РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. П., 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101096 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по молба от адв.Д. В. М., Адвокатска колегия П., с адрес на кантора и
съдебен адресат гр.П., бул.“П.“ № 81, ет.3, ап.Б, в качеството му на пълномощник на Б. А.
В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с.Б., общ.П., против „Макроадванс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14,
представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор.
Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че неустойката по чл. 10 от
Договор за потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен с „Макроадванс“ АД,
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП; както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Макроадванс“ АД да
заплати на Б. А. В., сумата от 130 лева, недължимо платена като неустойка по чл. 10 от
Договор за потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен с „Макроадванс“ АД,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски
В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е постъпил писмен
отговор, в който признава предявените искове. Прави искане по реда на чл.78, ал.2 от ГПК в
тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, но от процесуалния му
представител е депозирано искане, в което поддържа предявения иск, като предвид
признанието на иска в отговора на исковата молба, моли съда да се произнесе с решение по
чл.237 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но от
1
процесуалния представител е депозирана молба, в която отново се прави признание на
предявените искове, в която връзка по реда на чл.78, ал.2 от ГПК се прави искане в тежест
на ответника да не бъдат възлагани разноски.
Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният представител на
ищцовата страна е извел искане за постановяване на решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1 от ГПК.
Направено е изрично признание от ответника на предявените против него искове по
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените претенции, с
които се иска да се приеме, че неустойката по чл. 10 от Договор за потребителски кредит №
129685 от 11.05.2021 г., сключен с „Макроадванс“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден „Макроадванс“ АД да заплати на Б. А. В.,
сумата от 130 лева, недължимо платена като неустойка по чл. 10 от Договор за
потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен с „Макроадванс“ АД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, за основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Относно разноските:
Във връзка с направеното искане по реда чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира, че в
случая не е налице основание за прилагане на цитираната разпоредбата, тъй като се
установи по делото, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на
иска, макар да е признал изрично предявените искове за основателни. За да се приложат
последиците на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са налице
кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се предявят исковете по
чл.26 ЗЗД и чл.55 от ЗЗД, тъй като признанието е направено след образуване на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на
2
ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за двата предявени иска
(установителен и осъдителен), като предвид обстоятелството, че съдът е уважил в цялост
исковите претенции следва да бъде уважено и искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в общ
размер на 960 лева, (като за всеки от исковете се дължи по 480 лева с ДДС) във връзка с
оказаната безплатна правна помощ.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
„Макроадванс“ АД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева, дължима държавна такса по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна неустойката по чл. 10 от Договор за потребителски кредит
№ 129685 от 11.05.2021 г., сключен между Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с.Б.,
общ.П. и „Макроадванс“ АД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК,
както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев –
изпълнителен директор, да заплати на Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., чрез
пълномощника му адв. Д. М. от АК- П., по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща недължимо платена като
неустойка по чл.10 от Договор за потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен
с „Макроадванс“, ведно със законната лихва от датата на депозирана на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата страна, сумата
от 960 (деветстотин и шестдесет) лева, адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по предявените искове.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев –
изпълнителен директор., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева – дължима държавна такса за образуване на
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3