О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 229
гр. Шумен, 09.04.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 115 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 66, ал. 2 от ГПК образувано по частна жалба с вх. № 3349/22.02.2019г. (наименувана въззивна жалба) подадена от адв. Д.М.Д. ***, в качеството му на пълномощник на Б.Г.Н. *** срещу определение от 14.02.2019г., постановено по гр. д. № 3258/2018г. по описа на Районен съд – Ш., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса по исковата молба и на осн. чл. 129, ал. 3 вр. чл. 128, т. 1 от ГПК е прекратено производството по делото. Жалбоподателката излага, че по независещи от нея причини, служебна ангажираност в гр. С. не е успяла да се прибере в гр. Ш. за внасяне на държавната такса, която е внесла в първия възможен за нея ден. Сочи, че на проведеното съдебно заседание за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса, съда не е взел под внимание, служебната ѝ ангажираност и е отказал да разпита като свидетел, колегата ѝ, който също е бил командирован с нея, тъй като само така можела да докаже твърдението си, предвид факта, че работодателя и, и е отказал да издаде документ за командироването. Моли съда да отмени обжалваното определение и да определи възобновяване на производството.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена не изразява становище по същата.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна, поради следното:
Производството по първоинстанционното
гр. д. № 3258/2018г. по описа на РС – Ш. е образувано по депозирана искова молба от Б.Г.Н. ***, чрез адв. З. Д. *** срещу „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ..., със
седалище в гр. С., представлявано от О.Б.Ш.
по два кумулативно съединени иска, първия с цена 360.00лева и втория с
цена 200 лева – предявен като частичен. С определение № 3149/12.11.2018г.
първоинстанционния съд е оставил исковата молба без движение на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, поради
невнасяне на д.т. в размер на 100 лева по сметка на РС – Шумен, като на ищцата
изрично са и указани и последиците на чл. 129, ал. 3 от ГПК – при неизпълнение
в срок на указанията на съда. Съобщението, с горните указания е получено от
ищцата, чрез процесуалния и представител адв. З. П.
на 23.11.2018г. и следователно срока за отстраняване на констатираната
нередовност изтича на 30.11.2018г. На 04.12.2018г. същата е депозирала пред РС
– Ш. молба, към която е приложила бордеро за внесена по сметка на РС – Ш. д.т.
в размер на 100 лева и е помолила съда да възстанови срока за внасянето ѝ,
предвид факта, че била в командировка. С
обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционния съд е оставил молбата без
уважение и е прекратил производството по делото на осн.
чл. 129, ал. 3 от ГПК. Приел е, че твърдяната служебна ангажираност на ищцата, следвало
да бъде установена по надлежния ред, с изискуемите по закон документи, а не с разпит
на свидетел, като е отхвърлил направеното доказателствено искане за
разпитването му в с.з., още повече, че в случая се касаело за период от една
седмица, за който нямало данни молителката да е била възпрепятствана до достъп
до банкова институция, тъй като внасянето на д.т. не изисква лично явяване на
лицето в съда, доколкото същата можело да бъде платена чрез всяка финансова
институция, като банковите сметки на съда били общодостъпни.
При така изяснените обстоятелства и факти, съдът счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно съществуващата константна съдебна практика, включително на ВКС, "особени непредвидени обстоятелства" по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК са такива обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуалното действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, напр. природни бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване и др. /в този см. опр. № 34/06.02.2004 г. ВКС по ч.гр.д. № ЗЗЗ/2003 г., ГО; опр. № 693/06.12.2010 г. по ч.гр.д. № 578/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС; опр. № 347/08.07.2010 г. по ч.гр.д. № 284/2010 г., ГК, І ГО на ВКС; опр. № 155/15.04.2010 г. по гр.д. № 49/2010 г., ГК, ІІ ГО на ВКС; опр. № 471/14.06.2011 г. по ч.т.д.№ 300/2010 г. ІІ ТО на ВКС, опр. № 902/19.12.2014 г. по гр.д. № 6879/2014 г. на ІІІ г.о. ГК на ВКС и др./. Наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК, които страната искаща възстановяване на срок обективно не е могла да преодолее подлежат на главно и пряко доказване, с допустимите от ГПК доказателственни средства, като преценката дали тези обстоятелства са особени, непредвидени и непреодолими е обусловена от спецификите на всеки отделен случай. В депозираната молба за възстановяване на срок от ищцата, не са посочени никакви конкретни непредвидени обстоятелства, които същата да не е могла да преодолее или такива обуславящи пропускането му. Единственото и твърдение, е служебна ангажираност (командировка) и то на територията на Р. Б., в гр. С., за която нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата съдебна инстанция са представени някакви доказателства в подкрепа на твърдението, а и същата не може да се причисли към внезапно или непредвидено обстоятелство, довело да пропускане на едноседмичния срок за внасяне на определената от съда държавна такса по исковата молба, като настоящия състав възприема напълно правните изводи на РС – Ш., изложени в мотивите на обжалваното определение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, без да ги преповтаря.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.02.2019г., постановено по гр. д. № 3258/2018г. по описа на Районен съд – Ш., с което е оставено без уважение искането на ищцата Б.Г.Н. ***, за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по исковата ѝ молба, и на основание чл. 129, ал. 3 вр. чл. 128, т. 1 от ГПК е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.