 от 01.02.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за процесните вземания на стойност от общо 934.74 лв., като
съобразно дадените указания съгласно чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за
установяването им, който съдът приема за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се спори относно съществуването на облигационно правоотношение
между страните, по което ищецът е изправна страна, а ответникът като потребител дължи
плащане на предоставените услуги на абонатен № ........................, за обект на потребление на
адрес ..................................... От страна на ответника са ангажирани доказателства за
погасяване на претендираното вземане в размер на общо 935 лв., с два банкови превода на
09.12.2024 г. на стойност от 646 лв. и на 10.12.2024 г. на стойност 289 лв. и искът е признат.
С оглед направеното признание и извършеното плащане в хода на процеса, което
следва да бъде взето предвид съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът намира
вземанията за погасени поради плащане. Ето защо, исковете следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът не е дал повод за
завеждане на иска и кумулативно с това признае същия, тогава разноските се възлагат върху
ищеца. В случая, предвид направеното плащане едва в хода на процеса, същият е дал повод
за установяване на размера на вземането, поради което в негова тежест следва да бъдат
възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес в размер на общо 175 лв.
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Също така длъжникът следва
да заплати и разноските в заповедното производство, които възлизат на общо 75 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че следва да бъде освободен от заплащането
на разноските, поради завеждане на делото в гр. Бургас, доколкото потребителят е с
регистриран настоящ адрес в гр. С., което предполага местната подсъдност на спора да бъде
в Районен съд гр. Бургас. Фактът, че искът е признат и сумата е заплатена при първото
2
уведомяване не освобождава ответника от отговорността за разноските, доколкото същият с
неизпълнението си на падежа е дал повод за завежда не иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ..........................., със
седалище и адрес на управление: ....................................., чрез юрисконсулт Ф. И. срещу Д. Б.
Д., ЕГН **********, от ......................., за приемане за установено съществуването на
вземането на ищеца в размер на 722,98 лв. (седемстотин двадесет и два лв. и деветдесет и
осем ст.) - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода м. май 2019 г. - м. април 2022 г., сумата от 173,38 лв. (сто седемдесет и три лв. и
тридесет и осем ст.) - мораторна лихва, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 03.07.2023 г.,
сумата от 31,81 лв. (тридесет и един лв. и осемдесет и една ст.) - главница, представляваща
неплатена цена за дялово разпределение на топлинна енергия през периода м. юни 2020 г. -
м. април 2022 г., сумата от 6,57 лв. (шест лв. и петдесет и седем ст.) - мораторна лихва,
дължима за периода от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 17.07.2023 г. до изплащане на задължението, като за посоченото
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
589 /2024г. по описа на Бургаски районен съд, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, от ......................., да заплати на „Топлофикация
- София” ЕАД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес на управление:
....................................., съдебно – деловодни разноски в настоящото производство в размер
на 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева), както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) –
разноски по ч.гр.д. 589/2024г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3